Normal;и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Р.-. М. със седалище и адрес на управление: гр.П., област Благоевград, ул.“Е. Т.“ №*. вх. *, представлявано от Р. Г. М., срещу Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С2074-0127928/14.03.2023 г., издадена от Н.-О. “. Д. в Г. Д. “. К. П. ЦУ на Н., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. П., ул. „Е. Т.“ № ** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“, във вр. с чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Иска се да се отмени разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на ЗПАМ, като се излагат съответни съображения.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и П. наличието на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
С посочената заповед е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. П., ул. „Е. Т.“ № *. стопанисван от „Р.-. М. и забрана достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т.1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 188 от ЗДДС, във връзка с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение на административния акт.
От представените като част от административната преписка, писмени доказателства- Протокол за извършена проверка серия АА № 0127928 от 02.03.2023г. се установява, че на 02.03.2023г. е извършена проверка от органи по приходите на търговски обект– магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. П., ул. „Е. Т.“ № *. стопанисван от едноличния търговец- жалбоподател. П. проверката е установено, че за извършена контролна покупка на един брой чипс „Чио“ на стойност 4,00 лева, не е издадена фискална касова бележка от монтираното, работещо и технически изправно в обекта фискално устройство. Като е квалифицирал поведението на едноличния търговец като нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от с.з., със Заповед № ФК-С2074-0127928/14.03.2023 г., на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" ЗДДС ответникът е наложил на дружеството принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, и забрана за достъп до него да срок от 14 дни“. С разпореждане, основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение на административния акт.
В случай, че специален закон не допуска предварително изпълнение на индивидуален административен акт, органът, който го издава притежава компетентност да допусне предварителното му изпълнение П. изрично мотивиране на разпореждането с някоя от изчерпателно изброените предпоставки, уредени в хипотезата на чл. 60, ал. 1 АПК - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, П. опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
Декларативното посочване в заповедта за налагане на ПАМ на възможното засягане на събирателната функция на бюджета и за настъпване на значителни и трудно поправими вреди за фиска не може да се свърже с обстоятелствената част на акта, съдържаща установявания за пропуск на адресата му да издаде фискален бон за извършена касова покупка на един брой пакет чипс на стойност 4,00 лева.
Доказването на извършването на административното нарушение по Наредбата за отчитане на извършените плащания в брой в търговския обект е въпрос по съществото на делото относно законосъобразността на самата принудителна административна мярка.
Действително, обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Както принудителната административна мярка, така и допускането на нейното изпълнение трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. Не става ясно с какво се обосновава особено важният държавен интерес в конкретния случай и защо административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от закъснение на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди. Очевидно законодателят не счита, че е налице особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения П. регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона.
Затова П. допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, което в настоящия случай не е сторено. Посочените от административния орган не почиват на конкретни фактически установявания и съвпадат по принцип с целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер и в този смисъл имат отношение към един от елементите за нейната законосъобразност.
За да се обоснове обаче необходимостта от предварително изпълнение е следвало да бъдат посочени допълнителни съображения, обуславящи наличието на изтъкнатите основания, залегнали в закона.
Самият факт на неиздаване на касов бон е определен от законодателя като императивно основание за налагане на процесната ПАМ. Но не фактът на неиздаване на касов бон е основанието за допускане на предварителното изпълнение - в противен случай би се касаело за допускане на предварително изпълнение по силата на закона П. презумиран от законодателя защитим държавен интерес. В случая обаче ЗДДС препраща към АПК и предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, като особено важният държавен интерес следва да се мотивира от органа за всеки конкретен случай.
Бланкетното позоваване на интереса на държавата с оглед защита на фиска, който интерес е водещ във всички случаи и който императивно налага издаването на ПАМ, не представлява мотивираност на разпореждането по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК. Сочените от органа обстоятелства относно местоположението му- в централната част на град П. и „големината“ на обекта, характера на осъществяната дейност и вида на предлаганите стоки, не са обстоятелства обосноваващи наличието на предпоставките за допускането на предварителното изпълнение на заповедта.
Съдът намира, че не е установено от административният орган, че с действията си по неиздаване на касов фискален бон за една покупка, извършена от контролните органи, са били накърнени важни държавни интереси за защитата, за които е наложително да бъде допуснато предварително изпълнение на наложената ПАМ. Липсват доказателства, че търговецът е предприел действия за прикриване на приходи и по този начин уврежда важен държавен интерес.
Не на последно място, установяването на укрити приходи и определяне на данъчните задължения на едно данъчно задължено лице се установява по друг ред и с друг акт, различен от заповед за налагане на принудителна административна мярка.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното разпореждане противоречи на материалния закон, тъй като не е налице която и да е изрично и изчерпателно предвидените с чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК предпоставки за предварително изпълнение.
Предвид изложеното, разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, направеното с жалбата искане за спиране е безпредметно. След като се отменя разпореждането за допускане на предварително изпълнение, то вече не съществува изпълнително основание и е недопустимо след отмяната му, да се допуска и спиране. В този смисъл са определения по адм. дела № 14282/2018 г., № 12057/2018 г. и № 15054/2018 г. на ВАС, Първо отделение.
П. този изход на спора, на дружеството, следва да се присъдят разноските по делото в общ размер на 250лв. от които 50лв. държавна такса и 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение (л.6).
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Благоевград

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С2074-0127928/14.03.2023 г., издадена от Н. на О. “. Д. – С. в Г. Д. “. К. П. ЦУ на Н..
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на “.-. М. със седалище и адрес на управление: гр.П., област Благоевград, ул.“Е. Т.“ №*. вх. *, представлявано от Р. Г. М., сторените по делото разноски в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
Определението е окончателно на основание чл.188,ал.2 от ЗДДС.


СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!

ЕК