и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 297, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на К. Х. И. от с. М., общ. Г., Ч. надлежно упълномощен адвокат, против писмо Изх. № БД-1946-04-375/23.06.2015 г. на Н. на ДНСК, гр. София, с което са възложени действия по принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЗР-83/22.03.2011 г. на Н. на Р. Ю. Р.
Жалбата е мотивирана със съображения за неправилност на обжалваните действия по принудително изпълнение на влезлия в сила акт за премахване на незаконен строеж, представляващ „Едноетажна полумасивна жилищна сграда“ в ПИ № 047028, м. „Падарката“, И. Р. на с. М., изграден от К. И., като постановени в нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не съответстват на принципите по чл. чл. 6, 12 и 13 АПК и чл. чл. 3 и 8 от ЕКПЧ и противоречие с материално правните разпоредби. Поддържат се доводи за нищожност на действията, като предприети от некомпетентен орган – персонално и материално, мотивирани в хипотезата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, след изменението ДВ, бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г. и при наличие на търпимост на строежа по см. на § 16 и § 127 ПЗР ЗУТ. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна като незаконосъобразни обжалваните действия по принудителното изпълнение, като на основание чл. 280, т. 1 АПК е заявено искане за тяхното спиране, до решаване на спора по същество. И въпреки, че изричен петитум по отношение валидността на оспорените действия не е заявен, съдът намира, че следва да се произнесе и по доводите за нищожност.
Ответникът, в писмено становище, ведно с представената по делото административна преписка, изискана по реда чл. 152 АПК, доколкото жалбата е подадена направо пред съда оспорва жалбата като неоснователна.
От данните по изпълнителното производство се установява, че с оспореното писмо е възложено и насрочено принудително премахване на „Едноетажна полумасивна жилищна сграда“, реализирана в ПИ № 047028, м. „Падарката“, И. Р. на с. М., общ. Г., изградена от К. Х. И., въз основа на Заповед № ДК-02-ЮЗР-83/22.03.2011 г. на Н. на Р. Ю. Р. Със Заповед № ДК-02-ЮЗР-83/22.03.2011 г. на Н. на Р. Ю. Р. е наредено премахване на строежа като незаконен по реда на чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Заповедта е връчена на извършителя на строежа, настоящ жалбоподател, по пощата с обратна разписка, получена лично срещу подпис на 14.12.2011 г. Поради необжалването й пред съда е влязла в сила на 29.12.2011 г. На 31.08.2012 г. на жалбоподателя К. И., като адресат на задължението по Заповед № ДК-02-ЮЗР-83/22.03.2011 г. на Н. на Р. Ю. Р. е връчена покана за доброволно изпълнение (писмо Изх. № ГР-585-08-560/22.08.2012 г., с приложена покана и обратна разписка), с определен 14-дневен срок за доброволно премахване на строежа. С писмо Изх. № ГР-585-01-115/27.05.2015 г. на К. И. е изпратена повторна покана за доброволно изпълнение, получена на 29.05.2015 г. по пощата с обратна разписка, като отново е даден нов 14 дневен срок за доброволно изпълнение. На 16.06.2015 г., след изтичане на срока за доброволно изпълнение е констатирано при проверка от длъжностни лица при Р. Ю. Р., че строежът не е премахнат, за което е съставен Протокол № ГР-53/16.06.2015 г. Изготвен е протокол съдържащ данни за предварително проучване на принудителното изпълнение, ведно с количествено стойностна сметка и начина на премахване по чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. и е проведена процедура по определяне на изпълнител.
След преценка на подадените оферти от нарочна назначена за това комисия като изпълнител е определен .... ООД – Б., с когото е сключен Договор за изпълнение № Ф-13-388/23.06.2015 г. С писмо Изх. № БД-1946-04-375/23.06.2015 г. на Н. на ДНСК – София е възложено принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЗР-83/22.03.2011 г. на Н. на Р. Ю. Р. Поради неоткриване на адресата И. на адреса на подлежащия за премахване обект (Констативен протокол от 25.06.2015 г.), писмото му е съобщено по реда на § 4, ал. 1 ДР ЗУТ, чрез залепване на уведомление, представляващо Съобщение № ГР-585/25.06.2015 г. В него е посочено подлежащото на принудително изпълнение основание - Заповед № ДК-02-ЮЗР-83/22.03.2011 г. на Н. на Р. Ю. Р., както и датата на изпълнението. Освен на входната врата на строежа, съобщението е поставено на таблото за съобщения в Община Г.
При тези данни се налагат следните правни изводи:
Подадената жалба е подсъдна на сезирания съд, като насочена срещу подлежащ на обжалване акт на органа по изпълнение – чл. 294 от АПК, при наличие на активна процесуална легитимация - от страна в образуваното изпълнително дело, но доколкото е подадена в БлАС на 08.07.2015 г., след изтичането на 7-дневния срок по чл. 296, ал. 1 от АПК от съобщаването на акта – 25.06.2015 г., изтекъл на 02.07.2015 г. – четвъртък, присъствен ден е недопустима за разглеждане по същество, в частта за унищожаемост на акта с поддържаните твърдения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
Съгласна § 4, ал. 1 ДР ЗУТ предвиденото в този закон и в актовете по неговото прилагане съобщаване от компетентните органи на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс се извършва чрез отправяне на писмено съобщение. В случая няма спор, че подлежащото на принудително изпълнение изпълнително основание е акт по ЗУТ, доколкото с влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЗР-83/22.03.2011 г. на Н. на Р. е наредено премахването на незаконно извършен строеж, поради което при съобщаването за неговото изпълнение разпоредбата е приложима. Разписаната в АПК процедура - Дял пети „Изпълнение на административни актове и съдебни решения“ не въвежда друг правен режим за съобщаване актовете по ЗУТ. Ето защо връчването по реда § 4, ал. 1 ДР ЗУТ е валидно извършено при наличие на предпоставките по ал. 2. В конкретния случай безспорно е установено, че адресата не е открит на адреса, удостоверено с подписите на две длъжностни лица, поради което правилно е съобщен, чрез залепване на съобщението на жилището за които се отнася, като е поставено и на таблото за обявления в сградата на общината. Самото съобщение съдържа изпълнителното основание и датата на принудителното изпълнение, поради което жалбоподателят е узнал съдържанието на акта. Доколкото съгласно § 4, ал. 2, изр. 1 ДР ЗУТ не е предвиден друг ред за връчване на акта, то следва да се приеме, че оспорения акт е надлежно връчен на жалбоподателя на 25.06.2015 г., от която дата е започнал да тече 7 дневния срок по 296, ал. 1 АПК, изтекъл на 02.07.2015 г.
С оглед така посочената недопустимост на жалбата съдът не следва да се произнася досежно правилността на акта на основанията по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК, като производството в тази му част следва да бъде прекратено.
Допълнително наведените доводи за приложение на § 16 и § 127 ДР ЗУТ са неотносими за разглеждане в това производство и при тяхното наличие за жалбоподателя съществува друг ред за защита.
По отношение доводите за нищожност на акта, в хипотезата на чл. 149, ал. 5 АПК е допустима за разглеждане, но е неоснователна.
Влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЗР-83/22.03.2011 г. на Н. на Р. Ю. Р. е изпълнително основание по чл. 268, т. 1 АПК, предписващо задължение за заместимо действие в см. на чл. 286 АПК. В срока за доброволно изпълнение по изпратената покана за доброволно изпълнение до жалбоподателя К. Х. И. - 14-дневен от получаването й, заповедта не е била изпълнена, с оглед което и органът е пристъпил към принудително изпълнение на произтичащите от нея задължения – чл. 3 и чл. 4 от Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол (Наредбата).
Неоснователни са доводите за нищожност на действията по изпълнение, доколкото принудителното изпълнение е възложено и датата и часа за принудително премахване на строежа са определени от Н. на ДНСК Ю. Р., съобразно изискването на чл. 7 от Наредбата и § 126 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г., в сила 26.11.2012 г.). Съгласно § 126 ПЗР ЗИДЗУТ започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни строежи или на части от тях от четвърта до шеста категория се довършват по досегашния ред. В настоящия случай производството по премахване на незаконно изградения строеж е започнало през 2011 г., с издаване на Заповед № ДК-02-ЮЗР-83/22.03.2011 г. на Н. на Р. Ю. Р., влязла в сила, т. е. преди изменението от 26.11.2012 г. и следва да приключи с изпълнение на влязлата в сила заповед. Както е посочено и в Становището на съдиите от Второ отделение на ВАС, изрично в чл. 225, ал. 4 и чл. 225, ал. 3 ЗУТ е предвидено, че ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, то тя се изпълнява принудително от органите на ДНСК по определен с наредбата ред. В случая чл. 271, ал. 2, пр. второ АПК е неприложимо във вр. с § 126 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което е издаден от териториално и материално компетентен орган и е валиден.
Неоснователно е искането по чл. 280, ал. 1 АПК за спиране на изпълнителното производство. Посочената разпоредба предвижда изпълнителното производство да се спре от изпълнителния орган по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, като не предвижда самостоятелно основание за спиране от съда. Съдът може да го разпореди само в предвидените от закона случаи, какъвто е този по чл. 297, ал. 4 АПК – при допустима жалба до разрешаването й.
Доколкото настоящата жалба е допустима за разглеждане само в частта досежно валидността на акта, а с постановения С. акт спорът е разрешен по същество, то неоснователно е искането за спиране на изпълнението в хипотезата на чл. 297, ал. 4 АПК.
На основание чл. 298, ал. 4 АПК решението е окончателно.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 5 и чл. 298 АПК, Административен съд Благоевград

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К. Х. И. от с. М., общ. Г. против писмо Изх. № БД-1946-04-375/23.06.2015 г. на Началника на ДНСК, гр. София, с което са възложени действия по принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЗР-83/22.03.2011 г. на Н. на Р. Ю. Р., в частта за тяхната отмяна като неправилни на основанията по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Х. И. от с. М., общ. Г. против писмо Изх. № БД-1946-04-375/23.06.2015 г. на Началника на ДНСК, гр. София, с което са възложени действия по принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЗР-83/22.03.2011 г. на Н. на Р. Ю. Р. в частта за прогласяването им като нищожни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Х. И. за спиране на изпълнителното производство, разпоредено с писмо Изх. № БД-1946-04-375/23.06.2015 г. на Н. на ДНСК, гр. София, с което са възложени действия по принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЗР-83/22.03.2011 г. на Н. на Р. Ю. Р.
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Р България в 7 дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от акта, а в останалата му част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
Г.Б.