и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по жалба на Х. А. К., с ЕГН *, с адрес : с. Д., ул. “П.“ № 18, общ. Г., подадена чрез проц. представител - адв.В.А. - АК - Б., със съдебен адрес : гр. Г.Д., ул. “Г.Р.“ № 7, кантората на адв. В. А., срещу Решение № 1040-01-108/ 28.03.2022г. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - /ТП на Н./ - гр. Б., с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, е потвърдено Разпореждане № 014-03-378-1/ 07.02.2022г. издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. - гр. Б. , с което на оспорващата, е отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социално осигуряване, считано от 09.12.2021г. до 09.11.2022г., в размер на 40. 58 лв. дневно.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Сочи се, че с обжалваното решение, неправилно е потвърден определеният с разпореждането размер на отпуснатото на оспорващата обезщетение за безработица. В тази връзка като пороци на акта се сочат липсата на мотиви /фактически и правни основания/, послужили като основание за идването му, неправилен начин на изчисляване на размера на обезщетението за безработица на К., като не е взет предвид действително положения от нея цялостен осигурителен стаж и сбора от заплатени за него осигурителни вноски за следните периоди : 23.09.2021г.- 31.10.2021г. и 16.09.2021г.- 01.10.2021г. в друга държава- членка на Европейския съюз /ЕС/ - Франция. Поддържа се и довод за неправилно възприет начален момент на отпускане на обезщетението, като вместо поисканата с първоначално подаденото заявление дата- 25.10. 2021г., погрешно била възприета датата на второто подадено заявление – 09.12.2021г. Претендира се отмяната на решението на Д. на ТП на Н. - Б., както и на потвърденото с него разпореждане. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание, и в писмени бележки, оспорващата, чрез проц й представител – адв. А., поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на Н. - Б., чрез проц. си представител – ст. юрисконсулт М., в съдебно заседание, и в депозирани по делото писмени бележки, оспорва основателността на жалбата. Намира оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на законосъобразни. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата и доводите на страните, и след служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна :

Със Заявление вх. № 727/ 25.10.2021г. по описа на Дирекция “Бюро по труда“ – гр. Б., рег. № 011-00-1759/ 25.10.2021г. по описа на ТП на Н. - Б., оспорващата Х. К., е поискала от Н., отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, след прекратено последно трудово правоотношение в Република Франция, за периода 15.09.2021г.- 21.10.2021г.

С повторно подадено Заявление вх. № 924/ 09.12.2021г. по описа на Дирекция “Бюро по труда“ – гр. Разлог, рег. № 014-03-378/ 09.12.2021г. по описа на ТП на Н. - Б., оспорващата Х. К., е поискала от Н., отпускане на ПОБ, след прекратено последно трудово правоотношение в Република Франция, за периода 16.09.2021г.- 01.11. 2021г.

Във връзка с декларираното обстоятелство – упражняване на трудова дейност в друга държава, оспорващата е подала в ТП на Н. и Заявление за удостоверяване осигурителни периоди от друга държава- членка на ЕС с вх. № 011-00-1759-2/ 05.11.2021г. към което са приложени документи, издадени от Франция.

Чрез “Електронен обмен на социално- осигурителна информация между България и ЕС“ е изискано издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция на Франция.

На 07.12.2021г. в ТП на Н. – Б. са постъпили изисканите СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция на Франция. Видно от данните в получения СЕД U017, съдържащ осигурителната история на лицето, компетентната институция на Франция, е удостоверила осигурителни периоди за времето от 16.09.2021г. до 01.10.2021г. и от 23.09.2021г. до 31.10.2021г. Посочена е причина за прекратяване на заетостта – “изтичане на срока на договора“, както и компенсация за неизползван отпуск в размер на 21. 48 евро. В СЕД U004 е потвърден доход в размер на 460. 84 евро за периода 23.09.2021г.- 31.10. 2021г. и в размер на 709. 45 евро за периода 16.09.2021г. до 01.10.2021г.

С Разпореждане № 014-03-378-1/ 07.02.2022г. издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. - Б., на оспорващата е било отпуснато парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004, считано от 09.12. 2021г. до 09.11.2022г., в размер на 40. 58 лв. дневно. В него е посочено като последно прекратяване на осигуряването - от 01.11.2021г.; прекратено осигуряване за безработица - чл. 325, ал. 1 , т. 3 от КТ; осигурителен стаж след 31.12.2001г. - 18г. и 5м.; с осигурителен доход за периода от 23.09.2021г. до 31.10.2021г., от който е определен размерът на ПОБ – 1 826. 39 лв.; среднодневен осигурителен доход – 67. 64 лв. и дневно ПОБ - /60 % от 67. 64 лв./ – 40. 58 лв. /л. 12 от делото/.

К. е оспорила разпореждането за отпускане на ПОБ пред Д. на ТП на Н. – Б. по реда на чл. 117 от КСО с твърдение, че разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица е незаконосъобразно относно определения размер на паричното обезщетение и началната дата на отпускането му, като се желае същото да бъде преизчислено, като се вземе предвид сбора от осигурителния доход и за двата процесни периода, а също така се отпусне същото, считано от датата на подаване на първоначалното заявление – 25.10.2021г., а не от повторното – 09.12.2021г.

С оспореното в настоящото производство Решение № 1040-01-108/ 28.03.2022г. на Д. на ТП на Н. - гр. Б., жалбата на оспорващата е отхвърлена като неоснователна, а обжалваното разпореждане на Упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. - гр. Б., е потвърдено /л. 6 и 7 от делото/. Административният орган е приел, че няма основание да бъде изчислено дневно парично обезщетение за безработица в по- голям размер от определения с разпореждането, тъй като в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 62, § 1, във връзка с § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социално осигуряване, конкретният размер на обезщетението за безработица на лицето в разпореждането, е определен само от дохода за периода при последната му работа – по последното прекратено трудово правоотношение с работодателя във Франция. Посочено е също, че не би могло исканото ПОБ да се отпусне считано от 25.10.2021г., доколкото видно от данните в получения СЕД U017, е потвърдена дата на прекратяване на последната заетост – 01.11.2021г., поради което считано от поисканата първоначална дата – 25.10.2021г. изначално не би могло да се отпусне ПОБ, тъй като към този момент, лицето е работило по трудово правоотношение, поради което е налице пречка за отпускане на ПОБ, на основание чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО. Ето защо е прието, че същото следва да бъде отпуснато от датата на подаване на повторното заявление /поискване/ - 09.12.2021г., към която липсват пречки за това. Ответникът изрично е посочил, че в случая намират приложение регламентите на общностното право, при зачитане принципите на примата на правото на ЕС и на прякото прилагане на регламентите и на задължителния им характер.

Решение № 1040-01-108/ 28.03.2022г. на Д. на ТП на Н. - гр. Б., е връчено лично на оспорващата на 30.03.2022г., видно от известие за доставяне, л. 8 от делото.

Жалбата срещу Решение № 1040-01-108/ 28.03.2022г. на Д. на ТП на Н. - гр. Б. до съда, е подадена по пощата, с клеймо от 12.04.2021г., чрез административния орган /л. 2 и 3 от делото/.

Сезиращата съда жалба, е подадена от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение от ответната страна, и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба на Х. К. против посоченото по- горе решение на Д. на ТП на Н. - Б.. Предмет на спора пред него е била жалба срещу Разпореждане № 014-03-378-1/ 07.02.2022г. издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. - гр. Б., с което на оспорващата, е отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социално осигуряване, считано от 09.12.2021г. до 09.11.2022г., в размер на 40. 58 лв. дневно.

Оспореният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО. При издаването му съдът не установи да са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е съобразен с приложимата материалноправна уредба и с целта на закона.

В конкретния казус липсва спор по фактите : че са налице всички изискуеми предпоставки по КСО за отпускане на ПОБ на оспорващата, както и относно периода, за който същото се отпуска. В тази връзка правилно е приложена правната норма на чл. 61 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 “Специални правила за сумиране на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост“, която е относима именно към преценката дали лицето е придобило право на обезщетение за безработица, а не към определяне неговия размер. На практика в казуса, спорните въпроси се свеждат до това, правилно ли е определен размерът на отпуснатото ПОБ, съответно коя е приложимата нормативна регламентация за определяне на среднодневния осигурителен доход /възнаграждение/, за изчисляване на дневния размер на полагащото се обезщетение за безработица и коя е началната му дата. К. поддържа доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на решението при неправилното тълкуване на разпоредбата на чл. 62, § 1, във връзка с § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социално осигуряване. Твърди, че неправилно се приема, че размерът на обезщетението следва да се изчислява без да се съблюдава цялото среднодневно възнаграждение или среднодневният осигурителен доход за законоустановения по българското законодателство 24- месечен период преди датата на прекратяване на осигуряването по чл. 54б, ал. 1 от КСО – и по- конкретно за двата процесни периода на заетост, а единствено среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход от последната заетост.

След присъединяването на Република България към ЕС, се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Действително всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони.

Към настоящия момент тези правила и принципи се съдържат в Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социално осигуряване, в сила от 01.05.2010г., както и в Регламент /ЕО/ № 987/ 2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/ 2004. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. определяне на приложимото законодателство; 2. равенство в третирането; 3. сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. износ на обезщетения. По определяне на обезщетенията за безработица, общият принцип на определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения от този принцип се съдържа в разпоредбите на чл. 65 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004.

В чл. 62, § 1 от Регламента “изчисляване на обезщетения“ се предвижда, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Според § 2 от същия член, § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка. Фактите по спора, съобразени с персоналния и материален обхват на Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социално осигуряване, предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на ЕС, регламентът се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави- членки на ЕС /чл. 288 от ДФЕС/ и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства.

В българското законодателство- чл. 54б, ал. 1 от КСО, е въведен изискуем осигурителен период от 24 месеца, от който период се съобразява среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за определяне на дневното парично обезщетение за безработица. В казуса, в този 24-месечен период, безспорно се включва период на осигурена заетост, при който спрямо К., се прилага законодателството на друга държава-членка. При това положение, съгласно разпоредбата на чл. 62, § 1, във връзка с § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социално осигуряване, за база следва да се вземе предвид трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от осигуреното лице при последната му работа по трудово правоотношение, с приложение на нормите относно конкретния размер съгласно българското законодателство. При така цитираната уредба на регламента, пряко приложима към настоящия спор, обосновава правен извод, че относно размера на обезщетението за безработица се отчита само осигурителният доход от последната заетост на лицето, като при определяне на последната работа, се взема предвид последно прекратеното трудово правоотношение, т.е. това което се явява последно прекратено по време. Следователно, при пряко прилагане на горецитираните разпоредби, размерът на ПОБ следва да се определи от трудовото възнаграждение/ доход, получавани от заинтересованото лице в държавата- членка, чието законодателство се е прилагало спрямо нея, при последната й работа, като заето или самостоятелно заето лице. Именно този осигурителен доход, реализиран при последния осигурител на лицето, по последното прекратено трудово правоотношение в Република Франция – това в периода 23.09.2021г.- 31.10.2021г. в размер на 933. 82 евро /равностойни на 1 826. 39 лв./ е взето предвид в обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, което води до извода, че размерът на обезщетението, е правилно определен според посочената нормативна уредба, в съответствие с приложимите към случая материалноправни норми на Регламент 883/ 2004. Изложените от К. доводи, в насока – включване в периода на изчисление на осигурителния доход и на доходите от правоотношението с осигурителя от Франция в периода 16.09.2021г.- 01.10.2021г., макар и справедливи от социална и житейска страна, с оглед адекватност на размера на обезщетението спрямо осигурителния доход, са обаче в пряко противоречие с нормите на европейското право, поради което и не обосновават наличие на основание за нарушение на материалния закон, респ. за отмяна на решението. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд на Република България по подобни казуси, напр. Решение № 3022/ 09.03.2018г. на ВАС по адм. д. № 10662/ 2017г., VI- то отд.; Решение № 12827/ 23.10.2018г. на ВАС по адм. д. № 3364/ 2018г., VI- то отд.; Решение № 3667/ 21.03.2018г. на ВАС по адм. д. № 752/ 2017г., VI- то отд.; Решение № 1092/ 25.01.2018г. на ВАС по адм. д. № 8424/ 2016г., VI- то отд.; Решение № 8501/ 25.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 3363/ 2018г., VI- то отд. и др.

Следва да се сподели и извода на административния орган относно началната на отпускане на исканото ПОБ. Разказвайки хронологията на събитията в жалбата, оспорващата страна пропуска следните, много съществени обстоятелства. Няма спор, че първото депозирано заявление от Х. К. е от дата 25.10.2021г., в което е декларирано собственоръчно от лицето прекратяване на последното осигуряване, считано от 21.10. 2021г., а видно от данните от получения СЕД U017, издаден от компетентната институция на Франция, потвърдената дата на прекратяване на последната заетост, е друга – по- късна – 01.11.2021г., което се явява пречка за отпускане на исканото ПОБ от посочената дата – 25.10.2021г., тъй като се установява еднопосочно, че към този момент, лицето упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по законодателството на друга държава- членка на ЕС – Франция, а това съобразно чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО се явява пречка за отпускане на ПОБ. Липсват данни в друга насока, противно на установеното в получения СЕД U017, поради което съдът няма как да приеме друга, различна дата от установената в него, относно прекратяване на последното трудовото правоотношение на К.- 01.11.2021г., като тежестта да установи подобно обстоятелство, с оглед и разяснената доказателствена тежест в процеса, е изцяло на оспорващата страна, а не на ответната, както погрешно счита К.. И това е така, тъй като с достатъчно убедителни и надеждни писмени доказателства- получен СЕД U017 от компетентна институция на друга държава- членка на ЕС, е установено подобно релевантно обстоятелство, като всеки който твърди нещо противно на посоченото, следва да проведе насрещно доказване и да го обори. В казуса нито в производството в административната му фаза, нито в съдебната, оспорващата страна ангажира подобни доказателства, с които да обори установеното в СЕД U017, нито дори се поиска даването на възможност за това. А след като не е проведено насрещно доказване на установеното в образец СЕД U017, то именно посочената в него дата, следва да се приеме за дата на прекратяване на последното трудово правоотношение на К.- 01.11.2021г. Нещо повече – преди постановяване на стабилен акт /разпореждане или отказ за отпускане на ПОБ/, на 08.12.2021г. К. е прекратила регистрацията си като безработно лице. В този смисъл, и доколкото второто подадено от нея заявление, е с дата 09.12.2021г., няма от коя по- ранна дата да бъде отпуснато безспорно следващото й се, обезщетение за ПОБ.

Посоченото обуславя извод за неоснователност на сезиращата съда жалба, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

По разноските. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото. Оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на Н., сумата от 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, доколкото на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, именно Националния осигурителен институт, е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспорения акт – ТП на Н. – Б.. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че съобразно Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт – чл. 2, ал. 1 от същия, единствено Н. е юридическо лице със седалище - гр. София, не и териториалните му поделения, тъй като на същите с посочения устройствен правилник, такъв статут – на юридическо лице не е придаден, поради което на посоченото основание - § 1, т. 6 от ДР на АПК единствено и само Н. е легитимирания субект, в чиято полза или тежест биха могли да бъдат присъждани разноски.

По изложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от Х. А. К., с ЕГН *, с адрес : с. Д., ул. “П.“ № 18, общ. Г., чрез проц. представител - адв.В.А. - АК - Б., срещу Решение № 1040-01-108/ 28.03.2022г. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Б., с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, е потвърдено Разпореждане № 014-03-378-1/ 07.02.2022г. издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. - гр. Б..

ОСЪЖДА Х. А. К., с ЕГН *, с адрес : с. Д., ул. “П.“ № * да заплати на Национален осигурителен институт, с адрес : гр. С., бул. “А.С.“ №*, представляван от Управителя, сумата от 100. 00 лв. /сто лева/, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 119 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “б“ от КСО.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

КТ