и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.27, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), във вр. с чл.145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на О. Б., подадена чрез И.Н. – заместник кмет по икономика и финанси на общината, срещу Решение от 16.09.2019 г. на Р. на Управляващ О. на О. П. „. С. 2. Г./ОПОС/ при МОСВ – гр.С., с което на основание чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ и чл.73, ал.1 и ал.3, във р. с чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ, и сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) изх. № Д-34-24/23.04.2018 г. между О. Б. и УО на ОПОС 2014 – 2020 г., е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014 -2020 г. разходи , представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ, от стойността на сключения от общината Договор № 98-00-251/23.07.2019 г. с изпълнител „Е.Б.“ на стойност 359 400.00 лв. без ДДС, поради допуснати нарушения на : чл.59, ал.2 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП; чл.49, ал.1 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП; и чл.46, ал.1 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗОП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъбразност на обжалвания административен акт, издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и несъответствие с целта на закона. Оспорва се изводът на административния О. за наличие на нередности, съставляващи основание за налагане на финансова корекция. Изложени са съображения за неправилно определяне размера на финансовата корекция. Иска се отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител, който претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Ръководителят на Управляващ О. на О. П. „. С. 2. Г. при МОСВ – гр.С., чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна и счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмени бележки.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното :
О. Б. е бенефициент по О. П. „. С. 2. Г.. Между О. Б. – водеща О. (и други 4 общини – С., Р., К. и Б.), и МОСВ е сключен АДБФП изх.№ Д-34-24/23.04.2018 г. за отпускане на финансова помощ по ОПОС 2. г. По силата на договора, Ръководителят на УО се задължава да предостави на бенефициентите безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 8 982 862.96 лева по ОПОС 2. г., по процедура ВG16М1ОР002-2.002 „Комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци“, приоритетна ос 2 „Отпадъци“ на ОПОС 2014 2020 г., финансирана на 85 % от Европейския фонд за регионално развитие на ЕС, за изпълнение на проект №ИСУН BG16M1OP002-2.002-0017 „Проектиране и изграждане на допълнителна инфраструктура /инсталация за предварително третиране на отпадъци и компостираща инсталация за разделно събрани биоразградими и/или зелени отпадъци на регион Б., включващ общини Б., С., Р., К. и Б./, като максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата възлиза на 169 014 132.52 лева (стр.35-38).
Към договора има 5 бр. Приложения (стр.39-94).
Въз основа на АДБФП изх.№ Д-34-24/23.04.2018 г. между О. Б. – възложител, и „Е.Б.“ – изпълнител, е бил сключен Договор № 98-00-251/23.07.2019 г. на стойност 359 400.00 лв. без ДДС (вж. CD на стр.25).
С Писмо изх.№ 2-002-0017-2-589/22.08.2019 г. Ръководителят на УО на ОПОС е уведомил О. Б., чрез кмета й, за допуснати нередности по повод горепосочения договор – определени незаконосъобразни критерии за подбор на изпълнителя на обществената поръчка (нарушения на чл.59, ал.2 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП; чл.49, ал.1 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП; и чл.46, ал.1 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗОП), и му е определил 14-дневен срок за представяне на писмено възражение и доказателства в подкрепа на възражението (стр.20-24).
Кметът на общината в срока по чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ е направил Възражение, което е било получено в информационната система на УО на ОПОС на 04.09.2019 г., с което са оспорени констатациите на УО на ОПОС, като не са представени доказателства към възражението (вж. CD на стр.25).
С Решение от 16.09.2019 г. на Р. на Управляващ О. на О. П. „. С. 2. Г./ОПОС/ при МОСВ – гр.С., с което на основание чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ и чл.73, ал.1 и ал.3, във вр. с чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ, и сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) изх. № Д-34-24/23.04.2018 г. между О. Б. и УО на ОПОС 2014 – 2020 г., е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014 -2020 г. разходи , представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ, от стойността на сключения от общината Договор № 98-00-251/23.07.2019 г. с изпълнител „Е.Б.“ на стойност 359 400.00 лв. без ДДС, поради допуснати нарушения на : чл.59, ал.2 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП; чл.49, ал.1 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП; и чл.46, ал.1 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗОП (стр.15-18).
С Писмо изх.№ 2-002-0017-2-650/16.09.2019 г. от Р. на УО на ОПОС О. Б. е била уведомена за преждепосоченото решение (стр.19).
На 27.09.2019 г. Иво Николов – заместник кмет по икономика и финанси на О. Б., (оправомощен със Заповед № 365-ЧР/24.09.2019 г. на кмета на общината – на стр.14) е оспорил по реда на чл.152, ал.1 от АПК посоченото по-горе решение пред БлАС (вж. клеймото върху жалбата на стр.4).
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, БлАС прави следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол пред БлАС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен О., предвид разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ и представените по делото : Заповед № РД-ОП-13/07.02.2018 г. и Заповед № РД-ОП-76/07.08.2018 г. и двете, издадени от Министъра на околната С. и водите (стр.31-33). Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от Р. на У. О.. С Решение на МС № 792/17.12.2013 г. са определени органите, отговорни за управлението, контрола, координацията и одита на ЕСИФ и други инструменти и инициативи на ЕС през периода 2. г., като дирекция "Кохезионна политика за околна С." в Министерство на околната С. и водите, е определена за управляващ О. на О. П. „. С. 2. г. ". С изменението на решението с РМС № 364/02.06.2014 г" дирекция "Кохезионна политика за околна С." е заменена с "Главна дирекция "О. П. „. С.", като съгласно чл.33, ал.2 от Устройствения правилник на МОСВ (приет с ПМС № 208/27.09.2017 г.) ГД ОПОС изпълнява функциите на УО на ОПОС за програмните периоди на Кохезионната политика на ЕС и всички произтичащи от това задължения и отговорности, съгласно регламентите на ЕС, КФ и Структурните фондове.
Според разпоредбата на чл.9, ал.5, изр.2 от ЗУСЕСИФ, ръководител на У. О. е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият О. или оправомощено от него лице, като правомощия ръководител на У. О. по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.
Видно от приложените по делото доказателства със Заповед №РД-ОП-13/07.02.2018 г. и Заповед №РД-ОП-76/07.08.2018 г., министъра на околната С. и водите е оправомощил Валерия Калчева, в качеството й на и. д. главен директор и заместник-главен директор на главна дирекция "О. П. „. С." в Министерството на околната С. и водите за ръководител на У. О. на О. П. „. С. 2. г. " и е възложил да изпълнява функциите на ръководител на управляващ О., сред които и издаването на решения за определяне на финансови корекции. Делегирането на посочените правомощия е допустимо, съгласно чл.5 от Устройственият правилник на Министерството на околната С. и водите и чл.9, ал.5, предложение последно от ЗУСЕСИФ, като е извършено редовно.
Процесното решение е в предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискванията на чл.59 от АПК. Съдържа необходимите законови реквизити, включително фактически и правни основания, подписано е от неговия издател. Доколко посочените фактически и правни основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на фактическия състав на определената финансова корекция е въпрос на материална законосъобразност на акта.
Съдът не констатира в хода на административното производство по издаване на обжалвания акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, това не се и твърди от оспорващия. Спазена е процедурата, регламентирана в чл.73 от ЗУСЕСИФ. Бенефициерът е уведомен за съществуващо съмнение за нарушения, за които предстои да му бъде наложена финансова корекция, включително са описани констатираните нарушения и размера на предвидената корекция. Даден е срок от две седмици да представи коментари, бележки или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. Възражението е обсъдено в решението и е прието за неоснователно. Решението за налагане на финансова корекция е издадено в срока по чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ.
Оспореното решение съответства и на материалния закон.
В чл.2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г. се съдържа легална дефиниция на понятието "бенефициер" – правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. ЗУСЕСИФ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен смисъл – правен субект, който предоставя средствата. За правния субект, който получава средствата, националният законодател е избрал термина "бенефициент". С оглед разминаването, настоящият състав уточнява, че в мотивите си получателят на средствата ще се наименува "бенефициер", с оглед точното прилагане на регламента.
В съответствие с чл.143 (1) от Регламент № 1303/2013 г. държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите, за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми.
Съгласно чл.122 (2) от Регламент № 1303/2013 г., държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Легално определение на понятието нередност се съдържа в чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. "Нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Видно от съдържанието на разпоредбата, дефиницията на понятието "нередност" съдържа три елемента: 1. действие или бездействие на икономически оператор; 2. което води до нарушение правото на ЕС или на национално право, свързано с прилагане на правото на ЕС; и 3. което има или би имало за резултат нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.
Между страните не се спори, че О. Б. е икономически оператор, по смисъла на чл.2, т.37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., тъй като участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, съответно може да бъде субект на извършена нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент 1303/2013 г.
В качеството си на икономически субект, бенефициер по договор за безвъзмездна финансова помощ, общината е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от ЕСИФ. Следователно първият елемент от определението за нередност е налице.
С оглед изложените твърдения от страна на оспорващия, спорен е въпросът налице ли са вторият и третият елемент от определението за нередност.
Относно наличието на втория елемент – нарушение правото на ЕС или на национално право, свързано с прилагане на правото на ЕС, като основание за определяне на корекцията от УО са констатирани две нарушения:
Според чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и по размер. Основанията за налагане на финансова корекция са установени в чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно българският законодател приел, че всяко от посочените в чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ основания, води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането.
В тежест на административния О. е да докаже, че от страна на бенефициера е извършено нарушение на правото на ЕС или на националното право, произтичащо от негово действие или бездействие и това нарушение има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на ЕС чрез начисляване на неоправдан разход.
Административният О. е приел, че при провеждане на процедурата възложителят е допуснал нарушение на чл.59, ал.2 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП; чл.49, ал.1 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП; и чл.46, ал.1 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗОП.
Тези нарушения, ако са осъществени, биха попаднали в хипотезата на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ - нередност, която съставлява нарушение на националното право, извършено чрез действие от получателя на безвъзмездната помощ и има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Според чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал.1, т.9 се посочват в нормативен акт на Министерския съвет.
Съответно, в процесния случай приложение намира правилно приложената от административния О. Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., изм. в ДВ, бр.68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г. (Наредбата).
Видно от чл.1, ал.1, Наредбата се прилага при констатиране на случаите на нередности, съставляващи нарушения на приложимото право, извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/ и които представляват основания за извършване на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ. Следователно именно в този нормативен акт се съдържат приложимите материалноправни разпоредби за определянето на едно действие или бездействие като нарушение, респективно нередност за целите на налаганите финансови корекции. В чл.2, ал.1 е регламентирано, че нередностите по чл.1, т.1, както и приложимите процентни показатели на финансови корекции за тях са посочени в Приложение № 1.
Нарушенията, които съставляват нередност и представляват годно основание за извършване на финансови корекции са изчерпателно изброени в Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности. Административният О. е приел, че О. Б., в качеството си на възложител, е допуснала нарушение на чл.59, ал.2 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП, тъй като при откриването на въпросната процедура за обществена поръчка е въвела ограничителен критерий за подбор , а именно – всеки участник в процедурата да е сертифициран по система за управление на околната С. или еквивалент в областта на сферата, попадаща в обхвана на обществена поръчка, което е свързано с набавянето на сертификат, което би довело до допълнителна административна тежест и разходи за участниците в обществената поръчка.
Правилен е и другият извод на административният О. – че е налице и нарушение на чл.49, ал.1 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП, изразяващ се в това, че общината е заложила изискване за участниците в обществената поръчка да притежават оторизация за продажба на територията на Р България на оферираната техника и оборудване за участие в процедурата, както и да притежава оторизация за сервизна дейност на бранда, с което е било ограничено конкурентното начало на процедурата.
Настоящият съдебен състав счита, че е извършено и нарушение от страна на О. Б. и на разпоредбите на чл.46, ал.1 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗОП, както правилно е възприел в обжалвания акт административният О.. Това е така, тъй като бенефициерът – общината, е посочил в изискванията на процесната обществена поръчка, че преценката за разделяна на обществената поръчка на обособени позиции е в оперативната самостоятелност на възложителя. По този начин е налице съвместно възлагане на две основни дейности по поръчката за събиране на отпадъци, което води до ограничаване на участниците, осъществяващи дейност или доставка на специализирани камиони за разделно събиране на биоразградими отпадъци, или по доставка на контейнери за разделно събиране на биоразградими отпадъци.
На практика заложените изисквания, не предоставят обективна информация на заинтересованите икономически оператори, за това как следва да изготвят своите предложения за изпълнение на поръчката, за да си осигурят необходимото съответствие с изискванията на възложителя и получат в последствие конкретен брой точки при оценка по методиката.
Жалбоподателят правилно посочва, че по принцип условията за възлагане на обществените поръчки представляват съвкупност от правила, които са взаимосвързани помежду си и не трябва да си противоречат. Но, в тази връзка не може да се споделят доводите, че с така формулираните условия О. Б. е счела за необходимо да определи предварително приоритета на всички документи, включени в документацията за участие, за да се предотврати възможността за възникване на неяснота и за да се преодолее всякакво несъответствие между текстовете в отделните документи. Безспорно, техническата спецификация за изпълнение на обществената поръчка е с по-висок приоритет от изискванията и указанията към участниците за подготовка на офертата. Именно защото с Техническата спецификация се определят всъщност параметрите на обществената поръчка и основните изисквания за нейното изпълнение, е от съществено значение изискванията за съдържание на техническото предложение да не създават неяснота сред заинтересованите стопански субекти, за това как следва да изготвят своите предложения за изпълнение на поръчката. И, заложените изисквания да предоставят обективна информация на заинтересованите икономически оператори, за това как следва да изготвят своите предложения за изпълнение на поръчката, както се посочи по-горе.
Неоснователни са и възраженията за липса на нарушения. Тук следва да се отбележи, че е без значение за съставомерността на предпоставките за налагане на финансова корекция, дали срокът е бил достатъчен, дали самата процедура по провеждане на обществена поръчка е била обжалвана, както и дали самата констатирана нередност се е обективирала реално в нарушение, доколкото разпоредбите на приложимия регламент внасят елементите на вероятност и предположение, като достатъчно основание за квалифициране на проявлението на определени факти като нередност.
Изискванията към участниците в процедурата се определят от възложителя в рамките на неговата О. самостоятелност и при съобразяване с цялостната фактическа обстановка по конкретната поръчка. Но оперативната самостоятелност не означава да се дерогират законовите изисквания – в случая на принципите, залегнали в чл.2 от ЗОП. Оперативната самостоятелност е възможността на органа да избира измежду няколко възможни решения, всяко от които е в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. В случая, в противоречие с чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗОП от възложителя са въведени условия в изискванията за съдържание на техническото предложение, които не предоставят обективна информация на заинтересованите икономически оператори за изготвяне на предложенията за изпълнение на поръчката.
Законът принципно не забранява поставянето на условия в изискванията, а забраната е само, ако те необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. В случая не може да се приеме по безспорен начин, че конкретните условия са обосновани от предмета и количеството или обема на обществената поръчка.
Допуснатите от бенефициера нарушения са на ЗОП, като в процесния случай, предвид спецификата на установените нарушения, не е възможно да се определи с точност финансовото измерение на допуснатото нарушение. При този вид нарушение не би могло да се определи броят на потенциалните участници, които биха имали интерес да подадат оферти в случай, че минималните изисквания за допустимост на техническите предложения са съобразени с националното законодателство и създават яснота за начина на изготвяне на офертите на участниците. В случаи като настоящия, когато количественото изражение на финансовите последици е невъзможно да бъде конкретно определено, законодателят е допуснал да бъде определен процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи – чл.72, ал.3 от ЗУСЕСИФ. Издателят на акта е изложил мотиви, защо е пристъпил към приложение на пропорционалния метод.
Следва да се посочи, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент № 1303/2013 г., поставят като изискване наличието единствено на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г. следва от буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност – "има или би могло да има". Нарушението на свързаното с правото на Съюза национално право, което обективно е довело до нарушаване на принципите на равнопоставеност, винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Това дава основание да се приеме, че ако жалбоподателят не бе допуснал установените нарушения, общите разходи по финансиране на дейността биха могли да бъдат по-малки, а следователно и разходите на Съюза биха били по-малки.
С оглед горните разпоредби административният О. обосновано е приел, че вредата за бюджета на ЕС в случая се измерва със стойността на сключения договор, тъй като същите са резултат от незаконосъобразно проведена обществена поръчка.
Относно спорния момент за наличие или не, на финансово отражение на установените нередности следва да се отбележи, че в случаи, при които не може да се определи с точност финансовото измерение на допуснатото нарушение, чл.72, ал.3 от ЗУСЕСИФ предвижда за определянето на финансовата корекция да се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, тоест от стойността на засегнатите договори. Същото правило е залегнало и в чл.5, ал.1 от Наредбата, съгласно който размерът на финансовата корекция се установява по пропорционалния метод, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В този случай за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, на който Р. на УО изрично се е позовал в решението, като е наложил финансова корекция в минимален размер от 5% от горепосочения договор на общината с „Е.Б.“ .
Изложеното показва, че оспореното решение е валидно, издадено е при правилно приложение на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото и в съответствие с правилата на чл.143, ал.4 от АПК, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на МОСВ следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 450.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. Б., подадена от Заместник кмета по икономика и финанси, срещу Решение от 16.09.2019 г. на Р. на Управляващ О. на О. П. „. С. 2. Г. при МОСВ – гр.С..
ОСЪЖДА О. Б. да заплати на Министерството на околната С. и водите – гр.С., сумата от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр.С., в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

КТ