Решение № 146

към дело: 20107030600118
Дата на заседание: 05/14/2010 г.
Съдия:Илонка Рашкова
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производството по реда на чл. 63,ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.
208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Б. Л. Ч. от Б. против Решение № 1517/26.02.2010 г.
на РС – Б., постановено по НАХД № 3/2010 г. по описа на съда.
В касационната жалба бланкетно се оспорва законосъобразността на обжалвания С. акт. Касаторката поддържа неправилност на обжалваното решение, постановено в нарушение на закона – касационно основание за неговата отмяна по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Същата счита, че поради липса на фактическо описание на елементите от състава на административното нарушение, за което е санкционирана е налице несъставомерност на деянието, поради което не следва да носи административнонаказателна отговороност. Иска се обжалвания С. акт да бъде отменен.

Ответникът по касация не взема становище по жалбата.
Представителят на О. П. - Б. изразява мотивирано становище за
неоснователност на жалбата, а първоинстанционният С. акт като правилен моли да бъде оставен в сила.

Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
надлежна страна е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение РС – Б. е потвърдил Наказателно постановление №3749/06.11.2009 г. на Началника на сектор ПП към ОДМВР - Б., с което на
жалбоподателката за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182,
ал.2, т. 4 от ЗДвП й е наложено административно наказания „глоба” в размер на
100,00 (сто) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, както
и са й отнети 7 контролни точки като законосъобразно.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд, след като правилно е изяснил фактическата обстановка по делото е приел, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно, издадено при спазване на установената за това законова процедура, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Приел е за установено, че на посочената както в АУАН и в НП дата и място жалбоподателката е управлявала лек автомобил марка “Опел Вектра” с рег. № Е 4845 АМ, собственост на Б. С. Ч. със скорост 96 км/ч., при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, което било установено от контролните органи с техническо средство радар със система за контрол и видеонаблюдение TFR1-M и изготвен към момента на фиксирането клип № 1575. АУАН е съставен въз основа на видеозапис от камера, с приложен клип и декларация от собственика на заснетия автомобил и след установяване на лицето, управлявало същия, който е връчен за подпис на нарушителя. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Съдът е изложил подробни мотиви досежно авторството на санкционираното нарушение и липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила.
Обстоятелствата, при които е било извършено нарушението са установени от съда при разпита на актосъставителя и свидетеля на установяване на нарушението.
Въз основа на установената от него фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателяката е осъществила от обективна и субективна страна състава на посоченото в обжалваното НП административно нарушение, поради което правилно е ангажирана нейната отговорност. Заключил е, че след като правилно е квалифицирал процесното нарушение административнонаказващият орган правилно е определил по вид и размер административното наказание за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 е законово установен в размер на 100,00 лв.

Решението е правилно.
Съдът е установил релевантните за спора факти, въз основа на събраните по делото доказателства, решението е постановено при правилно тълкуване и
приложение на материалния закон. Изложените от съда съображения и направените изводи се споделят от настоящата инстанция.

В хода на административнонаказателното производство срещу жалбоподателката не са допуснати процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като съдът намира, че и материалния закон е правилно приложен.
Административен съд – Б. споделя изводите на първоинстанционният съд, че
административното нарушение, за което жалбоподателката Ч. е санкционирана е
доказано по несъмнен начин. В тази връзка неоснователни са възраженията в
касационната жалба, че деянието й е несъставомерно, поради липса на фактическо описание на елементи от състава на нарушението. Както правилно е установил първоинстанционният съд безспорно е установен нарушителя, извършеното нарушение и неговата вина, поради което деянието е съставомерно от обективна и субективна страна. Със съставянето на АУАН, надлежно връчен касаторката е била наясно в извършването на какво конкретно административно нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Възприетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка, обективирана в обжалваното наказателно постановление е установена безпротиворечиво от първоинстанционният съд. От обективна страна поведението на жалбоподателката осъществява признаците на визираното в правната
норма нарушение. Деянието е виновно извършено, доколкото същата като
правоспособен водач на МПС е съзнавала задължението си да съобрази поведението си с правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, които не е изпълнила. Правилен е извода на съда, че размера на наложената санкция е в законово определения размер

По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и ал. 3 от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд - Б.


Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1517/26.02.2009 г. на РС – Б., постановено по НАХД № 3/2010 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева



ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Илонка Рашкова

2. /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала
ЕК


File Attachment Icon
23A5EABC2A1CACE6C225773C004759AF.rtf