и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. М. с адрес: Б., ж.к. “...., подадена чрез адвокат Г. М... от Адвокатска колегия - Б., срещу Решение № 904492/31.05.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 3/2021 г. по описа на Районен съд – Б., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 244а-1612/26.06.2020 г., издадено от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на М./ – Б..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона. Оспорват се изводите на районния съд за доказаност и съставомерност на деянието, за което е санкциониран касаторът, както и за липсата на процесуални нарушения в производството по установяването и санкционирането му. Излагат се съображения по приложението на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като “маловажен случай“ по смисъла на цитираната разпоредба. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление да бъде отменено.
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд.
Ответникът – ОД на М. – Б., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. С депозиран по делото отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно Наредбата за правната помощ и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, в случай, че такива бъдат претендирани от касационния жалбоподател.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба с искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 244а-1612/26.06.2020 г., издадено от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на М./ – Б., с което на Г. М. М., за извършено административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. чл. 63, ал. 1 от същия закон и на основание чл. 209а, ал. 4, предл. второ, във вр. с чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, след като правилно е изяснил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните допустими и относими доказателства, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление, са издадени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН относно необходимото съдържание и сроковете за съставянето им. Установил е, че в хода на производството пред административно-наказващия орган не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Констатирал е правилно приложение на закона при определяне на санкцията по вид и размер, както и липса на предпоставки, обуславящи приложимостта на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното нарушение.
Решението е правилно.
Правните изводи на съда за процесуална законосъобразност на НП, както и за доказаност на процесното нарушение и неговото авторство, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят от настоящия състав на касационната инстанция.
С разпоредбата чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, в приложимата към процесния период редакция, е предвидено административно наказание “глоба“ от 300.00 до 1 000.00 лева за нарушаване или неизпълнение на въведени от Министъра на здравеопазването или от Директор на Регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление. С нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, също в приложимата към процесния период редакция - ДВ бр. 28/2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, в правомощие на Министъра на здравеопазването е вменено: при възникване на извънредна епидемична обстановка да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
В конкретния случай, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, в т. 9 е въведена противоепидемична мярка, съгласно която “всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места /в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др./ са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т.ч. кърпа, шал и др./. В заповедта е посочено, че същата е в сила от 12.04.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл. Именно с цитираната по-горе заповед, се създава задължение за носене на защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата за предотвратяване разпространението на COVID-19, в рамките на определения в заповедта, период от време. В заповедта е посочено, че същата е в сила от 12.04.2020г. до 13.05.2020г. вкл. Именно с цитираната по-горе заповед, се създава задължение за неопределен брой лица за носене на защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата за предотвратяване разпространението на COVID-19, в рамките на определения в заповедта, период от време, и поради това, актът, с който е определена тази противоепидемична мярка, се явява общ административен акт, а не нормативен такъв. Дефиницията на общия административен акт е уредена в чл. 65 от АПК. Общият административен акт е едностранно волеизявление – с него се предизвикват правни последици, независимо от волята на други правни субекти, а може и дори против тяхната воля. Възможността за съответния орган на държавно управление да издава общи административни актове е предвидена в източниците на правна уредба в дадената сфера на изпълнителната дейност на Държавата. В този смисъл и общите административни актове се издават във връзка с прилагането на административно-правни норми и така свеждат абстракцията в тях до конкретиката на живота с оглед определени факти и обстоятелства в обективната и социална действителност. В този смисъл, горецитираната заповед на Министъра на здравеопазването, е общ нормативен акт, и за нея не се прилага изискването за обнародване в Държавен вестник, като условие за влизането й в сила, а е налице друг процесуален ред за съобщаване на акта – този по чл. 72 от АПК, който в случая е спазен, което обстоятелство е служебно известно на съда и е извън обхвата на настоящото касационно производство. Неизпълнението на посоченото задължение по т. 9 от Заповед № РД-01-197/ 11.04.2020г., правилно е квалифицирано от административно-наказващия орган като нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Решението е правилно и по отношение изводите на съда за законосъобразност на обжалваното НП като издадено при спазване на процесуалния закон.
Налице е конкретика и в описателната част на НП относно вмененото нарушение, а именно - че Г. М. на 14.04.2020 г., около 13.20 ч. се е намирал на открито обществено място, находящо се в гр. Б., ж.к. “Еленово“, зад блок № 78, до беседка за отдих, без поставена защитна маска на лицето си, неспазвайки действащата противоепидемична мярка, въведена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Поведението му е било възприето лично и непосредствено от контролните органи, а по делото не бяха представени каквито и да било доказателства, оборващи обвинителната теза. Адресати на задължението за носене на защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, са всички лица, които се намират на открити обществени места, независимо от дейността, която извършват. Съгласно изречение второ на т. 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., “обществени“ са и местата и пространствата /ведно с тези, които са изброени в изречение първо на т. 9/, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване /в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги/. Несъмнено, горепосоченото задблоково пространство, находящо се в ж.к. „Еленово“, гр. Б., където жалбоподателят се е намирал, представлява открито обществено място, което е свободно достъпно и е предназначено за обществено ползване. Поведението му е било възприето лично и непосредствено от контролните органи, а по делото не бяха представени каквито и да било доказателства, оборващи обвинителната теза. В този смисъл, доводите в обратна посока, изложени в касационната жалба, аргументирани с твърдението, че М. е носел защитна маска, която била поставена под устата, т.е. не покривала носа и устата, не оборват отразените в АУАН и НП фактически констатации.
Следователно, нарушението, както в акта за установяване на нарушението, така и в наказателното постановление, е описано с фактическите му белези, позволяващи на М. да разбере в извършването на какво конкретно нарушение е уличен. Предвид това, следва категоричният извод, че АУАН и издаденото въз основа на него НП, отговарят на изискванията съответно на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - описани са достатъчно ясно фактите и обстоятелствата, които осъществяват фактическия състав на вмененото на касатора административно нарушение.
Неоснователен е и доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на чл. 42, т. 7 от ЗАНН.
Касационната инстанция споделя и мотивите на районния съд за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Не са налице конкретни обстоятелства по отношение на конкретното лице, обуславящи приложението на чл. 28 от ЗАНН. С осъществяване състава на посоченото нарушение, се застрашават изключително значими обществени отношения, свързани със защита и опазване живота и здравето на граждани от епидемично разпространение на COVID-19. С оглед характера на пандемията и значителната опасност за живота и здравето на хората от неспазването на противоепидемичните мерки, квалифицирането на деянието като маловажно би обезсмислило прилагането им и би поощрило тяхното нарушаване, като по този начин няма да се постигнат целите на генералната превенция. В тази връзка, настоящият състав намира, че с оглед естеството на извършеното и предмета на нарушението, същото не попада сред маловажните случаи на административни нарушения.
Неоснователни са и наведените с касационната жалба доводи, че Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазванетое противоконституционна, поради следното:
По предложение на Министерския съвет, с Решение от 13.03.2020 г., на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от Covid-19, Народното събрание на РБ е обявило извънредно положение на територията на Република България. За овладяване на извънредната ситуация, на Министерския съвет е възложено да предприеме необходимите мерки, в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на РБ. Основните права на гражданите са неотменими, съгласно чл. 57, ал. 1 от Конституцията. При наличие, обаче, на обявено със Закон извънредно положение, може да бъде ограничено временно упражняването на отделни права на гражданите /чл. 57, ал. 3 от Конституцията/. Всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове, в хипотезата на чл. 73 от АПК, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване на общите административни актове в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Процесната заповед е оповестена чрез средствата за масово осведомяване, както и на страницата на Министерство на здравеопазването, където се намира и към момента, с оглед на което противно на твърдяното с касационната жалба, същата е задължителен акт, пораждащ права и задължения за всички субекти на територията на Р България.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при възникване на извънредна епидемична обстановка, Министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. В съответствие с обявеното извънредно положение, е издадена и процесната Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, с т. 9 на която е въведена цитираната в АУАН и НП противоепидемична мярка за поставяне на маска за лице на открито и закрито обществено място, с оглед на което М. е бил длъжен се съобрази с предписаното със заповедта поведение.
Ето защо, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При касационната проверка на първоинстационното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира наличие на отменителните основания по чл. 348 от НПК.
С оглед изхода от спора, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид правната сложност на делото и извършените действия, съдът счита, че на ОД на М. - Б., следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 904492/31.05.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 3/ 2021г. по описа на Районен съд – Б..

ОСЪЖДА Г. М. М. с адрес: Б., ж.к. “Еленово“, бл. 94, вх. Б, ап. 10, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на М./ – Б., сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Саша Алексова
/п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
М.К.