и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на А. К. А. с адрес Г. Б. и адрес за призоваване Г. Б. против на Писмо изх.№12-00-4804/1/; 18-00-932-/1/; 33-02-6038-/1/;
05-00-1902-/1/ от 12.11.2014г. на С. на О. Б..
В жалбата се твърди, че писмото представлява отказ да се презавери Разрешение
за строеж №78/10.06.2008г., издадено от главния архитект на О. Б.. Навеждат се
доводи за това, че срокът по чл.153, ал.2 от ЗУТ за действие на разрешението за
строеж не е изтекъл. Иска се отмяна на писмото по отношение на т.2, т.3, т.4 и
т.1 досежно сочения срок на влизане в сила на разрешението за строеж и
присъждане на сторените по делото разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – С. на О. Б. се представлява от упълномощен адвокат
който оспорва жалбата като излага доводи за нейната недопустимост. Моли съдът
да прекрати производството по делото, алтернативно да отхвърли жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, за което
представя списък по чл.80 от ГПК.
Заинтересованата страна М. Н. Т. не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, предвид доводите на страните приема за установено следното.
С Разрешение за строеж №78/10.06.2008г. на Главния архитект на О. Б. е
разрешено на А. К. А. строителство на жилищна сграда с апартаменти, ателиета,
магазини и паркоместа в УПИ ХVІІІ, кв.206 по плана на Г. Б..
На 09.10.2014г. от ЕООД е подадена жалба до Кмета на О. Б. с
твърдения, че преди повече от три години в съседен имот е направен изкоп за
строителни работи без такива да се извършват. В жалбата е посочено, че изкопът
не е обезопасен и сигнализиран, на места има поставена ограда, която е паднала,
както и че за строежа не е налице указателна табела. Поискано е от Кмета на О.
Б. да вземе отношение, да извърши проверка и да предприеме мерки за засипване
на изкопа и възстановяване на терена.
Във връзка с постъпилата жалба, на 17.10.2014г. от служители на О. Б. е
извършена проверка, при която е установено, че на място са извършени изкопни
работи, строителната площадка е оградена с временна ограда, но не плътно от
всички страни; липсва информационна табела; откъм У. „Глазне“ тротоара е
подкопан и не е достатъчно обезопасен. Комисията е извършила и проверка на
строежа по документи, при която е установила, че в полза на А. К. А. е издадено
Разрешение за строеж №78/10.06.2008г. на Главния архитект на О. Б., влязло в
законна сила на 27.06.2008г., което според комисията на основание чл.153, ал.2
от ЗУТ е изгубило правното си действие.
Въз основа на горното е издадено оспореното писмо, в т.1 на което е повторена
констатацията на комисията, че Разрешение за строеж №78/10.06.2008г. на Главния
архитект на О. Б., влязло в законна сила на 27.06.2008г.
В т.2 на писмото е посочено, че строежът е започнал, изпълнен е масовия изкоп и
на строителната площадка липсва информационна табела.
В т.3 на оспореното писмо е цитирана констатацията на комисията, че на
основание чл.153, ал.2 от ЗУТ издаденото разрешение за строеж е изгубило
правното си действие, а с т.4 са предупредени собствениците на имота А. К. А. и
М. Н. Т., че в срок от 20 дни от получаване на писмото е необходимо да засипят
изкопа и да възстановят терена в първоначалния му вид, в това число да
възстановят тротоара по У. „Глазне“. Указано е, че ако нареждането не бъде
изпълнено в указания срок, изкопа ще бъде засипан и тротоара възстановен от
органите на общинската администрация за сметка на собствениците на имота.
По делото е представена и молба от А. А. вх.№94-03-4643/22.10.2014г. за
презаверяване на Разрешение за строеж №78/10.06.2008г. на Главния архитект на
О. Б. за допълнителен срок с цел реалицазия на предвиденото строителство.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата в частта й с която се оспорва т.1,
т.2 и т.3 на Писмо изх.№12-00-4804/1/; 18-00-932-/1/; 33-02-6038-/1/;
05-00-1902-/1/ от 12.11.2014г. на С. на О. Б. е процесуално недопустима по
следните съображения:
Писмо изх.№12-00-4804/1/; 18-00-932-/1/; 33-02-6038-/1/; 05-00-1902-/1/ от
12.11.2014г. на С. на О. Б. в частта му по т.1, т.2 и т.3 не представлява
годен за обжалване административен акт, който да бъде предмет на съдебна
проверка.
В тази му част писмото има само уведомителен характер за констатации на
общинската администрация направени по повод проверка, извършена по жалба на
ЕООД. Именно и затова писмото е адресирано до Началника на
РДНСК Югозападен район с копие до РЗИ – Б. ЕООД, А. А. и М.
Т..
В частта по т.1, т.2 и т.3 писмото не създава задължения за адресата му, не го
засяга неблагоприятно, не ограничава негови законни права, свободи или
интереси, тъй като то съдържа единствено констатации, които подлежат на
оспорване при издаване на годен за обжалване индивидуален административен акт.
Преценката за това на коя дата е влязло в сила Разрешение за строеж №78/10.
06.2008г. на Главния архитект на О. Б., както и дали същото е изгубило правното
си действие са все въпроси, които подлежат на обсъждане в производство по
издаване, съответно по обжалване на мълчалив или изричен отказ за презаверяване
на разрешението за строеж по реда на чл.153, ал.3 от ЗУТ, за какъвто не може да
се счете настоящото писмо. Действително, писмото по т.3 съдържа констатация на
администрацията, че разрешението за строеж е изгубило правното си действие, но
не съдържа разпоредителна част (отказ за презаверяване на разрешението за
строеж), с която да се засегнат правата и интересите на оспорващия.
Видно е от доказателствата по делото, че оспорващия е сезирал О. Б. за
презаверяване на издаденото разрешение за строеж с молба от 22.10.2014г., а
оспореното в настоящето производство писмо не е издадено в административно
производство развило се по тази молба. Писмото е издадено в производство,
развило се по жалба на собственик на съседен имот и по съществото си в т.1, т.2
и т.3 представлява отговор на тази жалба съдържащ единствено констатации на
администрацията, за които оспорващия и заинтересованата страна са уведомени.
Не така стои, обаче, въпроса с т.4 на Писмо изх.№12-00-4804/1/; 18-00-932-/1/;
33-02-6038-/1/; 05-00-1902-/1/ от 12.11.2014г. на С. на О. Б.. В тази му част
писмото съдържа разпореждане към оспорващия и заинтересованата страна в срок от
20 дни от получаване на писмото да засипят изкопа и да възстановят терена в
първоначалния му вид, в това число да възстановят тротоара по У. „Глазне“.
Указано е, че ако нареждането не бъде изпълнено в указания срок, изкопа щи бъде
засипан и тротоара възстановен от органите на общинската администрация за
сметка на собствениците на имота.
С тази част на писмото безспорно се засягат права и законни интереси на
оспорващия, поради което жалбата се явява частично допустима, а по същество и
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.146 АПК, основания за оспорване на административния
акт са: компетентност на органа, издал оспорвания акт, форма на акта, спазване
на процесуалния и материалния закон при издаване на оспорвания акт,
постановяване на последния в съответствие с целта на закона.
При проверка за компетентността на органа, издал оспорения административен акт,
настоящият С. състав намира, че оспореното писмо в частта му по т.4 е нищожно,
като издадено от некомпетентен орган.
На първо място нареждането, обективирано в т.4 на оспореното писмо не съдържа
правно основание за издаването му. Това обстоятелство препятства съдът да
извърши преценка за това в каква процедура е издадено нареждането, кой е
компетентен да издаде такова нареждане, съответно дали същото е издадено в
съответствие с материалния закон и процесуалните правила.
На следващо място писмото е издадено от С. на О. Б., който не притежава
правомощия по Закона за устройство на територията, нито за премахване на
незаконни строежи (в които случаи компетентността е на кмета на общината), нито
за премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи, или
за нареждане за извършване на възстановителни дейности (в които случаи отново
компетентността е на кмета на общината).
Представената по делото Заповед №09-1281/07.05.2014г. на Кмета на О. Б. не
променя извода за некомпетентност на органа издал писмото, доколкото със същата
не са делегирани права на С. на общината да издава индивидуални административни
актове по ЗУТ.
При установената нищожност на акта не следва да се обсъждат основанията за
материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, тъй като това са пороци само на
валидните административни актове.
На основание чл.215, ал.7 от ЗУТ, настоящото решение в тази му част е
окончателно.
Предвид изхода на делото оспорващия следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените по делото разноски в размер на 360 лева от претендираните
720 лева, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Искането на А. А. за присъждане на сторените по делото разноски следва да се
остави без уважение с оглед на това, че съгласно представения договор за правна
защита и съдействие адвокатско възнаграждение не е договорено.
Водим от горното и на основание чл. 159, т.1 от АПК и чл.172, ал.2, предл.1 от
Административно-процесуалния кодекс, Административен съд - Благоевград

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. К. А. с адрес Г. Б.
в частта й, с която е оспорена т.1, т.2 и т .3 на Писмо изх.№12-00-4804/1/;
18-00-932-/1/; 33-02-6038-/1/; 05-00-1902-/1/, издадено на 12.11.2014г. от С.
на О. Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №851/2014г. Административен съд –
Благоевград в тази му част.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Писмо изх.№12-00-4804/1/; 18-00-932-/1/; 33-02-6038-/1/;
05-00-1902-/1/, издадено на 12.11.2014г. от С. на О. Б. в частта му по т.4.
ОСЪЖДА А. К. А. с адрес Г. Б. да заплати на О. Б.
сторените по делото разноски в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
Решението в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане може да се
обжалва пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от
получаване на съобщението.
В останалата му част решението е окончателно.



СЪДИЯ:/п/ Мария Тодорова
Вярно с оригинала!
Е.Ф.