И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.27, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „. Е. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : Б., ул.“С.“ № 79, с управител Е. В. М., със съдебен адрес : гр.П., бул.“М.“ № *, ..., офис *, против Решение № РД-16-705/25.05.2021 г. на З. М. на И. и Р. на УО на ОП „. и К. 2014 г. – 2020 г., за отказ за верификация в общ размер на 57 051.88 лв., от които 45 641.52 лева безвъзмездно финансова помощ по Административен договор за предоставяне на безвъзмездно финансова помощ № BG16RFOP002-2.024-0329-C01 от 10.06.2019 г. с бенефициент „. ЕООД.
В жалбата се твърди, че оспореният индивидуален административен акт /ИАА/ е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – самостоятелни отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Според оспорващата страна, административният орган незаконосъобразно и неоснователно е отказал да верифицира направените от дружеството разходи в размер на 57 051.88 лв., от които 45 641.52 лева безвъзмездна финансова помощ, представляващи разходи за възнаграждения на екип на проекта и наем на помещение. Всички плащания са били осъществени съгласно изискванията на проекта и в периода на изпълнение на дейностите по договора. Според оспорващото дружество управляващият орган не е изложил ясни мотиви и експертна оценка на вмененото на бенефициента нарушение. Иска се от съда да отмени атакуваното решение и да бъдат верифицирани посочените по-горе спорни суми.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски по делото. Представя и писмена защита.
Ответникът – З. М. на И. и Р. на УО на ОП „. и К. 2014 г. – 2020 г., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направени разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В съдебното производство са събрани писмени доказателства. Назначена е и е изпълнена съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, като заключението на вещото лице е прието.
Административен съд - Б., след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното :
„. ЕООД е бенефициент по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOP002-2.024-0329-C01 от 10.06.2019 г., сключен с Министерството на И., по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“, Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“, Инвестиционен приоритет 2.1. „Достъп до финансиране и подкрепа на предприемачеството за изпълнение на проект с рег.№ BG16RFOP002-2.024-0329 и наименование на проектно предложени „ADVANCER – иновативен web-портал с приложение в сферата на мениджмънта на човешки ресурси и пазара на труда“. Проектът е на стойност 238 757.84 лева (стр.65-70).
Към АДПБФП има 12 приложения, описани в договора, които са неразделна част от него.
В Регистъра на сигнали и нередности в МИ при УО на ОПИК 2014 -2020 г., е регистриран Сигнал за нередност № 602, във вр. с изпълнението на АДПБФП № BG16RFOP002-2.024-0329-C01/10.06.2019 г. с бенефициент „. ЕООД.
По сигнала е била извършена проверка от Управляващия орган, за което е била издадена Първа писмена оценка № РД-16-557/12.04.2019 г., с която е констатирана липса на нередност по смисъла на § 1, т.2 от ДР на Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (НАНЕСИФ), приета с ПМС № 173/2016 г., обн. в ДВ, бр. 57/2016 г.(стр.19-22).
За извършената проверка „. ЕООД е било уведомено с Писмо изх.№ 26-А-186/12.04.2021 г. от УО (стр.18).
„. ЕООД е подало до административния орган „Искане за плащане, част от ПОД/финален отчет от 15.02.2021 г., в размер на 57 051.88 лв., от които БВП 45 641.52 лв.(стр.63,64), като във връзка с искането УО е извършил административни проверки на представените документи, за което са изготвени Сигнал за нередност № 26-А-186/08.03.2021 г., изготвен от Г.Милушева – гл. експерт, РС С., отдел ИП, ГД ЕФК (стр.23-25) с приложени (стр.26-31) и Контролен лист 7.7. Контролен лист за проверка и верификация на междинен/финален технически преглед (стр.32-40).
В Сигнала за нередност № 26-А-186/08.03.2021 г. е отбелязано, че на „. ЕООД са извършени междинни плащания на 10.02.2020 г. в размер на 96 173.53 лв. и на 02.10.2020 г. в размер на 48 788.41 лева. Със сигнала се предлага да бъде спрян срокът за верификация и плащане по АДПБФП № BG16RFOP002-2.024-0329-C01/10.06.2019 г., тъй като бенефициентът е подал финален отчет на 15.02.2021 г. Посочени са нарушения на АДПБФП № BG16RFOP002-2.024-0329-C01/10.06.2019 г. : на чл.3.8.6 от АДПБФП; на условията на т.11.1. Критерии за допустимост на кандидатите, т.4. от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“; нарушение на условията на т.11.1. Критерии за допустимост на кандидатите, полета „Важно“ под т.5) от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“.
В преждепосочения контролен лист, след анализ на документите, е посочено, че дружеството-бенефициент не е спазило клаузите на чл.3.8.6 от АДПБФП, поради което не е бил одобрен финалния технически отчет (ФТО) и не следва да се верифицират извършените разходи и дейности, отчетени във ФТО.
На основание чл.63, ал.2 от ЗУСЕСИФ, Управляващият орган изпратил до бенефициента „. ЕООД Искане за пояснения и допълнителни документи, чрез ИСУН 2020.
С кореспонденция BG16RFOP002-2.024-0329-С01-М054 управителят на търговеца-бенефициент е представил пояснения, с които възразява срещу становището на УО (стр.43). Приложени са и документи – заявления за обявяване на декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, справки за актуалното състояние на всички трудови договори в „Г.Д.“ ООД, справки-декларации по ЗДДС (стр.44-62).
С Решение № РД-16-705/25.05.2021 г. на З. М. на И. и Р. на УО на ОП „. и К. 2014 г. – 2020 г., на основание чл.9, ал.5, изр.2, чл.62, във вр. с чл.63 от ЗУСЕСИФ, чл.30, ал.1, т.2 от Устройствения правилник на Министерството на И. (приет с ПМС № 447 от 23.12.2014 г., обн., ДВ, бр. 108 от 2014 г., поел. изм. ДВ, бр. 42 от 2019 г.), чл.32, във вр. с чл.13, ал.4 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН (приета с ПМС № 243/20.09.2016 г., обн., ДВ, бр. 76 от 2016 г., поел, доп., 35 от 2019 г.), чл.61 във връзка с чл.18 а от Административнопроцесуалния кодекс, т.1 от Решение № 574 на Министерския съвет от 13.07.2016 г. за определяне на управляващ и сертифициращ орган на Оперативна програма „. и К. 2014-2020, Заповед № РД-16-635/30.07.2020 г. на М. на И., е отказано верифициране на разходи в общ размер на 57 051.88 лв. БФП № BG16RFOP002-2.024-0329-С01/10.06.2019 г., с бенефициент „. Е. от които : 1.1 разходи по бюджетен ред 1.1. „Експерт, мениджмънт на човешките ресурси“ в размер на 13 928.28 лв.; 1.2. разходи по бюджетен ред 1.2. „Експерт, проектиране и програмиране“ в размер на 1762.68 лв.; 1.3. разходи по бюджетен ред 1.3. „Специалист, проектиране и програмиране“ в размер на 19 156.02 лв.; 1.4. разходи по бюджетен ред 1.4. „Оператор база данни“ в размер на 14 604.90 лв.; 1.5. разходи по бюджетен ред 1.5. „Наем на работно помещение за 18 месеца“ в размер на 7600.00 лева (стр.13-16).
Решението е съобщено на „. ЕООД на 25.05.2021 г. чрез ИСУН 2020 (стр.17).
На 07.06.2021 г. в БлАС е входирана жалба от „. ЕООД с № 1076 срещу преждепосоченото решение.
На 25.05.2021 г. е издадено Писмо изх. № 26-А-186 от З. М. на И. и Р. на УО на ОП „. и К. 2014 г. – 2020 г., относно финален отчет по АДПБФП № BG16RFOP002-2.024-0329-C01/10.06.2019 г., с което „. ЕООД е било уведомено, че при извършена проверка по договора, е установено, че дейности по проекта не са бил изпълнени в съответствие с договора, поради което УО не верифицира отчетените с финалния отчет разходи в размер на 57 051.88 лв., от които БФП в размер на 45 641.52 лв., като мотивите за отказа са изложени в преждепосоченото решение (стр.12).
Пред настоящия съдебен състав, не е направено волеизявление за оспорване на това писмо, поради което и съдът, намира, че не е предмет на делото, а представлява уведомително писмо в хода на административното производство.
По делото е приета административната преписка, в която се съдържат и следните писмени доказателства : Общи условия, Декларация Приложение Б1, Декларация Б; Критерии и методология за оценка на проектни предложения по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството";Условия за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството"; Заповед № РД-16-685/17.05.2021 г. за определяна на И.М. за Р. на Управляващия орган на Оперативна програма „. и К. 2014-2020; Заповед № РД-16-516/05.04.2021 г. за определяне на Илияна Илиева за Р. на Управляващия орган на Оперативна програма „. и К. 2014-2020; Решение на Министерски съвет № 574/13.07.2016 г. за определяне на управляващ и сертифициращ орган по ОПИК 2014-2020 год.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. В заключението си вещото лице посочва, че от справка в Търговския регистър се установява, че собственикът и управител на „. ЕООД – Е. В. М., е съдружник в и управител на : „П.И.“ ООД, „Г.Д.“ ООД и „Д.“ ООД.
„П.И.“ ООД е регистрирано на 06.04.2017 г. с капитал от 10.00 лв., като дяловото участие на Е. В. М. е 50% - 5.00 лв. За отчетните 2017 г., 2018 г. и 2019 г. това търговско дружество не е осъществявало дейност по смисъла на ЗСч, видно от подадени декларации по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч.
„Г.Д.“ ЕООД е еднолично търговско дружество с капитал от 3000.00 лв., с едноличен собственик на капитала Д.М.М.. За отчетната 2017 г. „Г.Д.“ ЕООД е подало ОПР, в който са посочени разходи само за начислени амортизации за ДА (дълготрайни активи). За отчетната 2018 г. „Г.Д.“ ЕООД е подало ОПР, като е посочило, че извършените разходи са 43 000.00 лв., а приходите – 25 000.00 лв., или дружеството е на загуба с 18 000.00 лв., в резултат на извършвана търговска дейност през тази година. На 27.05.2020 г. е било извършено прехвърляне на дружествен дял в размер на 1500.00 лв. от едноличния собственик на капитала Д.М.М. на Е. В. М. – 50% от капитала, като дружеството се преобразува от еднолично ООД в „Г.Д.“ ООД. За тази промяна в обстоятелствата относно собствеността на капитала в това търговско дружество Е. В. М. не е уведомила Р. на УО на ОП „. и К. 2014 г. – 2020 г. – няма данни в тази насока.
„Д.“ ООД е регистрирано на 07.07.2020 г. с капитал от 1000.00 лв., като дяловото участие на Е. В. М. е 93% - 930.00 лева. За отчетната 2020 г. дружеството не е осъществявало дейност. Няма данни Е. В. М. да е уведомила УО за настъпилите промени в декларираните пред същия обстоятелства.
Специалистът счита, че са недопустими дейностите /разходи/ за възнаграждения на екипа по проекта и наем на помещение, направени от дружеството „. ЕООД в изпълнение на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2-024-0329-C01, тъй като не съответстват на критериите за подбор на операции.
Според експерта „. ЕООД не е допустим бенефициентът по ОПИК 2014 – 2020 г.
Заключението на ВЛ бе оспорено от жалбоподателя само по отношение на правните изводи, които вещото лице е направило.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице като обективно, пълно, компетентно и обосновано, с изключение на правните му изводи.
При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.159 от АПК; чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, Благоевградският административен съд прави следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения 14-дневен срок от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол пред БлАС индивидуален административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Със ЗУСЕСИФ, обн. ДВ, бр. 101/22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г., според чл. 1, ал. 1 от същия, се определя националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, реда за предоставяне на финансова подкрепа или безвъзмездна финансова помощ, правилата на определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ, правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции. Според чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България.
В Раздел III от Глава пета от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове са регламентирани процедурни правила за администриране на нередности и извършване на финансови корекции. В чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент № 1303/2013 /пълното наименование на нормативния акт е Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1083/2006 на Съвета/.
Съгласно нормата на чл.60, ал.1 от ЗУСЕСИФ, управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента. Разпоредбата на чл.9, ал.5, изр.2 и 3 от ЗУСЕСИФ, предвижда, че Р. на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО, или определено от него лице, като правомощия на Р. на УО по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. Видно от представената по делото Заповед РД-16-635/30.07.2020 г. на Л.Б. - Министър на И., в съответствие с нормите на ЗУСЕСИФ и във вр. с чл.25, ал.4 от ЗАдм, във вр. с чл.5, ал.1, т.13 и чл.30, ал.1, т.2 от Устройствения правилник на Министерството на И., е определена по т. 1. Илияна Илиева – З. министър на И., да изпълнява функциите на Р. на УО. На основание чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ, именно управляващия орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Ето защо може да се направи обоснован извод, че атакуваното решение е издадено от компетентен административен орган.
Оспореното решение е в предвидената от закона писмена форма и е валиден административен акт.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оспореният ИАА е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в противоречие с материалноправни разпоредби.
Процесното решение е издадено в производство по верифициране на разходи, регламентирано в Глава Пета, Раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи“, чл.60 – 68 от ЗУСЕСИФ.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Управляващият орган извършва плащането в 90- дневен срок от постъпване на искането за плащане на бенефициента. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган /ал. 2/. Според чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо.
Според чл.59, ал.1 от ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвЕ. В конкретния случай това е Наредба № Н-3 от 08.07.2016 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество /Наредба Н-3/2016 г. /.
В нормата на чл.63 от ЗУСЕСИФ са посочени хипотезите, при които Управляващият орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента, за което определя разумен срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
Разпоредбата на чл.57 от ЗУСЕСИФ изброява кумулативно при условията на императивност общите предпоставки, на които следва да отговаря направения от бенефициера по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ разход, за да е допустим за верификация. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация.
В случая не е нарушена процедурата при издаването на обжалваното решение. Бенефициентът „. ЕООД е бил уведомен за резултатите от проверката, извършена от административния орган, била му е дадена възможност да направи пояснения, възражения и да представи допълнителни документи, търговецът-бенефициент е представил пояснения, с които възразява срещу становището на УО и е приложил документи – заявления за обявяване на декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, справки за актуалното състояние на всички трудови договори в „Г.Д.“ ООД, справки-декларации по ЗДДС, с което е реализирал правото си на защита в развилото се административно производство по издаването на горепосоченото решение.
Неоснователно е твърдението на оспорващото търговско дружество, че управляващият орган в решението си не е изложил ясни мотиви и експертна оценка на вмененото на бенефициента нарушение.
Решението е мотивирано - съдържа фактически и правни основания, и отговаря на изискванията на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК.
УО е посочил в решението си, че бенефициентът „. ЕООД не е спазил изискванията на чл.3.8.6 от АДПБФП № BG16RFOP002-2.024-0329-C01/10.06.2019 г.; на условията на т.11.1. Критерии за допустимост на кандидатите, т.4. от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“; нарушение на условията на т.11.1. Критерии за допустимост на кандидатите, полета „Важно“ под т.5) от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“. Според УО към датата на приключване на проекта, за Е. В. М., предприемач по проекта и управител на „. Е. е установено, че същата се явява управител и собственик : на 50% от капитала на „П.И.“ ООД и на „Г.Д.“ ООД; управител на „Д.“ ООД и съдружник, притежаващ 93% от капитала на това дружество. Тези обстоятелства са потвърдени и от заключението на ВЛ и от писмени доказателства (удостоверения от ТР за тези дружества, декларации по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч). При констатирана нередност – предприемачът да няма участие в управлението и на да не притежава повече от 10% от собствеността на капитала на други ЮЛ или , регистрирани съгласно ТЗ и ЗК, с изключение на ЮЛ или , които не са осъществили дейност през последните две финансови години, следва да бъде отказана верификация. За отчетната 2018 г. „Г.Д.“ ЕООД е подало ОПР, като е посочило, че извършените разходи са 43 000.00 лв., а приходите – 25 000.00 лв., или дружеството е на загуба с 18 000.00 лв., в резултат на извършвана търговска дейност през тази година.
Ето защо, може да се направи обоснован извод, че бенефициентът „. ЕООД е извършил нарушение на АДПБФП № BG16RFOP002-2.024-0329-C01/10.06.2019 г., поради което УО правилно е приложил материалния закон, издавайки процесното решение, с което е постановен отказ за верификация в общ размер на 57 051.88 лв., от които 45 641.52 лв. безвъзмездна финансова помощ по АДПБФП № BG16RFOP002-2.024-0329-C01 от 10.06.2019 г. с бенефициент „. ЕООД.
Обжалваният ИАА е в съответствие с целта на закона, предвид на поискано плащане от бенефициента, за което не е потвърдена допустимост.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че жалбата на „. ЕООД е неоснователна, тъй като не е налице някое от отменителните основания по чл.146 от АПК, поради което и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото право на разноски има ответника, поради което и на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 2241.56 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло жалбата на „. Е. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : Б., ул.“С.“ № *, с управител Е. В. М., със съдебен адрес : гр.П., бул.“М.“ № *, ..., офис *, против Решение № РД-16-705/25.05.2021 г. на З. М. на И. и Р. на УО на ОП „. и К. 2014 г. – 2020 г.
ОСЪЖДА „. Е. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : Б., ул.“С.“ № *, с управител Е. В. М., да заплати на Министерство на И. на Република България, сумата от 2241.56 (две хиляди двеста четиридесет и един лева и петдесет и шест стотинки) лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България – гр.С., в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ