Производството по делото е образувано по касационна жалба , наречена само жалба от С. В. Т. от гр. С., С. адрес гр. С. 1000, ул. “* С.” вх. Б, .
3, ап. 18 А. О., против Решение № 654/16.02.2010 г. постановено по нахд №
23/2010 по описа на РС – Р. и е с правно основание чл. 63 от ЗАНН.
Сочи се в жалбата, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Съдът не е
преценил всички доказателства и не е обсъдил допуснатите процесуални нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Не е посочено точното местоположение на автомобила на нарушителя в момента на засичане на превишената скорост от
радара, не е посочена марката и модела на автомобила, не посочена и датата и
часа на извършване на нарушението. Твърдението, че скоростта е показана на
водача не може да бъде безспорно доказателства за извършеното нарушение. С
оглед на това жалбоподателят твърди, че не е доказано извършеното от него
нарушение. Иска се съдът да отмени съдебното решение и НП № 2201/21.08.2009 г. на Началника на РУ на М. – Р..
В съдебно заседание касационният жалбоподател редовно призован не се явява.
Ответникът по касационната жалба редовно призован, не се явява.
Представителя на О. П. – Б. счита, че касационната жалба е неоснователна.
По делото не са представени нови доказателства по смисъл на чл. 219 от АПК.
Съдът въз основа на събраните доказателства в първата инстанция намира за установено следното:
С обжалваното решение РС – Р. е потвърдил НП № 2201/21.08.2009 г., с което на жалбоподателя Т. е наложено наказание “глоба” в размер на 150 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от
ЗДП във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДП и на основание Наредба № 1959 на М. са му
отнети 10 контролни точки.
За да постанови този резултат съдът е приел, че на 12.08.2009 г. в 19:39 часа на главен път ІІ – 19 в посока м. “Предел” за гр. Банско в района на 36.2 км.
жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка БМВ в зоната на действие на
пътен знак 26, който е ограничавал скоростта на движение 60 км/ч, а
жалбоподателя се е движил с 102 км/ч. Това нарушение е установено с техническо
средство ТР – 4 инв. № 175/99 в режим на работа “Н” и обсег “Т” фиксиращ дата и
час. Тази скорост на движение е показана на водача на МПС. За това нарушение на жалбоподателя е съставен акт и издадено НП.
Съдът е приел, че техническото средство с което е установена превишената скорост е годно и е преминало през проверка за измерване и, че тази скорост е засечена именно от такова техническо средство. Освен това на мястото на превишаване на скоростта са били и свидетелите П. и К., което се е
доказало с представения часови график на автопатрула. Приел е още, че от
представената и приета схема за извършване на контрол върху скоростта на МПС в посочения район има пост за контрол, както и че е поставен знак ограничаващ
скоростта с 50 км/ч – В 26. На база на тези данни съдът е приел, че жалбоподателя е извършил нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДП и правилно е санкциониран на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДП.
Съдът не е констатирал извършени нарушения на процесуалните правила при издаването на акта и НП.
Настоящият състав намира жалбата за допустима. Разгледана по същество за неоснователна.
Видно от приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която се споделя от настоящия състав, а и не се оспорва от касационния жалбоподател в жалбата, жалбоподателят се е движил при допустима скорост 60 км/ч с 102 км/ч, което е безспорно установено от техническото средство ТР – 4, което фиксирало не само скоростта, но и датата и точния час, което е показано на водача. Това обстоятелство, че на жалбоподателя е показан точния час и дата не е оспорено в първоинстанционното разглеждане на делото, тъй като жалбоподателя не се е явил.
При тези установени факти правилно съдът е приел, че жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДП, тъй като размера на скоростта е бил определен с пътен знак В 26. За това нарушение именно превишаване скоростта над 41 км/ч законодателят е предвидил наказание глоба 150 лв. и 2 месеца лишаване от право да управлява МПС, както и отнемане на 10 контролни точки. При постановяване на решението съдът не констатира нарушение на съдопроизводствените правила.
Възражението, че в обжалваното НП административния орган не е посочил марката и модела на автомобила не е процесуално нарушение, тъй като е посочен номера на автомобила. Посочено е точно мястото в района на който е извършено нарушението, посочени са датата и часа на извършеното нарушение, поради което съдът счита, че това възражение в касационна жалба е неоснователно. Няма нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Още повече, че в настоящото производство предмет на обжалване е решението на Районния съд, а не НП. Всички тези обстоятелства са обсъдени в решението на първата инстанция. Касационни основания визирани в чл. 348 от НПК не са посочени в касационната жалба, поради което съдът не обсъжда такива. Решението на РС – Р. е валидно и допустимо, не е постановено в нарушение на материалния закон, поради което съдът счита, че следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

Оставя в сила решение № 654/16.02.2010 г. постановено по нахд № 23/2010 по
описа на РС – Р..
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Илонка Рашкова
2. Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
ЕК