Производството по делото е по чл. 208 и следващите от АПК, във вр. с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Директора на РИОСВ Б. срещу решение на
Районен съд - П., постановено по НАХД № 1239/2008 г. по описа на същия съд.
Касационният жалбоподател е останал недоволен от решението на Районен съд - П.,
с което е отменено наказателното постановление, издадено от директора на РИОСВ
Б.. Твърди се, че решението на районният съд е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на процесуалните и материални норми. Твърди се,че АУАН
е оформен съгласно изискванията на чл.43, ал.2 от ЗАНН,видно от акта на стр.2 в
която са посочени двама свидетели при отказ на нарушителя на подпише акта,
техните адреси и дата на оформяне на отказа. Поради което
административнонаказващия орган приема,че акта е редовно връчен при условията
на отказ. Твърди се още,че с писмо до кмета на О. П. са изпратени 2бр. АУАН,
като в отговор на това с писмо кмета на О. П. е върнал един от екземплярите.
Поради това се твърди,че е налице връчване по реда на 43,ал.4 от ЗАНН. Иска се
отмяна на обжалваното решение.
В с. з. касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Топчиев,
редовно упълномощен, поддържа касационната жалба, не сочи нови доказателства.
По същество моли съдът да отмени атакуваното решение на районния съд и да
потвърди наказателното постановление.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Представителя на окръжна прокуратура Б. дава становище, че жалбата е допустима
и по същество основателна и предлага съда да отмени решението на районния съд и
да потвърди наказателното постановление.
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 22.02.2008 г. старши експерт при РИОСВ извършил проверка в О. П.-замърсени
терени в ромската махала. За извършената проверка е съставен констативен
прокол, с който са дадени предписания на кмета на О. П. до 28.03.2008г. да
бъдат изпълнени. На 11.03.2008г. с писмо изх.№370 Директора на РИОСВ Б. е
изпратил покана до кмета на О. П. да се яви в РИОСВ на 24.03.2008г. в 11.00
часа за съставяне на АУАН за наличието на незаконно сметище с особено големи
площ и обем на натрупани отпадъци, констатирано с констативен протокол. Това
писмо е изпратено по пощата с известие за доставяне, което е оформено като дата
на получаване 13.03.2008г. и положен подпис, като не е посочено името и
качеството на лицето, получило доставката. АУАН е съставен на 24.03.2008г. –
датата на която нарушителят е следвало да се яви за сътавянето му. На другия
ден 25.03.2008г. с писмо изх.№402 на кмета на О. П. е изпратен съставеният АУАН
за предявяване. АУАН е изпратен по пощата с обратна разписка, оформен с дата
27.03.2008г. и подпис без да е посочено името и качеството на лицето поличило
пратката. В кориците на първоинстанционното дело се съдържат 2бр. заверени
копия от АУАН,като първото копие е заверено от О. П., а второто копие е
заверено от РИОСВ. В първото копие са посочени имената на двама свидетели при
предявяване на акта, а във второто са посочени и адреси на свидетелите и дата-
16.04.2008г. на оформяне на отказа. На 24.06.2008г. е съставено обжалваното
пред първата инстанция НП.
С решението си Районен съд - П. е отменил наказателното постановление, като е
приел, че е в административно-наказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение на разпоредбата по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, актът не е
предявен на нарушителят. Районният съд е приел, че е нарушена и разпоредбата
на чл. 52, ал.2 от ЗАНН, а именно АНО не е изпълнил задължението си да върне
акта на актосъставителя, като установи,че той не е предявен надлежно.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна поради което е
процесуално допустима и по същество е неоснователна.
Районният съд е приел, че е нарушена процедурата по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. От
текста на приложения акт и от показанията на разпитаните свидетели се
установява, че актът е съставен в отсъствието на нарушителя. При тази ситуация
актът се изпраща на съответната служба по местоживеене на нарушителя за
предявяване и подписване.
По делото са приложени 2бр. заверени копия от АУАН,като първото копие е
заверено от О. П., а второто копие е заверено от РИОСВ. В първото копие са
посочени имената на двама свидетели при предявяване на акта, а във второто са
посочени и адреси на свидетелите и дата-16.04.2008г. на оформяне на отказа,
поради което не може безспорно да се приеме, че актът за установяване на
административно нарушение е връчен надлежно на нарушителя.
Горното налага безпротиворечивия извод, че актът за установяване на
административно нарушение не е връчен в съответствие със законовите изисквания,
което е довело до недопустимо ограничаване правото на защита на санкционираното
лице. Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН гарантира правото на нарушителя да се
запознае със съдържанието на акта за установяване на административно нарушение.
Съгласно тази разпоредба, след съставянето му актът следва да бъде предявен на
нарушителя за подпис или да му бъде изпратен за връчване по реда на чл. 43, ал.
4 от ЗАНН - чрез съответната служба /на съставилото акта учреждение/ или чрез
съответната общинска администрация по местоживеенето /постоянния адрес/ на
лицето.
От друга страна, разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН предвижда, когато
административно-наказващият орган констатира, че актът не е бил предявен на
нарушителя, е длъжен да го върне на актосъставителя, а не да издава наказателно
постановление. Неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на
наказателното постановление, тъй като е ограничено правото на нарушителя да се
защити още в хода на самата административно-наказателната процедура.
Невръчването на акта не е от нарушенията, които могат да бъдат санирани по реда
на чл. 53 от ЗАНН, понеже води до тежко ограничаване на правото на защита на
лицето, чиято административно-наказателна отговорност се ангажира, а подобно
нарушаване на правото на защита на свой ред води до опорочаване на цялата
административно-наказателна процедура и съответно до отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Предвид изложеното, касационният състав счита, че не е допуснато нарушение на
закона от Районен съд-П., което да налага отмяна на решението,поради което
следва да се остави в сила.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
касационният състав на Административен съд-Б.

РЕШИ:

Оставя в сила решение №398/30.04.2009г., постановено по НАХД №1239/2008 г.
по описа на Районен съд-П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: Членове:1/

2/