за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал 2 от Административно-процесуалния кодекс.
Делото е образувано по жалба на „Г. М. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Е. П.“ № 5, област Б., представлявано от Г. Р. А. против Решение №01/311/00596/3/01/04/02 издадено от И. Д. на ДФ”., с което на „Г. М.“ е определена финансова корекция в размер на 391 130,97 лв.
На 30.05.2023 г. по делото е постъпила молба от оспорващия, „Г. М. чрез пълномощника му А. Б. с правно основание чл. 166 от АПК за спиране изпълнението на оспореното решение до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Искането се явява второ по ред, след като съдът с Определение № 56/13.01.2023 г. се е произнесъл по искане за спиране направено с жалбата срещу оспореното решение. С определение №3924/11.04.2023 г. по адм. дело № 2663/2023 г. на ВАС – Четвърто отделение е отменено определение № 56/13.01.2023 г. по адм. дело 1141/2022 г. на Административен съд – Б.. Към молбата от оспорващия „Г. М.“ са приложени доказателства.
Съдът, като се запозна с молбата и приложените към нея документи и с документите от административната преписка по издаване на оспорения акт, намира, че искането е допустимо.
Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:
Оспореното решение е издадено по реда на чл. 70 и сл. от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно специалната разпоредба на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ решението, с което се определя финансова корекция, може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. При това положение, жалбата срещу решение, с което се определя финансова корекция, няма суспензивен ефект и същият се явява годно изпълнително основание. Делото е образувано по жалба, подадена от „Г. М.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Е. П.“ № 5, област Б., представлявано от Г. Р. А. против Решение №01/311/00596/3/01/04/02, издадено от изпълнителен Д. на ДФ “., на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от ЗПЗП, чл.46, ал.1 и 2 от Наредба №30/11.08.2008г. и чл.70, ал.1, т.7 във вр. с чл.72, ал.1 и чл. 73, ал. 1 и §4, ал.3 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), с което на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 391 130,97 лв.
Финансовата корекция е наложена по Договор № 01/311/00596/03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007– 2013г./ПРСР/, подкрепена от ЕЗФРСР от 15.10.2014 г., по силата на който на „Г. М.“ е предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 130,97 лв. за осъществяване на проект „Изграждане и обзавеждане на къща за гости в с. М., общ. Г., оБ. Б.“.
С повторната молба за искане за спиране на изпълнението на обжалвания административен акт са релевирани доводи, че са настъпили нови обстоятелства, които не са били обект на обсъждане по първото произнасяне за спиране на изпълнението на оспорения акт, като във връзка с това са представени нови доказателства.
За да обоснове искането си жалбоподателят представя:
Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК от НАП ТД – С., офис Б.; Договор с „Е.“ ЕООД и Договор с „Л.“ ООД за отдаване под наем на апартаменти, находящи се в къща за гости за времето от 15.04.2023 г.; заявки за нощувки приети по телефон и на място; резервации за нощувки чрез платформа – booking.com, удостоверение за раждане на дете; Трудов договор и Допълнително споразумение към трудов договор между „Г. М.“ и М. К. А. и Епикриза на М. К. А. от Клиника по медицинска онкология на „Аджибадем Сити клиник‘ – Болница Токуда.
Твърди, че с предварителното изпълнение на оспорения акт би се стигнало до ангажиране на отговорността на за заплащане суми за неустойки, обезщетения и др., които ще доведат до настъпване на трудно поправими вреди за него, тъй като за времето от м.03.2023 г до м. 05.2023 год. са резервирани общо 145 броя нощувки, с дати на резервации до началото на м. 09.2023 г., в къщите за гости, за строителството на които е отпуснато финансирането, предмет на решението за финансова корекция. Резервациите са направени както по телефон на , така и чрез платформата Booking, в която е регистриран. Сочи, че с двата договора от м. 04. 2023 г., сключени с посочените в договорите фирми, с които е в договорни отношения за предоставяне на нощувки и др. услуги на работниците и служителите им са подписани именно с цел генериране на приходи за едноличния търговец, което на самостоятелно основание би обезпечило ответника по повод изпълнение на евентуално положително за него решение по настоящото дело. Счита, че при неизпълнение на задълженията по тези договори, би се стигнало до ангажиране на отговорността на за заплащане суми за неустойки, обезщетения и др., които ще доведат до настъпване на трудно поправими вреди за него.
Заявява, че „Г. М.“ не извършва никаква друга търговска дейност, а работи единствено и само с предоставяне на нощувки в тези къщи за гости и единствените доходи са именно от там. Това от своя страна ще доведе до насочване на изпълнението към личното имущество, което засяга интересите и на непълнолетните деца, които собственикът има. Същият ще бъде изправен пред невъзможност да възстанови суми с тези основания на двете дружества, а от там и финансовото му състояние би се накърнило до степен, която ще направи невъзможно изпълнението към ДФЗ. Ето защо, при продължаване дейността на търговеца н на това основание би се защитил общественият интерес.
Като ново обстоятелство Г. А. посочва и факта, че на 05.04.2023 год. същата има родено трето дете, за което обстоятелство е издадено и приложеното към настоящото искане удостоверение за раждане. Твърди, че с допуснатото принудително изпълнение, собственикът на няма да разполага с приходи, с които да осигурява средства за живот на себе си и на семейството си, включително на новороденото дете, което е само на месец и половина, тъй като имуществото, което в този случай ще бъде обект на принудително изпълнение и от трети лица по неизпълнени договорни отношения, а не само към държавните институции.
На следващо място като ново обстоятелство сочи, че предприемането на действия по принудително изпълнение ще доведе до окончателно преустановяване на търговската дейност в къщата за гости. Това ще наложи прекратяването на трудовите договори с наетите лица, едно от които е М. А., която е с диагностицирано онкологично заболяване и оставането й без работа би довело до невъзможност да покрива разходите по лечението си, което на самостоятелно основание налага спиране на изпълнението на административния акт, тъй като вредите не биха могли да се поправят.
По направеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение ответникът изразява становище за неоснователност на същото. Счита, че твърденията за вероятност от настъпване на непоправими вреди не са конкретизирани като вид и размер със съответните доказателствени средства по АПК, поради което не се доказва наличието им.
Съгласно ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, което може да се оспори по реда на АПК. Според нормата на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на АПК, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 - 7.
От своя страна разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ сочи, че оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение, поради което жалбата няма суспензивен ефект. В този смисъл е и Определение № 3544 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14137/2016 г., 5-членен с-в.
Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл. 27, ал. 2 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ)/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. Това означава, че тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателката следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими.
Поради изложеното съдът намира искането за процесуално допустимо.
Разгледано по същество е основателно.
Предварителното изпълнение на един невлязъл в сила индивидуален административен акт, винаги пряко и съществено въздейства върху правната сфера на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт.
Това изпълнение, дотолкова доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят, в определени случаи, е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект.
Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на акта.
Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя.
В случая жалбоподателят твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради значителния размер на определената му финансова корекция и доказва възможност за преустановяване на дейността му, предсрочна изискуемост на задължения към клиенти, по сключени договори за отдаване под наем на апартаменти, заявки за нощувки приети по телефон и на място, резервации за нощувки чрез платформа – booking.com, риск от оставане без средства за препитание на трите си деца; загуба на работни места на лицата, наети от него за реализиране на финансирания проект и по точно на М. К. А., която е диагностицирана с онкологично заболяване, видно от представената с молбата Епикриза от Клиника по медицинска онкология на „Аджибадем Сити клиник“ – Болница Токуда.
Всички тези обстоятелства ще настъпят след предварителното изпълнение на акта и ще му причинят значителна или трудно поправима вреда. Преценявайки принципа на съразмерност, съдът, счита, че за административния орган няма да настъпи вреда и няма да има засягане до степен на невъзстановимост, тъй като спирането е ограничено с конкретен срок – до влизане в сила на решението по спора. В случая събирането на вземането е несъвместимо с продължаването на стопанската дейност на жалбоподателката, а това е вреда несъизмерима с преследваната цел /чл. 6, ал. 5 АПК/ и предполага въздържане от действия по изпълнението /в този смисъл Определение № 17017/12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 14133/2019 г. по описа на ВАС, Осмо отделение; Определение № 11607 от 15.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2020 г., VIII о. и др./.

Въз основа на изложените факти и представените доказателства, съдът намира искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения акт за основателно.
Затова и на осн. чл.166, ал.3 от АПК съдът,

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение № 01/311/00596/3/01/04/02, издадено от И. Д. на ДФ “..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му.


СЪДИЯ: /п/ Тодор Тодоров
Вярно с оригинала!
С.В.