и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.с чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Н.-С. чрез
процесуалния й представител гл.юрисконсулт Е. М. против Решение №
1152/03.08.2006 г. на РС – П., постановено по н.а.х.д.№331/2005 г. по описа на
съда, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №359/10.05.2005 г. на
Директора на ТДД Б..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че районния съд не е обсъдил всички събрани
доказателства. Излагат се мотиви, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на М., в качеството му на кмет на с.
К.. Навеждат се доводи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в
тази връзка са представени писмени доказателства. Иска се решението да бъде
отменено, а НП да бъде потвърдено.
Ответникът по касационната жалба Д. А. М. не се явява и не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят на О. П. - Б. изразява становище за неоснователност на жалбата,
а обжалваното решение като правилно моли да бъде потвърдено.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение,
установи следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна
страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение РС – П. е отменил като незаконосъобразно Наказателно
постановление №359/10.05.2005 г. на Директора на ТДД Б., с което на Д. А. М. от
с.К., община П. за нарушение на чл. 40,ал.3 от Закона за виното и спиртните
напитки /ЗВСН/ във вр. чл.76 от ЗВСН е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 500 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният
съд, е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
процесуални нарушения, тъй като не е доказана компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган. Приел е, че НП по реда на
ЗВСН следва да бъдат издадени от самия министър, тъй като не е предвидена
възможност за министъра на финансите да делегира правомощия за издаване на НП по този закон. Изложил е мотиви, че на М. е вменено нарушение, което не е
извършено от него, тъй като същия не е производител на спирт, спиртни напитки
или дестилати, както и, че липсва каквото и да било административно нарушение
от негова страна на ЗВСН. Приел е, че е следвало да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на Л. П., който е изварявал
ракия, в пункт койно не е бил надлежно регистриран.
Така постановеното решение е правилно като краен резултат.
По делото е безспорно установено, че на 29.11.2004г. е извършена проверка от
служители на данъчно подразделение – П. /към оня момент/ в пункт за изваряване
на ракия, находящ се в с.К., община П.. При проверката е установено, че пункта
работи, в него има казан с вместимост 180л. и към момента Л. П. изварял
ракия. Установено е, че няма производствени листове за определяне на дължимия акциз. Резултатите от проверката били отразени в Протокол от същата дата. Въз
основа на него бил съставен АУАН, и впоследствие издадено и обжалваното НП.
Настоящия съдебен състав не споделя извода на районния съд досежно липса на
компетентност на административнонаказващия орган. Неправилно същия е приел, че
ЗВСН не дава възможност за делегиране на правомощия за издаване на НП. Съгласно разпоредбата на чл.79,ал.2 от ЗВСН /в редакцията съгласно ДВ бр.108/2004г./ наказателните постановления се издават от органите по чл.1 или упълномощени от
тях длъжностни лица. С оглед на цитираната разпоредба и съгласно Заповед №ЗМФ-5/05.01.2005г., с която Министъра на финансите е делегирал на териториалните данъчни директори правомощия да издават НП по ЗВСН, в казуса безспорно се
установява, че обжалваното НП е съставено от компетентен орган.
Настоящия съдебен състав констатира, че е допуснато съществено процесуално
нарушение в производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание, изразяващи в това, че е налице
несъответствие между релевираното в АУАН и НП нарушение, което е
възпрепятствало правото на защита на санкционирания субект с оглед
невъзможността да се разбере в какво качество е привлечен към административно-наказателна отговорност. С АУАН е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. като длъжностно лице - в качеството му на кмет на с.К., а с
НП е ангажирана отговорността му като физическо лице. Допуснатото нарушение е съществено, предвид, че същия е бил в невъзможност да се ориентира какво точно е извършил и в какво качество е ангажирана отговорността му, за да може да се защитава. Нарушението относно съдържанието на АУАН и НП винаги е съществено, касае елементите от състава на релевираното неизпълнение на задължение към
държавата и е от категорията на тези, които ограничават реализиране правото на защита.
Съобразно установените фактически обстоятелства са останалите изводи районния съд, мотивирали го да отмени обжалваното НП, които се споделят от касационния състав.
В конкретния случай ответника е бил санкциониран за нарушение на чл.40,ал.3 от
ЗВСН / в редакцията на ДВ бр.16/2004г./, съгласно която производството на
спирт, дестилати и спиртни напитки може да се извършва само от лица,
регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, които са вписани в
регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки.
Законосъобразно е прието, че към датата на проверката „казана за варене на
ракия” не е актуван за общинска собственост и същия не е отдаван за
стопанисване на кмета на с.К., поради което същия не е бил материално отговорно лице за обекта. Не е спорно, също така, че М., не е произвеждал реално
алкохолната напитка, съответно това е било лицето Л. П.. На следващо
място М. нито като физическо лице, нито като представител на кметство К. не е
бил собственик, не е бил и наемател на този обект по смисъла на чл.40в от ЗВСН
, поради което не е негово и задължението, съгласно чл. 56, ал. 1, т. 1 и чл.
57, ал. 1 от ЗАДС, за регистрацията му като специализиран малък обект за
дестилиране. С оглед на тези констатации се налага единствено възможния извод, че М. не е субект на нарушението, регламентирано в чл. 40,ал.3 от ЗВСН. Като е
изложил мотиви в тази насока районния съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
Водим от горното, решението на районния съд, с което е отменено наказателното
постановление, е правилно и законосъобразно като краен резултат и следва да
бъде оставено в сила. Не са налице сочените касационните основания по чл. 348,
ал. 1 НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във вр. с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1152/03.08.2006 г. на Районен съд-П., постановено по н.
а.х.д. № 331/2005 г. по описа на съда.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Василка Шаламанова
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Иван Шекерлийски
2. /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
О.М.