и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.53б, ал.7 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано е по жалба на О. Б. против Заповед № 18-7701/13.07.2021 год. на Н. на С. по Г. К. и К. (СГКК) гр.Б., с която е одобрено изменение на кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на с.Горно Хърсово, общ.Б..
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен. Навеждат се и доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че не е налична очевидна фактическа грешка. Иска се отмяна на изменението. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен юрисконсулт. Претендира присъждане на разноски.
Ответника – Н. на СГКК - Б. в приложено писмено становище, излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски.
Заинтересованата страна В. В. К., в съдебно заседание, чрез упълномощен адвокат, оспорва жалбата. Поддържа становище за законосъобразност на заповедта. Иска присъждане на разноски по делото. Представя списък.
Заинтересованата страна – ТП „ДГС – Б.“, в съдебно заседание не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От приложените към административната преписка, допълнително събраните в производството доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, следното:
С оспорената заповед на основание чл.53б, ал.5, т.1 във връзка с чл.51, ал.1, т.3 и чл.53б, ал.1 и ал.2 от ЗКИР е одобрено изменение на КК и КР на с.Горно Хърсово, общ.Б., състоящо се в коригиране границите на имоти с идентификатори 17004.10.950 и 17004.10.998 и обособяване на нов поземлен имот с идентификатор 17004.10.974 с площ от 1400 кв.м. и начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, собственост на В. В. К.; допълване на три броя сгради с идентификатори 17004.10.974.1 – селскостопанска сграда с площ от 96 кв.м., 17004.10.974.2 – селскостопанска сграда с площ от 23 кв.м. и 17004.10.974.3 – селскостопанска сграда с площ от 34 кв.м. – и трите собственост на В. В. К..
Административното производство по изменение на КК и КР на с.Горно Хърсово, общ.Б. е образувано по заявление на В. В. К. с вх.№ 01-232219/27.04.2021 год. (стр.24). Заявено е нанасяне на нов имот в КК и КР в рамките на имоти идентификатори 17004.10.950 и 17004.10.998. Приложени са скици-проект, изработена от правоспособно лице, геодезическо заснемане, документ за собственост, обяснителна записка. Видно от приложения на стр.55 и 56 нотариален акт, заинтересованата страна К. се легитимира, като собственик на имот с площ от 1400 кв.м., представляващ имот № 64, масив 10 по плана за земеразделяне на с.Горно Хърсово, м.“Акациите“, ведно с построените в същия имот сгради.
За образуваното административно производство са уведомени О. Б. и ТП „ДГС – Б.“ – собственици на засегнатите имоти, според записването в КР. Общината е депозирала възражение по отношение исканата корекция, заведено с вх.№ 02-606/07.06.2021 год. – стр.19. С възражението е изразено несъгласие с исканото изменение, като се сочи че се засяга горски път – публична общинска собственост, чиято ширина се намалява от 5.00 м. на 2.50 м. и не отговаря на изискванията на чл.23а, т.2 и чл.28, ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ).
Като е приел, че в КК на с.Горно Хърсово, общ.Б. (според посоченото правно основание) е налична явна фактическа грешка Н. на СГКК – Б. е издал оспорената заповед.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза става ясно, че одобреното изменение се състои в промяна на границите на имоти с идентификатори 17004.10.950 и 17004.10.998 и нанасяне на нов имот с идентификатор 17004.10.974 и построените в него сгради. Площта на имот с идентификатор 17004.10.998 (горски път) се намалява от 4122 кв.м. на 4078 кв.м. Отразения в действащата КК полски път съществува на място и е с широчина от 5.00 м. и същия е бил отразен в Плана на новообразуваните имоти (ПНИ), действал преди одобряване на КК. След одобряване на изменението, широчината на пътя не отговаря на изискването на чл.28, ал.5 от ППЗСПЗЗ. На място няма трайно материализирани граници на новонанесения имот. Нанесения с одобреното изменение имот и построените в него сгради, собственост на В. К., описани в приложения по делото нотариален акт не е бил отразен в кадастралната карта при одобряването й и не е бил отразен в действалия ПНИ. В съдебно заседание вещото лице уточни, че приложената на стр.57 скица е проект. В Плана за земеразделяне имотът изобщо не е отразен. В Общинска служба „Земеделие“ за този имот и преписка не е образувана. Т.е. в плана за земеразделяне на селото и ПНИ не е съществувал имот № 64 от масив 10.
Видно от приложеното на стр.152 писмо изх.№ ПД-01-57-1/23.12.2021 год. на Общинска служба „Земеделие“ гр.Б., по отношение имот № 64, масив 10, м.“Акациите“ (м.“Жежов андък“) не е образувана преписка, не е извършвана процедура по възстановяване и С. не е издавала каквито и да е документи във връзка с имота.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.53б, ал.5, т.1 от ЗКИР орган – Н. на СГКК гр.Б., в писмена форма, поради което е валиден.
Според посоченото правно основание за издаване на оспорения административен акт, касае за отстраняване на явна фактическа грешка в одобрената кадастрална карта. Според чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на явна фактическа грешка. Съгласно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. При това основание за изменение на КК и КР административният орган е следвало да посочи в коя от двете хипотези, очертани от § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР е извършено процесното изменение - поради несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 или поради несъответствие в границите на съществуващите на терена трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия. В случая, в оспорената заповед липсват каквито и да са фактически основания, въз основа на които е извършено изменението на КК и КР на с.Горно Хърсово и не става ясно коя от двете хипотези на явна фактическа грешка, Н. на СГКК – Б. е приел, че е налице. Фактическите основания са фактическите констатации, които е направил административният орган и въз основа на какви доказателства. В случая органът не е посочил факти, които е приел за установени, а без посочени фактически основания не може да се извърши проверка на разпореденото от административния орган в обжалваната заповед. Липсата на мотиви в оспорената заповед и непосочването на фактическите основания за издаването й прави невъзможна преценката дали се касае за несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, или за несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт препятства както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. Следва да се отбележи, че не само липсват мотиви в самата заповед, а и такива не могат да се извлекат и от другите писмени документи, съдържащи се в административната преписка.
Отделно от това не са налице и материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Явна фактическа грешка в КК и КР по смисъла на по-горе коментираната разпоредба е не всяка неточност на отразяванията в кадастралната карта (план), а единствено несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получени при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 от ЗКИР, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31 от ЗКИР.
Заявлението до административния орган е за отстраняване на явна фактическа грешка или установяване на непълноти или грешки. В случая не се твърди несъответствие в границите на имот № 64, масив 10 по плана за земеразделяне на с.Горно Хърсово, м.“Акациите“ по смисъла на цитираната легална дефиниция за явна фактическа грешка, а се иска нанасяне на имота в КК. Т.е. твърдяното несъответствие не съставлява явна фактическа грешка по определението на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, която да може да се отстрани по предвидения в чл. 53 б от ЗКИР ред. По делото се установи, че поземления имот, предмет на оспорената заповед, попада в неурбанизирана територия по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗКИР. Такива територии според легалната дефиниция са землища и част от землища извън границите на урбанизираните територии на населените места и на селищните образувания, за които са създадени планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. От заключението на вещото лице се установява, че в случая, преди одобряване на КК и КР е налице ПНИ, в който не е бил нанесен имота, предмет на одобреното изменение. Имота не е бил нанесен и в действащата преди одобряване на КК и КР план за земеразделяне.
Изложеното показва, че оспорения индивидуален административен акт е валиден, но издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което и ще следва да се отмени.
При този изход на делото и според правилата на чл.143 от АПК, сторените от оспорващия разноски в размер на 763 лева, от които 663 лева – възнаграждение за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, ще следва да се възложат на ответника.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 18-7701/13.07.2021 год. на Н. на С. по Г. К. и К. гр.Б..
ОСЪЖДА С. по Г. К. и К. гр.Б. да заплати на О. Б. сумата от 763.00 (седемстотин шестдесет и три) лева - разноски по делото.
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.



СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.