Производството по делото е образувано по жалба на А. Е. Е. – И. на Р. С. О., със седалище и адрес на управление: Р. М., община Р., област К., против Решение № ПО-01-150/19.12.2011 год. на Д. на Б. Д. „З. Р.” – Б. и разрешително за водовземане № 41110048/19.12.2011 год. на Д. на Б. Д. „З. Р.” – Б. и е с правно основание чл. 71 ЗВ, във вр. с чл. 145 АПК.
В жалбата се навеждат доводи, че Р. С. О. е собственик на ПИ № 000257, м. „...”, на основание реституция по закон и Решение № Р-1/17.06.2003 год. на ОС „Земеделие и гори” – гр. К.. Неправилно административният орган е приел, че е налице водопровод на заявителя, който е търпим и съществува фактическа възможност за експлоатацията му. Твърди, че при издаването на разрешителното за водовземане е нарушена разпоредбата на чл. 60, ал. 3, т. 4 от ЗВ. Налице е възражение на собственика на имота, който е засегнат от строителството на съоръженията. Твърди, че реализирането му би оказало отрицателно въздействие върху защитената територия. Оспорват приложения от заявителя акт за държавна собственост № 214/09.08.2000 год. Това не е титул на собственост на заявителя. Иска се отмяна на Решение № ПО-01-150/19.12.2011 год. на Д. на Б. Д. „З. Р.” – Б. и Разрешително за водовземане № 41110048/19.12.2011 год. на Д. на Б. Д. „З. Р.” – Б..
В с.з. жалбоподателят А. Е. Е. – И. на Р. С. О. се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. Представя писмена защита.
Ответникът по жалбата директорът на Б. Д. „З. Р.” – Б. се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Представено е писмено становище.
Заинтересованата страна ... – гр. Д. се представлява от управителя П. С., който оспорва жалбата.
Представителя на О. П. – Б. изразява мотивирано становище, че жалбата е основателна.
По делото са представени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по издаване на оспореното решение и разрешително за водовземане е започнало по заявление на “...“ – гр. Д. № РР-01-134/14.04.2011 год., с което е поискано на основание чл. 44, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите да бъде открита процедура за издаване на разрешително за водовземане. Целта е захранване с вода за питейни нужди на съществуваща курортно-туристическа сграда в м. „...”, Община Р.. Водовземането ще се извършва от повърхностен воден обект – горното течение на р. И.. В същото заявление са посочени и координатите на водохващането. Към заявлението са представени доказателства относно изграждането и собствеността на сградите, които са обект на водоснабдяване, акт за частна държавна собственост № 214/09.08.2000 год., издаден от Министерството на регионалното развитие и благоустройство, област с административен център К., скица на сградите от 2010 год. с идентификатори 62685.50.88.1 и 62685.50.88.2., разположени в имот с идентификатор 62685.50.88 в м. „...”. По повод заявлението и във връзка с представените документи е извършена проверка, обективирана в протокол № Р-24/05.05.2010 год. Протоколът е приложен към заключението на вещото лице и цитиран от него. На основание чл. 61, ал. 3 от ЗВ заявителят е уведомен с писмо изх. № РР-01-134/12.05.2011 год., че следва да представи допълнителни доказателства, във връзка със подаденото заявление и последният е представил исканите доказателства, а именно: заявление, съдържащо данните по чл. 56, ал. 1, т. 8 и 9 от ЗВ, становище на Д. на РИОСВ – П., извлечение от книга за дълготрайните активи на дружеството, удостоверение за търпимост, удостоверение на Д. на РИОКОЗ – К., сертификат за контрол, акредитиран лабораторен изпитателен комплекс – протокол № 1011586-3/2010 год. и инвестиционен проект, съдържащ: обяснителна записка, обосновка на заявеното водно количество, географски координати на точката на водовземането, каптажа, изгребната яма, заснемане на съществуващ водопровод, водовземане, резервоар, ограда с бетонови колони и бодлива тел и довеждащ водопровод. Представено е и заявление по чл. 38 от наредба № 3. След преценка на заявлението и изготвена такава е изготвено съобщение по чл. 62а, ал. 1 ЗВ и е изпратено за публично обявяване до Община Р. и природен парк „Р.”. Във връзка с това публично обявяване е постъпило възражение от А. Е. Е., в което възразява срещу изграждането на каквото и да е съоръжение в имоти – собственост на Р. С. О., тъй като твърди, че обектите, предмет на водоснабдяване, са разположени в имот № 0000257, който е собственост на Р. С. О. по силата на Решение № Р-1/17.06.2003 год. на ОС „ЗГ” – К., а и имотът от всички страни граничи с имот 000085, който също е собственост на Р. С. О., и с имот 00086, който е общински път. С това разрешително се засягат имоти на манастира. Освен това имотите се намират в защитена зона на ПП „Р. М.”, попадат в Натура 2000. Като доказателства е приложил две решения на Общинска служба „ЗГ” – община Р. и гр. К.. Директорът на БДЗБР е назначил комисия, която е разгледала възражението и е приела, че не се предвижда изграждане на нови съоръжения, а ще се ползват съществуващи такива, за които заявителят притежава документи, а именно АДС № 214 и удостоверение за търпимост, освен това Природен парк „Р. М.” не възразява срещу издаването на разрешително за водоползване, поради което не са основателни опасенията за отрицателно влияние върху защитената територия и собствеността на светата О.. Учредяването на СОЗ е с цел охрана на водоизточника, а пояс І на СОЗ са в режим на държавна публична собственост. От заключението на вещото лице се установява, че издаването на разрешителното за водовземане е на база съществуващите елементи от водоснабдителната система към датата на подаване на заявлението и така, както те са посочени в инвестиционния проект, т.е. то е свързано с изградената вливна тръба и самото водовземане. Твърди, че последните са посочени като съществуващи, но те са незаконни. Те са били предмет на премахване съгласно заповед № ДК-02-ЮЗР-01/25.02.2013 год. на началника на РДНСК Югозападен Р.. В инвестиционния проект, те са представени като съществуващи и БД „З. Р.” – Б., не са могли да знаят дали изграденото водовземно съоръжение е законно или не, тъй като те са съществували при издаването на разрешението за водовземане. Удостоверението за търпимост се отнася само за бетоновия резервоар – каптаж, защитната ограда около него, довеждащия водопровод до ПИ № 000257 и сградата, изградена в имота, но не и водовземането и вливната тръба. Ако те се премахнат като незаконни, ще е невъзможно да се изпълни разрешението за водовземане. Полиетиленовата тръба от мястото на водовземане до вливането в каптажа е премахната, но към датата на издаването на разрешението за водовземане тя е съществувала. В с.з. вещото лице уточнява, че може да се приеме, че инвестиционния проект е бил подвеждащ, тъй като към онзи момент са съществували вливната тръба и площадковия водопровод, но в последствие са обявени от РДНСК със заповед за незаконни, но независимо от това към онзи момент разрешителното за водовземане е издадено законно, като е спазена процедурата. Преди да се издаде разрешителното за водовземане е извършена реконструкция на вливна тръба и площадков водопровод, които в последствие са обявени за незаконни, но към момента на издаване на разрешителното са съществували. Вливната тръба и площадковият водопровод са съборени доброволно от „. . Ако бъдат построени, те биха засегнали около 30 кв. м. от имот 046001 по КВС и ще се засегнат земи на Р. С. О. около 30 кв. м. Отвеждането на отпадните води няма да засегне имоти на Р. С. О.. Без площадковия водопровод също може да се реализира довеждане на вода. Вещото лице установява, че за имот № 000257 няма данни за собственик в КР.
Вещото лице по назначената геодезическа експертиза установява, че построеният каптаж преди издаването на разрешението за строеж е разположен в имот 046001, който е собственост на Р. С. О.. След издаването на разрешителното, последното е обжалвано по административен ред и с решение № 54/24.03.2015 год. Министърът на околната среда и водите е отхвърлил жалбата на адрианополския Е. Е. – И. на Р. С. О...
С оглед на така установеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Липсват данни, кога решението на Министъра на околната среда и водите е връчено на жалбоподателя. Ето защо съдът приема, че жалбата е в срок. Подадена е от страна, за която административният акт е неблагоприятен, тъй като, когато с решението по-горестоящият административен орган потвърди административния акт, на обжалване подлежи първоначалният административен акт.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Решение № ПО-01-150/19.12.2011 год. и Разрешителното за водовземане № 41110048/19.12.2011 год. са издадени от компетентен орган съгласно нормата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ.
От приетата от съда фактическа обстановка се установява, че решението и разрешителното за водовземане са издадени при спазване на административнопроизводствените правила, установени от Закона за водите. Производството е започнало по подадено заявление от ... – гр. Д.. Направена е преценка и обявление. Отговорено е на възраженията на заинтересованите лица.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Установи се по делото, че разрешението за водоползване е издадено за водовземане от повърхностен воден обект и ще се осъществява посредством съществуващо водохващане. При тези факти нормата на чл. 60, ал. 3, т. 4 от ЗВ е неприложима, тъй като тя не се прилага, когато съоръженията са изградени, а в случая те са изградени, съществуващи. Освен това, вещото лице в съдебно заседание заявява, че при водовземането няма завиряване. Новонастъпили факти, след издаването на административния акт, няма. Това, че част от съоръженията са обявени за незаконни, не променя съществуването на съоръженията. Това е въпрос относно изпълнението на разрешението за водовземане. Освен това, водопроводната система обхваща всички елементи на водовземането до разпределителната шахта, където е разположен водомерът. Разрешението за водовземане е издадено за цялата водопроводна система и разрушаването на някои от елементите не означава неизградена водопроводна система. Ползувателят е този, който ще преценява как да изгради тази система, като цяло, но това не влияе на издаденото разрешение за водоползване.
Възраженията в жалбата са неоснователни. Същите възражения са направени и във възражението, когато е направено публичното обявяване по заявлението на ... за откриване на процедура по издаване на разрешителното за водовземане от повърхностен воден обект.
Не се спори, че обектите, предмет на заявлението по откриване на процедурата за издаване на разрешително, са разположени в имот на Р. С. О.. Но, както се посочи, те са изградени и даването на съгласие на Р. С. О. не е необходимо. Не се оказва отрицателно влияние върху защитената територия. Органът се е съобразил и с това изискване, като е уведомил Д. на РИОСВ – П., който в нарочно писмо е изразил становище по този въпрос в смисъл, че съществуващите водопроводи и водоизточник не са в противоречие на режима на защитената територия, определен със Закона за защитените територии, заповедта за обявяване и плана за управление на ПП „Р. М.”. Довеждащият водопровод и каптаж не попадат в границите на защитена зона, по смисъла на закона за биологичното разнообразие. Водопроводът и каптажът, като съществуващи обекти, не попадат в обхвата на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и не са предмет на процедура по оценка на въздействието върху околната среда или екологична оценка по реда на ЗООС. Съществуващите съоръжения и експлоатацията им няма да окаже отрицателно въздействие върху околната среда. В жалбата освен твърдения, че тази водопроводна система, и най-вече изгребната яма, ще имат отрицателно влияние върху защитената територия и върху имота на Р. С. О., не се подкрепят от доказателства, установяващи тези твърдения.
По отношение на възражението, че се оспорва съдържанието на акта за държавна собственост и че той не удостоверява никакви права на юридическото лица, съдът също намира за неоснователно. Актът за частна държавна собственост се ползва с доказателствена сила, докато не бъде оборен. Освен това, в административното производство не се разглеждат спорове за собственост. Няма пречка държавно имущество да бъде включено в капитала на търговско дружество, с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗДС.
С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна.
С оглед изхода на делото неоснователно е искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Е. Е. – И. на Р. С. О., със седалище и адрес на управление: Р. М., община Р., област К., против Решение № ПО-01-150/19.12.2011 год. на Д. на Б. Д. „З. Р.” – Б. и Разрешително за водовземане № 41110048/19.12.2011 год. на Д. на Б. Д. „З. Р.” – Б..
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд на Република България – гр. София.

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева

Вярно с оригинала!
В.А.