Производството по делото е образувано по жалба на К. Г. М. Ч. пълномощник
адвокат против решение № 892/31.01.2014 год., постановено по Н.А.Х.Д. №
1705/2013 год. по описа на Районен съд – Б. и е с правно основание чл. 63 от
ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е незаконосъобразно. Към 01.03.2012 год. в МБАЛ Б. са въведени вътрешни правила за провеждане на обществени поръчки, където в чл. 22 от същите са подробно посочени задълженията на юрисконсулта да изпраща информация до АОП. За тези задължения има и издадена заповед № 15/26.01.2012 год. Няма предвидена санкция за нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 9 от ЗОП. Жалбоподателят неправилно е санкциониран.
Твърди още, че нарушението е първо и в случая е следвало да се приложи
институтът на така наречения “маловажен случай”.
Иска се отмяна на решението на Районен съд – Б. и отмяна на НП № 11010727/2013
год. на директора на А. за Д. Ф. И. гр. С. или да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
В с. з. жалбоподателят К. М. редовно призован не се явява. Представлява се от
адвокат, който поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба А. за Д. Ф. И. редовно призован се
представлява от юрисконсулт, който оспорва жалба.
Представителят на О. П. - Б. изразява мотивирано становище, че касационната
жалба е неоснователна.
По делото не са представени нови доказателства по смисъла на чл. 219 АПК.
Съдът въз основа на събраните доказателства в първата инстанция и наведението доводи в касационната жалба намира за установено следното от фактическа страна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил НП № 11010727/14.08.2013
год. на дирeктора на А. за Д. Ф. И. гр. С., с което на д-р К. М. от гр. Б., ул.
“И.” № ** за извършено административно нарушение по чл. 44, ал. 9 от ЗОП и на
основание чл. 127, ал.2 и чл. 132, ал.1 от ЗОП е наложена глоба в размер на 500
лв.За да постанови този резултат, съдът е приел, че нарушението е безспорно
извършено. Договорът е приключил и задължението за уведомяване на АОП е
задължение на възложителя, в случая изпълнителния директор на МБАЛ Б..
Възражението, че към момента е имало вътрешни правила и заповед, че това
задължение е вменено на юрисконсултите не е прието от съда. Независимо от
вътрешните правила и заповедта задължението си остава на възложителя, на когото е издадено и обжалваното НП.
С оглед на така установеното съдът прави следните правни изводи:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Не е спорно между страните, че К. М. е бил директор на МБАЛ Б. и като лице,
представляващо дружеството, осъществява правомощията на възложител на основане чл. 8, ал. 3 от ЗОП. Проведена е процедура по възлагане на обществена поръчка.
Определен е изпълнител и е сключен договор с “Я. Я. Г.” гр. С..
Договорът е изпълнен с доставка по последна фактура от 03.02.2011 год., което
плащане е извършено на 20.03.2012 год. В едномесечен срок възложителят на
основание чл. 44, ал. 9 от ЗОП е следвало да изпрати информация за изпълнението на договора за обществена поръчка № 21/29.09.2009 год. Срокът е изтеъл на 21.04.2012 год. До тази дата не е изпратено уведомление до АОП, а същото е изпратено на 20.02.2013 год., след изтичане на законоустановения срок. Оттук следва изводът, че е нарушен чл. 44, ал. 9 от ЗОП. Възражението от страна на жалбоподателя, че това е следвало да се направи от юрисконсулта правилно и
административно наказващия орган и първостепенния съд са приели за
неоснователно. В периода, през който е следвало да се изпрати информацията, в
дружеството е работил само един юрисконсулт - Б. М., на която не било
вменено задължението да извършва и уведомяване. Такова задължение е било
вменено на юрисконсулта С., но тя в периода, през който е следвало да се
извърши уведомяване е била в отпуск по майчинство. При това положение
отговорността пада върху възложителя, който в случая е изпълнителният директор на МБАЛ Б.. Правилно е ангажирана отговорността на изпълнителния директор по чл. 132, ал. 1 от ЗОП, тъй като не е изпратена в срок информацията, подлежаща на вписване в Регистъра на обществените поръчки, което е безспорно установено.
В случая не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно цитираната разпоредба административният орган може да не наложи
административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в чл.93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, “маловажен случай” е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно, за преценка дали конкретното нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението.
Конкретното нарушение е формално. С факта не неизпращането на информация е
налице нарушение. С факта на установяването му законодателят презюмира
настъпването на вредни неблагоприятни за установения обществен ред правни
последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на
санкциониране.
С оглед на гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

Оставя в сила решение № 892/31.01.2014 год., постановено по Н.А.Х.Д. №
1705/2013 год. по описа на Районен съд – Б..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Илонка Рашкова
2. /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
ЕК