и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК.
Образувано е по жалба на Т. Р. Т., с ЕГН *, с постоянен адрес гр. Р., ул. “. №. В. .4, А. против Ревизионен акт /РА/ №Р-*8492-091-001 от 16.08.2018 г., издаден от М. С. Х. – орган, възложил ревизията, и М. Й. В. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №1753/13.11.2018г. на Д. на Д. “. и Д.-О. П. - гр. С. при ЦУ на НАП, с който на Т. Р. Т. е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, в качеството му на управител на „...“ ООД, ЕИК за задължения на дружеството за данък върху добавената стойност общо в размер на 566_736,46 лв., представляващи установени с ревизионен акт задължения на „...“ ООД в размер на 286_050,50 лв. за отделните данъчни периоди от м. 06.2014 г. до м. 09.2014 г. и деклариран, но не внесен ДДС в размер на 280_685,68 лв. за м. 07.2015 г. и м. 02.2017 г., ведно с лихви общо в размер на 187_095,84 лева.
С жалбата се оспорва изложеното в обжавания ревизионен акт, включително изводите, че са налице предпоставките на чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на Т. за задълженията на представляваното от него дружество. Твърди се, че хипотизата на чл.19 от ДОПК се отнася до случаите на неподаване на задължителна данъчна декларация, какъвто настоящият случай не е, тъй като декларираните пред НАП факти и обстоятелства съответстват на наличните документи, а при деклариране на процесните ВОД Т. не е могъл да предвиди по-късно установената в съдебния процес невъзможност да се докаже транспорта на стоката. Твъди се още, че влезлия в сила ревизионен акт обвърза страните само относно размера на данъчните задължения, но не и по отношение на останалите факти и обстоятелства обосноваващи ангажиране на отговорността на чл.19 от ДОПК. С жалбата се оспорва и извода за приложение на чл.19, ал.2 от ДОПК, като се твърди, че активите на дружеството са отчуждени на пазарни цени срещу акции от капитала на дружество в Панама.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Иска се отмяна на ревизионния акт.
Ответникът по жалбата - Директорът на Д. “. и Д.-О. П. - гр. С. при ЦУ на НАП чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от О. П. – Б. изразява становище за неоснователост на жалбата.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване е ревизионен акт, издаден в производство с обхват установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за дължим от "..." ООД ДДС в размер на 286_050,50 лв. за отделните данъчни периоди от м. 06.2014 г. до м. 09.2014 г. и ДДС в размер на 280_685,68 лв. за м. 07.2015 г. и м. 02.2017 г.
Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-*8492-020-001/05.12.2017 г., издадена от М. С. Х., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Д. „Контрол“ при ТД на НАП С., оправомощена със Заповед №РД-01-803/07.06.2017 г. на Д. на ТД на НАП С. е възложено извършването на ревизия на Т. Р. Т. за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „...“ ООД за данък върху добавената стойност от 01.06.2014 г. до 28.02.2017 г. Заповедта е връчена на Т. на 28.12.2017 г. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ №Р-*8492-020-002/28.03.2018 г. е определен срок за приключване на ревизията до 28.04.2018 г.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-*8492-092-001 от 11.05.2018 г. Ревизираното лице е подало писмено възражение срещу констатациите в РД, което е обсъдено от органите по приходите и е преценено като неоснователно, в следствие на което е издаден РА №Р-*8492-091-001/16.08.2018г., с който на Т. е вменена отговорност на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на „...“ ООД по ЗДДС за периодите от м. 06.2014 г. до м. 09.2014 г., м. 07.2015 г. и м. 02.2017 г. в т. ч. главница 566_736,46 лв. и лихви 187_095,84 лв. Посочено е, че задълженията на дружеството за периодите от м. 06.2014 г. до м. 09.2014 г. в размер на 286_050,50 лв. са установени с Ревизионен акт №Р-*2240-091-001/15.09.2015 г., а тези за м. 07.2015 г. и м. 02.2017 г. в размер на 280_685,68 лв. са декларирани от дружеството, но не са внесени.
При ревизията е установено, че считано от 03.01.2007 г. /датата на учредяване на дружеството/, Т. Т. е съдружник и управител в „.“ ООД. Съгласно дружествения договор управителите Г. П. Н., Х. Н. К. и Т. Р. Т. управляват дружеството заедно и поотделно. Дейността на дружеството е свързана с производство на месни продукти без готови ястия и се осъществява в собствен обект - предприятие за преработка на птиче месо, находящо се в гр. Р.. Подписването на счетоводните и търговските документи, както и разпореждането с паричните средства на дружеството /в брой и по банкова сметка/ е извършвано от Т. Р. Т. и от Г. П.Н., като те не са упълномощавали трети лица за каквито и да е функции /съгласно обяснение на Т., представено пред органите на НАП и приложено на л.134 от делото/.
В хода на ревизията е приобщен е РА №Р-*2240-091-001 от 15.09.2015 г. издаден във връзка с извършена ревизия на „...“ ООД за определяне на задължения по ЗДДС за периодите от 01.06.2014 г. до 30.09.2014 г., в което ревизионно производство е установено, че декларираните ВОД към Evropska directmarketingova, s.r.o. не са осъществени и са установени задължения за ДДС в размер на 286_050,50 лв., за периодите от 01.06.2014 г. до 30.09.2014 г. Прието е, че „...“ ООД е укривало приходи от продажби на стоки на българския пазар и поради тази причина, за да се коригира голямата счетоводна наличност на стоките, която не отговаря на действителните количества в склада е симулирана доставка с 0% ставка на данъка под формата на ВОД към дружество Evropska directmarketingova, s.r.o. Ревизионният акт е влязъл в сила на 05.06.2017г. след обжалването му по административен и съдебен ред.
Ревизиращият екип е приел, че формираните задължения на „....“ ООД са в следствие на недобросъвестното поведение на Т., в качеството му на управител на дружеството, който чрез издаването на фактури с неверни данни, подаването на справки декларации по ЗДДС и дневници за покупки, в които са отразени фактурите, документиращи неосъществен ВОД на стоки с нулева ставка на ДДС, е допуснал деклариране на факти и обстоятелства, за които е знаел, че не отразяват вярно естеството на доставките, изпълнени през периода. Прието е, че Т. като управител на дружеството и пряк участник в процеса по „договаряне“ и приемане на „резултата“ от сделката е знаел, че участва в схема за измама с ДДС, целяща неначисляване на ДДС по укрити извършени продажби в страната, като лично Т. е извършвал действия, целящи удостоверяване и доказване на осъществено плащане от страна на клиента в полза на дружеството - лично захранва банкова сметка, от която сам нарежда плащане към дружеството си, съответстващо на декларираните продажби към чешкото дружество, а управителя на чешкото дружество не е знаел че е управител на дружество, не работи и няма доходи.
В хода на ревизията се анализирани активите на дружеството към момента на издаване на Ревизионен акт №Р-*2240-091-001/15.09.2015 г. Констатирано е, че „...“ ООД е разполагало с активи /сгради, машини, МПС/ с балансова стойност, която надхвърля дължимите към бюджета суми, както и че същите са продадени на трети лица през м. 07.2015 г. по време на извършване на ревизията, без реално да е извършено плащане от клиента. Купувач на активите е „...“ ООД със собственици и управители съпругите на Т. Т. и на Г. Н.. Продадени са недвижими имоти срещу продажна цена от 550_000,00 лв., транспортни следства с продажна цена от 24_054,00 лв и машини и съоръжения за 407_670,00 лв. Представени са пазарни оценки на недвижимите имоти и експертна оценка на машини и съоръжения, изготвени от лицензирани оценители, както и Споразумение от 13.08.2015 г. за установяване на вземания и определяне реда на тяхното заплащане, съгласно което страните признават, че „..“ ООД дължи на „...“ ООД сума в размер на 1_086_269,04 лв., формирана от задължения по фактури №19/21.07.2015 г., №22/21.07.2015 г., №23/21.07.2015 г. и №24/21.07.2015 г., като страните се съгласяват задължението да се погаси, като бъде заплатено чрез акции или „...“ ЕООД прехвърля на „..“ ООД собствени 6 000 акции от капитала на „SEASCOPE SHIPPING CORP.“, Панама. „.“ ООД е осчетоводило получените акции като финансов актив за търгуване по сметка 511 през 2015 г. Съгласно представени счетоводни регистри и ГФО, посоченият финансов актив не е наличен в патримониума на дружеството към 28.02.2017 г. Салдото по сметка 511 към 28.02.2017 е в размер на 0,00 лв., а в подадения отчет към 31.12.2016г. посочените активи не са декларирани като налични. В представените счетоводни регистри на 31.12.2016 г. е отразена счетоводна операция – дебит на сметка 501 и кредит на сметка 511, със сума в размер на 1_074_042,00 лв. /стойността на акциите/ и основание 6 000 акции.
Ревизиращите органи са отразили, че не са приложени никакви документи, доказващи съществуването на посочените 6 000 акции от капитала на „SEASCOPE SHIPPING CORP.“, поради което подписаното споразумение за прехвърляне на 6 000 акции от капитала на „SEASCOPE SHIPPING CORP.„ е фиктивно и липсва реално плащане от страна на „...“ ООД. Посочено е, че „.“ ООД и „.“ ООД са свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б. „а“ и б. „м“ от ДОПК, което обосновава възможността сделките помежду им да са сключени при условия, различни от обичайните, доказателство за което е и липсата на насрещна престация под формата на плащане по сделката.
Направен е извод, че са извършени действия, които водят до намаление на имуществото на дружеството, и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, както и че е налице отклоняване на ресурси на дружеството към свързани лица, безвъзмездно или по цени, значително по – ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски.
По тези съображения на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на Т. Т. е ангажирана отговорността, в качеството му на управител на „...“ ООД за данъчните задължения на дружеството за ревизирания период в пълен размер.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че към 21.07.2015 г. размерът на балансовата стойност на дълготрайните материални активи на „.“ ООД е 672 207,74 лв. Към същата дата е извършена продажба на активите на „..." ООД. Активите са продадени на „...“ ООД. За целите на продажбата е извършена пазарна оценка на имотите от лицензирани оценители. Пазарната оценка на сградите и прилежащите към тях земи е на стойност 504 510 лв.; на транспортните средства – 24 030 лв. и на машините, съоръженията и оборудването – 386 930 лв. Недвижимите имоти са продадени с нотариален акт на обща продажна стойност 550 000лв, машините и оборудването с договор за продажба на движими вещи на стойност 407 670 лв., а транспортните средства с договор за покупко-продажба на МПС на стойност 24 054 лв. Всички сделки по продажбата на активите на дружеството са извършени на 21.07.2015 г. За продажбата на имотите и движимите вещи са издадени данъчни фактури от „...“ ООД с №№ 19, 22, 23 и 24 от 21.07.2015 г. Във всички фактури като получател на активите е посочено дружеството „...“ ООД. На основание договорите, нотариалния акт и издадените фактури, дружеството „...“ ООД е отписало от съответните счетоводни сметки продадените активи в месеца, в който са продадени, като стопанските операции по продажбата на активите са правилно осчетоводени през месец юли 2015 г. като приходи от продажба и вземания от клиенти. Приходите са отразени по счетоводните регистри по продажна цена. „....“ ООД е осчетоводило закупените активи по съответните счетоводни сметки през месец юли. Закупените активи са отразени в счетоводните регистри по цена на придобиване. Вещото лице е установило още, че в счетоводната система на „...“ ООД придобитите акции по споразумение от 13.08.2015 г. между „...“ ООД и „...“ ООД, са отразени по сметка 511 „Финансови активи, държани за търгуване“. Със същата сума в счетоводната система на „...“ ООД към 31.08.2015 г. са отписани вземанията от „...“ ООД. Установило е още, че на основание решение на Общото събрание на съдружниците на „...“ ООД по Протокол от 19.12.2016 г., придобитите финансови активи (акции) са отписани от баланса на дружеството „...“ ООД през 2016 г. за погасяване на задължения към Х. Н. К., притежаващ 33,33 % от капитала на „...“ ООД. Като краен резултат, към 31.01.2016г. „...“ ООД не притежава акции и салдото по Сметка 511 е нулево. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, същото съответства на останалите доказателства, поради което съдът го кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от лице с правен интерес. Ревизионният акт е обжалван в срок пред Д. на ОДОП - С., който с решението си го е потвърдил. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл. 156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е частично основателна по следните съображения:
Оспорения ревизионен акт е издаден от компетентни органи, овластени с нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120 от ДОПК. Издаден е в резултат на ревизия, проведена от органи по приходите, определени със заповед за възлагане на ревизия.
При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения в ревизионното производство. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство.
Разпоредбата на чл. 19 от ДОПК определя две хипотези, при които възниква отговорност за членовете на органите на управление на юридическите лица.
В настоящия случай, по отношение на задълженията на „...“ ООД за ДДС в размер на 286 050.50 лева за данъчните периоди от м.06.2014г. до м. 09.2014г., правилно от ревизиращия екип е констатирано наличие на обстоятелствата за ангажиране отговорността на управителя на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Реализирането на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1. лицето да има качеството на член на орган на управление на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. действие или бездействие на това лице, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. невъзможност за събиране на публичните вземания – данъци и задължителни осигурителни вноски и 4. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни вноски. При доказан фактически състав, включващ вички елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение.
В настоящия случай, първият елемент на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК не е спорен по делото, а именно, че за данъчните периоди, за които е вменена отговорността по чл. 19 от ДОПК жалбоподателят Т. е бил управител на "..." ООД.
Относно третия елемент доказателствата по делото също са безпорни и в насока на това, че е налице невъзможност за събиране на публичните вземания, както и че е образувано изпълнително дело, изчерпвани са всички възможни действия по предварителното изпълнение без задължението да е събрано. За формираните задължения на дружеството са предприети действия за събиране първо към задълженото юридически лице, като са издадени три постановления за налагане на обезпечителни мерки и е образувано изпълнително дело /ИД/ №*/2015 г. Издадени са постановления за налагане на обезпечителни мерки за постъпващи суми по банкови сметки на дружеството; за налагане на обезпечителни мерки за наложен запор върху безналични ценни книжа в Централния депозитар и Постановление от 10.07.2017 г. за запор върху движими вещи, който не е наложен, тъй като същите са продадени с договор за покупко-продажба от 21.07.2015 г. на „...“ ООД. Видно от представената служебна бележка от 09.03.2018г. и справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задълженото лице (л.197-202 от делото), дружеството няма имуществмо, включително авоари по банковите си сметки, които да послужат за обезпечаване на публичните задължения, а дългът на дружеството е категоризиран като трудносъбираем.
Спорни в случая са втория и четвъртия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК.
По отношение наличието на втория елемент - укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, съдът намира правилни изводите в обжалвания ревизионен акт.
Задълженията на „....“ ООД за ДДС за периода от м.06.2014г. до м. 09.2014г. са установени в влязъл в сила ревизионен акт, с който е установено, че декларираните ВОД към Evropska directmarketingova, s.r.o. не са осъществени.
Ревизионният акт е обжалван и потвърден с Решение №730/09.02.2017 г. на Административен съд – С. град по адм.д.№ 6318/2016г., което е оставено в сила с Решение №6981/05.06.2017 г. по адм.д.№3644/2017г. на Върховния административен съд. Според мотивите на съдебните решения след проверка, извършена от чешката приходна администрация на декларирана пред тях банкова сметка, показала липса на икономическа активност от страна на чешкото дружество през проверявания период. Установено е също, че банковата сметка, от която е нареден превода към „...“ ООД във връзка с декларираните ВОД, е регистрирана като сметка на българско дружество на клиент на чешкото дружество, като пълномощници на клиента, опериращи с банковата сметка са Г. Г. и оспорващия Т. Т.. Според съдебното решение, банковата сметка е захранвана с вноски на каса от управителя на „...“ ООД – Т. Т. и след това той сам е нареждал плащания към ревизираното дружество, съответстващи на декларираните продажби към чешкото дружество. Изложените в съдебните решения изводи са, че фактите около процесните прозажби подкрепят направените от чешката и българската приходни администрации изводи за участие в схеми за данъчни измами, както и за неправомерни действия от страна ревизираното лице и чешкия му клиент.
Несъответствието между действително проявените факти и обстоятелства и тези декларирани от управителя на дружеството Т., следва да бъде квалифицирано като укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Управителят представлява дружеството и в това си качество подписва първичните и вторични счетоводни документи, поради което е бил наясно с процесните сделки, а невярното им деклариране е било направено със знание за нереалния характер на доставките. В качеството си на управител Т. не може да не е формирал представа относно всички доставки на дружеството, а от там и за реалните резултати за съответните данъчни периоди. Като е декларирал неосъществени от дружеството ВОД, които не отразяват реални доставки, той е укрил действителното положение. С оглед установеното при ревизията на „....“ ООД, съдът намира, че Т. е бил наясно със смисъла и значението на действията си, предвиждал е техните последици и е искал или допускал тяхното настъпване, поради което следва да се приеме, че укриването е умишлено. В този смисъл, неоснователно е възражението в подадената пред съда жалба относно незнанието на Т., че при деклариране на процесните ВОД същия не е могъл да предвиди по-късно установената в съдебния процес невъзможност да се докаже транспорта на стоката. Видно от доказателствата по делото, включително дадените от оспорващия обяснения пред ревизиращите органи, именно Т. е подписвал търговските и счетоводни документи на дружеството. А в ревизионото производство, приключило с издаване на ревизионен акт за задължения на „...“ ООД за ДДС в размер на 286 050.50 лева за данъчен период от м.06.2014г. до м. 09.2014г., са установени неправомерни действия на Т., описани по-горе и свързани осъществяване на данъчна измама.
Установените обективни данни, включително за последващите разпоредителни сделки след образуване на ревизионното производство срещу „...“ ООД, недвусмислено сочат за намерение за осуетяване събирането на дължимия данък.
Извършването на разпоредителни действия с активи на дружеството след образуване на ревизионното производство и след връчване на ревизионния доклад, обективно препятстват събиране на дължимия данък. Това е така, тъй като в случая ревизионния доклад е връчен на Т. на 14.05.2018г., а на 21.07.2015г. активите на дружеството на стойност над установените в ревизионното производство задължения за ДДС са прехвърлени на дружество, собственост на съпругите на двамата управители на „...“ ООД. Нещо повече, активите са прехвърлени срещу акции в дружество, регистрирано в Панама, които в хода на съдебното производство по обжалване на ревизионния акт на „...“ ООД са отписани от баланса на дружеството „...“ ООД за погасяване на задължения към съдружника Х. Н. К., притежаващ 33,33 % от капитала на „....“ ООД. Като краен резултат, към 31.01.2016г. „.“ ООД не притежава акции и салдото по Сметка 511 е нулево. Отписването на акциите от баланса на "..." ООД е извършено при знание на управителя за установени с ревизионен акт (макар и невлязъл в сила) задължения на дружеството за ДДС. Нещо повече, нито в хода на ревизията, нито в настоящето производство от страна на оспорващия не са представени доказателства за съществуването и характера на задълженията на ".." ООД към съдружника К., а в хода на ревизията срещу Т. не са и наведеждани доводи за подобни задължения на дружеството. Такива се установяват едва в съдебното производство посредством съдебно-счетоводна екпертиза.
Всичко описано по-горе води до извод за наличие на изискуемата от закона причинна връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци, с което предпоставките за отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК са изпълнени.
Що се отнася до отговорността на управителя по чл.19, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че такава не е доказана. От събраните по делото доказателства не се установява Т. в качеството му на управител на „.“ ООД да е отчуждил имущество безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на дружеството е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. От приетите по делото доказателства, включително от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че срещу продадените активи „..“ ООД е получило акции на стойността на активите, отписало е от съответните счетоводни сметки продадените активи, а в счетоводната система на „..“ ООД придобитите акции по споразумение от 13.08.2015 г. между „...“ ООД и „....“ ООД, са отразени по сметка 511 „Финансови активи, държани за търгуване“. Акциите бяха представени като доказателство по делото и не се оспориха от ответника. Следователно, не е налице един от елементите на отговорността по чл.19 ал.2 от ДОПК - за отчуждаване на имущество безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните .
По изложените съображения, жалбата против ревизионния акт в частта му, с която са на Т. Р. Т. е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, в качеството му на управител на „...“ ООД, ЕИК за задължения на дружеството за данък върху добавената стойност, установени с ревизионен акт в размер на 286_050,50 лв. за отделните данъчни периоди от м. 06.2014 г. до м. 09.2014 г. и лихви в размер на 114 495.86 лева, следва да се отхвърли. Противно на твърденията на жалбоподателя, вземането за лихви е в обхвата на солидарността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, тъй като отговорността на третото задължено лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК включва и лихвите и разноските, съгласно чл. 16, ал. 3 от ДОПК.
Основателна е жалбата на Т. против издадения ревизионенакт в частта му относно задълженията за ДДС в размер на 280_685,68 лв. за м. 07.2015 г. и м. 02.2017 г., ведно с лихви в размер на 72 599.98 лева, в която част същия следва да се отмени като незаконосъобразен. По отношение на тези задължения в ревизионния акт е посочено единствено, че към тези периоди Т. Т. е управител на „...“ ООД, а последното има непогасени публични задължения, произтичащи от декларирани, но невнесени задължения, посочени в подадени СД по ЗДДС за м. 07.2015 г. и м. 02.2017 г. Данни за това на какво основание се ангажира отгорността на управителя на дружеството за тези задължения не се съдържат нито в оспорения ревизионен акт, нито в ревизионния доклад, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на управителя на „...“ ООД за задълженията за ДДС за м. 07.2015 г. и м. 02.2017 г.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 5 346.20 лева.
Разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-*8492-091-001 от 16.08.2018 г., издаден от М.С.Х. – орган, възложил ревизията, и М. Й. В. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №1753/13.11.2018г. на Д. на Д. “. и Д.-О. П. - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта му, с която е ангажирана отговорността на Т. Р. Т. с ЕГН * по чл. 19 от ДОПК за задължения на „...“ ООД, ЕИК за данък върху добавената стойност в размер на 280_685,68 лв. (двеста и осемдесет хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки) за м. 07.2015 г. и м. 02.2017 г., ведно с лихви върху тези задължения в размер на 72 599.98 лева (седемдесет и две хиляди петстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки).
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Р. Т., с ЕГН * против Ревизионен акт №Р-*8492-091-001 от 16.08.2018 г., издаден от М. С. Х. – орган, възложил ревизията, и М. Й. В. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №1753/13.11.2018г. на Д. на Д. “. и Д.-О. П. - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта с която е ангажирана отговорността на Т. Р. Т. по чл. 19 от ДОПК за задължения на „...“ ООД, ЕИК за данък върху добавената стойност в размер на 286_050,50 лева (двеста осемдесет и шест хилади и петдесет лева и петдесет стотинки) за отделните данъчни периоди от м. 06.2014 г. до м. 09.2014 г., ведно с лихви върху тези задължения в размер на 114 495.86 лева (сто и четиринадесет хилади четиристотин деветдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА Т. Р. Т., с ЕГН * да заплати на Д. “. и Д.-О. П. - гр. С. при ЦУ на НАП сумата от 5 346.20 лева (пет хиляди триста четиридесет и шест лева и двадесет стотинки) , представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.



СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.