и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство e образувано по жалба на Д. Р. Г. от с.Р.,обл.Б.,депозирана чрез адв.И. Б.,със съдебен адрес гр.Г.Д.,ул.“Н.М.“ № *,против Решение № 24/21.09.2021 г., постановено по НАХД № 309 по описа на Районен съд – гр.Г.Д. за 2021 г.,с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № * от 14.05.2021 год.,издадено от Директора на РДГ-Б.,с което за допуснато нарушение по чл.43,ал.2,пр.3-то от Закона за лова и опазването на дивеча(ЗЛОД) е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право на ловуване за срок от 3 години и е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),във вр. с чл.63,ал.1,изр. 2-ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение,поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с което НП да бъде отменено.Претендират се разноски.
Ответникът-Директора на РДГ-Б.,чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.-Л.,в приложен отговор по касационната жалба,поддържан и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата и счита,че оспореното решение е правилно и законосъобразно.Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция.
Прокурорът от О. П. – Б. дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК,от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.Решението на районния съд е валидно и допустимо,като постановено от компетентен съд,в предвидената от закона форма.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил НП № * от 14.05.2021 год.,издадено от издадено от Директора на РДГ-Б.,с което на Д. Г. за допуснато нарушение по чл.43,ал.2,пр.3-то от ЗЛОД е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право на ловуване за срок от 3 години,за това че на 21.01.2021 г.е ловувал в отдел 454“е“,попадащ в територията на ТП “ДГС Г.“-с.Г.,чрез преследване на дивеч с ловно куче.За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел,че нарушението е доказано от обективна страна и субективна страна,правилно е квалифицирано от наказващият орган,като съответно по вид и размер е наложената глоба и лишаване от право на ловуване.Приел е още,че както АУАН,така и обжалваното НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документите и сроковете за съставянето им,при отсъствие на процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно.При постановяването му Районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП,съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК,приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства,обсъдил е и доводите на страните.В мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон.
От показанията на свидетелите В.А.,Т. М. и Р. Х.,се установява,че в неразрешено за време лов,на 21.01.2021 г.,около 12.30 ч.,Д. Г. е забелязан от горските стражари със сглобена на рамо ловна пушка в отдел 454“е“,попадащ в територията на ТП “ДГС Г.“-с.Г.,заедно с ловно куче,който забелязвайки горските служители,избягал от проверката,след което скрил оръжието в гората.Показанията на тези група свидетели,като единни,подробни и непротиворечиви се кредитират от касационната инстанция.Те кореспондират и на показанията на полицейските служители св.Р. и св.У.,както и на св.Л.,които пристигнали на място на по-късен етап от проверката.Показанията на св.И.,като противоречиви на кредитираните свидетелски показания,следва да се изключат от доказателствата по делото.От анализа на кредитираната група свидетели може да се направи единственият възможен извод,че касационния жалбоподател е извършил вмененото му нарушение.Твърденията на Д. Г.,че не ловувал,а търсил изгубеното си куче се опровергават категорично,както от показанията на кредитираните свидетели,така и от обективните му действия – касационният жалбоподател носил сглобена пушка на рамо,бил с ловно куче и срещайки горските служители,избягал като скрил оръжието в гората.
Съгласно разпоредбата на чл.43,ал.2 от ЗЛОД ловуване е убиване,улавяне,преследване и нараняване на дивеч,както и вземане,пренасяне,укриване,съхраняване,обработване,превозване на намерен,ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов.В случая с фактическите си действия по пребиваване на Д. Г. с ловно куче в територия от горски фонд,в забранено за лов време,е извършил нарушение по чл. 84,ал.2 от ЗЛОД под форма на изпълнителното деяние „преследване“.Това се установява по несъмнен начин и с факта на носене на сглобено на рамо ловно оръжие.Налаганата от касационния жалбоподател теза,че разхождал кучето си не намира опора в доказателствата,поради което се явява и изцяло защитна.
Нарушението по чл.43,ал.2,пр.3-то от ЗЛОД се санкционира с разпоредбата на чл.84,ал.2 от ЗЛОД,предвиждаща глоба от 100 лв. до 800 лв.С налагането на глоба в размер на 200 лв.,както и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл..94,ал.1 от ЗЛОД лишаване от правото на ловуване за срок от 3 години,наказващият орган е съобразил изцяло закона.Като е потвърдил процесното наказателно постановление,районният съд е постановил валидно,допустимо и правилно съдебно решение,което следва да бъде оставено в сила.При касационната проверка на същото по реда на чл.218,ал.2 от АПК,настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.На основание чл.63,ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,определен от съда,ако те са били защитавани от юрисконсулт.Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.В настоящото производство е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника за касационната,пред която същият е бил представляван.Съобразявайки своевременно направените искания за разноски пред касационната инстанция,както и съобразявайки разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,вр. чл.37,ал.1 от ЗПП,съдът определя юрисконсултското възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в минималния размер от 80 лв.
Водим от горното и на основание чл.221,ал.2,пр.1 от АПК, Административен съд – Б.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24/21.09.2021 г.,постановено по НАХД № 309 по описа на Районен съд – гр. Г. Д. за 2021 г.
ОСЪЖДА Д. Р. Г.,с ЕГН * от с.Р.,обл.Б. да заплати на Р. Д. по Г.-Б. сумата от 80 (осемдесет) лева,представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Саша Алексова
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Петков /п/ Димитър Узунов
Вярно с оригинала!
С.В.