и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на “. Е. Ф. 1“ Е. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А. Х.“ № 23, представлявано от управителя С. Д. Г., с посочен съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т. А.“ № 43Б, . 2, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С1097-0456401/04.06.2021 год., издадена от Л. П. Х., на длъжност Н. О. “. Д., в Г. Д. “. К. П. Централно управление на Национална агенция за приходите, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. и Заповед № ЗЦУ-1157/ 27.08.2020 год. и двете издадени от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и противоречаща на материалния и процесуалния закон. Оспорва се констатацията на органа, за извършено нарушение. Иска се отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Жалбоподателят не претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат.
Ответникът – началника на О. “. Д. – С., в Г. Д. “. К. П. Централно управление на Н., чрез процесуалните си представители оспорва жалбата като неоснователна.
Административен съд – Б., след като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.05.2021 год. инспектори по приходите в Г. Д. „Фискален К. П. Централно управление на Н. извършили проверка на търговски обект по см. на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бърза закуска „Земя и хляб“, находящ се в гр. Б., ул. "А. К.“ № ..., стопанисван от “. Е. Ф. 1“ Е. ЕИК ..., гр. Б.. П. извършената контролна покупка на 1 брой питка – бяла, на обща стойност 0. 35 лв. е издаден фискален бон с № 0298560/ 21.05.2021 год. без QR код от фискално устройство „DATECS FP-550 KL“ с ИН на ФУ № DT353991 и ИН на ФП 02648797. Установено е също така, че въпросното фискално устройство е от неодобрен тип свидетелство № 541/ 08.02.2011 год.
За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0458096/21.06.2021 год. Издаден е АУАН, серия AN № F616313/ 17.06.2021 год., с който е прието, че дружеството е извършило нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и осигурените П. тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Въз основа на ПИП и АУАН е издадена оспорената заповед, с която е прието, че дружеството е извършило нарушение на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС във вр. чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с § 75, ал. 6 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/ 13.12.2006 год. Заповедта е връчена лично на управителя С. Г. на 21.06.2021 г., видно от направеното отбелязване в графа „разписка“, и обжалвана с жалба, подадена на 22.06.2021 г.
По делото е представена Резолюция за прекратяване на административнонаказателна преписка № 610944-F616313/15.11.2021 г. на Началника на О. “. Д. - С. в Г. Д. “. К. П. ЦУ на Н., с която е прекратил административнонаказателната преписка по АУАН, серия AN, № F616313/ 17.06.2021 г. Със същата АНО е приел, че липсва единство между текстовата част на акта за установяване на административно нарушение и посочената като нарушена с извършеното деяние законова разпоредба, което нарушава процесуалните права на нарушителя, тъй като същият е в невъзможност да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от адресат на акта.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на Н..
Заповедта, обаче, е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона.
Предмет на оспорване е заповед на Началника на О. “. Д. - С. в ГД “. К. П. ЦУ на Н., с която на “. Е. Ф. 1“ Е. ЕИК ...., гр. Б. е наложена принудителна административна мярка по 186, ал.1, т. 2 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС във вр. чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с § 75, ал. 6 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/ 13.12.2006 год.
Заповедта за налагане на принудителната мярка е издадена въз основа на съставен от органите по приходите протокол за извършена проверка и АУАН. Задължителна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, е констатирано по надлежния ред административно нарушение.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9. Нормата на чл. 118, ал. 3 ЗДДС регламентира фискалният и системният бон като хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. За този род нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на административно наказателна санкция – глоба или имуществена санкция. С разпоредбата на чл. 186 от ЗДДС, е предвидено отделно от налагането на имуществена санкция или глоба и налагането на принудителна административна мярка – "запечатване на обект за срок до 30 дни", като в конкретния случай в процесната заповед е посочена за основание разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", се прилага на лице, което не използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология;
По силата на чл. 193, ал. 1 от ЗДДС установяването на нарушенията на този закон се извършва по реда на ЗАНН. В настоящия случай оспорената ЗПАМ е издадена въз основа на ПИП проверка сер. АА № 0458096/21.06.2021 год. и АУАН серия AN, № F616313/ 17.06.2021 г. След издаване на оспорената заповед обаче с Резолюция за прекратяване на административнонаказателна преписка № 610944-F616313/15.11.2021 г. Началникът на О. “. Д. - С. в Г. Д. “. К. П. ЦУ на Н. е прекратил административнонаказателната преписка по АУАН, серия AN, № F616313/ 17.06.2021 г. АНО е приел, че липсва единство между текстовата част на акта за установяване на административно нарушение и посочената като нарушена с извършеното деяние законова разпоредба, което нарушава процесуалните права на нарушителя, тъй като същият е в невъзможност да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено.
Отделно от изложеното, съдът намира, че заповедта е издадена в несъответствие с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 и ал.5 АПК.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава. От своя страна разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК сочи, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Изложените в заповедта мотиви за продължителността на срока на мярката касаят вида на обекта и са абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. В мотивите си административният орган не е извършил преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а сочи само обществени интереси от налагане на принудителната административна мярка с оглед определяне на нейния срок, без да зачете личните такива. Изложените аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани и нямат характера на същински мотиви относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин от пространно изложените постановки в акта не става ясно как е определен срока за прилагане на ПАМ.
Съразмерността на наложената мярка се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.
В случая, административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. Определения със заповедта срок за налагането на ПАМ не е обоснован, поради което следва да се приеме, че засяга права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.
По изложените съображения, жалбата се явява основателна, а заповедта като незаконосъобразна следва да се отмени.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1097-0456401/04.06.2021 год., издадена от Л. П. Х., на длъжност Н. О. “. Д., в Г. Д. „Фискален К. П. Централно управление на Национална агенция за приходите, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. и Заповед № ЗЦУ-1157/ 27.08.2020 год. и двете издадени от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.