и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „. М. Е., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., У. “Д. №*, .14, А. П. от А. Б. К. против Решение изх.№1000-
0114/23.11.2009г. на Н. на М. К. С жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт, поради нарушение на материалния закон.
Излагат се доводи за немотивираност, поради нарушение на чл.59,ал.2,т.4 от АПК. Твърди се, че дружеството е представило всички изискуеми документи по чл.45, ал.1 от ППЗДДС, а издаването на кредитни известия касае единствено изменението на данъчната основа на съответната доставка и по-конкретно, нейното намаляване, но не променя характера на доставката, нито може да е основание да определяне на ДДС. Иска се отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание оспорващият Ч. процесуалния си представител А.А. поддържа жалбата.Представя писмени бележки. Претендира да бъдат присъдени на оспорващия сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата в съдебно заседание, Ч. процесуалните си представители оспорват жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в представената преписка по издаване на оспорения акт, и ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:На 26.02.2008г. пред М. К. „. М. Е. с ЕАД №08BG005400Н0003796/Н-
379/20080226 /л.119/ е декларирало дамски блузи от синтетика – 5895бр. и дамски
ризи от памук -9567бр. за допускане за свободно обръщение и крайна употреба,
които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка.
Митническата стойност на стоката е определена на база представените документи съгл.разпоредбите на чл.29,ал.1 и чл.32,ал.1,т."д" от Регламент на
Съвета/ЕИО/2913/92г. и възлиза на 143125.3лв. Стоката е придружена с вносна
фактура №16/23.02.2008г./кл.44 на ЕАД №08BG005400Н0003796/Н-379/20080226/.
Представен е сертификат за движение на стоката EUR.1 №А/0387474/23.02.2008г. за част от стоката /№1 и №3/. На тази основа са освободени от заплащането на митни сборове и други публични държавни вземания, а за стока №2 са начислени
дължимите се по вноса митни сборове и другите публични задължения, като е
прието, че съгласно чл.58,т.1,ал.6 от ЗДДС,ДДС не се дължи.
Със Заповед №ЗАМ-170/30.05.2008г. /л.113/ Директора на Агенция „Митници” на
основание чл.6,ал.1,т.2 от Устройствения правилник на Агенция „Митници” и чл.
84в,ал.2,т.1 от Закона за митниците /ЗМ/ е възложил да бъде извършена в рамките на последващия контрол проверка на „. М. Е. във връзка с поставянето на стоки под режим едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба за периода 01.06.2007г. до 28.05.2008г. и нетарифните мерки, прилагани в ЕС за вноса на стоки от трети страни. Същата е връчена на оспорващото дружество на 02.06.2008г. лично на управителя А. К.. Със Заповед №ЗАМ-197/12.06.2008г. /л.115/ Директора на Агенция „Митници” е изменил №ЗАМ-170/30.05.2008г. Същата е съобщена на 20.06.2008г. лично на управителя на „. М. Е.. Със Заповед №ЗАМ-213/24.06.2008г. /л.117/ Директора на Агенция „Митници” е изменил №ЗАМ-170/30.05.2008г., като е определил проверката да започне на 02.06.2008г. със срок на завършване до 08.07.2008г. Заповедта е връчена на 25.06.2008г. на представител на дружеството. За резултатите от проверката са съставени доклади №12/18.07.2008г. /л.21/ и №12А/18.07.2008г. /л.46/ на служители в дирекция „Последващ контрол” при ЦМУ-С.. Срещу констатациите по докладите оспорващото дружество е представило възражения В.№98/12/05.08.2008г.
С Докладна записка В.№РМ4400-1103/21.08.2008г. /л.78/ Директора на Дирекция
„Последващ контрол” при ЦМУ при условията на заместване (л.243-244) е обобщил
констатациите от извършената проверка и в тази връзка е направил до Директора на Агенция Митници предложение М. Кулата да предприеме нормативно определените действия за вземане под отчет и заплащане на дължимите суми.Установено е, че внесените по т.1.1.2 стоки на режим едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка /код 4200/ и като доказателство за продажбата към крайния потребител са посочени фактури за продажби в приложената международна товарителница /CMR/ към ЕАД, като впоследствие са издадени кредитни известия в нарушение на чл.45 и чл.46 от ППЗДДС вр.с чл.58,ал.1,т.6 от ЗДДС и съгласно Приложение № 6 от Доклада е следвало да бъдат взети под отчет и събрани суми за ДДС в размер на 44.63лв.
Въз основа на тях е издадено и спорното решение, с което Началник на М. Кулата
на основание чл.204,ал.1б от Митническия кодекс на Европейския съюз /Регламент на съвета /ЕИО/2913/1992г./ и на основание чл.6 от същия и чл.58, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, е определил нов размер на дължимите държавни вземания за стоките по №08BG005400Н0003796/Н-379/20080226 в размер на 1613.16 лв., от които мито – 1568.53лв. и ДДС-44.63лв. Определено е търговското дружество да внесе сумата от 44.63лв., представляваща дължимия ДДС по вноса, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение, съгласно чл.232 от Регламент 2913/1992 и чл.59, ал.2 от ЗДДС и към 23.11.2009г. възлизаща на 10.92 лева.
Процесното решение е надлежно съобщено на дружеството - оспорващ на 25.01.2010 г., а жалбата е подадена Ч. М. Ю. до Административен съд –Б. на 08.02.2010г. Оспорващото дружество е представило Кредитни известия /КИ/ №162/05.03.2008г.,№164/05.03.2008г., №167/05.03.2008г. /л.238-240/ и №163/05.03.2008г. /л.315/.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. По съдебно-икономическата експертиза вещото лице е установило, че са налице митнически формалности за допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държавна членка /код 4200/, регистрани по ЕАД
№08BG005400Н0003796/Н-379/20080226. Декларирани са общо за стоки №1,№2 и №3 дамски блузи от синтетика и дамски ризи от памук общо 15462бр. Посочил е, че отделно с МД за транзит №08BG*9058 са декларирани 15 колета, или общо 588бр. дамски блузи от синтетика. Общо с двете декларации са декларирани общо 16050бр. дамски блузи, колкото са посочени във фактури №16 и №17 от 23.02.3008г. и ЧМР. Стоките за предназначени за крайна употреба от клиенти в Германия, като за същите са издадени 14 броя фактури и 1бр.международна товарителница /ЧМР/. Вещото лице е констатирало, че стоката е получена по местоназначението, съгласно ЧМР /с подпис в кл.24/. Вещото лице е посочило, че поради липса на посочен номер на търговската фактура в съответните кредитни известия не може да прецени дали са относими към процесните фактури. По допълнителната съдебно-икономическа експертиза вещото лице след като е извършило анализ на вида на стоките описани в КИ, количествата и контрагентите по тях, е достигнало до извода, че кредитните известия могат да се обвържат с процесния ВОД, и че КИ са относими към посочените от административния орган фактури. Експерта е уточнил, че КИ, са свързани с частично разваляне на доставката. Вещото лице е посочило, че стойността на ДДС на стоките, включени в КИ с №162,164 и №167 е в размер на
40.34лв. и за КИ №163 е в размер на 4.63лв. /съгласно допълнително заключение/.
И двете експертизи са оспорени от страните, поради което същите следва да
бъдат обсъдени ведно с другите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка,извършена по реда на чл.168 във връзка с чл.146 и чл.169 от АПК, съдът прави следните изводи:
Подадената жалба на „. М. Е. е допустима – подадена е в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице имащо правен интерес от обжалване на решението.
Разгледана по същество, жалбата неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия - материална и териториална компетентност, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му, действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално законосъобразно. В случая решението е издадено от Н. на М. Кулата, който по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, е митнически орган, поради което той е имал правомощието, съгласно чл. 30 от ППЗМ, да издаде процесното решение по чл. 220 от Закона за митниците. Начисляването, събирането и контрола върху изпълнението на това задължение е вменено в правомощията на митническите органи съгласно чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ във връзка с чл. 56 от ЗДДС. Според разпоредбата на чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, а не от данъчните органи, както е при осъществяване на доставки на стоки и услуги на територията на страната.
Оспореното решението е мотивирано съобразно изискванията на чл.59, ал.2 от АПК.
При издаването му митническият орган изрично се е позовал на Докладна записка, изготвена в следствие на извършената проверка, включително на Приложение №6, в което подробно е посочен дължимия ДДС за всеки един внос поотделно. Не представлява нарушение на чл.59, ал.2 от АПК обстоятелството, че мотивите на акта се съдържат в придружаващите го документи и в част от административната преписка. Константна е практиката на ВАС, че фактическите основания за издаване на един административен акт могат да се съдържат и в придружаващите го доказателства.
Съгласно чл. 123, ал. 1 и 2 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице е длъжно да води подробна счетоводна отчетност и регистър на стоките, за нуждите на контрола, която е достатъчна за установяване на задълженията му по ЗДДС.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС освободен от данък е вносът на стоки,
когато са налице едновременно следните условия:а) вносителят е регистрирано по този закон лице;б) в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка;в) вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка.
Митническият орган при оформянето на ЕАД №08BG005400Н0003796/Н-379/20080226 е приел, че с последващото издаване на кредитни известия за част от стоките е отпаднало основанието за освобождаване на стоката от заплащане на ДДС. В тази връзка спора по делото се свежда до това, дали с издаване на кредитните известия се разваля част от описаната по-горе доставка и не се дължи ДДС.
По отношение на представените по делото кредитни известия, съдът кредитира заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Действително в тези кредитни известия не е посочено към коя фактура са издадени, както е установило и в.л.Й., но след прецизен анализ на вида на стоките описани в КИ, количествата и контрагентите по тях, се установява, че същите могат да се обвържат с процесния ВОД. Обстоятелството, че част от артикулите, посочени в КИ са предмет и на друга сделка, по която са издадени отделни фактури не оборва извода на вещото лице З., че издадените КИ могат да се обвържат частично с процесната ВОД. Съдът не кредитира заключението на вещите лица, в частта с която същите обсъждат приложението на отделни разпоредби на ЗДДС, тъй като изводите са правни.
Съгласно чл. 115, ал. 3 от ЗДДС, кредитно известие се издава в два случая - при намаление на данъчната основа и при разваляне на доставката. В конкретния
случай съпоставяйки кредитните известия с приложените по делото фактури се
установява, че с издаване на КИ се намалява количеството на стоките предмет на
износните фактури, поради което съдът намира, че с издаването им се разваля
доставката по отношение на посочените в тях стоки. Възраженията за редовността на кредитните известия не променят изводите за тяхната относимост към посочените фактури. Задължението за издаването им в съответствие с чл.115, ал.4 от ЗДДС е на дружеството и същото не може да черпи права от неизпълнение на законовите изисквания.
Както бе посочено, с издаване на кредитни известия сделката по отношение на стоките, описани в тях се разваля, поради което се налага извода, че липсва фактура за продажба на тази част от стоките, предмет на вносна фактура №16/23.02.2008г., за която в последствие са издадени КИ и които вещото лице З. обвързва с процесната ВОД.
Както бе посочено по-горе, едно от условията за освобождаване на вноса от ДДС при условията на чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС е наличие на реално осъществена доставка на стоките на територията на друга държава-членка. Последваща вътреобщностна доставка е налице, когато регистрирано по ЗДДС лице – вносител, прехвърля възмездно правото на собственост или друго вещно право върху внесената стока на лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Първият документ, удостоверяващ извършването на вътреобщностна доставка е фактура за доставката, в която е посочен издаденият от друга държава членка идентификационния номер по ДДС на получателя (чл.45, т.1, б”а”от ППЗДДС). В настоящият случай с издаване на кредитните известия сделката по отношение на стоките, описани в тях се разваля, поради което се налага извода, че липсва фактура за продажба на тази част от стоките, предмет на вносната фактура №16/23.02.2008г., за която в последствие са издадени КИ. След като не е налице първия изискуем се от чл.45 от ППЗДДС документ, не е налице вътреобщностна доставка по
смисъла на закона, независимо от обстоятелството, че са налице документи по т.2
на чл.45 от ППЗДДС, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Следователно на основание чл. 16, ал. 1 вр. чл.83, ал.1 от ЗДДС данъкът е дължим от вносителя на необщностните стоки на територията на страната в случая - от „. М. Е., ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение. Изчисленият размер на ДДС от страна на митническите е правилно изчислен в размер на 44.63лв., в този смисъл е и заключението на вещото лице.С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.45 от ППЗДДС вр. чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС административният орган е приел, че не са налице условията по чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС за освобождаване на част от вноса от ДДС. Фактическите основания, обосновали извода на Н. на М. К. за дължимост на ДДС са издадените кредитни известия, с които доставката на стоките по тях е развалена.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е
законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в установената от закона
форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.4 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. М. Е. със седалище и адрес на управление гр. С., район „Т.”, У. „Д. №23, .4, А., П. от А. Б. К. против Решение изх.№1000-
0114/23.11.2009г. на Н. на М. К.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК