и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.145 и сл. от АПК чл.216, ал.6 вр. чл.215 от ЗУТ е
образувано по протест на прокурор при О. П.-Б. за отмяна на отказ на Н. на Р.
-Б. по писмо изх.№БЛ-16-02-587/10.09.2009г. да обяви нищожността на разрешение
за строеж №232/26.05.2006г. и разрешение за строеж №328/02.08.2006г., двете
издадени от Главния архитект на Община Б..
Разрешенията за строеж са оспорени от О. П.-Б. по реда на чл.216 от ЗУТ като
нищожни на основание чл.146, т.4 от АПК – съществено противоречие с
изискванията на чл.92, т.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ за
задължителна оценка за въздействие върху околната среда на инвестиционното
намерение за изграждане на “Пътническа въжена линия” в м.Картала, попадащо в
обхвата на дейностите по Приложение №1, т.37, б.”б” от закона. На същото
основание се иска обявяването им за нищожни от съда след отмяна отказа на Р.
-Б., като незаконосъобразен. Доводите са доразвити в писмено становище.
Ответникът е оспорил допустимостта и основателността на протеста.
Заинтересованата страна е противопоставила възражения за недопустимост на
протеста на основание чл.159, т.5 от АПК – неспазен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ
за оспорване на отказа на Р.. Алтернативно е оспорена основателността на
доводите за нищожност на двете разрешения за строеж, като в писмения отговор по
чл.163, ал.2 от АПК в защитната теза по съществото на спора се е позовал на
писмо изх.№343/11.02.2004г. на Директора на РИОСВ-Б., че не се налага ОВОС на
инвестиционното предложение за изграждане на въжена линия – първи етап, и на
Решение №БД-03-Е/12.06.2008г. на Директора на РИОСВ-Б., според което не е
необходима ОВОС за ПЗ за ски-център “Картала”-Рила планина /частично изменение.
Отделно, са доразвити мотивите за приложение на забраната по чл.156 от ЗУТ за
отмяна на влезли в сила разрешения за строеж.
В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства, от чиито
анализ и оценка за правнозначимите по спора факти съдът прие следното за
установено:
Производството по реда на чл.216 от ЗУТ е образувано по предложение на О. П.-Б.
/л.44/ с искане за обявяване нищожността на разрешение за строеж №232/26.
05.2006г. /на л.39/ и разрешение за строеж №328/02.08.2006г. /на л.40/, двете
издадени от Главния архитект на Община Б.. И двете разрешения за строеж са
издадени на “. И. Б. О.-Б. за изграждане на “Пътническа въжена линия” в имоти
№001047 и №001050, УПИ ХІІ в кв.1 по плана на м.”Картала”, землище на с.
Бистрица, община Б., на два етапа, съгласно скица с виза от Главния архитект –
І-ви етап, включващ изграждане на “начална лифтова станция към въжената линия и
частично трасе” и ІІ-ри етап, включващ изграждане на “горна лифтова станция с
трасе с дължина 3 000 м.” /вж. и писмо изх.№504/16.10.2008г. на л.33/.
И двете разрешения за строеж са издадени въз основа на писмо изх.№343/11.
02.2004г. на РИСВ-Б. /на л.35/, че инвестиционното предложение /първи етап/ не
попада в Приложение №1 към чл.81, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната
среда и не подлежи на задължителна ОВОС /т.5 от двете разрешения за строеж/. За
писмо изх.№343/11.02.2004г.е установено от доклад на МОСВ /на л.30/ за
извършена проверка и неоспорено от заинтересованата страна, че писмо със
съдържание, касаещо изграждане на пътническа въжена линия в м.”Картала” не е
изведено като изходящо на посочената дата и с посочения номер от РИОСВ-Б.,
поради което, независимо от положения подпис за директор и печат, то не
представяла административен акт на компетентните по ЗООС специализирани органи
по ОВОС и е правно ирелевантно за разрешаване на възникналия спор относно
спазване изискването на чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ при издаване на спорните
разрешения за строеж.
Разрешение за строеж №232/26.05.2006г. е обявено на Р., РУГ-Б. и “. И. Б. О.-Б.
/писмо изх.№0109А-181/26.05.2006г. на л.117/ и е удостоверено с констативен акт
от 16.06.2006г. на служители в Община Б., че в 14-дневния срок не са постъпили
възражения.
Със заповед №33/15.01.2008г. на Главния архитект на общината /на л.41/
разрешение за строеж №328/02.08.2006г. е оттеглено на основание чл.99, т.1 от
АПК – поради непредставяне на задължително изискуемо решение по ОВОС на МОСВ,
като последната е отменена със заповед №1191/13.06.2008г. на Главния архитект
/на л.42/, на основание чл.99, т.2 от АПК – нови обстоятелства от съществено
значение – Решение №БД-03-ЕО/2008г. на РИОСВ /на л.36/. Последното решение
касае екологична оценка за План за застрояване за ски-център “Картала”-Рила
планина /частично изменение/, землище на с.Бистрица, с което се предвижда
урегулиране на площи за изграждане на водоем за битово питейна вода в имот
000201, пречиствателна станция в имот 000200 и възлова подстанция ТП-1 в
близост до сградата на Долна лифтова станция.
Строежът е завършен и за ползването му без разрешение е издадено наказателно
постановление №12-ДНСК-564/29.10.2008г. /на л.71 от делото/.
С оспореното като отказ писмо изх.№БЛ-16-02-587/10.09.2009г. Началникът на Р.
-Б. е отхвърлил искането на О. П.-Б. за обявяване на нищожност на разрешенията
за строеж на обект “Пътническа въжена линия” с мотиви, че не е в
компетентността му да обяви исканата нищожност и с оглед забраната за отмяна на
влезли в сила разрешения за строеж, съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, изр.
2 от ЗУТ.
Писмо изх.№БЛ-16-02-587/10.09.2009г. на Н. на Р.-Б. е заведено във входящия
регистър на О. П.-Б. на 14.09.2009г. /извлечение на л.201/. Протестът за
отмяната му е с датата на постъпване в регистратурата на Административен съд –
Б. 29.09.2009г., за която с писмените обяснения на изпълняващият длъжността в
регистратура служител, допуснат и разпитан като свидетел, е установено, че е
вписана поради липсата на техническа възможност за завеждане на протеста в деня
на постъпване - 28.09.2009г. В показанията си св. Гочева е пояснила, че във
входящия регистър и на ръка протестът е заведен на 29.09.2009г. вместо в деня
на постъпването му – 28.09.2009г., поради техническа невъзможност за
въвеждането и обработването му в деловодната програма на същия ден.
От извлеченията от входящия дневник на съда за постъпилите на 28-29.09.2009г.
жалби и протести е установено, че протестът е заведен първи по ред на
29.09.2009г.
От приобщеното извлечение от разносната книга на О. П. - Б. се вижда, че
протестът е с изходяща дата 28.09.2009г., на която срещу подпис е приет от
служител в Административен съд – Б..
Останалите и приобщени като писмени доказателства по делото писма за водената
кореспонденция по повод започнала проверка за законност на строежа и образувано
досъдебно производство не удостоверяват факти с правно значение за възникналия
между страните спор, поради което съдът не ги обсъжда при постановяване на
решението си.
При тези данни за относимите факти при разрешаването на въпросите по чл.159 от
АПК и чл.168 вр. чл.146 от АПК за допустимостта и основателността на подадения
протест, съдът прие следното:
Оспореното като отказ по чл.216, ал.5 от ЗУТ писмо изх.№БЛ-
16-02-587/10.09.2009г. на Н. на Р.-Б. е съобщено на О. П.-Б. на 14.09.2009г.,
на която е заведено и във входящия регистър. Протестът срещу него е постъпил в
Административен съд – Б. на 28.09.2009г., т.е. в срока по чл.215, ал.4 вр. чл.
216, ал.6 от ЗУТ. Фактът на подаването му на 28.09.2009г. е установен от
събраните по възражението за недопустимост доказателства, които поотделно и в
съвкупност не оставят съмнение за този спорен между страните факт. Законът
/АПК/ не свързва сезирането на съда за разрешаване на конкретен
административноправен спор с определен ред за регистриране на подадената
жалба/протест и не възлага задължения на подателя й в тази връзка. Изискванията
на процесуалните норми за редовност и допустимост на сезирането /чл.150, чл.
151, чл.159 от АПК/, са свързани с общите за всеки процес изисквания за писмена
форма на жалбата/протеста със съдържание, указващо правния спор, и наличие на
положителните и отсъствие на отрицателните процесуални предпоставки за надлежно
упражняване правото на оспорване. Без всякакво значение за упражняването му в
срок е дали подадената жалба/протест е обработена по предвидения вътрешен ред
на съответната администрация на органите на съдебната власт. От изпълнението на
задълженията от служителите, възложени им с Правилника за администрацията на
съдилищата, не биха могли да се черпят доводи за недопустимост на оспорването
по причина, че тези правила са вътрешнослужебни и от тях не произтичат
задължения за трети лица. Извън това, въпроси за софтуерните пречки за
завеждане на протеста като протест в електронния регистър, повдигнати с
писмената защита, са неотносими и съдът не дължи да им отговори, доколкото реда
за организация на работата с жалби, протести, сигнали, молби и пр. на граждани
е без правно значение за предпоставките по чл.159 от АПК по вече изложените
съображения. Отделно, част от поставените за обсъждане с писмената защита
въпроси не са стояли като спорни в съдебното заседание, в което са представени
и писмените документи – извлечения от входящия регистър на съда и заверено
копие от разносната книга на О. П.-Б. /чл.193, ал.1, изр.2 от ГПК вр. чл.144 от
АПК/, последното неоспорено относно вписванията и обстоятелството, че е
извлечение от тази именно книга, в каквато връзка са разсъжденията в писмената
защита и искането за изключването му от доказателствения материал при обсжъдане
на допустимостта на протеста. Затова и не подлежи на проверка за истинността на
отразеното, арг. от чл.193, ал.2 от ГПК.
Относно достоверността на показанията на св.Гочева, становището за
заинтересованост и предубеденост не е обосновано с конкретни факти по делото и
почива изцяло на поддържаната защитна теза на заинтересованата страна, която
при изслушването се е противопоставила единствено на процесуалната им
недопустимост за установяване на фактите, за които е проведен разпита, поради
което е преклудирана процесуалната възможност за проверка на обективността им,
в която за съда при оценката им не възниква съмнение. Позоваването на чл.172 от
ГПК е неуместно - делото е инициирано по протест на прокуратурата и не се води
в защита на частен интерес. По възражението за допустимостта на гласните
доказателства като способ за установяване датата на постъпване на протеста
съдът е отговорил в съдебното заседание по допускането им, че при възникналия
спор процесуалният закон, в частност разпоредбата на чл.164, ал.1 от ГПК, не
ограничава доказателствените средства, нито специален закон изисква за
доказването писмен акт.
В изложения смисъл и доколкото от анализа на събраните по допустимостта на
протеста доказателства безпротиворечиво следва едниствения възможен извод, че
протестът е подаден в Административен съд – Б. на 28.09.2009г., за което
свидетелства и представеното извлечение от разносната книга на О. П.-Б. с
подпис на длъжностно лице от администрацията на съда, то е постъпил в рамките
на 14-дневния преклузивен срок по чл.215, ал.4 вр. чл.216, ал.6 от ЗУТ и
възражението за недопустимост по чл.159, т.5 от АПК е неоснователно.
Правото на протест на Прокуратурата произтича пряко от нормата на чл.215, ал.3
вр. чл.216, ал.6 от ЗУТ вр. общите правила на чл.16, ал.1, т.1 АПК и чл.145,
ал.5 от ЗСВ, възлагащи в правомощията й за реализиране на общия надзор за
законност отнасянето пред съда на административноправни спорове за
законосъобразност на административни актове. И при липсата на други от
предпоставките по чл.159 от АПК, доколкото писмото на Н. на Р.-Б. съдържа
характеристиките на акт по см. на чл.216, ал.5 от ЗУТ, независимо от избраната
външна форма на волеизявлението в противоречие на предписанието на закона за
произнасяне със заповед, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност – чл.
216, ал.6 вр.чл.215 от ЗУТ, протестът е допустим за разглеждане по същество.
Оспореното писмо, с което контролният орган по чл.216 от ЗУТ е отхвърлил
предложението на О. П.-Б. за обявяване на нищожност на двете разрешения за
строеж, е правно обосновано с разпоредбите на чл.216, ал.2 и ал.5 от ЗУТ,
предвиждащи компетентност на органите на Р. за контрол за законосъобразност на
разрешенията за строеж на главните архитекти по жалба на заинтересованите или
служебно /чл.156, ал.1 от ЗУТ/, вкл. след сезиране с протест на прокурор – арг.
от чл.216, ал.4 от ЗУТ. В този смисъл, макар и отказът неправилно да е
мотивиран с материална некомпетентност, е валиден административен акт.
Безспорно разпоредбата на чл.216, ал.5 от ЗУТ възлага контролни правомощия на
началниците на Р. за отмяна на актовете по чл.216, ал.1, т.2 от ЗУТ, без да
визира обявяването им за нищожни като форма на недействителност, но буквалното
тълкуване на текста не почива на точния смисъл и целта на закона. Нищожността
на разрешенията за строеж може да бъде разкрита безсрочно от Р. по аргумент от
разпоредбите на чл.149, ал.5 от АПК вр. чл.216, ал.2 вр. ал.1 и чл.213 от ЗУТ,
чрез отмяната им с оглед правомощията по чл.216, ал.5 от ЗУТ и възприемйки
противното в становището си по предложението на прокуратурата, Началникът на Р.
-Б. напрактика е отказал да упражни правомощията си по закон, въпреки че е
задължен. Позоваването на разпоредбата на чл.156, ал.1, изр.2 от ЗУТ е
неотносими в конкретния случай, доколкото въвежда забрана за отмяна на влезли в
сила, като неоспорени в срока по чл.149, ал.3 от ЗУТ и отменени служебни в
срока по 156, ал.1 от ЗУТ, разрешения за строеж, но не ограничава възможността
за отмяната им като нищожни поради противоречие с повелителни правни норми от
обществен интерес, в който случай последиците им са правно нетърпими, в какъвто
смисъл е мотивирано предложението на прокурора за неспазване на императивната
норма на чл.92, т.1 от ЗООС, установена в защита на особено важни обществени
интереси - опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и
защитата на здравето на хората, и за постигане на общозначимите цели по чл.1 от
ЗООС. Изложените от органа мотиви са формални и относими към допустимостта на
сезирането за обявяване на нищожност на двете разрешения за строеж. Позовавайки
се на забраната по чл.156, ал.1, изр.2 от ЗУТ за ревизиране на влезли в сила
разрешения за строеж и на материална некомпетентност, Началникът на Р.-Б. се е
мотивирал с настъпил стабилитет на оспорените разрешения за строеж, с което е
извършил преценка за допустимост на сезирането без да разгледа спора по
същество и отговори на основните спорни въпроси, в нарушение на изискването по
чл.216, ал.5 от ЗУТ. Фактически липсва проведено административно производство
по подаденото от прокурора предложение по чл. 216, ал. 2 от ЗУТ и постановеният
немотивиран по същество отказ от разглеждането му препятства съдебният контрол
върху първоначално издадените разрешения за строеж с оглед разпоредбата на чл.
216, ал.1, т.2 вр. ал.2 от ЗУТ, изискваща предварителната преценка на
административния орган. Затова и по изложените съображения за неправилното
приложение на разпоредбата на чл.216, ал.5 от ЗУТ и неотносимостта на чл.156,
ал.1, изр.2 от ЗУТ към повдигнатия с предложението въпрос за нищожност на
разрешенията за строеж, протестираният отказ следва да бъде отменен и
преписката върната на Р. за произнасяне по спора за приложението на изискването
по чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ вр. чл.92, т.1 от ЗООС за задължителна оценка за
въздействие върху околната среда на инвестиционното намерение за поетапно
изграждане на “Пътническа въжена линия” в м.Картала, което при техническите
параметри – с дължина на трасето 3000 м., попада в обектите по т.37, б.”б” от
Приложение №1.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 и чл.173, ал.2 от АПК вр. чл.
219 от ЗУТ съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по протест на прокурор при О. П. - Б. отказ по писмо изх.№БЛ-
16-02-587/10.09.2009г. на Н. на Р.-Б..
ВРЪЩА административната преписка на Н. на Р.-Б. за произнасяне по същество на
предложението на О. П. - Б. вх.№БЛ-16-03-487/30.07.2009г. за обявяване
нищожността на Разрешение за строеж №232/26.05.2006г. и Разрешение за строеж
№328/02.08.2006г., издадени от Главния архитект на Община Б..
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен административен съд
на РБългария в 14-дневен от съобщението за изготвянето му с връчване на
преписи.

Административен съдия: