Касационното производство по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на А. А. Х. от
гр.К. срещу Решение № 7626/14.10.2013 г., постановено по нахд.№ 1402/2013 г. на
Районен съд – Б., с което е потвърдено Наказателно постановление №
59435-F065692/21.06.2013 г. на Директора на ТД на Н. – С. О. Б..
С жалбата си жалбоподателят е поддържал най-общо твърдение за неправилност на
обжалваното решение, което по съдържание е довод за неправилност поради
нарушение на материалния закон – чл. 28 ЗАНН, и чл. 355, ал. 2 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Ответникът, чрез пълномощник, е оспорил жалбата. В частност е поддържал, че
отсъстват основания за квалифициране на случая като маловажен с последиците по
чл. 28 ЗАНН.
Представителят на О. П. - Б. е поддържал становище за основателност на жалбата,
което е аргументирал с разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В хода на касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
От нализа и оценката на събраните пред районен съд доказателства касационната
инстанция прие следното:
Страните не спорят по фактическите обстоятелства, при които е било констатирано
нарушението и които правилно са установени от районния съд след пълна и
всестранна преценка на доказателствата. Безспорно е с оглед фактите по делото,
че жалбоподателят като самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като
земеделски производител, не е подал декларация образец № 1 в срока по чл. 3,
ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица – нарушение по
чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/2005 г. вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.
Преценката на фактите от съда спрямо приложимия закон са правилни и се
споделят. Нарушението е доказано като лично виновно поведение на жалбоподателя,
комуто е и задължението по чл.3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/2005 г. вр. чл.
5, ал. 4, т. 1 КСО. То е и основанието за търсене на административнонаказателна
отговорност по чл. 355, ал. 2 КСО чрез налагането на предвидената глоба в
размер от 250 лв.
Независимо от това, при преценка тежестта на конкретното нарушение и вредните
му последици, касационната инстанция счита, че са налице предпоставките на чл.
28 ЗАНН за освобождаване на нарушителя от административнонаказателната
отговорност. Правилото на чл. 28 ЗАНН е приложимо за всички случаи на маловажни
административни нарушения и без да е предвидено в специалния закон. За всеки
конкретен случай на административно нарушение административнонаказващият орган
е овластен да преценява наличието или липсата на условия за освобождаване на
нарушителя от отговорност чрез предупреждение, респ. съдът да упражни контрол
на тази преценка при възникнал спор, която е част от преценката за
законосъобразност на наказателното постановление. Конкретно по делото, с оглед
обществената опасност на нарушението, преценена според вредните му последици за
защитените от правната норма обществени отношения, личностните данни за
нарушителя според поведението му по време на установяване на нарушението, съдът
намира, че случаят може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Не може да се търси умисъл в поведението, доколкото недекларирането на
данните в срока по Наредба № Н-8/2005 г. не е свързано с избягване на
задължения към бюджета от самоосигуряващото се лице. Неподаването й не погасява
задължението за заплащане на дължимите осигурителни вноски за дейността като
земеделски производител. Неизпълнението на задължението по чл. 3, ал. 1, т. 2
от Наредба № Н-8/2005 г. вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в срок няма за своя
последица и настъпването на вреди за осигурителните или други права на трети
лица. Режимът за деклариране на данни по реда на Наредба № Н-8/2005 г. е
въведен за постигане на отчетност за държавното обществено осигуряване /чл. 1
Наредба № Н-18/2005 г./ и не защитава други важни държавни интереси, доколкото
не обезпечава заплащането на задълженията за осигурителните вноски. От друга
страна, в случая задължението за подаване на декларацията е изпълнено, макар и
несвоевременно, като закъснението не е с голяма продължителност. В този смисъл,
в конкретния случай може да се обоснове ниска степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с други, включително с оглед личността на нарушителя -
земеделски производител, за който няма данни за други нарушения във връзка с
неизпълнение на задължения към държавата, произтичащи от дейността му. Или,
деянието е малозначително и изключва отговорността на жалбоподателя.
По изложените съображения, районният съд е приложил неправилно закона – чл. 28
ЗАНН, и обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 348, ал.
1, т. 1 вр. ал. 2, пр. 1 НПК, както и издаденото в противоречие с посочената
разпоредба на ЗАНН наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК вр.
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 7626/14.10.2013 г., постановено по нахд.№ 1402/2013 г. по
описа на Районен съд – Б., и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 59435-F065692/21.06.2013 г. на Директора на
ТД на Н. – С. О. Б..
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
В.А.