и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 25, ал. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) /отм./.
Образувано е по жалба на И. Ф. Л. от с.Л., община С. срещу Заповед рег.№
247/11.05.2010г. на Н. на РУ на М.-С., с която на основание чл. 25, ал. 1,
предл. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и
боеприпасите /ЗКВВООБ/, му е наложена принудителна административна мярка -
отнемане на разрешението за съхранение и за носене на ловно оръжие за срок от 5 години, и е иззето ловното оръжие.
В жалбата се излагат доводи, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на административно-процесуалните правила, в противоречие материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че не е налице употреба на огнестрелно оръжие не по предназначначение. Иска се отмяна на обжалваната заповед, алтернативно да бъде намален размера на наложената административна мярка до минималния срок, предвиден в закона. В съдебно заседание оспорващия се представлява от адв.Х., която поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта, алтернативно за намаляване на размера на наложената административна мярка до минималния размер.
Ответникът – Н. на РУ на М.-С., чрез юрк. Я.-С., изразява становище за
неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалваната заповед.
Представителят на О. прокуратура-гр.Б. дава мотивирано становище за
неоснователност на жалбата.
Административен съд - Б., като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и обсъди доводите, изложени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е законосъобразността на Заповед рег.№ 247/11.05.2010г. на Н. на РУ на М.-С., с която на основание чл. 25, ал. 1, предл. 1 от ЗКВВООБ, на И. Ф. Л. от с.Л., община С. е наложена принудителна административна мярка - отнемане за срок от пет години на разрешение –Приложение №4 с рег.№255/28.09.2007г. за съхранение на ловно оръжие, отнемане на разрешение –Приложение №4 серия АЛ №182503/28.09.2007г. за носене на ловно оръжие и е иззет ловен полуавтомат „Цезар Гуерини”, калибър 12 №201814/301844 и наличните боеприпаси за нея. Заповедта е връчена срещу подпис на оспорващия на 13.05.2010г., видно от отбелязване върху нея.
В заповедта е установена следната фактическа обстановка: На 16.04.2010г.
около 16.00часа в местността „Арпаджика”, землище на с.Л., община С. оспорващия е произвел изстрели със законно притежаван ловен полуавтомат марка „Цезар Гуерини”, калибър 12, №201814/301844 по овчарски кучета, охраняващи стадо овце. По делото е представена докладна записка рег.№6201/03.05.2010г. на ПИ М. касаеща процесния случай. Приложено е и обяснение от оспорващия по случая.
От представено удостоверение вх.№963/16.09.2010г. на Районна прокуратура-С. се установява, че по случая е започнато досъдебно производство № 338/2010г. по описа на РУ на М.-гр.С..На жалбоподателя е издадено Разрешение №255/28.09.2007г. /л.15/ от Н. на РУ на М.-С. /Приложение №4/ за съхранение на ловен полуавтомат „Цезар Гуерини”, калибър 12 №201814/301844. На същия е издадено и Разрешение № И-227 /серия АЛ №182503/28.09.2007г./ от Н. на РУ на М.-С. /Приложение №2/ за носене на ловно оръжие на ловен полуавтомат „Цезар Гуерини”, калибър 12 №201814/301844 /л.17/.По делото е приложено удостоверение изх.№АБ-03-302/01.10.2010г. от Кмета на община С., с което се удостоверява, че В. К. А. от гр.С. няма регистрирани кучета в община С..
Представено е и удостоверение рег.№8957/28.06.2010г. на ВРиД Началник РУП-С. от което се установява, че по отношение на оспорващия няма налагани други
наказания и ПАМ по ЗКВВООБ.По делото са разпитани свидетелите В. Д., В. К. А. и Х. Ф. Л.. Свид.Д. посочва, че е пасир на стадо от 200 овце, и 4 кучета, собственост на В. А..
Заявил е, че на посочената дата е дошъл оспорващия, който след като слязъл от джипа си започнал да стреля по кучетата, при което ранил две от тях. След това стрелял и брат му Х. Л., който е убил едно от кучетата. Д. е посочил, че
кучета не са били агресивни, никога не са нападали човек и в конкретния случай
също не са нападнали братята. Заявява, че се е изплашил от изстрелите, тъй като и към него е отправена също заплаха за саморазправа. Свид. А. е посочил, че е собственик на стадото и кучетата. Разбрал от кмета на селото, за инцидента.
Едно от кучатата му било убито, а другото е било ранено и лекувано повече от
два месеца. Заявява, че никога не са се оплаквали от неговите кучета. Свид.
Х. Л., брат на оспорващия заявява, че на посочената в заповедта дата
двамата заедно са били тръгнали за тяхната нива и си взели законното им ловно
оръжие, тъй като преди това майка им била нападната от кучетата, които
разкъсали тяхното куче. По пътя били нападнати от кучетата и стреляли във
въздуха и продължили. Посочил е, че кучетата са били безстопанствени, без
спъвачки, без намордници. След това видяли овчаря и стадото. Свид.Л. посочва,
че са разбрали, че има ранени кучета едва на следващия ден, когато били
извикани от РПУ-С..
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е законосъобразността на Заповед рег.№ 247/11.05.2010г. на Н. на РУ на М.-С., с която на наложена принудителна административна мярка - отнемане, за срок от пет години, на разрешението за носене и съхранение на ловно оръжие и боеприпаси и изземване на оръжието от И. Ф., на основание чл. 25, ал. 1 ЗКООВВБ /отм. ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г. / понастоящем Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Принудителните административни мерки по Глава III от ЗКВВООБ /отм./ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност и като мерки за административна принуда с превантивен характер, целят да предотвратят извършването на конкретно закононарушение и вредните му последици. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - видно от данните по делото разрешението за носене и съхранение на огнестрелно оръжие е издадено от Н. на РУ на М.-С.. В чл. 24 от ЗКВВООБ изрично е указано, че ПАМ се налагат от министъра, или упълномощени от него лица. В случая упълномощаването на началниците на РУ да налагат мерките е извършено от Министерския съвет на РБ с Правилника за прилагането на закона, т. е. от орган, горестоящ на министъра и с акт от по-горна степен, в сравнение с министерска заповед за упълномощаване. В този смисъл е и постоянната практика на ВАС по прилагането на този закон и правилника за прилагането му. В тази връзка е и настъпилото изменение, като в чл.154 от ЗОБВВПИ предвижда при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 издаденото разрешение да се отнема с решение на органа, издал разрешението.
Разпоредбата на чл.25,ал.1 от ЗКВВООБ предвижда отнемане на разрешението за дейности с огнестрелни оръжия и боеприси и иземмване на оръжието за срок от една до пет години когато оръжието се използва не по предназначение или по начин, създаващ опасност за живота и здравето на гражданите. Такова правомощие е предвидено и с чл.153,т.6 от ЗОБВВПИ.
Принудителната административна мярка е предвидена в закона и е приложена след като е установено наличието на нормативните предпоставки за това, а именно, че жалбоподателят използа огнестрелно оръжие не по предназначение.
Изводите на административния орган за наличие на предпоставки за издаване на
обжалваната заповед се подкрепят от доказателствата по делото.
В процесния случай се установява по категоричен начин, че на описаната в
заповедта дата, час и място 16.04.2010г., около 16.00 часа жалбоподателят И. Л.
е произвел изстрели с притежаваното от него ловно оръжие - полуавтомат „Цезар
Гуерини” в местността „Арпаджика”, землището на с.Л., община С..Опорващия,
заедно с брат си свид.Х. Л. са стреляли по овчарски кучета, охраняващи
стадо овце. От обясненията на оспорващия, както и от показанията на
свидетелите се потвърждава твърдяното обстоятелство. Посочените факти по
същество не се отричат от жалбоподателя, който макар да не отрича използването на оръжието на посоченото време, място и начин, поддържа, че е предприел действието във връзка с нападението на кучетата. Така поддържаните факти не се потвърждават от събраните по делото доказателства. В обясненията си оспорващия не твърди, че е тръгнал да ловува, а че е тръгнал на нивата, като е взел ловното си оръжие. Обстоятелството, че кучетата, охраняващи стадото не са били регистрирани съобразно Закона за защита на животните е основание за ангажиране на администартивнонаказателната отговорност на собственика А., който не е
регистрирал домащните си животни. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за
конкретния случай. Съдът не възприема доводите на оспорващия, че е действал при неизбежна отбрана, тъй като този институт и приложим единствено и само при
наличието на нападение от страна на човек. Не е налице и „крайна
необходимост”, тъй като при този институт следва предприетото действие да е
единствено възможно за избягване на опастността – а в конкретния случай това не е така. Обстоятелството, че оспорващия е отишъл на нивата си с заредено ловно оръжие, изключва приложението на институтите на "неизбежна отбрана" и "крайна необходимост". Напротив с оглед на твърдението, че в по-предишен момент е било налице нападение от процесните кучета на майката на оспорващия, както и на собственото му куче, обуславя извода, че същия е отишъл на нивата си с нагласа за саморазправа с тези кучета. Следва да се отбележи, че с оглед на стрелбата е създадена и непосредствена опастност и за живота на пастира на стадото.
Контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите в Република България и условията и редът за издаване и отнемане на разрешения за упражняването им е уреден със ЗКВВООБ /отм./ и Правилника за неговото
приложение. С оглед високата степен на риск от обществена опасност при
осъществяване на този вид дейности, нормативната регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим. По дефиниция ловното оръжие е предназначено за отстрел на дивеч по реда и условията, посочени в Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и Правилника за прилагането му, като по аргумент от чл. 14в от ЗКВВООБ, същото се пренася до мястото на лова в разглобен вид или в калъф, а боеприпасите се пренасят отделно от оръжието. Следователно, в случая не е налице и хипотезата на ловуване по смисъла на чл. 80 от ППЗЛОД. Съобразно чл.15а от ЗКВВООБ /отм./ се забранява откритото носене на огнестрелно оръжие освен при осъществяване на охранителна дейност, каквато дейност в случая не е налице. Освен това с разпоредбата на чл.15б,ал.3 от ЗКВВООБ се въвежда изрична забрана за носене и пренасяне на огнестрелно оръжие за самоотбрана /каквато се твърди от оспорващия/ с патрон в цевта. Фактът, че жалбоподателят е извадил ловното си оръжие и с него е стрелял по кучета, охраняващи стадо, без да е налице разрешение за лов, сочи на употреба на оръжието не по предназначение, което поражда правото на органа за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 25, ал. 1, пр. 1-во от ЗКВВООБ.
От така установеното от фактическа страна се обосновава изводът, че
жалбоподателят е употребил оръжието не по предназначение Следователно,
оспорената заповед е издадена при правилно прилагане на материалния закон,
който е бил в сила към момента на издаване на обжалваната заповед. Същата е
надлежно мотивирана и е съобразена с целта на закона. Принудителните
административни мерки по глава III от ЗКВВООБ се налагат самостоятелно и независимо, без да са обусловени от провежданото съдебно производство за ангажиране на наказателна отговорност на съответното лице за каквото има данни в случая. Касае се за различни производства, осъществявани от различни държавни органи при наличието на съответните предвидени в приложимите материални закони предпоставки.
Срокът, за който ще бъде наложена принудителната административна мярка, се определя от административния орган, и същият не е задължен да излага мотиви какви са съображенията му за това. Целесъобразността при налагане на принудителната административна мярка се проверява само доколкото следва наказанието да бъде в рамките на установения от закона срок. Ако няма такова съответствие, това би обусловило незакосъобразност на акта и връщане на органа за ново произнасяне, което в случая не е налице, тъй като актът е издаден след изменението на чл. 25, ал. 1 от ЗКВВООБ, с което срокът за налагане на наказание е регламентиран от една до пет години.
С оглед на изложеното и с оглед на особеностите на осъщественото деяние /произвеждането на множество изстрели и създаване на опастност за живота на пастира на стадото/ не може да бъде намаляван срокът на наложената принудителна административна мярка.
По тези съображения, съдът, намира, че жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна, поради което и на основание чл.172,ал.2,т.4 от АПК,
Административен съд Б.,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Ф. Л. от с.Л., община С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка рег.№ 247/11.05.2010г. на Н. на РУ на М.-С..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от от обявяването му на страните.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК