и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 71 от Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалба на “П. С. клуб ”С. , със седалище и адрес на управление:
гр.Б., ул.”.., П. от Изпълнителния директор – Р. Г. М.
против Решение № ПО-02-93/01.09.2010 год. на Д. на Басейнова дирекция З. район
(БДЗБР) гр.Б..
В жалбата, както и съдебното заседание се поддържа, че решението е
незаконосъобразно. Твърди се, че административния орган е постановил процесния отказ за издаване на разрешително за водоползване, въпреки че дружеството разполага с разрешително за водовземане. Сочи се още, че административния акт е
постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението.
Административният орган – Д. на БДЗБР в съдебно заседание и в приложени по
делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител дава мотивирано
заключение за неоснователност на жалбата.
Участващия по делото прокурор от О. П. гр.Б. излага мотиви за неоснователност
на жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, имаща право
и интерес от оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните по
делото писмени доказателства, безспорно се установява, следното:
На “П. С. клуб ”С. е издадено разрешително за водовземане, с цел производство
на електроенергия посредством МВЕЦ с № 41140095/03.09.2008 год. С Решение № ПО-01-023/25.03.2010 год. на Д. на БДЗБР гр.Б. същото е изменено в раздел “Срок за завършване на строителството”, като крайния срок за завършване на
строителството, изтичащ на 03.09.2010 год. се заменя на 03.09.2013 год.
Действието на разрешителното е прекратено, като е издадено ново Разрешително за
водовземане № 41140095/25.03.2010 год. (стр.13).
Със заявление от 14.07.2010 год. дружеството е поискало издаване на разрешение за ползване на воден обект, с цел изграждане на водовземно съоръжение за МВЕЦ
на р. Ощавска, на кота 565 м. в землището на с.О.общ.К. (виж стр.31).
Към заявлението са приложени Разрешителното за водовземане от 23.03.2010 год., Решение № 46-ОС/2008 год. на Д. на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр.Б., с което е съгласувано инвестиционното предложение
“Строителство на МВЕЦ на р.О..”, Решение № БД-03-ПР/2005 год. на Д. на
РИОСВ гр.Б. да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда
(ОВОС), скица на имот № 000498, землището на с.О., общ.К., м.”
С.”, съгласувателни писма от БДЗБР гр.Б., “ВиК” ЕООД гр.К., “ЧЕЗ
Разпределение България” , РУПБС гр.Б., “Напоителни системи” ЕАД-С., клон
Сандански и Изпълнителна агенция по горите, договор за право на преминаване
през чужд имот, сключен между “П. С. клуб ”С. и Община Кресна, препис-
извлечение от Протокол № 23/10.06.2009 год. на Общински съвет гр.К.,
сравнителна оценка на ползите и вредите от изграждане на МВЕЦ на р.О.. и
идеен проект за изграждане на МВЕЦ (всички приложени по делото).
Със Заповед № РД-05-89/16.08.2010 год. Д. на БДЗБР е назначил комисия, която
да разгледа образуваната по повод заявлението на “П. С. клуб ”С.
административна преписка. Комисията е приела искането, като несъвместимо с
предвижданията на влезлия в сила План за управление на речните басейни в З.
район, с обществените интереси и придобитите права, в това число нуждите на
населението от района на водовземането и с наличните водни ресурси по
количество и качество (виж приложената по делото на стр.22 и 23 преценка) и е
аргументирала наличие на основание за постановяване на отказ за издаване на
разрешително за водоползване по смисъла на чл.68 от ЗВ. Изготвени са и отделни становища на всеки един от членовете на комисията.
Въз основа на горната преценка Д. на БДЗБР гр.Б. е постановил оспореното в
настоящето производство решение, с което е отказал издаване на разрешително за водоползване на “П. С. клуб ”С. .
По делото са приложение Заповед № РД-291/22.03.2010 год. на Министъра на
околната среда и водите и утвърдения с нея План за управление на речните
басейни в З. район за басейново управление на водите (стр.115-168). В
приложената към плана Таблица 1 “Защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС за
опазване на местообитанията в З. район за басейново управление”, графа
новопредложени мерки за намаляване на негативното въздействие, по отношение на защитена зона “К.-И.” с код BG0000366 е посочено и недопускане на
нови хидрологични промени (ВЕЦ, отводнителни мероприятия, баластриери) – виж
стр.139 и 140. Защитена зона “К.а” е обявена със Заповед № РД-748/24.10.2008
год., която е публикувана в ДВ бр.97/11.11.2008 год. (приложена на стр.117).В т.
4 са посочени имотите, които се включват в границите на защитената зона, в това
число и имот № 000498 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.К.. С т. 6.5 от заповедта е забранено изграждането на нови МВЕЦ, с
изключение на такива, които към датата на публикуване на заповедта са
съгласувани по реда на действащата нормативна уредба по околна среда. Не е
спорно по делото, че водовземното съоръжение попада в границите на защитената зона.
С Решение № 122 на Министерски съвет от 02.03.2007 год. за приемане на списък
на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони
за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (обн., ДВ,
бр. 21 от 9.03.2007 г., доп., бр. 85 от 23.10.2007 г., бр. 107 от 18.12.2007
г., изм., бр. 14 от 12.02.2008 г.) е определена и включена в приложения списък
защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и
фауна “К. – И.” с код BG0000366.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 и 169 от АПК, съдът прави следните изводи:
Административният акт е издаден от компетентния съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 от
ЗВ орган и при спазване на установените изисквания за форма. Постановеното
решение, с което на дружеството-оспорващ е отказано издаване на разрешително за водоползване, е в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания, мотивирали органа да се произнесе в този смисъл, както и останалите реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Съгласно чл. 60, ал. 1 (редакция ДВ, бр. 52 от 2008 год. действаща към датата
на подаване на заявлението) от Закона за водите кандидатите за откриване на
процедура за издаване на разрешително за водоползване и/или ползване подават
заявление, което съдържа данните, изискващи се по чл. 56 ал. 1, т. 4 – 9 от ЗВ.
Заявлението се подава до Д. на съответната басейнова дирекция, когато
разрешителното се издава от него. След проверка на съответствието на
представените документи от молителя с изискванията по чл. 60 от ЗВ,
административният орган пристъпва към преценка по същество на искането през
призмата на чл. 62, ал. 1, т. 1-7 от ЗВ, а именно: при съобразяване влезлите в
сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените
интереси, в това число нуждите на населението от района на водовземането;
съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за
исканото водоползване и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и
качество според съществуващите водностопански отношения и плановите
предвиждания; съответствието на заявеното водно количество с целите на
водоползването; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водоползване и/или ползване. Ал. 6 (Нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) на чл.62 от
ЗВ изисква преценката да е в писмена и същата е определена, като неразделна
част от документацията, въз основа на която се издава разрешителното или
отказът за издаване на разрешително.
В настоящия случай, при извършената преценка по чл.62 от ЗВ е констатирано
несъответствие на искането за издаване на разрешително за водоползване с
одобрения план за управление на речните басейни за З. район. Плановете за
управление на речните басейни се процедират и утвърждават при условията и по
реда на Раздел VІ от ЗВ. Съгласно чл. 160 от ЗВ ( редакция - ДВ, бр. 65 от 2006
год.) плановете за управление на речните басейни и актуализирането им се
утвърждават от Министъра на околната среда и водите. Плана за управление на
речните басейни в З. район за басейново управление на водите, както беше
посочено и по-горе е утвърден със Заповед № 291/22.03.2010 год. на Министъра на
околната среда и водите. По делото няма данни и не се твърди от страните този
общ по дефиниция на чл.65 от АПК административен акт да е бил атакуван по
съдебен ред и в тази връзка да е бил отменен или изменен, поради което
настоящия състав на Административен съд – Б. намира, че същия е влязъл в сила.
С тази заповед са въведени ограничителни мерки, целящи недопускане на нови
хидрологични промени - ВЕЦ, отводнителни мероприятия, баластриери, като е
въведена забрана за изграждане на ВЕЦ, нови баластриери и разширение на
съществуващите. Заявлението на дружеството оспорващ е подадено на 14.07.2010 год., т.е. при действието на така одобрения план за управление на речните басейни. При това положение правилно и в съответствие с изискването на чл.68,
ал.1, т.3 от ЗВ Д. на БДЗБР е отказал издаване на исканото разрешително за
водоползване, като е съобразил, че с одобрения план за управление на водите
върху водовземането и ползването на воден обект р.О. са наложени
ограничения, с които целта на искането – изграждане на водовземно съоръжение е несъвместима.
От изложеното се налага извода, че административният акт е издаден от
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа всички необходими
реквизити, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, и е съобразен с целта, която преследва закона.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата срещу обжалваното решение е
неоснователна, тъй като не са налице отменителните основания по чл.146 от АПК,
поради което същата ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото основателна е претенцията на пълномощника на
ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, за присъждане на направените по
делото разноски общо в размер на 150.00 лева, представляващи юрисконсулстко
възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “П. С. клуб ”С. , със седалище и адрес на управление: гр.
Б., ул.”.., П. от Изпълнителния директор – Р. Г. М.
против Решение № ПО-02-93/01.09.2010 год. на Д. на Басейнова дирекция З. район
гр.Б..
ОСЪЖДА “П. С. клуб ”С. , със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.”.., П. от Изпълнителния директор – Р. Г. М. да заплати на
Басейнова дирекция З. район гр.Б. сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.


Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
Вярно с оригинала!
М.К.