Normal;и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С. С. Б., с постоянен адрес: гр.С., област Б., ул."К." №*, Ч. А.В. У., със съдебен адрес: гр.Б., ул."Д-р Х. Т." №**, .* против Решение №1040-01-337/22.12.2022г. на Д. на ТП на Н.-Б., и потвърденото с него Разпореждане №011-01-141-3/21.11.2022г., издадено от упълномощено лице за Ръководителя на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-01-38/26.02.2021г. на Д. на ТП на Н.-Б., с което на С. С. Б. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица.
С жалбата се навеждат доводи, че административният орган е постановил незаконосъобразен акт, в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. Излагат се съображения, че неправилно в обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане се приема, че e с временно преустановена дейност и е частично безработно лице. Сочи, че е сключила срочен договор за определена работа, който е изтекъл, поради което е безработно лице. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендират се сторените по делото разноски по представен списък
Ответника – Д. на ТП Н. –гр.Б., Ч. процесуалния си представител оспорва жалбата и счита оспореното решение за правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Административен съд Б. като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Административното производство е започнало по заявление на С. Б. за отпускане на парично обезщетение за безработица с № 011-01- 141/07.06.2022 г. В подаденото заявление е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в Испания за периода от 15.03.2022 г. до 30.05.2022 г.
Оспорващата е подала заявление с вх. № 011-01-141-2/09.06.2022г. за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002, за периода от 15.03.2022 г. до 30.05.2022 г., към които е приложила документи, издадени от Испания (л.41).
С разпореждане № 011-00-141-1 от 09.06.2022 г. на упълномощено лице за ръководител на осигуряване за безработица е спряно образуваното производство до издаване на съответен надлежен документ за осигурителния стаж и доход от Испания (л.39).
На 18.07.2022 г., Ч. „Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“ са получени СЕД U017 и СЕД U004, издадени от компетентната институция на Испания.
Със СЕД U017, компетентната институция на Испания е удостоверила осигурителен период от 15.03.2022 г. до 04.06.2022 г., като е посочена причина за прекратяване на последната заетост - „друго“, с уточнение „прекратяване поради неактивност“. В СЕД U004 е потвърден брутен доход за периода от 15.03.2022 г. до 04.06.2022 г., в размер на 5829,44 евро.
С Разпореждане № 011-01-141-2 от 29.07.2022 г. е възобновено производството за отпускане на обезщетение за безработица на С. Б. (л.31).
На 25.10.2022 г. е получен СЕД Н002 от компетентната институция на Испания, в който по отношение на Б. е установено, че „Тя е работник на срочен договор, поддържа срочен договор с работодателя си, но в момента е безработна поради прекратяване на земеделската си дейност“.
С Разпореждане №011-01-141-3/21.11.2022г. издадено от упълномощено лице за Ръководителя на осигуряването за безработица (л. 9), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква “а“ и чл. 65, § 2 от Регламент /ЕО/ 883/2004, на Б. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотива, че съгласно разпоредбите на Регламент /ЕО/ 883/2004, Н. не е компетентната институция по отпускането на парично обезщетение за безработица. Разпореждането е обжалвано по административен ред.
Представен е СЕД 002, издаден от компетентната институция на Испания, в който е посочено, че „причина за прекратяването е уволнението на служителя по технически причини“.
Представен е и СЕД Н002, издаден от компетентната институция на Испания, в който е посочено, че работникът продължава да е в договорни отношения с фирмата.
С Решение №1040-01-337/22.12.2022г.Д. на ТП на Н.- гр.Б., е потвърдил Разпореждане №011-01-141-3/21.11.2022г. издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. гр.Б.. Изложил е мотиви, че компетентната държава се явява Испания, тъй като там е упражнявана последната трудова дейност от оспорващата, като връзката с държавата по последната заетост не е преустановена. Предвид това е направено и позоваване на решение № U3 на Административната комисия, съгласно което, при предоставяне на обезщетения за безработица се отчита характера на безработицата – пълна или частична. Прието е, че Б. се явява частично безработно лице и като такова, на основание посочената разпоредба на Регламент № 883/2004 има право на обезщетения по законодателството на държавата по последна заетост, в случая Испания. Решението е връчено на Б. на 03.01.2023г. (л.16) и е обжалвано на 17.01.2023г. до АС-Б..
От оспорващата е представено Фирмено удостоверение на Специалната аграрна система за С. Б., в което е посочено, че е налице спиране/прекратяване на трудовото й правоотношение, без да е уточнено кое от двете е налице (л.55-56).
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от страна имаща качеството на заинтересувано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.117, ал.1 от КСО, в писмена форма. Решението е издадено и в съответствие с материалния закон.
По делото не е спорно, че Б. е български гражданин, както и че за периодите от 15.03.2022 г. до 30.05.2022 г. е работила при работодател във Испания.
Република България е държава- член на ЕС, поради което е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза, като е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т.н.
Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., както и в Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/ 2004г.
Като източник на вторичното право на ЕС, регламентът се прилага пряко, т.е. съдържащите се в него норми са пряко приложими във всички държави-членки /чл. 288 от ДФЕС/ и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.
Съгласно чл. 3 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства /по смисъла на чл. 1, параграф “л“/ относно посочените клонове на социална сигурност /обезщетения и помощи/ в т.ч. и относно обезщетенията за безработица /чл. 3, параграф 1, б. “з“/.
С Регламент /ЕО/ № 883/ 2004г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите-членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа : 1. определяне на приложимото законодателство; 2. равенство в третирането; 3. сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица, общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето.
Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата- членка по последна заетост, като компетентна държава, отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004г.
Според чл. 65, § 2 и § 3 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004г., напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава- членка, различна от компетентната държава- членка и което продължава да пребивава в тази държава- членка или се върне в тази държава- членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата- членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата- членка, в която то последно е осъществявало дейност, като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, на чието законодателство за последно е било подчинено. Безработното лице по първото изречение на параграф 2 се регистрира като лице, търсещо работа в компетентните служби по заетостта в държавата- членка по пребиваване, спрямо него се прилага контролна процедура, организирана там и спазва условията, установени от законодателството на тази държава- членка. Ако то също избере да се регистрира като лице, търсещо работа в държавата- членка, в която последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице, се съобразява с изискванията, приложими в тази държава.
В случая приложение намира и Решение № U3 от 12 юни 2009г. относно обхвата на понятието „частична безработица“, приложимо по отношение на безработните лица, упоменати в член 65, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Със същото е разрешен въпроса по следния начин: 1/ По отношение прилагането на член 65, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, определянето на вида безработица (т.е. частична или пълна) зависи от това дали между страните съществува или се поддържа определена връзка от трудовоправно договорно естество, а не от продължителността на евентуални временни преустановявания на дейността на работника. 2/. Ако дадено лице продължава да бъде наето от предприятие в държава-членка, различна от тази, на чиято територия пребивава, но дейността му е преустановена, макар че то може да се завърне на тази позиция по всяко време, лицето се разглежда като частично безработно, а съответстващите обезщетения се предоставят от компетентната институция на държавата-членка на заетост в съответствие с член 65, параграф 1 от посочения регламент. 3/. Ако при отсъствието на каквото и да е трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.
В настоящия случай от събраните пред органа документи не може да се даде еднозначен отговор на спорния въпрос по делото, а именно частична или пълна безработица е налице в случая, с оглед преценката и на компетентния орган за предоставяне на обезщетение. И това е така, защото в представените по делото 3 броя СЕД Н002 се съдържа взаимно противоречива информация. В СЕД Н002 /л.72-75/ е посочено, че „причина за прекратяването е уволнението на служителя по технически причини“. В СЕД Н002 (л.76-79) е посочено, че „работникът продължава да е в договорни отношения с компанията“, а в СЕД Н002 (л.80-82) е посочено като причина за прекратяване на последната заетост - „друго“, с уточнение „прекратяване поради неактивност“. В представеното фирмено удостоверение на Специалната аграрна система е посочено, че е налице спиране/прекратяване на трудовото правоотношение на С. Б., без да е уточнено кое от двете е налице. Така се създава неяснота относно обстоятелството, прекратено ли е трудовоправното договорно отношение на Б. поради уволнение, или спряно или прекъснато е, съответно същата продължава ли да бъде наето лице. С оглед на тези взаимно изключващи се данни, органа е следвало да направи поредно запитване до компетентната институция на Испания, за установяване коя всъщност е вярната информация.
На следващо място, в проведеното производство не е представен трудовият договор на жалбоподателката, или други доказателства за установяване на вида на сключения договор, срока, началната и крайната му дата, с оглед установяване на обстоятелството дали същия е изтекъл. Липсват и съответни установявания след 30.05.2022г. налице ли е упражнявана трудова дейност от Б., с оглед разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО.
В тази връзка административният орган не е положил необходимите усилия, с оглед на разпоредбата на чл. 35 от АПК, да събере всички относими за изясняване на спорните обстоятелства доказателства и с оглед на това едва тогава да вземе едно обосновано решение, основаващо се именно на всички доказателства. Поради тази причина, обжалваното решение на Д. на ТП на Н. и потвърденото с него разпореждане, се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като преписката бъде върната на органа за ново произнасяне по заявлението на Б., след като събере допълнителни доказателства за установяване на посочените по-горе спорни обстоятелства.
С оглед изхода на делото на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в общ размер на 510 лева, от които 10 лева държавна такса и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение (л.5).
Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №1040-01-337/22.12.2022г. на Д. на ТП на Н.-Б., и потвърденото с него Разпореждане №011-01-141-3/21.11.2022г. издадено от упълномощено лице за Ръководителя на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-01-38/26.02.2021г. на Д. на ТП на Н.-Б..
ИЗПРАЩА административната преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б. за ново произнасяне по заявление с регистрационен с № 011-01- 141/07.06.2022 г на С. С. Б., с постоянен адрес: гр.С., област Б., ул."К." №*, съобразно дадените в мотивите на настоящото съдебно решение, задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София да заплати на С. С. Б., с постоянен адрес: гр.С., област Б., ул."К." №*, сумата от 510. 00 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща сторени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.

СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!

ЕК