и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на К. М. С.,от с.К.,обл.Б.,против Решение № 2153-01-10/02.02.2023 г.на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на Н.)-Б.(л.14),с което е потвърдено Разпореждане № */09.11.2022 г.на Началника на отдел „Пенсии“ при ТП на Н. - Б.,с което на основание чл.68,ал.3 от КСО е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 397.19 лв. и е по чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК),във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

В жалбата се твърди,че решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, тъй като са издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл.146,т.3 и т.4 от АПК.Твърди се,че на оспорващото лице е определен размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,който е по-неблагоприятен в сравнение с пенсията за инвалидност поради общо заболяване.Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, ведно със законните последици от това.Претендират се разноски по представен списък.В съдебно заседание и в приложени писмени бележки оспорващото лице,чрез процесуален представител,поддържа жалбата и моли да бъде уважена.Претендират се разноски по представен списък.

Ответникът - Директорът на ТП на Н. – Б.,чрез процесуалния си представител,оспорва жалбата като неоснователна и иска БлАС да я отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Представя и писмени бележки по съществото на спора.

Благоевградският административен съд,след като обсъди събраните доказателства по делото,намира за установено следното:

На 27.03.2000 г. К. С. е подал заявление за отпускане на лична пенсията по болест с приложени доказателства за придобития осигурителен стаж,както и Експертно решение № 0528 от зас. № 071/20.04.1999 г. и Експертно решение № 0115 от зас. № 025/11.02.2000 г.,двете на ТЕЛК(стр.18 и 19).С последните на С. е била определена трета“ група инвалидност,с дата на инвалидизиране 22.12.1998 г. и срок на инвалидността 01.02.2002 г. (л.18).

С Разпореждане № 33/08.08.2000 г. на оспорващия е отпусната лична пенсия за инвалидност,поради общо заболяване и е определен размерът й: считано от 01.01.2000 г. – 66.53 лева и считано от 16.06.2000 год. – 69.14 лева.Признат е осигурителен стаж към датата на инвалидизиране (22.12.1998 г.) – 16 години,8 месеца и 23 дни. Размерът на отпуснатата пенсия е бил осъвременяван през 2001 и през 2002 год.

С Разпореждане № */20.11.2002 год. е отказано продължаването на изплащането на личната пенсия за инвалидност,като е съобразена разпоредбата на чл.72 от КСО,тъй като при преосвидетелстване е определен процент 44,32 %,намалена работоспособност – с експертно решение № 0272 от заседание №117/16.10.2002 г. на НЕЛК по очни болести е отменено решение на ТЕЛК № 2039/23.07.2002 г.

Със заявление с вх.№ 2112-01-9/04.01.2019 год. С. е поискал да му бъде възстановена личната пенсия за инвалидност,поради общо заболяване(л.23),прилагайки ЕР № 2190 от зас.101 на 12.06.2018 г.,издадено от Втори състав на ТЕЛК от „МБАЛ – Б.“ ,с което е определена 52 на сто трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 22.12.1998 г. и срок на инвалидността 01.06.2019 г.,потвърдено от Медицинската комисия към ТП на Н.-Б. с решение № 3350 от зас. 052 на 02.07.2018 г. (л.25-л.26).

С Разпореждане № */17 от 11.02.2019 г. е била отпусната лична пенсия за инвалидност,поради общо заболяване за 52 % намалена работоспособност от 04.01.2019 г. със срок на инвалидността до 01.06.2019 г.в минималния размер по чл.75,ал.4 от КСО – 176.46 лв. (л.39).

С Разпореждане № */28 от 09.05.2019 г. на оспорващото лице е била възстановена личната пенсия за инвалидност,с определен размер и периоди,както следва:за периода от 12.06.2018 г. – 220.95 лева, за периода от 01.07.2018 г. – 229.35 лева,а за периода от 04.01.2019 г. е спряна изчислената в минимален размер пенсия и е разпоредено изплащане на пенсия в размер на 229.35 лева до 01.06.2019 г.Определен е индивидуален коефициент от 1.449(л.23).

След представяне на Експертно решение № 3454 от зас.№ 158/26.09.2019 г. с Разпореждане № */12.11.2019 г. е възобновено изплащането на личната пенсия за инвалидност в минимален размер от 176.46 лева от 02.06.2019 г. и е определен размер на пенсията,считано от 01.07.2019 год. от 186.52 лв.(л.45 и л.46).

На 03.01.2020 г.,оспорващият е подал запитване,относно размера на личната си пенсия,заведено с вх.№ 1013-01-1 от същата дата.(л.48).С Разпореждане № */10.02.2020 г.(л.49) е анулирано последното разпореждане и е възстановена личната пенсия за инвалидност,поради общо заболяване за 60% намалена работоспособност – пожизнено,като е определен размер,както следва: от 02.06.2019 г. – 229.32 лв. и от 01.07.2019 г. – 242.39 лв.Определен е коефициент от 1.449 (л.49).На 30.04.2020 г. против разпореждането С. е подал възражение с вх.№ 4 1013-01-25 (л.52).

С Разпореждане № */30.07.2020 г.(л.57) е преизчислен размерът на пенсията на основание чл.102, ал.1 от КСО,като е зачетен осигурителен стаж,придобит след пенсионирането от 07 месеца и 02 дни и е определен размер на пенсията,както следва: от 01.03.2020 г. – 242.39 лв. и от 01.07.2020 г. – 258.63 лв.(л.57).Против разпореждането оспорващия е подал жалба до Д. на ТП на Н. гр.Б.,заведена с вх.№ Ц1012-01-686/30.09.2020 г.,с оплакване за неправилно определен размер на пенсията (л.56).

С Решение № Ц 2153-01-25/28.10.2020 г. Директорът на ТП на Н.-Б. е потвърдил Разпореждане № */30.07.2020 год. на Началника на отдел „ПО“ при ТП на Н.-Б.,като е преценил,че правилно пенсионният орган е определил размера на личната пенсия за инвалидност,поради общо заболяване на оспорващия, според изискванията на чл.70, ал.1 и ал.3 и чл.75 от КСО(л.60). Този акт по жалба на К. С. е потвърден с Решение № 431/10.03.2021 г.,постановено от Административен съд-Б. по адм.д.№ 998/20 г.След касационна проверка съдебното решение,като законосъобразно е оставено в сила с Решение № 10968/01.11.2021 г. на ВАС по адм.д.№ 6344/21(л.62 и л.65).

Със заявление с вх.№ 2113-01-1528/20.07.2022 г. С. е поискал да му бъде бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст(ОСВ) при условията на чл.68,ал.3 от КСО(л.76).

За определяне размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.,с писмо изх. № 1029-01-1528#1 от 22.08.2022 г. е проведена служебна кореспонденция с Отдел „Осигурителен архив“ към ТП на Н.-Б.. Изискано е да бъде издаден образец УП-15 с получения от жалбоподателя осигурителен доход,посочен за всеки месец на отделен ред, за периода от 01.01.1980 г. до 01.01.1992 г. от ТКЗС- гр. П.(л.83).В отговор са издадени удостоверение обр. УП-15 изх. № 5527-01-77 от 26.09.2022 г. и удостоверение обр. УП-15 изх. №5531-09-2931#1 от 19.10.2022 г.,с посочен осигурителен доход,които били изпратени на жалбоподателя за сведение(л.84 и сл.).

След разглеждане на документите пенсионният орган е установил,че към дата на придобиване на правото за пенсиониране - 12.06.2022 г. оспорващото лице е имало навършена възраст - 66 години и 10 месеца и следния осигурителен стаж и общ осигурителен стаж по условията на втора категория труд - 10 години 08 месеца и 19 дни и трета категория труд - 06 години 09 месеца и 27 дни.Общият осигурителен стаж,превърнат по реда на чл.104 от КСО,възлизал на 20 години 02 месеца и 21 дни.Пенсията е изчислена от осигурителен доход - 13062.79 лв. за времето от 27.12.1988 г. - 22.08.2008 г.,като е определен индивидуален коефициент 1,0456.

С разпореждане № */5 по протокол № 1280 от 09.11.2022 г.(л.98) личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. е определена в размер на 337,19 лв.,като от същата дата,като по-неблагоприятна е спряна личната пенсия за инвалидност,поради общо заболяване в размер на 314.50 лв.Считано от 01.07.2022 г. размерът й е определен на 397,19 лв,,включващ 337,19 лв +60.00 лв по ПМС № 479/30.12.2021 г. (л.98).

Против разпореждането оспорващият е подал жалба до Д. на ТП на Н. гр.Б.,заведена с вх.№ 1012-01-63/18.01.2023 г.,с оплакване за неправилно определен размер на пенсията (л.109).
С оспореното Решение № 2153-01-10/02.02.2023 г. Директорът на ТП на Н.-Б. е потвърдил Разпореждане № */09.11.2022 г.на Началника на отдел „Пенсии“ при ТП на Н. - Б.,като е преценил,че правилно пенсионният орган е определил размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.,според изискванията на чл.68,ал.3 от КСО(л.14).

По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза,чието заключение съдът възприема за компетентно,обективно и безпристрастно изготвено.

Вещото лице е проследило относимите нормативни разпоредби и е посочило,че съгласно чл.70,ал.5 и ал.6 от КСО за изчисляването на индивидуалния коефициент се определят 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за избран от него тригодишен период до 31.12.1996 г., вкл. и средномесечната работна заплата за страната за същия период,обявен от НСИ и 2. Съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31.12.1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.

Вещото лице е уточнило, че индивидуалният коефициент се изчислява,като всяко от изчислените съотношения се умножи по броя на месеците, за които то е установено и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците включени в периода.

Вещото лице посочва,че размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. е изчислен по методиката,съобразена с изискванията на чл.7,ал.9 от КСО,която експертът условно нарича „нова методика“.

При изчисляване на индивидуалния коефициент на оспорващото лице,вещото лице сочи,че са участвали данните от осигурителният му доход на С. след 31.12.1999 г. до датата на подаване на заявлението - 20.06.2022 г.,съпоставен с осигурителния доход за страната по данни от Н. за същия период.Индивидуалният коефицент се изчислява,като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни,за които се отнася осигурителния доход на лицето за съответния месец,и броя на работните дни през месеца - за всички месеци,участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент,като отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време.

В конкретния случай вещото лице посочва,че общият осигурителния доход на оспорващото лице към датата на придобиване на правото за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст – 12.06.2022 г. е по малък от 36 месеца,след 31.12.1999 г. - К. С. притежавал осигурителен доход само за 4 месеца в 2008 г.

Когато осигурителния доход на лицето след 31.12.1999 г.е по малък от 36 месеца,за недостигащия период се взема предвид последния осигурителен доход на лицето,преди 01.01.2000 г.,като се вземат дохода му за толкова месеци,колкото са необходими за допълването на 36 пълни месеца с осигурителен доход. Като допълването се извършва последователно от последния период преди 01.01.2000 г.,като при допълване не може да се пропускат периоди с осигурителен доход.

За да определи размера на личната пенсия на оспорващото лице,вещото лице посочва,че административният орган е ползвал данни от отдел ”Осигурителен архив” на ТП на Н.,съдържащи се в служебно издадено УП-15 за осигурителния доход на С. за периода от 01.01.1980г. до 01.01.1992 г. от „ТКЗС“- гр. П..Посочва,че на тази база на жалбоподателя е определен необходимия за изчисленията индивидуален коефициент 36-месечния период на жалбоподателя осигурителен доход от м. декември на 1988 г. до м.август на 2008 г.В табличен вид вещото лице е посочило индивидуалните коефициенти за всеки един от месеците,като е посочил и общият индивидуален коефициент(вж.писменото заключение – л.127).От направените изчисления вещото лице посочва,че индивидуалният коефициент на С. е в размер на 1,0452.Констатираната разлика с коефициента,посочен от органа -1,0456, вещото лице обяснява разликата от 0,0004 с допустимото закръгляне на числата при съответните изчисления по периоди, като в програмния продукт на Н. е заложено изчисление на коефициента до 5 знака.

В заключението подробно е разяснен и начинът на изчисляване на пенсията на С.,като вещото лице е посочило начина на образуване на дохода за изчисляване на размера на пенсията на лицето /средномесечният осигурителен доход на страната,обявен от Н. за 12-месечния период преди подаване на заявлението за пенсиониране – 1 201.96 лв.,се умножи с индивидуалния коефициент на лицето – 1,0456/,което формира дохода на жалбоподателя,от който се изчислява пенсията - 1 256,77 лв..Последният се умножава по процентите осигурителен стаж - 1 256,77 лв.х26,83%,в резултат на което се получава размерът на пенсията на оспорващото лице – 337,19 лв.Вещото лице посочва,че към тази сума са прибавени и сумата от 60 лв,съгласно ПМС№ 479/30.12.2021 г.,в резултат на което пенсията на С. възлиза в размер на 397,19 лв.

Вещото лице сочи,че както индивидуалният коефициент,така и размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.,са правилно изчислени.Вещото лице посочва,че индивидуалният коефициент,въз основа на който е определен размерът на осигурителен стаж и възраст не е занижен в сравнение с коефициента,по който е актуализиран размерът на пенсията за инвалидност,поради общо заболяване(л.8).Разликата вещото лице обяснява в различните методики,които са се прилагали.Определяне на размера на пенсията поради инвалидност(която е спряна с отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст) се е осъществила по методика,прилагана до 01.01.2022 г. (стара методика),а след тази дата размерите се определят по нова методика.Анализирайки „старата“ и „новата“ методика,вещото лице заключава,че индивидуалните коефициенти в двете разпореждания - разпореждане № */5 по протокол № 1280 от 09.11.2022 г.(л.98) и Разпореждане № *7/330.09.2022 г.,с което е актуализиран размера на отпуснатата пенсия за инвалидност,поради общо заболяване(л.8),са правилно определени,отнасят се за два различни периода и са изчислени по две различни методики,които са били действащи за конкретните периоди.Вещото лице добавя,че начинът на изчисление на коефициентите да се извършва и по новата, и по старата методика и да се избира по-благоприятното за лицето се прилага до 01.01.2022 г.,което е съобразено от пенсионния орган.

Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на приетите писмени доказателства.

Съгласно чл.117,ал.1,т.2,б."а" от КСО,пред ръководителя на съответното ТП на Н. се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите,добавките и компенсациите към тях,като ал.3 от същата норма регламентира,че ръководителят на ТП на Н. се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.

Решение № 2153-01-10/02.02.2023 г е издадено от Д. на ТП на Н.-Б.,т.е. от компетентен орган по чл.117,ал.3 от КСО,а потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по чл.98,ал.1 от КСО по материя,време и място орган.

Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,включително фактическо и правно основание за издаване на акта,т.е. решението е мотивирано,така както изисква чл.117,ал.3 от КСО.Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117,ал. 3 от КСО.

Между страните липсва спор по фактите.Спорът в разглеждания случа е правен и се свежда до това дали правилно административният орган е определил личната пенсия на оспорващото лице за осигурителен стаж и възраст,по какъв начин е бил изчислен индивидуалният коефициент и съответно кой ред на изчисляване е бил по-благоприятен за него.

По отношение съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила, настоящият състав съобрази следното:

Съгласно чл.98,ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат,изменят,осъвременяват,спират,възобновяват,прекратяват и възстановяват с разпореждане.Съгласно чл.70,ал.1 от КСО,размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя,като доходът,от който се изчислява пенсията,се умножи с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.Съгласно чл.70,ал.4 от КСО за пенсиите,отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г.,индивидуалният коефициент/ИК/ се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията.При определяне на ИК на самоосигуряващо се лице се взема предвид дохода,върху който са внесени осигурителните вноски.Съгласно ал.5 от чл.70 за изчисляване на индивидуалния коефициент по ал.4 се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г., включително и средномесечната работна заплата за страната за същия период,обявена от НСИ и 2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.Според ал.6,ИК по ал.4 се изчислява,като всяко от съотношенията по ал.5 се умножава съответно по броя на месеците,за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците,включени в двата периода.Когато лицата нямат осигурителен доход след 31 декември 1996 г.,индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал.5,т.1,а когато осигурителният им доход е изцяло след тази дата,индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал.5,т.2.Според ал.7 на чл.70,съотношението по ал.5,т.2 не може да надхвърля съотношението между максималния осигурителен доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване,и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.

Съгласно разпоредбата на § 22ц от ПЗР на КСО правото на лицата да избират размера на трудовите им пенсии да се определя с индивидуален коефициент,изчислен по „старата методика“ (с дохода от трите най-добри години до 31.12.1996 г. и дохода им след 01.01.1997 г. до пенсионирането),ако това е по-благоприятно за тях,се прилага до 01.01.2022 г.След тази дата пенсиите се изчисляват само с осигурителния доход след 2000 г.Индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за осигурителния му стаж след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията. Периодът не може да е по-малък от 36 месеца.

В разглеждания случай с Разпореждане № */5 по протокол № 1280 от 09.11.2022 г.(л.98) на К. С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 337,19 лв.,като е спряно изплащането на пенсия,поради инвалидност и общо заболяване.(л.8).От кредитираното и неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената СИЕ се установява,че параметрите на пенсията по чл.68,ал.1 от КСО правилно са биле определени и размерът от 337,19 лв.точно определен според законовите изисквания.Начинът на изчисление на коефициентите да се извършва и по „новата“ и по „старата“ методика и да се избира по-благоприятното за лицето се прилага по силата на а § 22ц от ПЗР на КСО до 01.01.2022 г. В случая К. С. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст(ОСВ) при условията на чл.68,ал.3 от КСО на 20.07.2022 г.с депозирането на заявление с вх.№ 2113-01-1528 (л.76),т.е.далеч след 01.01.2022 г.Следователно, претенцията на оспорващото лице да избере,респективно да му се изплаща като по-благоприятен размера на пенсия за инвалидност и общо заболяване,отпусната му с Разпореждане № *7/330.09.2022 г. по „стара“ методика(л.8) не намира опора в закона и се явява необосновано.

Изложеното показва,че оспореното решение е валидно и постановено при правилно приложение на закона,без да са допуснати съществени процесуални пропуски,поради което и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли.

С оглед на обстоятелството,че процесуалният представител на ответника претендира присъждане на направените разноски,представляващи юрисконсултско възнаграждение,съдът намира,че искането е направено своевременно и следва да бъде уважено в минималния размер от 100(сто) лева,предвид отсъствието на фактическа и правна сложност на делото,както и наличието на предпоставките по чл.78,ал.8 от ГПК,във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,вр. с чл.143, ал.4 от АПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, Благоевградският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. М. С.,от с.К.,обл.Б.,против Решение № 2153-01-10/02.02.2023 г.на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на Н.)-Б.,с което е потвърдено Разпореждане № */09.11.2022 г.на Началника на отдел „Пенсии“ при ТП на Н. - Б.,с което на основание чл.68,ал.3 от КСО е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 397.19 лв.

ОСЪЖДА К. М. С.,от с.К.,обл.Б., да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Б., сумата от 100(сто) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

С.В.