Производството по делото е образувано по жалба на К. Г. П., Т. К. П. и Г. К. П. – и тримата от гр. Б., ул. “...” № ..., чрез адв. П. П., със съдебен адрес: гр. Б., ул. “...” № ..., ет. ..., ап. ..., против Заповед № 507/02.04.2015 год. на К. на О. Б. и е с правно основание чл. 215 от ЗУТ.
В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е връчена само на К. П., а на другите двама жалбоподатели не е връчена. К. П. е собственик на УПИ ІV, пл. № 2235, кв. 127 по плана на V микрорайон и представлява имот с идентификатор 04279.605.166, който е съседен на имота – предмет на плана. Вторите двама са собственици на сгради и самостоятелни обекти в сграда в същия поземлен имот. Твърдят, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Твърдят, че за започване на производството не са уведомени по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК. Заповедта не е следвало да бъде издавана, тъй като към момента се води ДП № 5156/2014 год. за установяване на престъпни обстоятелства във връзка с промяна на собствеността на процесното УПИ. Парцел № 2235 е отреден за озеленяване. Заповедта е немотивирана, не са налице цитираните основания на чл. 62а, ал. 5 от ЗУТ.
Иска се отмяна на заповедта на К. на О. Б. и присъждане на разноски.
В с.з. жалбоподателите се явяват лично и с адвокат, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата кметът на О. Б. се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Твърди, че е недопустима, алтернативно поддържа, че е неоснователна.
По делото са представени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по заявление на М. П. П. вх. № 0120Б-124/25.09.2013 год., неприложена към делото. На основание на това заявление кметът на общината е издал Заповед № 1471/17.12.2013 год., с която на основание чл. 135 от ЗУТ, чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, чл. 62а, ал. 5 от ЗУТ, становище на гл. архитект на О. Б., също неприложено към делото, по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ от 17.12.2013 год., ЗРП, одобрен със Заповед № 887/1997 год., ОУП, решение № 24 по протокол № 49/12.11.2013 год. на Общински експертен съвет по УТ, непредставен по делото, е разрешил изработване на ПУП, представляващо изменение на плана за застрояване на УПИ ХV, кв. 127 по плана на V-ти микрорайон, гр. Б., имот с идентификатор 04279.605.165 по КК на гр. Б. за промяна предназначението от “за озеленяване” в “за жилищно строителство”, и изменение на плана за застрояване на УПИ ХV, кв. 127 по плана на V-ти микрорайон, гр. Б., имот с идентификатор 04279.605.165 по КК на гр. Б. за привеждане в съответствие с Общ устройствен план на О. Б. в устройствена зона “Жс” с показатели: Н – до 15 м, П. застр. до 70%, Кинт – до 2, П озел. – мин. 30 %. Посочени са още, устройствената зона и устройствените показатели да бъдат съобразени с одобрения проект за ОУП на О. Б..
Заявителят М. П. се легитимира като собственик на имот с идентификатор 04279.605.165 с нот. акт за продажба № 179, том ІІІ, дело № 409/2013 год. на съдията по вписванията при РС – Б.. Този имот впоследствие със Заповед № 18-6887/19.05.2014 год. се разделя на две и се обособяват два нови поземлени имота – единият с идентификатор 04279.605.241 с площ от 566 кв. м – за друг вид озеленени площи, и поземлен имот с идентификатор 04279.605.242 с площ от 17 кв. м – за второстепенна улица. Представен е и проект. Подадено е заявление от М. П. вх. № 0107-100/28.07.2014 год. за одобряване на ПУП. Към това заявление е приложена декларация за заинтересованите страни, в която е вписан М. П. и О. Б..
На основание на това заявление и становище на гл. архитект на О. Б., неприложено към делото, по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ от 17.12.2013 год., ЗРП, одобрен със Заповед № 887/1997 год., ОУП, кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 год., изменена със Заповед № 18-6887/19.05.2014 год., разрешаване за изработване на ПУП – изменение на плана за застрояване със Заповед № 1471/17.12.2013 год. на К. на О. Б., одобрен ОУП, решение № 4 по протокол № 57/09.12.2014 на ОЕСУТ, становище на РИОСВ – Б., становище на БДЗБР, становище на „ЧЕЗ Разпределение България” , и на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 62а, ал. 5 от ЗУТ, чл. 128, ал. 7 и чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрил ПУП, както следва: изменение на плана за застрояване на УПИ ХV, кв. 127 по плана на V-ти микрорайон, гр. Б., имот с идентификатор 04279.605.241 по КК на гр. Б. за промяна предназначението от “за озеленяване” в “за жилищно строителство, и изменение на плана за застрояване на УПИ ХV, кв. 127 по плана на V-ти микрорайон, гр. Б., имот с идентификатор 04279.605.241 по КК на гр. Б. за привеждане в съответствие с общ устройствен план на О. Б. в устройствена зона “Жс” с показатели: Н – до 15 м, П. застр. до 70%, Кинт – до 2.0, П. озел. – мин. 30 %.
Вещото лице в своето заключение сочи, че имот с идентификатор 04279.605.165 е индивидуализиран с одобряването на КККР от 2006 год. и записан като собственост на О. Б. и по сега действащия КЗРП от 1997 год. е отреден „за озеленяване”. По ОУП УПИ ХV, кв. 127 попада в устройствена зона за предимно средно жилищно застрояване Жс. През 2013 год. бащата на заявителя се е снабдил с нот. акт по давностно владение за собственост на имот с идентификатор 04279.605.165, а на 29.03.2013 год. е продал имота на сина си М. П. с нот. акт № 179/2013 год. Вещото лице сочи още, че общият устройствен план, приет през 2011 год., одобрява за територията, където се намира имотът, устройствена зона за средно жилищно застрояване с определени с плана показатели на застрояване. Това, според него, не означава, че всеки УПИ в зоната трябва да бъде единствено и само за жилищно застрояване, като се позовава на чл. 8 от наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Твърди, че в устройствените зони в общия устройствен план може и трябва да има отделни УПИ и за други функции, а не само за застрояване. Вещото лице в своето заключение посочва, че между ОУП и одобрения с оспорената заповед ПУП е допуснато несъответствие между плана за регулация и плана за застрояване, защото е променено предназначение само на плана за застрояване на имот 241, но не е променено предназначението на имота в плана за регулация и по този начин съществува противоречие. Заповедта е връчена на заинтересованите лица.
С оглед на така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата по отношение на К. Г. П. е недопустима. Същият не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Последният не представя доказателства за собственост върху имот с идентификатор 04279.605.166. Видно от представения акт за частна общинска собственост този имот е общинска собственост. Така е отразено и в скицата, представена по делото от СГКК – Б.. О. Б. го е уведомявала за водената процедура, но без да сочи основание, на което е записан като собственик на сграда в същия имот. Производството по отношение на него следва да бъде прекратено.
По отношение на другите двама жалбоподатели Т. П. и Г. П. жалбата е допустима, тъй като те видно от представените нот. актове по делото са носители на вещни права в имот с идентификатор 04279.605.166, който е съседен на процесния имот и по силата на чл. 131, ал. 2, т. 4 са заинтересовани лица. Липсват доказателства заповедта да е връчена на тях, поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в срок.
Заповедта е издадена от компетентен орган – К. на О. Б.. Същата е издадена в писмена форма.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Както се посочи в приетата от съда фактическа обстановка, по делото не е представена молба вх. № 0120Б-124/25.09.2013 год., както и становище на гл. архитект на О. Б. по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Това ще рече, че производството по издаване на оспорената заповед е започнало по неподадена молба от страна на М. П., както и че не е спазена процедурата по чл. 135 от ЗУТ. Освен това, съдът счита, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В нея липсват фактически основания за издаване на заповедта, тъй като те определят и правните основания за издаване на същата. Трайна е практиката на Върховен административен съд, че мотивите могат да се съдържат и в доказателствата, приложени към преписката. Но липсва становище на гл. архитект, в посоченото решение на ОЕСУТ – Б. № 4 по протокол № 57/09.12.2014 год. Също не се съдържат никакви мотиви, защо се приема да се одобри подробен устройствен план /ПУП/, като не е посочено даже и какъв е планът, а по отношение на заповедта за разрешаване изработването на плана не е представено и цитираното решение на ОЕСУТ – Б., цитирано като основание за издаване на заповедта. С обжалваната заповед се прогласява изменение на ПЗ за промяна предназначението „от озеленяване” в “за жилищно строителство”, без да се сочи на основание на какви фактически съображения е предприета тази промяна.
Правното основание, на което е издадена оспорената заповед, е чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. За да се издаде една заповед за изменение на ПУП, следва да има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. В случая заявителят е сам собственик на имота, предмет на плана, и в този смисъл правното основание за издаване на заповедта е спазено.
Но съдът намира, че не е спазено основанието, цитирано в заповедта, а именно – чл. 62а, ал. 5 от ЗУТ. Тази норма предвижда, че предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, може да се промени с нов общ устройствен план или ПУП на цялото населено място, ако със схемите или план-схемите на зелената система се доказва, че са спазени нормативите за озеленяване.
По делото е установено, че имот с идентификатор 04279.605.241 по РЗП от 1997 год. е предвиден за озеленяване. В КК на гр. Б., видно от приложената скица от 21.05.2014 год. (л. 136), е записан като начин на трайно ползване „за друг вид озеленени площи”. По ОУП имотът попада в устройствена зона за предимно средно по височина застрояване. Няма противоречие между ОУП и ПУП. Но при приложението на чл. 62а, ал. 5 не може да се отрежда поотделно всеки имот, а следва да се съобразява цялата устройствена зона с нормативите за озеленени площи. Освен това, административният орган е изменил плана за застрояване, като е променил предназначението на имота, но не е изменил плана за регулация. В този смисъл има противоречие между ПУП-ПЗ и ПУП-ПР и е налице несъответствие на процесния ПУП-ПЗ с плана за регулация на V-ти микрорайон, одобрен със Заповед № 887/10.11.1997 год. на К. на О. Б., с който УПИ ХV, кв. 127 остава отреден „за озеленяване”.
С оглед на така установеното съдът намира , че оспорената заповед следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото съдът намира за основателно искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателите. Видно от представения списък по делото са поискани разноски в размер на 1020,00 лв., от които: 30,00 лв. – държавна такса, 40,00 лв. – внесена държавна такса за обнародване в Д.В., 600,00 лв. – адвокатско възнаграждение и 350,00 лв. – внесен депозит за вещо лице.
Съдът намира, че следва да присъди направени разноски в размер на 420,00 лв., тъй като за това има представени доказателства. По отношение на платения адвокатски хонорар съдът счита, че не е доказано плащането. В представеното пълномощно е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 600,00 лв. и посочено, че е платено толкова. Не е посочено по какъв начин е платено. Съгласно тълкувателно решение № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен към делото. В конкретния случай договорът е приложен, но не е отразен видът на плащането. Ето защо съдът намира, че О. Б. следва да бъде осъдена да заплати на Г. К. П. и Т. К. П., и двамата от гр. Б., ул. „...” № ... сумата от 420,00 лв. – направени разноски по делото.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 507/02.04.2015 год. на К. на О. Б..
ОСЪЖДА О. Б. да заплати на Г. К. П. и Т. К. П., и двамата от гр. Б., ул. “...” № ..., сумата от 420,00 (четиристотин и двадесет) лв. – направени разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 444/2015 г. по описа на Административен съд – Б. по отношение на К. Г. П. от гр. Б., ул. „...” № ....
Решението не подлежи на обжалване, а в частта за прекратяване подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено пред Върховен административен съд на Република България – гр. София.

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева

Вярно с оригинала!
В.А.