Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е образувано по жалба на „. ЕООД – гр. Р. срещу Заповед № 22-0331-000008/25.01.2022 г. на П. И. в Р. У. – Р. К. ОДМВР – Б..
В искането си за отмяна на заповедта жалбоподателят се е позовал най-общо на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбата с искане за отмяна на заповедта е поддържана и в съдебно заседание чрез пълномощник. Доводите са доразвити в писмено становище.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
В хода на производството са събрани писмени доказателства.
При анализа и оценката на доказателствата съдът прие следното:
С оспорената заповед П. И. в Р. У. Р., въз основа на Заповед № 244з-1916/03.09.2019 г. на директора на ОДМВР – Б., е приложил спрямо дружеството принудителна административна мярка – “прекратяване регистрацията на ППС“ на товарен автомобил с рег. № *** за срок от шест месеца, управляван на 25.01.2022 г. от Т. З., лишен от право за У. на МПС за срок от 3 години, считано от 05.02.2021 г., с влязла в сила присъда по нохд. № 214/2019 г. на Окръжен съд – Б. (справка за съдимост на л. 19). Посочените факти са установени с акт за установяване на административно нарушение от 25.01.2022 г. (л. 7), съставен от П. служител в РУ – Р., с който срещу З. е образувано административнонаказателно производство за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление от 18.02.2022 г., с което на З. е наложено административно наказание „глоба“ по чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП (л. 25).
На 21.09.2021 г. е издадено разпореждане по чл. 64, ал. 1 ЗМВР, с което З. е задължен да предаде свидетелството си за У. на МПС (л. 12). Разпореждането не е изпълнено и за неизпълнението е съставен акт за установяване на административно нарушение от 21.09.2021 г. (л. 13), като е издадено и наказателно постановление 21.10.2021 г., с което на З. е наложено административно наказание „глоба“ по чл. 257, ал. 1 ЗМВР (л. 14). От отговора на РУ – Р. се установява, че свидетелството за У. на МПС на З. не е отнето и/или иззето К. 09.06.2022 г.
При тези факти за обстоятелствата по чл. 159 и чл. 146 АПК, съдът прие следното от правна страна:
Правото на оспорване е упражнено в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП (считан от връчване на оспорената заповед на 03.03.2022 г.), от адресата на принудителната административна мярка, приложена със заповедта като индивидуален административен акт, подлежащ на съдебна преценка за законосъобразност – чл. 145, ал. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП. При отсъствието на други от процесуалните пречки по чл. 159 АПК жалбата е допустима за разглеждане.
Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма, но при противоречие между фактическото и правното й основание.
Позоваването в заповедта на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП не може да се определи като техническа грешка, доколкото урежда административнонаказателна отговорност на собствениците на пътни превозни средства, допуснали или предоставили управлението на собственото си моторно превозно средство на лице, което е лишено от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. В същото време с разпоредителната част на заповедта е приложена принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС“, правното основание за чието прилагане е разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“, пр. последно ЗДвП. Очевидно е, че не се касае до неточност при изписване на цифровата номерация на приложимата разпоредба, а до приложение на неприложима разпоредба – чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. В тази връзка е налице вътрешно противоречие между фактическото и правно основание на заповедта и разпоредителната й част. Заповедта е за прилагане на принудителна административна мярка, но с позоваване на аминистративнонаказателната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 3, б. „а“ ЗДвП, която е неприложима. Посоченото противоречие не само е основание за отмяна на заповедта в смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, но съставлява и нарушение на материалния закон в смисъла на чл. 146, т. 4 АПК като самостоятелно основание за основателност на оспорването.
При този изход от спора по делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските в производството – държавна такса в размер на 50 лв. и за адвокатска защита в размер на 300 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 22-0331-000008/25.01.2022 г. на П. И. в Р. У. – Р. К. ОДМВР – Б..
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б. да заплати на „. Е. със седалище и адрес на У. гр. Р., ул. „Г. Ф.“ № *, сумата от 350 (триста и петдесет) лева – разноски в производството.
Решението е окончателно.
Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
С.В.