Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е образувано по жалба на К. З. М. от гр. Р. срещу Заповед № 55/29.08.2018 г. на М.автоконтрольор С. М. в РУ/СПП – гр. Р. П. ОДМВР – Благоевград.
В искането си за отмяна на заповедта жалбоподателят се е позовал на нарушение на изискването за компетентност на органа по специалния закон и на изискването за външен израз на волеизявлението по общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК (липса на мотиви).
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
П. анализа и оценката на събраните писмени доказателства съдът прие следното:
С оспорената заповед младши автоконтрольор в РУ/СПП – гр. Р. С. М. е приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка – “временно отнемане на свидетелството за У. на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца /л. 6/. Заповедта е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 490414/29.08.2018 г. /л. 7/, с който е установено извършено от жалбоподателя като водач на собствения му лек автомобил рег. № Е****КТ на 29.08.2018 г. нарушение на правилата за движение по ЗДвП – отказ да бъде проверен за употребата на наркотични и упойващи вещества с техническо средство DrugCheck 3000.
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 29.08.2018 г. Жалбата е подадена до съда на 10.09.2018 г.
П. тези факти за обстоятелствата по чл. 159 и чл. 146 АПК, съдът прие следното от правна страна:
Правото на оспорване е упражнено в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, от адресата на принудителната административна мярка, приложена със заповедта като индивидуален административен акт, подлежащ на съдебна преценка за законосъобразност – чл. 145, ал. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, и П. отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 АПК, жалбата е допустима за разглеждане по същество.
Заповедта е издадена от овластен със Заповед № 244з-1837/22.08.2017 г. (л. 8) с правомощията за прилагане на мерките по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП полицейски служител, с оглед заеманата Д. - „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ – на който са възложени задълженията по контрол на пътното движение, и П. разрешена от закона делегация (чл. 172, ал. 1 ЗДвП). Издалият заповедта полицейски служител заема Д. младши автоконтрольор в РУ/СПП – гр. Р., сред посочените в т. 2 на Заповед № 244з-1837/22.08.2017 г. полицейски служители, на които директорът на ОДМВР – Благоевград е делегирал правомощията си по чл. 172, ал. 1 ЗДвП за издаване на заповеди за прилагане на мерки по чл. 171, т. 1, б.“б“ от същия закон. Затова и възражението по чл. 146, т. 1 АПК е неоснователно.
Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма - чл. 172, ал. 1 ЗДвП, и мотивирана с конкретно изложени фактически съображения за извършено от жалбоподателя като водач на МПС нарушение, с посочване на фактите, определящи го като противоправно деяние - в противоречие със задължението му на водач по арг. от чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно отказ да бъде проверен от контролните органи за употребата на наркотични и упойващи вещества, в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.“б“ ЗДвП - правно основание на разпореждането за временно отнемане на свидетелството за У. до решаване на въпроса за отговорността. С това съдържание на заповедта органът е съобразил П. издаването й изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК. От разпоредителната част са явни както вида на принудителната административна мярка – временно отнемане на свидетелството за У. /независимо от присъствието на израза „санкция“, който не определя характера и последиците на мярката/, така и продължителността й – до решаване на въпроса с отговорността на жалбоподателя за установеното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, но за не повече от 18 месеца. Затова и възражението по чл. 146, т. 2 АПК е също неоснователно.
Заповедта е издадена в хода на образувано административнонаказателно производство по ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – деяние от хипотезата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на мерките за принуда с приключването на административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно постановление. За издаването на заповедта по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП следва да са установени фактите от хипотезата на правната норма, в случая установеният отказ на М. като водач на МПС да бъде проверен за употребата на наркотични и упойващи вещества по един от двата предвидени способа – с техническо средство и/или медицинско изследване. Фактите от състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са установени за целите на производството по чл. 171 ЗДвП със съставения Акт № 490414/29.08.2018 г. - с констативна функция, и доколкото са фактически основания за налагане на мярката по чл. 171, т. 1, б.”б” ЗДвП, оспорената заповед е законосъобразна. Издадена е П. точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения – У. след отказ на водача да бъде тестван за употребата на наркотични и упойващи вещества, конкретно “временно отнемане на свидетелство за У. на МПС” до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В тази връзка и по повод възражението в жалбата за липсата на мотиви за посочения в заповедта срок на действие на мярката следва да се поясни, че с оглед превантивния характер на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.“б“ ЗДвП, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността за извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което ограничаването й в определени времеви рамки не е законова възможност за органа. Действието й се преустановява с окончателното решаване на въпроса за административнонаказателната отговорност на М. по образуваното административнонаказателно производство, съответно с изтичането на максималния 18-месечен срок, в случай че административнонаказателното производство не е приключило. В този смисъл разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП не задължава органа с посочването на „конкретен срок“ на мярката, доколкото действието й е предвидено в закона и оспорената заповед отразява точното му приложение в частта относно определената с разпоредителната част продължителност на отнемането на свидетелството за правоуправление.
Приложената мярка в една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и за срок в рамките на пределния по закон (за не повече от 18 месеца) е съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Компетентността на органа по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е обвързана и П. наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е дължима преценка към момента на издаване на заповедта и П. отсъствието на други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния закон – чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, П. доказаните по делото посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват предпоставки за отмяната й по чл. 146 АПК.
По изложените съображения за отсъствието на основания за отмяна на заповедта по чл. 146 АПК, на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 1 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. З. М., с адрес гр. Р., ул. „Б. Р. № *, срещу Заповед № 55/29.08.2018 г. на М.автоконтрольор С. М. в РУ/СПП – гр. Р. П. ОДМВР – Благоевград.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!

КТ