и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба, подадена от Л. В. С., с адрес: гр.Б., ул.”. І” № 3, .2
срещу Решение № 24/16.08.2010 год. на Д. на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на Н.) гр.Б., с което е потвърдено
разпореждане № 483/12.07.2010 год. на Началник отдел “КПК” при ТП на Н. гр.Б..
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и административно-произвадствените правила. Иска се
административният акт да бъде отменен.
Административният орган в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващата, намира
жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
От приложените към административната преписка писмени доказателства, безспорно е установено, че на 06.02.2008 год. Л. С. е подала молба – декларация до Д. на
РУ “СО” гр.Б. за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете не
основание чл.53 от КСО (стр.21). Със Заповед № 525/29.06.2010 год. на Д. на РУ”
СО” гр.Б., приложена по делото на стр.24 е наредено да бъде извършена частична
финансова ревизия по разходите на ДОО на оспорващата за периода 23.09.2008 год. – 10.05.2009 год. След приключване на ревизията на С. е съставен ревизионен акт за начет, съгласно който на лицето е било неправомерно изплатено парично
обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 2213.44 лева, от които
1708.12 лева главница и 505.32 лихва. Против извършените в акта за начет
констатации С. е подала възражения (виж стр.27), които са намерени за
неоснователни от ревизиращия орган. За събиране на сумата ревизионния акт за
начет, с който са констатирани неправилно извършени разходи на ДОО е
постановено Разпореждане № 483/12.07.2010 год. Същото е потвърдено от Д. на ТП на Н. с оспорваното Решение № 24/16.08.2010 год., като е възприето че горното
задължение произтича от неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете до 2 години за периода 23.09.2008 год. – 10.05.2009 год., в който
период детето Б. Ж. С. е настанено в Дневна детска ясла № 2 гр.Б..
Видно от приложения по делото Констативен протокол № 87/01.06.2010 год. (стр.32 и 33) за периода 01.01.2008 год. – 30.04.2010 год. 115 деца са посещавали
детска ясла до навършване на двегодишна възраст, в това число и Б. Ж.С.. Детето Б. С. е родено на 10.05.2007 год. и е прието в Дневни детски
ясли № 2 гр.Б. на 23.09.2008 год. (виж. справка на стр.37). Няма данни по
делото и не се твърди от оспорващата, детето да е било отписано от детското
заведение, в което е било настанено след 23.09.2008 год. до 10.05.2009 год.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспорваният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.117, ал.1 от КСО в
писмена форма и същият е подробно мотивиран.
Съгласно чл.53, ал.1 от КСО, след изтичането на срока на обезщетението за
бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на
малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в
размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
По-нататък, ал.4 на чл.53 от КСО предвижда, паричното обезщетение да не се
изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на
детето в детско заведение, както и при отглеждането му от лице, включено в
програми за подкрепа на майчинството. Допълнителният платен отпуск за
отглеждане на дете до две годишна възраст е уреден в чл.164, ал.1 и 3 от
Кодекса на труда (КТ). Редът и условията за ползването му са регламентирани в
чл. 46 от Наредбата за работното време и отпуските (НРПВО). Отпускът се ползва
въз основа на писмено заявление на правоимащото лице. Когато заявлението се
подава от майката, към него са прилага декларация, че детето не е настанено в
детско заведение и че майката не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 от КТ
отпускът да бъде ползван от бащата или от някой от техните родители, както и че детето не се отглежда от безработно лице по програмата “В подкрепа на
майчинството”. Съгласно чл. 46, ал. 7, т. 2 от КТ отпускът по чл. 164 от КТ се
прекратява когато детето бъде настанено в детско заведение. В случая става
въпрос за детско заведение, в което детето може да бъде или да не бъде на пълна държавна издръжка. Детски заведения, които не са пълна държавна издръжка са и
детските ясли и градини, за които се заплащат такси за издръжката на децата.
Детските заведения на пълна държавна издръжка са “специализирани институции за отглеждане на деца на пълна държавна издръжка” по смисъла на § 1, т. 4 от
Закона за семейните помощи за деца. Такива са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса. Задължение на ползващия отпуска за отглеждане на дете
по чл. 164 от КТ е да уведоми работодателя, разрешил ползването, в случай че
детето е настанено в детско заведение. Когато работодателят бъде уведомен за
това обстоятелство, той е длъжен да прекрати ползването на отпуска на основание чл. 46, ал. 7, т. 2 от НРПВО. Задължението за уведомяване възниква по силата на
закона. Както беше казано и по-горе, по време на ползване на отпуска за
отглеждане на дете се изплаща парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Съгласно
чл. 53, ал. 4 от КСО обезщетението се прекратява при настаняване на детето в
детско заведение, т.е. такова, което може да бъде или да не бъде на пълна
държавна издръжка. Съгласно чл.5 от Наредбата за изчисляване и изплащане на
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, паричните обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53 и 54 от КСО се изплащат въз
основа на заявление-декларация от осигуреното лице по образец съгласно
приложение № 3 и приложение № 4 със задължително попълнените данни от
осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.
Такава молба – декларация е подала и оспорващата С.. По-нататък чл.14, ал.1 от
Наредбата задължава осигурените лица в срок от три работни дни от промяна на
обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения да представят на осигурителите декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея.
В случая безспорно се установи, че детето Б. Ж. С., родено на
10.05.2007 год. е прието в Дневна детска ясла № 2 гр.Б. на 23.09.2008 год.
(преди навършване на двегодишна възраст), като за периода 23.09.2008 год. –
10.05.2009 год., майката (оспорващ в настоящето производство) е получавала
парично обезщетение за отглеждане на дете. Л. С. не е изпълнила задължението
си да декларира промяната на обстоятелствата (настаняването на детето в детско заведение) пред осигурителя си в тридневния срок. При това положение правилно и
в съответствие с изискванията на мателиалния закон административния орган е
приел, че за периода 23.09.2008 год. – 10.05.2009 год. на оспорващата
неправомерно е изплащано парично обезщетение за отглеждане на дете до
навършване на двегодишна възраст, тъй като за същия период детето е било
настанено в детско заведение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. В. С., с адрес: гр.Б., ул.”. І” № 3, .2 срещу Решение №
24/16.08.2010 год. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт гр.Б., с което е потвърдено разпореждане № 483/12.07.2010 год. на
Началник отдел “КПК” при Териториално поделение на Националния осигурителен
институт гр.Б..
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.


Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
Вярно с оригинала!
М.К.