И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г. З. З., с ЕГН *, с адрес : с.Б., ул.“Ч. и П.“ № *, общ.Р., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ППАМ/ № 116/02.08.2022 г., издадена от М. Ф. К. – младши инспектор П. Районно управление /РУ/ Р. П. ОД на МВР – Благоевград, с което на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на Г. З. З. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрация на МПС с рег.№ *, за срок от 6 месеца, считано от 02.08.2022 г., и са отнети 2 бр. рег. табели * и СРМПС №*.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на преждепосочената заповед, издадена от некомпетентен орган, П. допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл.146, т.1, т.3 и т.4 от АПК. Иска се отмяната на атакувания административен акт и се претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът - М. Ф. К. – младши инспектор П. Районно управление Р. П. ОД на МВР – Благоевград, оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена и да се присъдят направените по делото разноски.
В съдебното производство са събрани писмени доказателства.
Административен съд - Благоевград, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :
На 02.08.2022 г. е съставен АУАН с.GA № 649262 от М. Ф. К. – мл. авконтрольор в РУ Р. П. ОД на МВР – Благоевград, РУ Петрич, с който е констатирано, че Г. С. Б. на 02.08.2022 г., в 11:40 часа, в с.Б. по ул.“Т.“ с посока на управление ул.“Ч. и П.“ управлява лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег.№ *, собственост на Г. З. З., като лицето Г.Б. е неправоспособен водач, с което е нарушен чл.150 от ЗДвП (стр.11,12).
АУАН е бил връчен на 02.08.2022 г. лично на Г.Сп.Б., който не е направил възражения по акта.
Въз основа на АУАН, е било издадено НП № 22-0331-000549/10.08.2022 г. от ВПД Началник на РУ Р. П. ОД на МВР – Благоевград, с което на Г. С. Б. за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100.00 лева (стр.13).
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 116/02.08.2022 г., издадена от М. Ф. К. – младши инспектор П. РУ Р. П. ОД на МВР – Благоевград, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на Г. З. З. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрация на МПС с рег.№ *, за срок от 6 месеца, считано от 02.08.2022 г., и са отнети 2 бр. рег. табели * и СРМПС №* (стр.16).
Тази заповед е била връчена на Г.З. на 02.08.2022 г., видно от отбелязването върху заповедта.
Недоволен от този административен акт, Г. З. го е оспорил пред БлАС.
Като доказателства по делото са приети и : Справка за регистрация на МПС (л.17,18); Справки за нарушител/водач (л.19-22); Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР (л.23-25); Заповед № 244з-735/14.03.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Благоевград (л.26,27).; Указание № 244р-22629/31.08.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Благоевград (л.28).
П. така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.149, ал.1 от АПК, срещу индивидуален административен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред БлАС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – от М. Ф. К. – младши инспектор П. Районно управление Р. П. ОД на МВР – Благоевград, предвид Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР (л.23-25) и Заповед № 244з-735/14.03.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Благоевград (л.26,27) , с която административният орган, издал атакувания административен акт, е надлежно оправомощен, поради което не може да бъде споделено твърдението на оспорващата страна, че атакуваният административен акт е издаден от некомпетентен орган.
Процесната заповед е издадена в изискуемата се от закона писмена форма и съдържа изискуемите се от закона реквизити, поради което неоснователен е доводът на жалбоподателя, че заповедта не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Не може да се сподели твърдението на оспорващата страна, че оспореният административен акт е немотивиран, тъй като се съдържат мотиви, както в атакуваната заповед, така и в преписката и по-точно в горепосочения АУАН. Няма съмнение, че лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег.№ * е собственост на Г. З. З., както и че на посочените в АУАН и процесната заповед дата, час и място, неправоспособният водач Г. С. Б. е управлявал преждепосоченият автомобил. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното и жалбоподателят не е оборил доказателствената сила на преждепосочения АУАН.
Не може да бъде споделено оплакването на оспорващата страна, че заповедта е неясна. В процесната заповед достатъчно ясно е посочено словесното описание на нарушението и съответните текстове от ЗДвП, които са били нарушени с оглед на констатациите в АУАН, поради което не е нарушено правото на защита на Г.З. в случая. Последният в съдебното производство е могъл да ангажира доказателства за оборването на констатациите в акта, но не е направил това.
Оспореният административен акт е издаден П. правилно приложение на материалния закон, а не както неоснователно твърди жалбоподателят, че са нарушени материалноправни разпоредби в случая.
За да управлява МПС, водачът следва да притежава СПУ на МПС за съответната категория превозно средство, което се издава от органите на МВР. Свидетелството се издава П. наличието на предвидените в закона условия - чл.151 и чл.152 от ЗДвП, и с него се удостоверява правоспособността на водача.
Няма спор между страните по делото, че Г. С. Б. не притежава СУМПС и това лице е неправоспособен водач по смисъла на чл.150 от ЗдвП, както и че лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег.№ * е собственост на Г. Здр. З., който го е предоставил на Г. Сп. Б..
Следва да се вземе предвид, че разпоредбата на чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП задължава административният орган да действа П. условията на обвързана компетентност, което означава, че установяването на фактическите основания, визирани в хипотезиса на правната норма, както е в настоящия казус, същият няма право на избор или свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с посоченото от закона съдържание. ПАМ по чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП има двояко значение. От една страна, има превантивен характер по отношение на нарушителя, като цели осуетяване на възможността на дееца от извършването на други нарушения по ЗДвП. От друга страна, тази ПАМ има преустановяващ ефект, тъй като е насочена К. прекратяването на деянието, осъществяващо фактическия състав на административно нарушение по ЗДвП. Именно с оглед на тази цел - ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителните действия на субекта на нарушението, мярката се налага на собственика на авномобила, когато МПС се управлява от неправоспособен водач за срок от 6 месеца до една година. В случая процесната ПАМ е наложена за срок от 6 месеца – предвидения в закона минимум, поради което не може да бъде редуциран този срок.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на атакувания административен акт, с който е наложена предвидената в закона принудителна административна мярка.
Процесната заповед съответства и на целите на закона, доколкото е съобразена с обществения интерес, а също така и интересите на самия неправоспособен водач на МПС, както и на собственика на описания по-горе лек автомобил, който да има възможност да преосмисли своето поведение като собственик на МПС и съответно на кого да го предоставя.
По изложените съображения БлАС намира процесната заповед за правилна и законосъобразна, тъй като не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК, а подадената срещу нея жалба - за неоснователна, поради което следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото искането на оспорващия за присъждане на направените разноски по делото следва да се остави без уважение, а на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 22.00 лв., предвид представените билети за обществен автотранспорт.
Съгласно нормата на чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. З. З., с ЕГН *, с адрес : с.Б., ул.“Ч. и П.“ № 4, общ.Р., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 116/02.08.2022 г., издадена от М. Ф. К. – младши инспектор П. Районно управление РУ Р. П. ОД на МВР – Благоевград.
ОСЪЖДА Г. З. З., с ЕГН *, с адрес : с.Б., ул.“Ч. и П.“ № *, общ.Р., да заплати на М. Ф. К. сумата от 22.00 (двадесет и два) лева – направени разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. З. З., с ЕГН *, с адрес : с.Б., ул.“Ч. и П.“ № *, общ.Р., за присъждане на направените разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ