и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К. С. А., с А. за П. Г.П.
В, подадена Ч. А.В. К. против Решение № 51/04.01.2012 год., постановено по
н.а.х.д.№ 936 по описа на Районен съд – Б. за 2011 год., в частта му, с която е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 3124/06.04.2011 год. на Началник С. ПП К. ОД на М. - Б., с което на касационния жалбоподател за констатирано
нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание
чл.182, ал.2, т.4 от с.з. е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 100.00 лева. Твърди се в жалбата, че решението е неправилно. Иска се отмяна
на съдебния акт в атакуваната му част.
Ответникът – С. ПП при ОД на М. Г.Б., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.
Становището на представителя на Прокуратурата е, че касационната жалба е
неоснователна.
След като обсъди оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218
АПК административния съд намира следното:
Касационната жалба е постъпила в законния срок, изхожда от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да потвърди наказателното постановление в частта му, с която е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100.00 лева, районният съд е
приел, че жалбоподателят е извършил констатираното в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН), а именно на 02.05.2010 год. около 13.01 часа
по ПП-І, Е 79 в района на бензиностанция “Ш”, посока Г.Б. – Г.С
управлява мотоциклет с рег.№ със скорост 96 км./ч. в зоната на действие
на ПЗ В26 “Забранено е движение със скорост по-висока от означената”,
ограничаващ скоростта на движение но пътните превозни средства до 60 км./ч.,
като нарушението е установено и заснето със стационарна радарна установка
SITRAFFIC LYNX speed-ERS400 с № *4 – нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, обявено
за наказуемо от чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Районният съд е счел, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган при спазване на
установената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на
установените процесуални правила. Възприето е още, че събраните по делото
писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин доказват, че
жалбоподателя е извършил нарушението. В частта му, с която е наложено
административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1
месец и са отнети 7 контролни точки, наказателното постановление е отменено.
Решението на Районния съд не е обжалвано в тази му част, поради което е влязло
в сила и не е предмет на касационната проверка.
Решението е неправилно.
Изводите на първоинстанционния съд за доказаност и съставомерност на
нарушението са обосновани и са подкрепени от събраните по делото доказателства.
Наказателното постановление, обаче е съставено след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, т.е. административно наказателната отговорност на А. е ангажирана незаконосъобразно.
В чл. 34 от ЗАНН са посочени абсолютните пречки за образуване на
административно-наказателно производство и основанията за прекратяването му. Съгласно ал.3 на посочения текст образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. Шестмесечният срок, визиран в чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, е абсолютен давностен срок, който изключва наказанието.Режимът
на давността при административно-наказателните производства е съобразен с
целите и характера на административно-наказателната отговорност, а именно -
изискванията за бързина при установяване на нарушението, образуването на
производството, санкционирането на нарушението и изпълнението на наказанието.
В конкретния случай акта за установяване на административно нарушение е
съставен на 05.10.2010 год., а наказателното постановление е издадено на
06.04.2011 год. Извода на районния съд, че акта е съставен на 04.11.2010 год. е
необоснован. На 04.11.2010 год. АУАН е връчен на А., като на същата дата е била
представена и декларация от нарушителя, от която е видно, че той е управлявал
мотоциклета на датата на извършване на нарушението – 02.05.2010 год. Датата на съставяне на акта, обаче е ясно посочена – 05.10.2010 год.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и 2 съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 51/04.01.2012 год., постановено по н.а.х.д.№ 936 по описа на
Районен съд – Б. за 2011 год., в частта му, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 3124/06.04.2011 год. на Началник С. ПП К. ОД на М. - Б., в
частта му с която на К. С. А., с А.: с.Д. за
констатирано нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата на
основание чл.182, ал.2, т.4 от с.з. е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100.00 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 3124/06.04.2011 год. на Началник С. ПП К. ОД на М. - Б. в частта му, с което на К. С. А., с А.: с.Д
за констатирано нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение
по пътищата на основание чл.182, ал.2, т.4 от с.з. е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 100.00 лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:

1 /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

2 /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
Г.Б.