и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.215 от ЗУТ, във вр. с чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Х. И. А. от с.Л., О. Г. Д., Област Благоевград,
против Заповед № 361/15.04.2014 г. на К. на О. Г. Д., с която е наредено да
бъде премахнат незаконен строеж : "подпорна стена", в УПИ ХІ, в кв.18, по плана
на с.Л., общ.Г. Д., с извършител Х. И.А..
В жалбата се твърди, че атакуваният административен акт е
незаконосъобразен, без да се сочат конкретни отменителни основания по чл.146 от АПК. Оспорва се направеният от административния орган извод, че изграденият строеж представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ. Претендира се отмяната
на обжалваната заповед и присъждане на направените разноски по делото.
В писмено становище оспорващият поддържа жалбата си и излага доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон.
Ответникът – Кметът на О. Г. Д., не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
оспорващата страна, намира за установено следното :
Административното производство по процесната заповед е образувано във
връзка с Докладна записка вх.№ 10-00-200/27.12.2013 г. на К. на Кметство Л. до
К. на О. Г. Д. за извършено от Х.И.А. незаконно строителство (стр.9)
На 11.03.2014 г. длъжностни лица от Общинска администрация – гр.Г. Д.,
са извършили проверка на строеж : "подпорна стена", изпълнена в УПИ ХІ, в кв.
18, по плана на с.Л., общ.Г. Д. и попадаща в улица о.т.84 до о.т.87..
Проверката е извършена в отсъствието на жалбоподателя А., при
условията на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ.
Съставен е бил Констативен акт № 5/11.03.2014 (стр.11-13). Съгласно
преждепосочения констативен акт, строежът представлява стоманобетонова подпорна стена с височина средно 1,50м и дължина 25,60 м, със замонолитени 16 бр. метални тръби. Строежът е от VІ категория и времето на неговото извършване е
определен от м.август 2013 г. – м.януари 2014 г..В констативния акт е отразено,
че за имота няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж,
договор за авторски надзор, както и без задължителните актове и протоколи
съгласно чл.2, ал.2, т.2 от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството. Като нарушена правна норма е посочен чл.148, ал.1 от
ЗУТ.
Този констативен акт е съобщен на Х. А. на 21.03.2014 г., видно от
известие за доставяне от същата дата (стр.14).
Срещу констативния акт не е подадено възражение, което се
установява и от констативен протокол от 08.04.2014 г.(стр.15).
Въз основа на констативния акт, Кметът на О. Г. Д. е издал Заповед №
361/15.04.2014 г., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж :
"подпорна стена", в УПИ ХІ, в кв.18, по плана на с.Л., общ.Г. Д., с извършител
Х. И.А.(стр.5,6).
Заповедта е била съобщена на Х.И.А. на 07.05.2014 г., видно от
известие от същата дата (стр.7).
На 09.05.2014 г. Х. И.А. е оспорил преждеспоменатия административен
акт пред БлАС (вж. клеймото в/у жалбата на стр.2).
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна,
а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е издадена от
материално, териториално и по степен компетентен орган – К. на О. Г. Д., в
съответствие с разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ и предвид мястото, където
са намира горепосоченият недвижим имот и изградения в него незаконен строеж.
Издаденият административен акт е постановен в предвидената писмена
форма и съдържа всички изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Издаден е при спазване на нормативно регламентираните процесуални правила при провеждане на
административното производство по чл.225а ЗУТ, във вр. с чл225 от ЗУТ.
Неоснователно е твърдението на оспорващата страна, че са налице съществени
нарушения на процесуалния закон. Действително съставянето на посочения по-горе констативен акт е нарушение на администартивнопроизводствените правила, но това
не е съществено, тъй като актът е бил съобщен на жалбоподателя на 21.03.2014 г.
и последният е могъл да направи своевременно възражение против констатациите, отразени в този акт и да ангажира доказателства, които да оборят тези
констатации, което не е направено в случая.
Разпореденото премахване на незаконния строеж е направено при наличие
на законоустановените предпоставки за това. Безспорно установено е по делото,
че в процесния недвижим имот, оспорващият е извършил строителство на
незаконната подпорна стена, предвид констатациите в горепосочения констативен акт.
Спорните по делото обстоятелства се свеждат до вида и начина на
изпълнение на строежа и дали същият е законен по смисъла на ЗУТ, т.е. оспорва
се направеният от административния орган правен извод за наличие на незаконен
строеж.
Разпоредбата на чл.137, ал.3 от ЗУТ регламентира изискването строежите
да се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и
одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, а съгласно чл.148 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по
съответния ред разрешение за строеж. По делото не са представени доказателства, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрени по надлежния ред строителни
книжа и в съответствие с одобрен ПУП.
Видно от горепосочените констативни актове, въз основа на които е
издадена оспорената заповед, строежът представлява стоманобетонова подпорна стена с височина средно 1,50м и дължина 25,60 м, със замонолитени 16 бр. метални тръби. Строежът е от VІ категория и времето на неговото извършване е
определен от м.август 2013 г. – м.януари 2014 г..
Посоченият констативен акт е официален удостоверителен документ,
чиято истинност не е оспорена от жалбоподателя в производството по реда на чл.193 и чл.194 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Като официални свидетелствуващи документи, констативните актове имат обвързваща съда материална доказателствена
сила досежно удостоверените в тях факти и обстоятелства, в т.ч. вида ,
характера и начина на изпълнение на строителството , до опровергаване на
верността им чрез съответните доказателства. В съдебното производство
оспорващата страна не ангажира доказателства, опровергаващи удостовереното в констативните актове.
С оглед на гореизложеното съдът намира за правилен и законосъобразен
изводът на административния орган, че жалбоподателят Х.И.А. е извършил
незаконосъобразен строеж по смисъла на чл.225а, във вр. с ал.225 от ЗУТ, като
изпълнен без необходимите и изискващите се строителни книжа и документи, както и в противоречие с ПУП. Юридическите факти, с които правната норма свързва постановяването на процесната заповед по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, са били налице към момента на издаването на оспорения административен акт. Предвид доказаното съществуване на изложените като мотиви в атакувания административен акт
релевантни юридически факти, субсумиращи се в посоченото от административния орган правно основание, заповедта е съобразена с материалните изисквания на
закона.
Строежът е незаконен, не са налице условия за узаконяването на
въпросната ограда, поради което и подлежи на премахване. Безспорно установено е от доказателствата по делото – констативния акт, че процесният строеж и
изграден от жалбоподателя в улица, която е публична общинска собственост, чието предназначение не е променяно, че няма одобрен ПУП за този недвижими имот; както и че стената е изградена, без да е имало издадено строително разрешение за нея. Ето защо съдът намира, че процесната подпорна стена, предмет на
настоящото съдебно производство, не попада в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ и
§ 127 от ПЗР на ЗУТ, поради което същата не е търпим строеж по смисъла на тези
правни норми, тъй като строежът не е допустим и не отговаря на действуващ ПУП
към момента на изграждането му, нито към настоящия момент.
Атакуваният административен акт съответствува на целта на закона –
незаконните строежи, които са нетърпими, да бъдат премахвани.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената писмена
форма, постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава; при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона. Ето защо жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед разпоредбата на чл.215, ал.7 от ЗУТ решението на БлАС е
окончателно, тъй като строежът е от VІ категория..
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл.4 от АПК,
съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. И. А. от с.Л., О. Г. Д., Област Благоевград,
против Заповед № 361/15.04.2014 г. на К. на О. Г. Д..
Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: /п/ Иван Шекерлийски
Вярно с оригинала!
О.М.