Касационното производство е образувано по жалба на А. Б. Д. от с. Б., подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 3304/20.04.2017 г., постановено по нах.д. № 2435/2016 г. на Районен съд – Б..
Касационната жалба е мотивирана изцяло със съображения за необоснованост на фактическите изводи на съда, съответно за неправилност на правните относно приложената норма на чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
Прокурор от О. П. – Б. е оспорил основателността на касационната жалба.
След като обсъди доводите на касационния жалбоподател и след проверка на обжалваното съдебно решение, съдът в настоящия си съдебен състав като касационна инстанция прие следното:
Касационната жалба е подадена от страна, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 АПК, с оглед което е допустима, но неоснователна.
Развитите в касационната жалба съображения изразяват несъгласие с приетите от районния съд за установени по делото от събраните доказателства фактически положения, но необосноваността не е касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Съображенията биха могли да бъдат обсъждани като допуснати от съда процесуални нарушения, във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК /липса на мотиви, доколкото от изложените не личат анализ и съпоставка на противоречивите гласни доказателства/. В това отношение районният съд е положил дължимите усилия за изясняване на обективната истина, като е преценил по свое вътрешно убеждение доказателствата, които е анализирал и въз основа на оценените като достоверни от тях е изградил фактическите си изводи. В този смисъл обжалваното решение е мотивирано /чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК/. При установяване на фактическите обстоятелства, районният съд не е допуснал и съществени нарушения на процесуалния закон – правилата относно събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи на доказателствената дейност. Съдът аналитично е преценявал съвкупността от доказателства по делото и не е проявил тенденциозност към онези от тях, които потвърждават обвинителната теза. Мотивите на въззивното решение съдържат отговор и на останалите възражения на жалбоподателя за необоснованост на обвинението. Неприемливо е изискването на защитата за доказване конкретно участие /фактическо действие/ на всеки един от участниците в груповия лов на 09.10.2016 г. Всички проверени от контролните органи на 09.10.2016 г., сред тях и жалбоподателят, който не отрича този факт, са били с ловните си оръжия на рамо в местността „К.“, за която нямат разрешително за лов /извън определената в Разрешително за групов лов № 011291 местност „М.“/. Очаквано контролните органи не познават всеки един от участниците в лова на 09.10.2016 г. и е нормално и логично да съществуват неточности в показанията им. Не е и необходимо при групов лов доказване кой какви конкретни действия е извършил за квалификацията на поведението на участниците в него като противоправно деяние. В тази насока съдът е разсъждавал правилно в оценката си за достоверност на показанията на Г. и П., като е мотивирал това свое решение със служебното им качество, в което са установили, че всички участници в груповия лов на 09.10.2016 г. са били с оръжия на рамо и са идвали от местността „Кестените“ /св. Попов/, извън посочения в издаденото разрешително район. Ловуване по смисъла на специалния закон е дори престоят с извадено и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не /чл. 43, ал. 1, т. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча/. Същевременно, с основание е отхвърлил като недостоверни обясненията на самия жалбоподател, че се е намирал в ловно поле „М.“ и показанията на свидетеля П., като е отчел тяхната заинтересованост и противоречие с останалия доказателствен материал по делото. Правната оценка на установените по делото обстоятелства е също правилна. Съдът правилно е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение по чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча. При преценката за справедливост на наложените наказания административнонаказващият орган и съдът са оценили всички обстоятелства за индивидуализацията им, като следва да се посочи във връзка с конкретно определения размер на наказанието „глоба“ /над и около минималния размер по чл. 84, ал. 1 ЗЛОД/, че груповият лов е с по-голяма степен на обществена опасност в сравнение с индивидуалния.
По изложените съображения за отсъствието на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3304/20.04.2017 г., постановено по нахд.№ 2435/2016 г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ваня Вълкадинова

/п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
КТ