Производството по делото е образувано по жалба на А. К. Н., от гр. Б., ж.к. „...“ бл. ..., ет. ..., ап. ..., против отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ, издаден от Н. на 02 РУ – гр. Б. и е с правно основание чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия /ЗОБВВПИ/ вр. чл. 145 АПК.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на отказа. Твърди, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като органът е следвало на основание чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ да уведоми заявителя да отстрани непълнотите и несъответствията в подаденото от него заявление. Твърди още, че органът го е лишил от възможността да направи възражения и представи доказателства. Занимава се с животни, спрямо които е имало многократни опити за кражби, а така също е собственик на казан за ракия и често му търсят алкохол и го заплашват. Иска се съдът да отмени отказа.
В с.з. жалбоподателят на А. К. Н., редовно призован, не се явява.
За ответника по жалбата началник на 02 РУ – гр. Б., редовно призован, не се явява представител.
По делото са представени доказателства.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят А. Н. е подал заявление вх. № УРИ 785200-562/02.03.2018 год. до Н. на 02 РУ – Б. да му бъде издадено разрешение за придобиване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие. Посочил е, че същото му е необходимо за самоотбрана. Към заявлението е представил документи: копие на лична карта, копие на удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие № 9/2018 год., копие от диплома за завършено средно образование, служебна бележка, издадена от „...“ ЕООД, в която е отразено, че лицето е психично и клинично здраво, удостоверение от ОП – Б., че срещу лицето няма данни за обвинения и неприключени наказателни производства, свидетелство за съдимост, че лицето не е осъждано, декларация, че придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при условията на чл. 98, ал. 1 и 2 от ЗОБВВПИ в метална каса. Представена е и справка за лице кандидат за работа като фирмена охрана, от която се установява, че лицето е криминално проявено, като са цитирани заявителски материали, както и документ за внесена такса. След преглед на представените документи, началникът на 02 РУ Б. е издал отказа за издаване на разрешение, като се е мотивирал, че в тежест на молителя е да посочи основателни причини, които да обосновават искането на разрешение за придобиване на оръжие, като се е позовал на нормата на чл. 76, ал. 3, т. 3 от Закона. В хода на проверката не са били установени данни и доказателства за съществуваща конкретна заплаха за живота и здравето, както на него, така и на семейството му, или близки. Липсата на основателна причина за придобиване на оръжие е основание за отказ да бъде издадено разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие. Отказът е съобщен на жалбоподателя на 10.04.2018 год.
С оглед на така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ началникът на РУ на М. е носител на правомощието да издава разрешения за съответната дейност, както и мотивирано да отказва издаването им, а и постоянният адрес на жалбоподателя, видно от приложения препис от личната карта, е в гр. Б. по аргумент на чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Актът е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК, а така също е и мотивиран с обстоятелството, че жалбоподателят не е изложил мотиви за причините, поради които иска издаване на разрешение за придобиване на късоцевно оръжие за самоотбрана. Като правни основания органът е посочил чл. 83, ал. 1 и ал. 4 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона.
Както се посочи от приетата от съда фактическа обстановка, жалбоподателят е подал заявление за придобиване на късоцевно оръжие, което му е необходимо за самоотбрана. Към заявлението са приложени всички изискуеми от закона документи, както е приел е административният орган. Нормата на чл. 58, ал. 1 от закона определя, че разрешения за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на лица, за които са налице съответните предпоставки, посочени в 10 точки. При наличието на тези предпоставки органът издава отказ на разрешение за придобиване на оръжие и боеприпаси и в тези случаи той действа в условията на обвързана компетентност. Изискванията за отказ са два вида – свързани с личността на заявителя /т. 1-9/ и свързани с целта /т. 10/. Не е спорно, че хипотезата на чл. 58, ал. 1-9 от ЗОБВВПИ не са налице по отношение на заявителя. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен че е разграничил целите във връзка с ползването на оръжието за служебни и граждански по чл. 6, ал. 3, т. 1 от Закона, лимитивно е определил и видовете граждански цели по чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона, а това са: самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. В конкретния случай жалбоподателят е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от Закона за самоотбрана е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което законодателят е предвидил разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използване на тази мярка и доказването на необходимостта от придобиването на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейности по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи и съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. В заявлението жалбоподателят е посочил като мотив за придобиване на късоцевно оръжие – за самоотбрана, без да е обосновал искането и представи доказателства.
В депозираната жалба до съда е посочил, че притежава животни, към които е имало многократни опити за кражба, както и че е собственик на казан за ракия и постоянно му търсят алкохол, и го заплашват. Тези твърдения не са подкрепени с доказателства.
При тези безспорно установени доказателства правилно органът е постановил отказ.
Основното възражение в жалбата е, че административният орган е следвало да го уведоми за непълнотите и несъответствията в заявлението съобразно нормата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Съдът намира, това искане за отмяна за неоснователно. Нормата на чл. 83, ал. 1 от закона говори за оценка на пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за разрешение. Видно от оспорения отказ административният орган е приел, че документите са представени в пълнота. Обосновката за необходимост от издаване на разрешение за самоотбрана е задължение на заявителя. Не е налице задължение на административния орган да изисква от заявителя допълнително обосноваване на необходимостта, основателността на причината, посочена от него, така че да се обезпечи преценката на органа, че същата по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Не е налице и задължение органът служебно да събира доказателства за обосноваване на преценката за исканото разрешително, а и както се посочи по-горе заявителят и в хода на съдебното производство се е опитал да обоснове искането си, но не е представил доказателства, че е заплашван и изложен на кражби, а така също и че притежава животни и казан за ракия.
Съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. К. Н., с адрес: гр. Б., ж.к. „...“ бл. ..., ет. ..., ап. ..., против отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ, издаден от Н. на 02 Р. У. – Б..
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд на Република България – гр. София.

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева

Вярно с оригинала!
В.А.