и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл.226 от АПК.
Образувано е по искова молба на Г. С. Ц. и Й. В. Ц. и двамата с адрес Г. С., ул. “... срещу Р. Д. по Г. (РДГ) – Б. с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърди се в исковата молба, че в резултат на незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление №399/23.04.2012 год. на Директора на РДГ – Б. са претърпели имуществени вреди в размер на 20 000 лева, от които: 14 000 лева пропуснати ползи - неполучен наем за предоставяне на микробус марка “..... (съпружеска имуществена общност – придобит по време на брака) за периода от 04.11.2011 год. до 04.01.2013 год. и 6 000 лева заплатен наем за ползване на микробус “...., собственост на С. Й.Х. за периода от 10.12.2011 год. до 10.12.2012 год. Ищците претендират и заплащане на 1 000 неимуществени вреди изразяващи се в отрицателни преживявани свързани с незаконосъобразното задържане на микробуса и накърняване на доброто им име в обществото за периода от 04.11.2011 год. до 04.01.2013 год. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди РДГ – Б. да заплати на ищците общо сума от 21 000 лева ведно със законната лихва, считано от 04.11.2011 год. до окончателно изплащане на сумата.
Ответникът – РДГ – Б., чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт, в отговор по исковата молба и приложени писмени бележки оспорва иска по основание и размер.
Участващият по делото прокурор от О. П. Г.Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на исковата молба.
С Решение № 14112/22.12.2015 год., постановено по адм.д.№ 3114 по описа на Върховния административен съд за 2014 год. е отменено Решение № 74/17.01.2014 год., постановено по адм.д.№ 899 по описа на Административен съд – Б. за 2013 год. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Административен съд – Б. намира исковата молба за допустима, а разгледана по същество за частично основателна по следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява следното:
На 04.11.2011 год. Л. Л. на длъжност горски стражар при РДГ – Б. е съставил акт за установяване на административно нарушение против Н. Б. З. за това, че транспортира с микробус рег.№ ...4.3 куб.м. (пространствени) дъбови дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка – нарушение по чл. 213, т.1 от Закона за Г. (ЗГ). Задържано е и превозното средство - микробус послужило за извършване на нарушението марка “..” с рег.№ ...Х и същия е предаден за отговорно пазене с Разписка №001430/04.11.2011 год.
С Наказателно постановление №399/23.04.2012 год. от Директора на РДГ – Б. на Н. З. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението и вещта послужила за извършване на нарушението – микробус марка “..., собственост на Г. С. Ц..
С Решение №3595/14.12.2012 год., постановено по а.н.х.д.№330 по описа на Районен съд – С. за 2012 год. (влязло в сила на 14.01.2013 год.) наказателно постановление №399/23.04.2012 год., издадено от Директора на РДГ – Б. е отменено в частта му, с която е отнет в полза на държавата микробус “...” с рег.№..., собственост на Г. С. Ц..
В изпълнение на влязлото в сила решение процесния микробус е предаден на ищеца Ц. с приемо-предавателен протокол от 01.02.2013г.
По адм.д.№ 899 по описа на Административен съд – Б. за 2013 год. са приети писмени доказателства, от които се установява, че микробуса, който е отнет в полза на държавата с Наказателно постановление № 399/23.04.2012 год. на Директора на РДГ – Б. е бил предмет на договор за наем, сключен между Г. Ц. в качеството му на наемодател и Л.П. С. в качеството му на наемател със срок на договора от 01.06.2011 год. до 01.06.2013 год. и месечна наемна цена от 1 000 лева. По делото е представен и договор за наем от 10.12.2011 год., съгласно който С.Й. Х. е отдал под наем на Г. С. Ц. микробус марка .... за срок от една година и месечна наемна цена в размер на 500 лева.
Според показанията на разпитаните по адм.д.№ 899 по описа на Административен съд – Б. за 2013 год. свидетели С. и Х.ищеца Ц. е бил много притеснен от отнемането на микробуса.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:
Искът, както беше казано и по-горе е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като се претендира обезщетение за вреди от дейност на администрацията.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.
На основание чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността е обективна.
Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.
В случая се претендира обезвреда, за имуществена и неимуществена щета причинена от издадено по реда на ЗГ във връзка със Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) наказателно постановление, с което е било постановено и отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението, което е било отменено по съдебен ред. Касае се за административно-наказателно производство по налагане на административно наказание, придружено с конфискация по чл.273, ал.1 от ЗГ. Налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административно-наказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд.
Исковата претенция за претърпени от ищците имуществени вреди, в следствие незаконосъобразно постановената конфискация на собствения им микробус, съда намира за недоказана. Твърди се в исковата молба, че вследствие на незаконно постановената конфискация в продължение на четиринадесет месеца от 04.11.2011 год. до 04.01.2013 год. са били лишени от възможността да ползват собствения си микробус марка “..” с рег.№ ..., като в този период не са получавали приходи от наем по договор за наем в размер на 1000 лева месечно и са наели друг микробус за извозване на селскостопанската си продукция, за който са заплащали наем в размер на 500 лева месечно за периода от 10.12.2011 год. до 10.12.2012 год. За доказване на тези обстоятелства (претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи) са представени договори за наем, подробно описани по-горе.
По делото не се представиха каквито и да е доказателства, че задълженията по сключения между ищеца Ц. в качеството му на наемодател и Л. П. С. в качеството му на наемател със срок на договора от 01.06.2011 год. до 01.06.2013 год. и месечна наемна цена от 1 000 лева преди датата на задържане на микробуса са били изпълнявани. Т.е. не се доказа, че ищците са получавали доход (уговорената наемна цена) за времето от 01.06.2011 год. до 04.11.2011 год., за да се направи обосновано предположение, че в случай че микробуса не е бил задържан, те биха получавали сумата от 1000 лева месечно, по силата на сключения договор за наем. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса, като тежестта на доказване е на ищеца.
Горното се отнася и до претенцията за претърпени имуществени вреди, в следствие незаконосъобразно упражняване на административна дейност на административен орган при упражняване на административно-наказващата му функция, изразяващи се в заплатен от ищците наем в размер на 6000 лева по договор за наем от 10.12.2011 год. за микробус марка "...със срок на договора от една година и месечна наемна цена в размер на 500 лева. По делото не се представиха доказателства наема да е бил реално заплатен.
Представените по делото договори за наем са частни свидетелстващи документи. Частните свидетелстващи документи, се ползват само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството, според чл. 180 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), но не и с материална доказателствена сила досежно верността на съдържанието им. Сами по себе си те не удостоверяват по обвързващ начин съответствие на заявените с тях факти с действителното фактическо положение, поради което същото следва да бъде установявано с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В този смисъл частните свидетелстващи документи, удостоверяващи факти, на които се позовава техният издател се ползват с материална доказателствена сила, която не е обвързваща за съда, поради което те се преценяват с оглед на всички останали надлежно събрани доказателства и обстоятелства по делото. Други доказателства, които да установяват наличие на изпълнение по сключените между ищеца Ц. и Л. С., съответно С.Х., договори за наем не са предствени. Ищците не представиха например, разписки, банкови извлечения, данъчни декларации или други подобни документи, от които по категоричен начин да се направи извод, че уговорената между страните наемна цена действително е била заплащана, поради което като са били лишени от нея, съответно са били принудени да заплащат такава, през исковия период, са претърпели реална вреда или са пропуснали да реализира полза.
По отношение претендираните от ищците неимуществени вреди:
По безспорен начин се установи, че ищеца Г. Ц. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, тревожност и притеснения, всички в резултат постановената конфискация на автомобила. Негативните емоции за ищеца от вида на твърдяните в исковата молба се доказват от показанията на разпитаните свидетели и се преживяват при наличието на тези обективни обстоятелства, дори да се изходи от житейския опит и логика. Същите негативни емоции, в които се изразяват неимуществените вреди, са в причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, в частта му с която е отнет в полза на държавата микробус “...., собственост на Г. С. Ц.. Настъпването на неимуществените вреди в случая се доказва не само от показанията на свидетелите - от една страна по отношение ищеца Ц., а от друга - настъпването им се установява от естествената реакция на всеки човек, комуто неоснователно е репатрирано имуществото, чиито права се ограничават, което е валидно по отношение претърпените от ищцата Й. Ц. неимещуствени вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеците следва да се изходи от разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите, който предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Искането е за овъзмездяване на ищците за претърпените от тях отрицателни преживявания, чрез присъждане на парично обезщетение в размер на 1000.00 лева общо, ведно със законовата лихва, считано от датата на увреждането – 04.11.2011 год. до окончателно изплащане на обезщетението.
Като се има предвид преходния характер на причинените негативни емоции, които са претърпели ищците Г. Ц. и Й. Ц. в резултат на незаконосъобразното отнемане на собствения им микробус и с оглед принципа на справедливостта, настоящият съдебен състав счита, че те могат да бъдат възмездени със сумата от 500.00 лева, до която сума и иска се явява основателен. За разликата от 500.00 лева до 1000.00 лева искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
Изложеното по-горе показва, че са налице всички изисквания на чл.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на РДГ - Б. за причинените на ищците неимуществени вреди до сумата от 500.00 лева.
Основателен е и искът, в частта му за присъждане на законната лихва по отношение уважената му част, считано обаче от датата на влизане в сила на решението на Районен съд – С., с което е отменено наказателното постановление № 399/23.04.2012 год., издадено от Директора на РДГ – Б. в частта му, с която е отнет в полза на държавата микробус “...., собственост на Г. С. Ц..
При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В този смисъл и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на Върховния касационен съд по т. Г. д. № 3/2004 год., в частта му по т.4. В частта й, с която е иска присъждане на лихви от 04.11.2011 год. до 14.01.2013 год. исковата молба не следва да се уважава.
Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба, предявена от Г. С. Ц. и Й. В. Ц. и двамата с адрес Г. С., ул. “..., срещу Р. Д. по Г. – Б. с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане общо на 20 000.00 (двадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва от 04.11.2011 год. до окончателно й изплащане, представляващи претърпени от ищците имуществени вреди в следствие на незаконосъобразно Наказателно постановление № 399/23.04.2012 год. на Директора на Р. Д. по Г. – Б..
ОСЪЖДА Р. Д. по Г. – Б. да заплати на Г. С. Ц. и Й. В. Ц. и двамата с адрес Г. С., ул. “... сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие на незаконосъобразно Наказателно постановление № 399/23.04.2012 год. на Директора на Р. Д. по Г. – Б. ведно със законовата лихва, считано от 14.01.2013 год. до окончателно изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Г. С. Ц. и Й. В. Ц. и двамата с адрес Г. С., ул. “... срещу Р. Д. по Г. – Б. за обезщетение за претърпени неимеществени вреди в частта, с която е поискано обезщетение над 500.00 (петстотин хиляди) лева.
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.