Производството по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на ТД на Н. – С. срещу Решение № 7384/29.09.2015 г., постановено по нахд. № 1038/2015 г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е обжалвано на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, пр. 1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Касаторът е поддържал, че изводите на съда по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН не почиват на закона – чл. 53, ал. 2 ЗАНН, и на верен анализ на доказателствата по делото.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
Представителят на О. П. - Б. е изразил становище за неправилност на обжалваното решение.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
Административният съд, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на страните, установи следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна в първоинстанционното производство, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно и има интерес от неговото оспорване, поради което е процесуално допустима.
По същество, на посочените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, жалбата е основателна.
Изложените от съда мотиви за допуснати от наказващия орган процесуални нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН – противоречие в датата на извършване на деянието, като основание за отмяна на наказателното постановление не се споделят от касационната инстанция.
Със съставения акт за установяване на административното нарушение по чл. 92, ал. 2 ЗКПО нарушението е установено при подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО на 24.11.2014 г., докато в наказателното постановление като дата на установяване е посочена датата 14.11.2014 г., но това несъответствие не съставлява съществено нарушение за отмяна на наказателното постановление. Необходимите реквизити от съдържанието на наказателното постановление са посочените в чл. 57, ал. 1 ЗАНН, по т. 5 – дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено. Датата, на която е установено нарушението не е дата на извършването му в конкретния случай на нарушението по чл. 92, ал. 2 ЗКПО, доколкото последното, осъществено чрез бездействие, е съставомерно след изтичането на срока за подаване на годишната данъчна декларация за съответната година – 31.03.2014 г. След изтичането на този срок, неподаването на годишната данъчна декларация е наказуемо деяние по чл. 261, ал. 1 ЗКПО и датата на извършване е датата, следваща последния ден от срока. Датата на установяване на нарушението не е сред посочените задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, нито е сред обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Датата на установяване на нарушението е от значение при изчисляване на сроковете за образуване и приключване на административнонаказателното производство по чл. 34 ЗАНН, които в случая, която и дата на установяване /откриване/ на нарушението по чл. 92, ал. 2 ЗКПО да се възприеме – 14.11.2014 г. или 24.11.2014 г., са спазени, доколкото актът е съставен на 24.11.2014 г. Нарушението е описано с обективните му признаци и квалифицирано по законовата разпоредба, с която е в противоречие, като наказанието е наложено по съответстващата на нарушението санкционна разпоредба. Затова и доводите на съда по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН не се споделят.
По делото е безспорно доказано, че годишната данъчна декларация по чл. 91, ал. 1 ЗКПО за 2013 г. на „...“ ЕООД, чийто управител е ответника по касационната жалба, е подадена след изтичането на срока по чл. 92, ал. 2 ЗКПО – до 31.03.2014 г., а именно на 24.11.2014 г. Административнонаказателната отговорност за неизпълнението на задължението по чл. 92, ал. 1 ЗКПО в срок, обявено за административно нарушение с разпоредбата на чл. 261, ал. 1 ЗКПО е на управителя К., който с бездействието си е допуснал нарушението - чл. 264, ал. 1 ЗКПО. Наложеното наказание е във вида и размера /минималния/ на предвиденото в закона – чл. 264, ал. 1 ЗКПО, с оглед което наказателното постановление е законосъобразно и в санкционната му част.
По делото не са установени обективни пречки за неизпълнение на задължението по чл. 92, ал. 2 ЗКПО. Самото нарушение е открито при проверка в информационната система на Н. във връзка с входиране на декларацията по чл. 92 ЗКПО за 2013 г. на “КМ-76“ ЕООД, като закъснението в изпълнение на задължението е повече от 6 месеца. Обстоятелството, че за финансовата 2013 г. дружеството не е развивало дейност, не е обстоятелство по чл. 28 ЗАНН в конкретния случай. При санкциониране на нарушението законодателят се е абстрахирал от други обстоятелства освен простото неизпълнение на указаното в чл. 92, ал. 2 ЗКПО задължение. Маловажността не се определя от отсъствието на настъпили вредни последици, след като самото нарушение е формално. В размера на наложената глоба от 200 лв. е отчетена и обществената опасност на самото нарушение, която при установеното бездействие по чл. 92, ал. 2 ЗКПО и периодът на забава, не представлява по-ниска степен в сравнение с типичните случаи на нарушения по чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 ЗКПО, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Поради изложеното за неправилно приложение на закона от районния съд при постановяване на обжалваното решение, последното следва да бъде отменено и наказателното постановление – потвърдено, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 2, пр.последно и чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 7384/29.09.2015 г., постановено по нахд. № 1038/2015 г. по описа на Районен съд – Б., и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 146779-F134506 от 28.04.2015 г. на зам. директора на ТД на Н. – С..
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
М.К.