и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на К. И. Г. и К. А. Г., двамата от гр. С., срещу Заповед № УТИП-12/25.01.2016 г. на К. на О. С. и Протокол от 18.01.2016 г. на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията, назначена със Заповед № УТИП-8/15.01.2016 г. на К. на О. С..
Жалбата е мотивирана с доводи за нищожност на заповедта, алтернативно за отмяната й поради противоречие с материалния закон – чл. 193, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Ответникът е оспорил жалбата с искане производството да бъде прекратено поради оттегляне на оспорената заповед със Заповед № УТИ-26/25.04.2016 г.
Заинтересованата страна, чрез пълномощник, е оспорил жалбата.
В хода на производството са събрани писмени доказателства.
От анализа и оценката на доказателствата съдът прие следното:
Производството е започнало по молба на заинтересованата страна „...“ ООД – гр. П., подадена чрез пълномощник, вх. № 94-С-1717/06.10.2015 г. /л. 12/ за учредяване право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на инженерната инфраструктура през поземлени имоти 65334.301.2942, 65334.301.6536, 65334.301.745 „...“ ООД е записана в кадастралния регистър като собственик на промишлена сграда с идентификатор 65334.216.743.1 по КК на гр. С. /скица на л. 18/. Приложено е геодезическо заснемане на обект: Кабел НН 0.4 kv за захранване на съществуващи промишлени постройки в УПИ 000356“б“, идентификатор 65334.216.743 по КК на гр. С., собствен на „...“ ООД /нот.акт № 80/2011 г. на л. 31/, като проектното трасе засяга имоти с идентификатори 65334.301.2942 на К. Г. и К. Г. /вж. нот.акт № 120/2014 г. на л. 21/, 65334.301.2800 на О. С., 65334.301.6356 на О. С., 65334.301.9536 на К. Г., 65334.216.745 на ЕТ „...“ и 65334.216.743 на „...“ ООД /л.33-38/.
С решение по Протокол от 18.01.2016 г. комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със Заповед № УТИП-8/15.01.2016 г. на К. на О. С., е разгледала молбата на „...“ и приложения с нея план за трасе на електропровод кабел НН и сервитутна зона на електропровода, преминаващ през имоти 301.2942 и 301.9536 по КККР на гр. С., собственост на жалбоподателите, за външно ел.захранване на обект в имот с идентификатор 301.743, като е приела пазарна цена за правото на прокарване на кабела от 5.00 лв. за м.л., обща сума 40.25 лв. /л. 7/.
Със Заповед № УТИП-12/25.01.2016 г. кметът на О. С. е учредил на „...“ ООД право на прокарване на отклонение от общата мрежа на техническата инфраструктура през имоти 301.2942 и 301.9536, като изгради трасе на електропровод кабел НН подземно през двата имота за външно ел.захранване на обект в имот с идентификатор 301.743, с дължина на трасето 8,05 м.л. и сервитут 32,20 кв.м. Постановил е сумата, определена от комисията по чл. 210 ЗУТ да бъде изплатена на собствениците на засегнатите два имота 301.2942 и 301.9536 – жалбоподателите /л. 6/.
Заповед № УТИП-12/25.01.2016 г. и Протокола от 18.01.2016 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ са съобщени на жалбоподателите с писма изх. № 92-00-81/01.02.2016 г. /л. 8/ и изх. № 92-00-82/01.02.2016 г. /л. 9/, връчени на 16.02.2016 г. /известия на л. 11/.
В хода на производството със Заповед № УТИ-26/25.04.2016 г. кметът на О. С. е оттеглил Заповед № УТИП-12/25.01.2016 г. /л. 55/. Заповед № УТИ-26/25.04.2016 г. е съобщена на жалбоподателите с писмо изх. № 92-00-404/25.04.2016 г. /л. 76/, връчено на 09.05.2016 г. /известие на л. 77/, и изпратена за съобщаване на „...“ ООД чрез пълномощника пред органа К. Х. с писмо изх. № 92-00-426/10.05.2016 г. /л. 78/, за което няма данни да е връчено.
При тези факти, установени от доказателствата по делото, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подведомствена и подсъдна на сезирания съд, съгласно чл. 215, ал. 1 и чл. 210, ал. 3 ЗУТ, и е процесуално допустима - постъпила е в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ с подадената на 29.02.2016 г. жалба, считан от съобщаването на заповедта и протокола от 18.01.2016 г. на жалбоподателите на 16.02.2016 г., които са страни в производството по чл. 193, ал. 3 ЗУТ и с правен интерес от търсената съдебна защита.
Оттеглянето на оспорената заповед със Заповед № УТИ-26/25.04.2016 г. на К. на О. С. е процесуално действие в хода на образуваното съдебно производство, поради което при липсата на условията в хипотезата на чл. 156, ал. 1 АПК не е основание за недопустимост на жалбата на основанието по чл. 159, т. 3 АПК. Волеизявлението за оттегляне по реда на чл. 156 АПК, независимо от неговото наименование /заповед в случая/ не е индивидуален административен акт, доколкото не е направено по реда на чл. 91 АПК, а във висящо съдебно производство и съставлява процесуално действие /за сравнение виж Определение № 15892 от 12.12.2012 г. по адм.дело № 14095/2012 г., ІІ о. на ВАС; Определение № 822 от 22.01.2014 г. по адм. д. № 16878/2013 г., II о. на ВАС; Определение № 10259 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3253/2013 г., V о. на ВАС/. С издадената в хода на съдебното производство Заповед № УТИ-26/25.04.2016 г. кметът на О. С., издател на Заповед № УТИП-12/25.01.2016 г., е упражнил свое процесуално право, предоставено му с разпоредбата на чл. 156, ал. 1 АПК, което подлежи на съдебен контрол от съда във висящото съдебно производство срещу оттегления административен акт. Затова е без значение за изхода на настоящото дело образуваното съдебно производство по жалбата на заинтересованата страна „...“ ООД срещу Заповед № УТИ-26/25.04.2016 г. и не е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спирането му.
Заповед № УТИ-26/25.04.2016 г. на К. на О. С. съдържа ясно волеизявление за цялостно оттегляне на Заповед № УТИП-12/25.01.2016 г., в писмена форма и от издателя й – ответник в съдебното производство, преди първото по делото заседание, поради което за издаването й не е било необходимо съгласието на жалбоподателите. Отделно Заповед № УТИ-26/25.04.2016 г. е съобщена на К. и К. Г. на 09.05.2016 г. /известие на л. 77/ и същите не са се противопоставили на изразеното с нея оттегляне на Заповед № УТИП-12/25.01.2016 г. При условията на чл. 156, ал. 1 АПК обаче за оттеглянето е необходимо и съгласие на заинтересованите страни – в случая на „...“ ООД. Заповед № УТИП-12/25.01.2016 г. създава предпоставки са възникване на права за „...“ ООД, поради което за защита интересите на третите лица в подобни случаи на оттегляне е необходимо и тяхното съгласие /за сравнение виж Определение № 7078/13.06.2016 г. по адм.д. № 6415/2016 г., ІІ о. на ВАС; Определение № 15780 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2011 г., IV о./. Именно заинтересованите лица, за които оспореният административен акт е благоприятен визира като „останалите ответници“ законодателят в разпоредбата на чл. 156, ал. 1 АПК / Определение № 7323 от 30.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4886/2014 г., VI о. на ВАС; Решение № 10470 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3557/2014 г., VI о. на ВАС; Определение № 9879 от 1.10.2008 г. на ВАС по адм. д. № 10525/2008 г., VI о. на ВАС/. Очевидно е, че заинтересованата страна „...“ ООД не е изразила съгласие за оттегляне на Заповед № УТИП-12/25.01.2016 г. в хода на образуваното съдебно производство по нейното оспорване, още повече с оглед подадената срещу Заповед № УТИ-26/25.04.2016 г. жалба, изразяваща изричното несъгласие. Отсъствието на съгласие на „...“ ООД е нарушение на процедурата по чл. 156, ал. 1 АПК, което е пречка за упражняване от органа на процесуалното право по чл. 156, ал. 1 АПК и издаването на Заповед № УТИ-26/25.04.2016 г. въпреки това не е основание за недопустимост на производството поради отпаднал предмет – чл. 159, т. 3 АПК, след като не може да породи последиците по оттегляне на Заповед № УТИП-12/25.01.2016 г.
Разгледана по същество, подадената от К. и К. Г. жалба срещу Заповед № УТИП-12/25.01.2016 г. и Протокол от 18.01.2016 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ е неоснователна:
Заповедта изхожда от компетентния по закон орган – К. на О. С. съгласно чл. 193, ал. 3 ЗУТ. Изразява волеизявление на органа в предписаната от закона форма – писмена и мотивирано с изложените фактически основания приложение на материалния закон. Възражението по формата на заповедта поради допусната грешка при изписване собственото и бащино имена на собственика на имоти 301.2942 и 301.9536, приравнено от жалбоподателите на отсъствието на адресат, е неоснователно. Грешката в името на собственика – К. И. вместо К. И., при съвпадение на фамилното име, е от поправимите по реда на чл. 62 АПК. Тази грешка, ако не бе допусната, не би се отразила на волята на органа, не променя по съдържание изразеното със заповедта волеизявление, поради което и възражението за нищожността й не се споделя.
В процедурата по чл. 193 ЗУТ право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот се учредява със заповед на К. на общината, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо разрешение е явно икономически нецелесъобразно – чл. 193, ал. 3 ЗУТ. Жалбоподателите са собственици на имоти 301.2942 и 301.9536, засегнати от трасето на електропровод кабел НН за външно ел.захранване на обект в имот с идентификатор 301.743, за които няма данни да са изразили съгласие по чл. 193, ал. 1 ЗУТ за учредяване право на прокарване на „...“ ООД. Представеният нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120/2014 г., сключен между жалбоподателите, „...“, „...“ ООД и „ЧЕЗ Разпределение България“ за продажба на трафопост в имот 301.2942 не съдържа съгласие за правото на прокарване на кабел НН подземно през имоти 301.2942 и 301.9536 за външно ел.захранване на обект в имот с идентификатор 301.743 – на заинтересованата страна. В този смисъл са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед за учредяване право на прокарване през имоти 301.2942 и 301.9536, доколкото не е оспорено от жалбоподателите и не е спорно между страните по делото, че не е възможно отклонението да се прокара в имота на „...“ ООД без засягане имотите на жалбоподателите /доколкото трафопоста, от който започва електропровода е изграден в имот 301.2942 /нот.акт № 120/2014 г./ – вж. обяснителна записка към геодезическо заснемане и скица на л. 35 и л. 38/ и няма друго техническо икономически целесъобразно решение за прокарване на отклонение за външно захранване на обекта в имот 301.743 на „...“ ООД. Самите жалбоподатели не твърдят в жалбата, нито в хода на производството, че има друг технически и икономически целесъобразен начин за прокарване на отклонението. Безспорно съгласие със собствениците на засегнатите два имота – жалбоподателите, не е постигнато по реда на чл. 193, ал. 1 ЗУТ и правото на прокарване на отклонението е учредено при спазване условията по ал. 5 на чл. 193 ЗУТ, според разпоредителната част на самата заповед. С учредяване на право на прокарване няма да се влошават условията за застрояване на имоти с идентификатори 301.2942 и 301.9536 с оглед площта им /7,207 дка. и 1,527 дка – вж. регистър на засегнатите от трасето имоти на л. 37/, нито се препятства установеният начин на трайно ползване на двата имота. При наличие на тези, посочени в закона и обективно съществуващи условия, кметът на общината е задължен императивно от закона да издаде заповед по чл. 193, ал. 3 ЗУТ за прокарване на отклонение за включване в ел. мрежа по искането на заинтересованата страна ... ООД. Като потребител на ел. енергия и съгласно чл. 117, ал. 1 от Закона за енергетиката на искането на дружеството да се включи в ел.мрежата съответства задължението на всички преносни, съответно разпределителни предприятия на територията на РБ, да присъединят всеки обект на потребител на електрическа енергия, разположен на съответната територия. За целта той трябва да отговаря в посочените в същия текст условия - да има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; да е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа и да е сключил писмен договор с преносното, съответно разпределителното предприятие по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обекти за потребление на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа въз основа на: 1. проучване за условията и начина на присъединяване, извършвано от преносното или съответното разпределително предприятие, към чиято мрежа може да се осъществи присъединяването; 2. предварителен договор за присъединяване, когато такъв се изисква, сключен между преносното или съответното разпределително предприятие и лицето, поискало присъединяването; 3. договор за присъединяване, сключен между преносното или съответното разпределително предприятие, към чиято мрежа ще се осъществи присъединяването, и лицето, поискало присъединяването на обекта. Самото проучването за присъединяване и издаването на становище за условията и начина на присъединяване се извършва след представяне на валидна виза за проектиране или влязъл в сила ПУП, когато издаването им е задължително съгласно разпоредбите на ЗУТ – чл. 2, ал. 4 от същата наредба. А съгласно чл. 89, ал. 2 ЗУТ, строителството на външните енергоснабдителни мрежи се извършва съгласно чл. 74 и по одобрени строителни книжа, като заповедта по чл. 193, ал. 3 ЗУТ е задължителна предпоставка за издаването на строителни книжа, с оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 7 и чл. 182, ал. 2 ЗУТ. Затова и кметът на общината в случая е следвало да издаде заповед по искането на „...“ ООД по чл. 193, ал. 3 ЗУТ, като част от сложен фактически състав за електрифициране на дружеството, предпоставка за сключване на договор за присъединяване съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 6/24.02.2014 г.
Съгласно чл. 193, ал. 8 ЗУТ цената на учреденото право за прокарване на отклонение от техническа мрежа и съоръжение подлежи на определяне по реда на чл. 210 ЗУТ, т.е. от назначена от К. на общината комисия, като обезщетението се определя по пазарни цени. В случая цената на правото на прокарване е определена от назначена от К. на О. С. комисия, т.е. от компетентен колективен орган и протоколът от 18.01.2016 г. за нейното определяне носи подписите на всички включени в състава й членове. Жалбоподателите на са оспорили с жалбата самата пазарна цена на правото на прокарване по протокола от 18.01.2016 г., поради което и основания за отмяната й на това основание не са установени. Вярно е, че решението на комисията по чл. 210 ЗУТ не е било съобщено самостоятелно на засегнатите собственици преди издаването на заповедта по чл. 193, ал. 3 ЗУТ, а едновременно със съобщаването на Заповед № УТИП-12/25.01.2016 г., с която е учредено правото на прокарване и е определен размера на дължимото обезщетение, но това нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, при установените предпоставки по чл. 193, ал. 3 и при определения размер на обезщетението по пазарни цени, по който няма възражения. Отделно законът – чл. 210, ал. 6 ЗУТ, е предвидил допълнителна защита за правата на собствениците на засегнатите имоти от правото на прокарване от отклонения от общи мрежи и съоръжения, при отказ или забава при изплащането на сумата по влязлото в сила решение на комисията по чл. 210 ЗУТ - чрез издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
По изложените съображения за отсъствие на основания по чл. 146 АПК за обявяване нищожност/отмяна на оспорените заповед на К. на О. С. и протокол на комисията по чл. 210 ЗУТ, подадената жалба следва да се отхвърли, като страните нямат искане за разноски до хода на устните състезания по делото и съдът не дължи произнасяне по тяхната дължимост. Искането на заинтересованата страна за разноските в писменото становище е несвоевременно - след срока по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, и поради това не могат да бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. И. Г. и К. А. Г., двамата с адрес гр. С., ул. „...“ № ..., срещу Заповед № УТИП-12/25.01.2016 г. на К. на О. С. и Протокол от 18.01.2016 г. на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията, назначена със Заповед № УТИП-8/15.01.2016 г. на К. на О. С..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!

В. А.