и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.79, ал.1 от Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/.
Образувано е по жалба на Е. И. И. от Б. срещу заповед №755/18.11.2005г. на Д.
на РДВР-Б., с която на основание отм. чл.76, т.3 от Закона за българските
документи за самоличност му е наложена принудителна административна мярка
“забрана за напускане на Република България и отнемане на издадения паспорт
№339680464”.
Жалбоподателят е поддържал в основанията за отмяна на заповедта несъответствие
с целта на закона – чл.78а, ал.2 от Закона за българските лични документи
/ЗБЛД/ за свободно движение на хора и стоки в Европейския съюз.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, от чиито анализ и
оценка съдът прие следното за установено:
С оспорената заповед Директорът на РДВР-Б. е наложил на оспорващия принудителна
административна мярка по отм. чл.76, т.3 от ЗБДС - забрана за напускане на
Република България и отнемане на издадения паспорт, която е мотивирал с
непогасени парични задължения в големи размери по см. на §1, т.5 от ДР на ЗБДС
– 5596,81 лв., установени по съдебен ред с изпълнителен лист от 03.06.2004г. по
ч.гр.д.№736/2004г. по описа на Районен съд – Б., които не са обезпечени с лично
имущество или друго обезпечение.
Производството пред органа е започнало по искане на съдия изпълнител при
Районен съд – Б. вх.№29421/30.09.2005г. /л.9/ за ограничаване правото на
жалбоподателя да напуска страната с налагане на мярката по отменената
разпоредба на чл.76, т.3 от ЗБДС.
От съдържащите се в административната преписка и изпълнителното дело, приобщени
към доказателствения материал, писмени документи се установява, че
изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден в полза на
“Българска пощенска банка” срещу жалбоподателя и поръчители по сключен от него
договор за кредит изпълнителен лист по ч.гр.д.№736/2004г. на Районен съд – Б.
за принудително събиране на съдебно признато вземане в размер на 3 698,07 лв. –
редовна главница, 828,71 лв. – просрочена главница, 358,37 лв. – просрочена
лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2004г. –
610,96 лв. до 27.09.2005г., и сумата от 100, 70 лв. – държавни такси.
От събраните справки за имуществото на жалбоподателя се установява, че към
налагане на мярката със заповедта от 23.11.2005г. има регистрирани три леки
автомобила /справка от регистъра на КАТ-Б. на л.68 – л.33 от изпълнителното
дело, л.74 – л.39 от изпълнителното дело/ и декларирана собственост на сграда в
Б. с данъчна оценка 5451,20 лв. /справка от ТДД-Б. на л.185 – л.54 от
изпълнителното дело/.
За събиране на сумите по изпълнителното дело е предприет опис на движимо
имущество на жалбоподателя – протокол от 09.11.2005г. /л.24 от делото/
В хода на изпълнителното производство за обезпечаване на вземането е наложен и
запор върху банкови сметки на съдлъжника по изпълнителното дело И. С. в
“БПБ” , ФЦ-Б. /постановление от 14.11.2005г. на л.173 -л.42 от изпълнителното
дело, приложена справка за банковите сметки към писмо на ТДД-Б. на л.184 – л.53
от изпълнителното дело/.
Със заповед №Ів-905/26.07.2005г. Министърът на вътрешните работи е делегирал
правомощията си за прилагане на мерките по чл.76, т.3 от ЗБДС на директорите на
РДВР /л.16 от делото/.
При тези данни съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подведомствена и подсъдна на сезирания съд съгласно чл.128, ал.1, т.1
и чл.133, ал.1 от АПК вр. чл.79, ал.1 от ЗБЛД, и е процесуално допустима -
постъпила е в срока по чл.149, ал.1 от АПК, при липсата на данни за надлежно
съобщаване на заповедта, и от адресата на принудителната мярка с личен и пряк
интерес от нейната отмяна.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗБДС /сега ЗБЛД/ очертава правомощията на
органите на М. за налагане на принудителни административни мерки по раздел І на
глава VІІ от същия закон. В случая оспорената заповед е издадена на основание
отменената разпоредба на чл.76, т.3 от закона от Д. на РДВР - Б. и въз основа
на разрешена по закон делегация /чл.78, ал.1 от ЗБЛД/ на правомощията от
министъра на вътрешните работи с приложената по делото заповед.
Органът е упражнил правомощията си по чл.78, ал.1 вр. чл.76 от ЗБДС в
предписаната от закона писмена форма за действителност и с мотивирано становище
по отм. чл.76, т.3 от ЗБДС.
Във връзка със съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби /чл.
146, т.4 вр. чл.142, ал.1 от АПК/, отменената разпоредба на чл.76, т.3 от
закона изисква наличието на две кумулативни предпоставки - наличие на парично
задължение към физическо или юридическо лице в големи размери по см. на §1, т.5
от ДР на ЗБЛД – над 5 000 лв., установено по съдебен ред, и липса на лично
имущество, което да покрива задължението, или на надлежно обезпечение.
Разпоредбата на чл.76, т.3 от ЗБДС, на което основание е наложена мярката, е
отменена с §62 от ЗИД на ЗБДС /обн. ДВ, бр.82/16.10.2009г./, но
материалноправните условия за налагането й са възпроизведени в т.6 на чл.75,
приета с §61 от ЗИД на ЗБДС /ДВ, бр.82/2009г./. Двата текста - на отм. т.3 на
чл.76 от ЗБДС и т.6 на чл.75 от ЗБЛД, имат едно и също систематично място –
раздел І “Принудителни административни мерки”, глава VІІ, и съдържание, като
въвеждат еднакъв режим на отговорността при неизпълнение на установени със
съдебен акт парични задължения в големи размери. И двете разпоредби визират
неизпълнение на установени със съдебен акт парични задължения над 5 000 лв.,
като в случая са предприети действия по принудително събиране на сумата, за
която е осъден жалбоподателят - условие по чл.75, т.6 от ЗБЛД. Затова не може
да се твърди като основание за отмяна на заповедта поради отпаднало правно
основание за налагането ограничаващата правото на жалбоподателя да напуска
страната мярка.
По отношение на първото от изискванията е безспорно, че вземането е съдебно
установено и в големи по см. на §1, т.5 от ДР на закона размери – 5596,81 лв.
към момента на налагане на мярката, от които 3 698,07 лв. – редовна главница,
828,71 лв. – просрочена главница, 358,37 лв. – просрочена лихва, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2004г. – 610,96 лв. до
27.09.2005г., и сумата от 100, 70 лв. – държавни такси.
По втората от кумулативно изискваните от закона предпоставки е установено, че
към датата на налагане на мярката длъжникът и жалбоподател разполага с лично
имущество за удовлетворяване интересите на взискателя по изпълнението. От
приложените справки - извлечения от регистъра на КАТ-Б. и ТДД-Б. е видно, че
има регистрирани три леки автомобила и сграда в Б., като изпълнението е
насочено върху движимо имущество с насрочения опис с протокол от 09.11.2005г.
/л.24/ и обезпечено с наложен запор върху банкови сметки на съдлъжника Сохулов.
Липсата на оценка на движимото и недвижимо имущество на жалбоподателя и на
предприети мерки за обезпечаване на вземането не могат да бъдат възложени в
негова тежест. Затова и следва да се приеме, че намесата на публичния орган в
правото на жалбоподателя да напуска страната, гарантирано от Конституцията – чл.
35, ал.1, и чл.2, т.2 от Протокол 4 към Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи /Конвенцията/, е неоправдана с оглед преследваната
цел – да се гарантират имуществените интересите на взискателя. Това право
подлежи на ограничения само за постигане на законните цели, посочени в третия
параграф на чл.2 от Протокол 4 на Конвенцията и ако спазва справедливия баланс
между обществения интерес и правата на индивида. От данните по изпълнителното
дело се установява, че длъжникът разполага и имущество, върху което да се
насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането и при наличието на други
способи за защита правата на кредитора, наложената на жалбоподателя забрана да
напуска страната е непропорционална на преследваната от закона цел - чл.33, ал.
3 от ЗБЛД, чл.35, ал.1 от Конституцията, чл.2, т.3 от Протокол 4 към
Конвенцията.
По изложените съображения за отсъствие на едно от основанията по отм.
разпоредба на чл.76, т.3 ЗБДС /чл.75, т.6 от ЗБЛД/ и противоречието с целите на
закона, оспорената заповед следва да бъде отменена на основанията по чл.146, т.
4 и т.5 от АПК.
Съобразно изложеното и правомощията по чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №755/18.11.2005г. на Д. на РДВР-Б..
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на РБългария в
14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне с връчване на
преписи.

Административен съдия:\п\ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
РС.