и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Д. от гр. Б., ул. „С. К.“ № 4, против Решение № 49/21.07.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 947/2021 г. по описа на Районен съд – Б., с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 4023323 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на М.) – Б..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че вследствие непрецизен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи за липса на процесуални нарушения в хода на производството по издаване на ЕФ, както и за доказаност на процесното нарушение. Иска се отмяна на решението и на потвърдения с него ЕФ. Допълнителни съображения за неправилност на обжалваното решение са изложени в депозирана по делото писмена молба от процесуален представител на касатора.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на М. – Б., не изпраща представител в съдебно заседание. С писмен отговор, жалбата се оспорва като неоснователна.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба предвид липсата на сочените в нея касационни основания, поради което счита, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б. намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 4023323 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, с който на касационния жалбоподател Б. Д., за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева.
За да постанови този резултат районният съд е приел, че в производството по издаване на процесния ЕФ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Стигнал е до извода, че вмененото на Д. нарушение и неговото авторство са безспорно доказани. Констатирал е правилно приложение на закона при квалифициране на нарушението и индивидуализацията на съответното му наказание.
Решението е правилно.
Фактическите положения по случая са установени правилно от първоинстанционния съд въз основа на прецизен анализ на събраните по делото доказателства. Правните му изводи за безспорна доказаност на нарушението и неговия автор, за правилната му квалификация, както и за липса на процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция.
Правилни са изводите на съда, че не са налице пропуски в съдържанието на електронния фиш и в процедурата по съставянето му. Описанието на деянието в обстоятелствената част на ЕФ позволява индивидуализацията му като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото от съдържанието е видно, че административната санкция е наложена за превишаване на максимално разрешената скорост на движение извън населено място - 90 км/ч, което нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство.
Редът и условията за използване на стационарни и мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол за заснемане на статични изображения във вид на снимков материал на нарушенията на правилата за движение по пътищата, са регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи (ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.). Съгласно чл. 3 от Наредбата, за установените от АТСС нарушения на правилата за движение, се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Следователно, с Наредбата е уреден реда за издаване на електронни фишове за установени нарушения, заснети с мобилни устройства, но при спазване на строго регламентирана за това процедура, уредена в разпоредбите на чл. 8 – чл. 13 от Наредбата. В конкретния случай, районният съд е достигнал до правилния извод, че редът за издаване на процесния електронен фиш е спазен, както и че последният съдържа всички законово установени реквизити – данни за териториалната структура на М., на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на името на когото е регистрирано МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, сметката и мястото на доброволното й плащане, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Бланката – образец на електронния фиш, е надлежно утвърдена със заповед на компетентния административен орган и с конкретно посочено съдържание на реквизитите по чл. 189, ал. 4 от закона. Неразделна част от административнонаказателната преписка е и съставения Протокол по чл. 10 от Наредбата, който съдържа всички изискуеми реквизити. Ето защо, изводите на съда за липса на пропуски в съдържанието на ЕФ и протокола, са правилни.
Наред с горното, настоящия състав на касационната инстанция намира, че вмененото на Д. нарушение е безспорно доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Касаторът е санкциониран за това, че на 04.10.2020 г., в 12.24 часа, по ПП1 Е79, км. 358, е управлявал лек автомобил „Л.... ”, с рег. № ...., със скорост 110 км/ч, при ограничение на скоростта на движение извън населено място - до 90 км/ч. Деянието правилно е възприето като съставомерно и квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено виновно, доколкото жалбоподателят като правоспособен водач на МПС е съзнавал своето задължение да съобрази поведението си с правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, което в случая не е изпълнил. Установеното с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ограничение на скоростта, която не трябва да се превишава и несъобразяването на водача с това ограничение, са релевантните факти, обуславящи противоправно поведение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, респективно основание за налагане на санкция по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2 от същия закон. Правилно в случая е определен и субектът на отговорността, доколкото по аргумент на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. По делото са налице категорични данни, че именно Д. е собственик на процесното МПС, а такива, доказващи предоставяне на МПС на друго лице, не бяха представени от касационният жалбоподател, чиято е доказателствената тежест.
Неоснователно от касатора се твърди, че по делото не са представени доказателства във връзка с годно за употреба на процесното. Напротив, по отношение на визираното в ЕФ АТТС, по делото са приложени както заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л.18), така и Протокол от проверка на същото с № 21-С-ИСИС/29.04.2020 г. (л.20), удостоверяващ обстоятелството, че конкретното АТТС е преминало проверка в периода от 27.04.2020 г. до 29.04.2020 г., при която е констатирано техническата му изправност и съответствието му с одобрения тип. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността на проверките на средствата за измерване се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Видно е от справка в последния, че е издадена Заповед №А-616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, съобразно т. 31 от която, периодичността на проверките на скоростомерите е една година. А доколкото процесното нарушение е извършено на 04.10.2020 г., то следва, че същото е установено с техническо изправно средство.
Неоснователни са и доводите за недоказаност на нарушението, аргументирани с обстоятелството, че е налице разминаване между установената при заснемане на нарушението скорост на движение – 114 км/ч и тази, визирана в ЕФ – 110 км. В ЕФ изрично е посочено, че при определяне скоростта, подлежаща на санкциониране, в полза на водача се приспадат 3% от установената с АТТС скорост (толеранс). Последното е предвидено нормативно във връзка с метрологичните и техническите характеристики на АТТС и по-конкретно максимално допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия от +/- 3% (арг. Протокол от проверка на същото с № 21-С-ИСИС/29.04.2020 г., графа технически и метрологични характеристики на АТТС). Ето защо, за да бъде предотвратена възможността поради тези допустими параметри на отклонение, водачът да бъде санкциониран за управление на МПС при превишаване на скоростта на движение над действителната, този толеранс се приспада винаги и то в ползва на водачите. По тези съображения не може и не следва да се приеме, че това обстоятелство разколебава административното обвинение, още повече да е обоснове извод за недоказаност на нарушението.
Не се отразява на процесуалната и формалната законосъобразност на ЕФ и соченото от касатора обстоятелство, че в разпечатката от видеозаписа не е посочено лицето, което го е изготвило. Такова изискване в специалната процедура по установяване и санкциониране на нарушения на ЗДвП с АТТС не е предвидено, а още повече неизпълнението му да ограничи правото на защита на привлеченото към отговорност лице, че да се възприеме като съществен процесуален порок.
Не намира опора в нормативната уредба и възражението, че нарушението е заснето на 04.10.2020 г., а ЕФ е издаден на 06.10.2020 г. Процесуалният представител на касатора, след подробен и обстоен анализ на приложимото по казуса право е аргументирал довод, че след като законодателят не е предвидил в съдържанието на ЕФ да бъде посочена дата на издаването му, то същият следва да бъде издаден „веднага“ след заснемане на нарушението. Този метод на тълкуване на правните норми е непознат на националната ни правна система, поради което същият не може да бъде възприет. Няма правен аргумент, според който издаден два дни след заснемане на нарушението ЕФ да бъде окачествен като незаконосъобразен на това основание.
Ето защо, предвид всичко изложено по-горе, като е потвърдил процесният ЕФ, Районен съд – Б. е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, съдът не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд– Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49/21.07.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 947/2021 г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева


ЧЛЕНОВЕ: /п/ Саша Алексова

/п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!

М.К.