и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Р. В. С. от гр.Б., ж.к. “Запад” 44, .1, А. против
Решение №Б-9 от 07.10.2009г. на Д. на ТП на Н. - Б., с което е потвърдено
Разпореждане №011-00-2065/21.08.2009г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при РУСО - Б.. С разпореждането на оспорващия е отказано отпускане
на парично обезщетение за безработица.
В жалбата оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на решението и
потвърденото с него разпореждане. Твърди, че периода на незаконното му
уволнение от 23.10.2007г. до 05.08.2009г. е признат за трудов стаж, който е
равен на осигурителния стаж и за този период същия е бил осигурен за
безработица, поради това има право на обезщетение.
В съдебно заседание оспорващият се явява, поддържа жалбата и иска отмяна на
издаденото решение и потвърденото с него разпореждане.
Ответникът - Д. на ТП на Н. - Б. чрез процесуалният си представител изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено следното:
С Решение №3901/07.08.2008г. на Районен съд - Б. е признато уволнението на Р.
В. С. за незаконно и е отменена Заповед №106/08.10.2007г. на управителя на
„П. К.” ООД Б. за прекратяване на трудовия договор. С уведомление на РС
- Б. от 15.07.2009г. С. е уведомен, че е възстановен на предишната работа.
В законоустановеният двуседмичен срок - на 27.07.2009г. С. е подал молба до
управителя на „П. К.” ООД - Б. за възстановяване на предишната си
работа, считано от 28.07.2009г. С резолюция върху молбата е наредено да се
сключи трудов договор с лицето от 03.08.2009г. На 05.08.2009г. С. подава нова
молба до управителя на "П. К." ООД, с която заявява,че не желае да заема
посочената длъжност и моли на основание чл.325, т.2 от КТ да бъде прекратен
трудовия договор. Въз основа на молбата, със Заповед №172/05.08.2009г. на
управителя на дружеството трудовият договор на С. е прекратен, считано от
03.08.2009г.
Със Заявление вх.№011-00-2065/14.08.2009г. С. е поискал от Д. на ТП на Н. да му
бъде отпуснато парично обезщетение за безработица в следствие на прекратеното
му правоотношение с "П. К." ООД.
С разпореждане №011-00-2065-1/21.08.2009г. Ръководителят на осигуряването за
безработица при РУСО - Б. е отказал отпускане на парично обезщетение за
безработица. С разпореждането е прието, че лицето не отговаря на условията на
чл.54а, ал.1 от КСО – не е осигурено за девет месеца от последните 15
календарни месеци във фонд “безработица”, а за периода от 23.10.2007г. до
02.08.2009г. лицето е осигурено само за фонд “Пенсии”.
В производството по обжалване на разпореждането по административен ред
Директорът на ТП на Н. - Б. е издал атакуваното в настоящото производство
решение, с което със същите мотиви е потвърдил горепосоченото разпореждане.
Приел е, и че лицето няма отработени дни и изплатено възнаграждение в
осигурителя за периода след възстановяване на работа, като се е позовал на
Констативен протокол за извършена проверка по разходите на ДОО на "П.
К." ООД, съставен от финансов ревизор при РУСО – Б..
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 и чл.169 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е в срока по чл.118 от КСО, от
адресата на оспорения акт, чиито права и интереси пряко засяга, което определя
и интереса от търсената съдебна защита. По същество жалбата е неоснователна
поради следното:
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане изхождат от компетентни
съгласно чл.117, ал.1 и чл. 54ж от КСО органи, издадени са в предписаната от
закона форма и съдържание (чл.117, ал.3 от КСО), както и при спазване на
производствените правила за издаването им.
Съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са
правилни и законосъобразни, постановени при изяснена фактическа обстановка.
Съгласно чл.54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-
малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването.
В настоящия случай основния спор между страните се свежда до това - подлежал ли
е жалбоподателя на осигуряване за безработица за времето на уволнението му,
признато от съда за незаконно.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от КСО времето, през което лицата не са работили поради
незаконно недопускане или отстраняване от работа се зачита за осигурителен
стаж. Но според чл. 9, ал. 5 от КСО осигурителните вноски по ал. 3 са в
размерите за Фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно
осигуряване. За посочения период тази категория лица нямат статут на такива
осигурявани за всички социални рискове, вкл. за безработица, а покритият
социален риск е само този за фонд “Пенсии” и ДЗПО. Следователно, за периода на
незаконното му уволнение С. не е бил осигуряван за безработица, като
осигурителни вноски за този фонд не са били дължими от работодателя. Ето защо
С. няма право на обезщетение по чл. 54а КСО, тъй като след възстановяването му
на работа е необходимо да е бил осигуряван нови 9 месеца за фонд безработица,
което в настоящия случай не е налице.
Горните съображения налагат извод за законосъобразност на Решение №Б-9 от
07.10.2009г. на Д. на ТП на Н. – Б. и потвърденото с него Разпореждане №011-
00-2065/21.08.2009г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО -
Б..
Ръководейки се от изложеното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от
АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. В. С. от гр.Б., ж.к. “Запад” 44, .1, А. против Решение
№Б-9 от 07.10.2009г. на Д. на ТП на Н. - Б., с което е потвърдено Разпореждане
№011-00-2065/21.08.2009г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
РУСО - Б..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.


СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова
Вярно с оригинала!
Е.Ф.