за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 4, ал. 1 - 5 от Закона за местните Д. и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба /изпратена по компетентност от Административен съд – Ш. с Определение № 183/15.03.2022 г., постановено по адм. дело № 45/2022 г. по описа на съда/, депозирана от Я. Й. Й. с ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Ш., ул. „Ц. О.“ № *. В. 1, . 4, ап. 11 и Н. Й. В. с ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Ш., ул. „М.“ № *, чрез процесуалния им представител по пълномощие - адв. Д., срещу Отказ, обективиран в писмо с изх. № 70-00-878/28.10.2021 г., на О. по П. П. О. Б., издаден от Д. В. К. на длъжност Старши инспектор „. Д. и Т. в Д. „. Д. и Т. П. О. Б., с който е отказано, въз основа на подадени от жалбоподателите декларации за отказ от правото на собственост върху МПС, да бъдат закрити данъчните партиди в О. Б. по отношение на притежаваните от тях идеални части на следните МПС и мотоциклети: л.а марка Х., модел С., С рег. № Е ***, година на производство – 1996 г.; л.а марка М., рег. № Е ***, година на производство – 1975 г.; мотоциклет марка *, модел *, рег № Бл *; мотоциклет марка *350, рег. № Бл *.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ, с твърдения за постановяването му в нарушение на материалния закон, П. допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по см. на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски по представен списък.
Ответникът по жалбата - Кметът на О. Б., чрез процесуалния му представител - надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд – Б., след като взе предвид становището на страните и извърши анализ на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред органа по П. е започнало с депозиране на Молба с В. № 70-00-878/29.09.2021 г. по описа на О. Б. от Я. Й. Й. и Н. Й. В., подадена чрез адв. Д. М. Д. за прекратяване регистрацията в специалните регистри /заличаване на данъчна партида/ за следните превозни средства:
Лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“, peг. № Е**; лек автомобил марка „М.“, peг. № Е**; мотоциклет марка „*“, модел „Ю.“, peг. № Бл**; мотоциклет марка *, модел „350“, peг. № Бл**.
Към молбата е представено удостоверение за наследници и два броя нотариално заверени декларации за отказ от правото на собственост върху гореописаните превозни средства. От Удостоверение за наследници от 22.02.2021 г. е видно, че Й. Й. К., с ЕГН *, починал на 07.02.2021 г., е оставил трима наследници - Я. Й. Й.. Н. Й. В. и Д. Й. К.
В молбата се сочи, че в качеството си на наследници на баща им - Й. Й. К., ведно с брат им Д. Й. К., по силата на наследствено правоприемство, Й. и В. са станали съсобственици на цитираните превозни средства. С декларации с нотариална заверка на подписите от 14.06.2021 г. Н. В. и от 15.06.2021 г. Я. Й. са декларирали, че се отказват от правото на собственост върху описаните превозни средства, поради което молят да се прекрати регистрацията в специалните регистри /заличаване на данъчните партиди/ на превозните средства, тъй като не са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ.
Във връзка с постъпилата молба за прекратяване регистрацията в специалните регистри /заличаване на данъчни партиди/ за описаните превозни средства, е извършена проверка от О. по П. П. О. Б., от която било установено следното:
Като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53, във връзка с чл. 52 от ЗМДТ, Й. Й. К., е декларирал в качеството си на собственик, притежаваните от него моторни превозни средства. Внасял е данък в приход на бюджета на общината по постоянния си адрес до 2015 г., а именно - гр. Б., ж.к. „Е.“ № *, . 2, ап. *, където е декларирал превозните средства.
Същевременно било установено, че лицето Й. Й. К. е с променен постоянен адрес, считано от 17.07.2014 г. - в с. О., общ. К.
С Писмо с изх. № 70-00-878/14.10.2021 г., органът по П. е изискал да се предостави информация от Д. „. Д. и Т. П. О. К., относно декларирани данни на лицата - Й. Й. К., Я. Й. Й., Н. Й. В. и Д. Й. К., удостоверения за платени Д. по ЗМДТ за движимо и недвижимо имущество, както и копия от подадени данъчни декларации по реда на ЗМДТ. В отговор с В. № 70-00-878- 001/22.10.2021 г., О. К. е предоставила два броя копия на декларации по чл. 14 от ЗМДТ и четири броя удостоверения за декларирани данни, от които е видно, че гореописаните превозни средства не са били декларирани от Й. Й. К. П. промяната на постоянния си адрес от 17.07.2014 г. в О. К.
Органът по П. е направил искане на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК с Писмо с изх. № ИЗ-00-3420/05.10.2021 г. до Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Б., за предоставяне на информация, относно притежаваните от Й. Й. К. МПС. Началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Б. с Писмо с В. № ИЗ-00-3420-001/18.10.2021 г. е предоставил справки от АИС „Регистрация на МПС и собственици“ за посочените МПС, регистрирани на името на Й. Й. К., от които се установило, че МПС с peг. № БЛ** и peг. № БЛ** са със служебно прекратена регистрация от 01.10.2006 г. За лек автомобил марка „М.“, peг. № Е**регистрацията е била прекратена служебно на 08.12.2016 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП П. получено уведомление от ГФ, че автомобилът е без „Гражданска отговорност“. На същото основание е прекратена служебно регистрацията и за лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“, peг. № Е** на 21.09.2021 г.
С оглед на извършената проверка и установените обстоятелства, органът по П. е постановил обжалваният Отказ, обективиран в писмо с изх. № 70-00-878/28.10.2021 г. за закриване на идеалните части в данъчните партиди до прекратяването на регистрацията на превозните средства. Като основание за отказа е посочил чл. 52 от ЗМДТ, съгласно който с данък върху превозните средства се облагат регистрираните за движение по пътната мрежа в Република България превозни средства, а също и чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, в който законодателят е регламентирал случаите, в които данъчно задължените лица се освобождават от данък върху превозните средства.
Отказът е изпратен с Известие за доставяне № ИД PS 2700 01KRK7 Т на 28.10.2021 г. до адв. Д. М. Д. с копие до Я. Й. Й., Н. Й. В.. Видно от известието, адв. Д. е получил писмото лично на 01.11.2021 г., Я. Й. – на 02.11.2021 г., а Н. В. – на 01.11.2021 г.
На 05.11.2021 г., Кметът на О. Б. е бил сезиран с жалба от Я. Й. Й. и Н. Й. В., подадена чрез адв. Д. М. Д., против процесния отказ на О. по П. П. О. Б., с искане същият да бъде отменен като незаконосъобразен, необоснован и нецелесъобразен.
С Решение № 70-00-878/24.01.2022 г., К. на О. Б. е потвърдил отказа, обективиран в писмо с изх. № 70-00-878/28.10.2021 г., на О. по П. П. О. Б., издаден от Д. В. К. на длъжност Старши инспектор „. Д. и Т. в Д. „. Д. и Т. П. О. Б.. За да постанови този резултат Кметът на О. Б. е приел, че претенцията на молителите Й. и В. не следва да бъде уважена, тъй като съсобствениците на превозните средства не са изпълнили задълженията си по ЗДвП и Наредба 1-45 за прекратяване па регистрацията на превозните средства, поради което данъчните партидите за притежаваните от тях МПС не следва да бъдат закрити. Приел е още, че за същите остава дължим данъкът върху превозните средства съобразно притежаваните дялове от наследниците, в това число и неплатените задължения от наследодателя.
Решението е връчено лично на Н. В. на 07.02.2022 г., а на Я. Й. - на 01.02.2022 г.
Недоволни от същото, на 10.02.2022 г., Я. Й. Й. и Н. Й. В. са подали жалба срещу решението, чрез К. на О. Б., до Административен съд – Ш., който с Определение № 183/15.03.2022 г., постановено по адм. дело № 45/2022 г. по описа на съда, е изпратил жалбата на местно компетентния съд, а именно Административен съд – Б..
П. така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд – Б., достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от активно легитимирани лица, които имат правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
По аргумент на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ, данъкът върху превозните средства е част от местните Д., постъпващи в общинския бюджет.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните Д. се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ е регламентирано, че в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по П.. Това законово положение е доразвито в ал. 4, която гласи, че служителите по ал. 3 се определят със заповед на К. на общината.
Компетентността на местните органи е изрично уредена в ал. 5, която предвижда, че Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ О. по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната О. - на териториален директор на Националната агенция за П..
П. анализа на относимата към случая нормативна рамка следва извода, че по искането за освобождаване от регистрация /или за заличаване на партидата/, с оглед разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и 3 от ЗМДТ, следва да се произнесе служител на общинската администрация, определен от К. на общината със заповедта по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ. Видно е от данните по делото, че процесният отказ е постановен от Д. В. К. на длъжност Старши инспектор „. Д. и Т. в Д. „. Д. и Т. П. О. Б., която съгласно Заповед № 625 от 14.05.2020 г. е определена за длъжностно лице по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ.
По аргумент на чл. 4, ал. 1, изр. 2 от ЗМДТ пък, касателно оспорването на отказа е приложим редът на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В този смисъл, нормата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК регламентира, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по П., доколкото в този кодекс не е предвидено друго. А съгласно чл. 156, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Следователно, на основание чл. 156, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, в случая изчерпването на възможността за обжалване на отказа по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване. В случая това изискване е спазено и отказа е обжалван пред К. на общината. Актът на органа по П. или отказа да бъде издаден такъв акт, съответно непроизнасянето в срок, обаче, на основание чл. 144, ал. 1 във връзка с чл. 152, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 от ДОПК, ще подлежи на обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната О., който има правомощията на териториален директор на НАП. В случая, оспорващите са сезирали К. на общината, който вместо да изпрати искането на компетентния О. - ръководителя на звеното за местни приходи в О. Б., се произнесъл без да притежава материална компетентност за това. П. това положение следва, че кметът е иззел компетентност, произнесъл се без да има такава, с което е лишил оспорващите от възможността валидно да упражнят право им на обжалвано по административен ред. Акт, постановен от некомпетентен О., е нищожен.
С оглед на изложеното, следва да се прогласи нищожността на Решение № 70-00-878/24.01.2022 г. на К. на О. Б., а преписката да се върне за произнасяне от компетентния О. - ръководителя на звеното за местни приходи в О. Б..
П. този изход от спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да се възложат направените от оспорващите разноски в общ размер на 520.00 лв., от които 20.00 лв. – държавна такса за образуване на делото и 500.00 лв. – за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представени по делото Договор за правна защита и съдействие от 27.05.2022 г., фактура и списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, Административен съд – Б.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 70-00-878/24.01.2022 г. на К. на О. Б., с което е потвърден отказ, обективиран в писмо с изх. № 70-00-878/28.10.2021 г. на О. по П. П. О. Б., издаден от Д. В. К. на длъжност Старши инспектор „. Д. и Т. в Д. „. Д. и Т. П. О. Б..
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на звеното за местни приходи в О. Б. за произнасяне по отказа, обективиран в писмо с изх. № 70-00-878/28.10.2021 г. на О. по П. П. О. Б., издаден от Д. В. К. на длъжност Старши инспектор „. Д. и Т. в Д. „. Д. и Т. П. О. Б., постановено по Молба с В. № 70-00-878/29.09.2021 г. по описа на О. Б., депозирана от Я. Й. Й. и Н. Й. В., с искане да бъдат закрити данъчните партиди в О. Б. по отношение на притежаваните от тях идеални части на следните МПС и мотоциклети: л.а марка "Х.", модел "С.", с рег. № Е **, година на производство – 1996 г.; л.а марка "М.", рег. № Е **, година на производство – 1975 г.; мотоциклет марка "И.", модел "Ю.", рег № Бл**; мотоциклет марка "*" 350, рег. № Бл **.
ОСЪЖДА О. Б. да заплати на Я. Й. Й. с ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Ш., ул. „Ц. О.“ № 2. В. 1, . 4, ап. * и Н. Й. В. с ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Ш., ул. „М.“ № *, сумата от 520.00 (петстотин и двадесет) лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/ Тодор Тодоров

Вярно с оригинала!
С.В.