и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК , във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. С. П. от Г. С. против Решение № 1323/09.06.2015 г. на Районен съд – С., постановено по НАХД № 168/2015 г. по описа на съда.
В касационната жалба, по общо изложени доводи се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона – касационно основание за неговата отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът поддържа, че административното нарушение, за което е санкциониран не е доказано. Съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, поради което правните изводи на първоинстанционния съд за осъществен състав на административно нарушение по ЗДвП са неправилни. Отделно от това счита, че в хода на административнонаказателното производство пред АНО са допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита. Моли решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което обжалваното наказателно постановление бъде отменено. В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба.
Ответникът по касационната жалба- Р. У. „.- С., не взема становище по депозираната касационна жалба.
Представителят на О. П. - Б. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила.
Нови доказателства по см. на чл. 219, ал. 1 от АПК не се представят с жалбата и няма заявени искания за събирането на такива.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд – С. е изменил Наказателно постановление № 2200/13 от 24.09.2013 г. на Началника на РУП - С., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, като е намалил размерът на наложеното административно наказание “глоба” от 100 лева на 50 лева и е намалил срока, за който е наложено лишаване от право да управлява МПС от 2 месеца на 1 месец.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд, след като правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, въз основа на допустими и относими доказателства е приел, че както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документите и сроковете за съставянето им. Установил е, че в хода на производството пред АНО не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Приел е, че деянието е доказано от обективна и субективна страна, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя П., като съответна на установените по делото фактически положения е и правната квалификация на деянието.
Решението е правилно.
Своите фактически изводи съдът е мотивирал въз основа на всестранен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, които се споделят от настоящата инстанция. Правните му изводи съответстват на установените по делото релевантни факти.
Деянието, за което е санкциониран П., се изразява в това, че в нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, на посочената в АУАН и в НП дата и място е управлявал МПС без поставени регистрационни табели, тоест нерегистрирано МПС, като административнонаказателната му отговорност е ангажирана на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. Следователно, за наличието на съставомерно от обективна страна деяние е необходимо да бъде установено и доказано, че П. е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, което пълно и главно доказване в конкретния случай АНО е провел. По същество и самият жалбоподател не оспорва този факт, като възраженията са досежно несъставомерност на деянието от субективна страна, доколкото не е знаел за това задължение, преди сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът намира, че поддържаните в касационната жалба възражения са неоснователни. Редът за регистрация на МПС е регламентиран в Наредба № I – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата). Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата моторните превозни средства и ремаркетата, доколкото процесното не попада в изключенията по чл. 1, ал. 4 се регистрират в 14-дневен срок от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган, като това задължение е на собственика на МПС-то – чл. 4, ал. 1 от нея. Следователно за собственика на процесното МПС е възникнало задължението, след сваляне на гръцките регистрационни табели, да регистрира пред ОДМВР по постоянния си адрес – чл. 2, превозното средство при спазване изискванията на наредбата, което касаторът не е изпълнил. С поведението си, изразено чрез бездействие е нарушил забраната по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че деянието е съставомерно от обективна страна. Съответни на установените по делото релевантни факти са изводите в съдебния акт за съставомерност на деянието и от субективна страна. Касаторът като правоспособен водач е съзнавал, че нарушава императивно установени задължения, които виновно не е изпълнил. Незнанието на закона и проведените устни разговори със служители от РУП – С. не го освобождава от отговорност, поради което тези му твърдения правилно са преценени от съда като ирелевантни към спора.
С оглед безспорната установеност, че касаторът е управлявал собственото си МПС, без поставени регистрационни табели, правилно наказателното постановление е потвърдено.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения в развилото се пред АНО производство, досежно в НП на марката лек автомобил, управляван от П.. Действително марката на автомобила не е посочена, но марката на автомобила не е посочена, но тази непълнота, макар и нарушение не е съществено, доколкото безспорно е установен нарушителя, извършеното нарушение и неговата вина, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че касационната жалба по поддържаните в нея касационни основания е неоснователна, а първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Б.


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1323/09.06.2015 г. на Районен съд – С., постановено по НАХД № 168/2015 г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
М.К.