и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е след връщането му за ново разглеждане от Върховен
административен съд.
Образувано е по жалби на “. ООД – Б. срещу заповед № 864/17.04.2009г. на К. на
О. Б. и заповед №1938/17.09.2009г. за поправка на заповед №864/17.04.2009г.
/присъединена за общо разглеждане с определение по приложеното адм.д.№983/2009г./, с първата от които на осн. чл.57а, ал.1, т.1, 2, 3, ал.3, 4, 5 и 6 от ЗУТ е
наредено премахване на преместваем обект за обслужваща дейност, поставен върху поземлен имот с идентификатор №04279.629.114 по КК на Б..
Жалбите са поддържани и след връщане на делото за ново разглеждане. Становището е, че издадената заповед №864/17.04.2009г. за премахване на обекта е нищожна
поради некомпетентност на К. по съображения, че обектът не е преместваем по см. на чл.56 от ЗУТ, а строеж по §5, т.38 от ДР на ЗУТ и е търпим строеж по см. на
§16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Алтернативно е поддържано искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна поради нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й –
правото на участие на жалбоподателя като заинтересовано лице, и неяснота в
съдържанието относно местоположението на обекта, която не може да бъде
отстранена по реда на поправката на явна фактическа грешка с издадената заповед №1938/17.09.2009г. Оспорена е и компетентността на участвалите в проверката лица, както и основанията за премахването на обекта по реда на чл.57а от ЗУТ
Доводите са доразвити в писмена защита.
Ответникът е оспорил жалбата, като е поддържал с оглед събраните доказателства, че обектът, за който се отнася заповедта, е преместваем и подлежи на премахване
по реда на чл.57а от ЗУТ при липсата на разрешение за поставяне, като кметът е
упражнил предоставените му от закона правомощия по реда на специалното
производство по ЗУТ и в съответствие с потвърдените констатации в констативния протокол е издал оспорената заповед.
При повторното разглеждане на делото и възникналата необходимост за изясняване на спорни и относими факти по делото е допусната и изслушана съдебно-геодезическа експертиза, чието основно и допълнително заключение са приобщени към доказателствения материал по делото. От анализа им и оценката на събраните
при първоначалната разглеждане на делото доказателства се установява следното:
По нотариален акт за покупко-продажба №183/04.12..2003г. /л.44/ “. ООД е
собственик на търговски комплекс “М..”, на един етаж, със застроена площ
260 кв.м., заснет с пл.№5903 по плана на жилищен комплекс С.. Видно от
скица №11042/17.07.2008г. на СГКК – Б., описаната в нотариалния акт сграда за
търговия попада в поземлен имот №04279.629.114, записан по кадастралната карта като собственост на О. Б..
На 03.04.2009г. е била извършена проверка от длъжностни лица на О. Б., при
която е установено, че в имот 629.114 е поставен обект, описан като метална
конструкция, нетрайно прикрепена към терена, от винкел и ламарина с размери
10.40м/4.20м и височина 3.00м, без разрешение за поставяне, одобрена схема и
договор за наем със собственика на земята. Резултатите от проверката са
отразени в съставения констативен акт №112/03.04.2009г. Въз основа на
констативния акт е издадена оспорената заповед, с която кметът на общината е
наредил на основание чл.57а, ал., т.1, 2, 3, ал.3, 4, 5 и 6 от ЗУТ,
премахването на преместваемия обект за обслужваща дейност.
При проучванията си по плановете и на място вещото лице по изслушаната при
първоначалното разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза е
установило, че на място в имот 629.114 е разположена и заснета сграда с
идентификатор 5903 по кадастралния план на Б. от 2000г., записана в разписната
книга на “. ООД въз основа на нот.акт №28/2003г., като по действащия ЗРП на Б.
от 2008г. сградата се запазва. Представлява едноетажна масивна сграда за
търговия, построена с едроразмерни стоманобетонови панели и представлява
строеж, трайно свързан с терена. При проучванията си в техническия отдел
експертът е установил, че няма данни за издадено разрешението за поставянето й, както и че за ж.к.”С..” няма одобрена от главния архитект схема на
преместваеми обекти. Няма данни за сключен договор за наем с общината за
площта, върху която е разположен обекта. Заключило е, че не може да бъде
преместен без да бъде разрушен. Отделно в О. Б. няма данни за проведена
процедура за узаконяването на сградата по §184 и сл. от ЗУТ. При устното си
изслушване вещото лице инж.Г. е пояснил, че е изготвил заключението въз основа
на оглед за масивната сграда в имот 629.114 - с идентификатор 114.21, и не е
изследвал описания в заповедта обект за обслужваща дейност - метална
конструкция. Във възложеното допълнителното заключение е обяснил, че след
повторно проучване е констатирал, че на място обектът по заповедта представлява едноетажна постройка с метална конструкция и профилирана ламарина на стените и
покрива, изградена върху площадка, като носещият елемент е метален с колони от профилирана ламарина, закрепени към основите и фермите посредством заварка.
Металната постройка е допряна до северната фасада на масивната сграда с
идентификатор по кадастралната карта 114.21. Измерени на място размерите на
металната конструкция са 9.80/4.00м. и средна височина 2.50м. Използва се като
склад за вещи и материали. По кадастралната карта на Б. металната постройка
попада в имот 629.114. В заключение експертът е посочил, говорейки за
"едноетажна метална сграда", че е строеж трайно свързан с терена и е невъзможно преместването му като цял обемен елемент, но е възможно преместване Ч.
разфасоване на отделните колони и ферми. За поставянето на металната постройка в общината няма данни за издадено разрешение, одобрена схема за поставяне на
преместваеми обекти за района и договор за наем за терена, върху който е
разположена. По действащия ЗРП постройката няма режим на застрояване, като и
към датата на построяването му /преди 1980г./ е бил без режим на застрояване.
Не е провеждана и процедура за узаконяване по реда на §184 и сл. от ЗУТ.
Изводът в допълнителното заключение, че не попада сред преместваемите обекти по
чл.56, ал.1 от ЗУТ е правен и съдът не го коментира.
При устната защита на допълнителното заключение инж.Г. е пояснил, че металния обект, застроен от северната част на масивната едноетажна сграда 114.21 по КК, като конструкция и функция е отделен обект от сградата. Категоричен е в извода, че макар и да е установил разлика в размерите по констативния акт на металния обект с измерените на място, друг обект с метална конструкция в имот 629.114 няма /стр.3 от протокола от съдебно заседание на 16.11.2009г. по адм.д.№424/2009г./. Металната конструкция – “павилион”, е с отделен вход и независима метална конструкция от масивната сграда 114.21, със стени от ламарина, които са хванати за метални колони, метални ферми и метален покрив с профилирана ламарина. Повторил е, че функционално и конструктивно е отделена от масивната сграда /стр.4 на протокола/. Пояснил е, че в извода, че обектът не може да бъде преместен е имал предвид, че може да се освободи чрез срязване на арматурата от терена, към който е прикрепен посредством заварка.
Останалите изводи при устното изслушване на допълнителното заключение по протокола от съдебно заседание на 16.11.2009г. – относно заснемането на металната конструкция като част от застроената площ на сграда 114.21 и пр., експертът по първоначалната съдебно-техническа експертиза инж.Г. – промишлено и гражданско строителство, няма специални знания, поради което съдът не ги обсъжда в изводите си.
Във връзка с представеното при повторното разглеждане на делото удостоверение за търпимост на “Т..” с идентификатор 114.21 и възникналите въпроси е изслушана геодезическа експертиза, по която вещото лице в основното и допълнително заключение е категорично, че металната постройка по заповедта и допълнителното заключение на инж.Г. не е нанесена в графичния модел на регулационния, застроителен план и кадастралната карта на УПИ ІV, ПИ 629.114, в застроената площ на сграда 114.21, но към датата на издаване на заповедта е била нанесена в цифровите модели на плановете при община Благоевград и КК при СГКК-Благоевград. Удостоверението за търпимост №217/08.03.2010г. за обект 114.21 по КК е издадено въз основа на графичния модел на кадастралния и регулационен план на УПИ ІV-629.114, в който металната постройка не е нанесена като част от застроената площ на сграда 114.21, и не обхваща застроената площ на металния склад /относно квалификацията на постройката като пристройка вещото лице е пояснило при изслушването, че употребеният израз е с оглед обстоятелството, че е залепена до едноетажната масивна сграда – с.з. на л.69, стр.2 на протокола/.
При устната защита на изводите, вещото лице по геодезическата експертиза инж.Л.. е пояснило, че скица №305/31.03.2009г., на която се позовава защитата, че металния склад /постройка/ е част от застроената площ на сграда 114.21 и заснет като неразделна част от нея по КК, е умалено или увеличено ксерокопие на скица – оригинал, и тъй като не е в мащаб, от нея не могат да се правят изводи за тези обстоятелства. Категоричен е в заключението, след проследяване на плановете в годините, че в КП от 2000г. и РП от 2008г. съществува само сграда с идентификатор по КК 114.21, без пристройката към нея /металната постройка/. За първи път масивната сграда е заснета в КП от 2000г., като в КК от 2006г. е нанесена само масивната част без пристроения метален склад. В одобрения ЗРП на Благоевград през 2008г. въз основа на КК отново е нанесена само сграда 114.21, без металния склад. Относно съществуването на склада по цифровия модел на КК като част от сграда 21 експертът не е открил заповед за изменение на картата.
В хода на производството е представен акт №51/14.07.2010г. на главния архитект на община Благоевград, с който е отменено удостоверение за търпимост №217/08.03.2010г. за сграда 114.21. Актът за отмяна на удостоверението за търпимост е оспорен от дружеството пред Административен съд – Благоевград /жалба на л.68/.
При тези факти съдът прие следното по спорните въпроси по чл.146 от АПК:
По допустимостта на жалбата с оглед разпоредбата на чл.159, т.4 и т.5 от АПК, безспорно заповедта засяга пряко права на жалбоподателя, възлагайки му задължение за премахване на поставения в имот 629.114 обект за обслужваща дейност /което обстоятелство не се оспорва/, като правото на защита е упражнено своевременно с подадената жалба в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ при липсата на данни за съобщаването на заповед №864/17.04.2009г. и на заповед №1938/17.09.2009г. за поправката й относно записването на имот 629.114 като имоти 629.16 и 629.27. Затова и при липсата на други от процесуалните пречки по чл.159 от АПК жалбата е допустима за разглеждане на възникналия спор относно законосъобразността на заповедта.
С оспорената заповед №864/17.04-2009г, поправена със заповед №1938/17.09.2009г., кметът на община Благоевград е упражнил правомощията си по чл.57а, ал.2 от ЗУТ за премахване на преместваеми обекти. Възраженията по компетентността му са неоснователни. Констатираният на място от служители на общината обект, установен и от експертите по двете експертизи, не представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ с оглед вида на материалите, от които е изграден, конструкцията – носещия скелет е от метал, метални стени от ламарина, които са хванати за метални колони, и метален покрив от профилирана ламарина, прикрепен към терена посредством заварка, която позволява демонтиране /заключението на инж.Г.. - стр.4, л.60 от адм.д.№424/2009г./, и по предназначението си на склад към масивната сграда за търговска дейност 114.21 /виж заключенията на експертите/ е преместваем обект в см. на чл.56, ал.1 от ЗУТ вр. чл.5, ал.2, глава ІІІ от Наредбата за преместваемите обекти, рекламните, информационни и декоративно – монументални елементи и за рекламната дейност на територията на община Благоевград /Наредбата/ - чл.5 / л.26-30 от адм.д.№424/2009г./, който подлежи на премахване по заповед на кмета по реда на чл.57а от с.з. Макар и опрян до северната фасада на масивната сграда 114.21, не може да се разглежда като постройка на допълващо застрояване, тъй като не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не е налице нарушение по чл.225, ал.1 от ЗУТ.
Противното становище, аргументирано с експертното заключение, че обектът е трайно прикрепен към терена и не може да бъде демонтиран без да бъде разрушен, е неоснователно. Основното заключение на вещото лице Г.. третира масивната сграда в имот 629.114 – 21, като в допълнителното и след оглед експертът е пояснил, че връзката на колоните на металния обект с основите е на заварка /стр.4, л.60/, като е пояснил в устния си доклад в съдебно заседание на 16.11.2009г. /л.67/, че може да се освободи чрез срязване на арматурата от терена. Извод, че отделните части на склада са закрепени трайно към земята, “като същите са циментирани и свързани с трайни връзка” /писмената защита на жалбоподателя/, не се съдържа в заключението на експерта по техническата експертиза.
Заповедта е издадена въз основа на констативен акт за състоянието на обекта, съставен от служители в отдел “АСК” при Община Благоевград - с контролни функции по чл.223, ал.1 от ЗУТ, по реда на чл.223, ал.2 вр. чл.57а, ал.2 от ЗУТ, като неуведомяването на дружеството по реда на чл.57а, ал.2, изр.2 от ЗУТ не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по см. на чл.146, т.3 от АПК, доколкото е упражнило правото си на възражения и защита по констатациите в хода на съдебното производство и са потвърдени с експертните заключения.
Нареждането е писмено изразено и мотивирано по общото изискване на чл.59, ал.2 от АПК с посочване на конкретните фактически основания, съответстващи на приложените правни разпоредби. При отсъствието на издадено разрешение за разполагане на обекта от главния архитект по реда на глава ІІ, раздел ІV на Наредбата вр. чл.56, ал.2 от ЗУТ в чужд имот - общинска собственост, които факти са безспорни по делото, металният обект подлежи на премахване на посочените в заповедта самостоятелни основания по чл.57а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ.
Възраженията по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ са неоснователни с оглед категоричните изводи на геодезиста в основното и допълнително заключение, че удостоверението за търпимост за сграда 114.21 №217/08.03.2010г. не обхваща и металната постройка /склад по предназначение/ в имот 629.114. Изводите си експертът е изградил въз основа на кадастралния, застроителен и регулационен план на Благоевград и кадастралната карта, и след графични изчисления е защитил становището, че застроената площ на металния обект не е заснета в застроената площ на сграда 114.21. Доколкото удостоверението за търпимост е издадено въз основа на графичния модел на кадастралната карта и регулационния план, които не отразяват металния склад като съществуващ в имот 629.114, то удостоверението не признава търпимост за него. При тези изводи, спорът за законосъобразността на акта за отмяна на удостоверението за търпимост няма преюдициално значение за настоящото дело. Оспорването от жалбоподателя на заключението на инж.Л.. в тази му част не почива на данните по делото. Изводът, че металният склад не е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект, нито в застроената площ на сграда с идентификатор 114.21 и в РЗП от 2008г., се потвърждава от графичната част на заключението. От обстоятелството, че е отразен в цифровия модел на кадастралната карта, не могат да се правят изводи по §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, доколкото по действащия ЗРП на Благоевград от 2008г. и към датата на изграждането му /преди 1980г./ металната постройка е без режим на застрояване /допълнителното заключение на инж.Г.. – т.9 и т.10, л.60 от адм.д.№424/2009г./.
Оспорването на заповед №1938/17.09.2009г. за поправка на явна фактическа грешка в заповед №864/17.04.2009г. относно изписването на идентификатора на имот 629.114 като имоти 629.16 и 629.27 в разпоредителната й част е неоснователно. Поправката на очевидна фактическа грешка е от компетентността на издалия административния акт орган при несъответствие между действителната и външно изразена воля. В случая заповед №864/17.04.2009г. е издадена въз основа и мотивирана с констатациите по констативен протокол №112/03.04.2009г., в който местоположението на металната постройка /склад/ е посочено в имот 629.114 по кадастралната карта на Благоевград. И в мотивната част на заповед №864/17.04.2009г. органът е посочил местоположението на склада в имот 629.114 и явно е, че при изписването на идентификатора в диспозитивната част на заповедта е допусната грешка, която е отстранима по реда на чл.62, ал.2 от АПК. Не се касае за грешка във волята и при оценка на фактите, за да се сподели тезата, че издадената заповед за поправка №1938/17.09.2009г. е нов административен акт, който мотивиран с основанията по чл.62, ал.2 от АПК е незаконосъобразен поради липсата им. Почерпените от неоснователните доводи за незаконосъобразността на заповед №1938/17.09.2009г. доводи за отмяна на заповедта за премахване на склада поради несъответствия и неясноти в съдържанието относно точното местонахождение на обекта са необосновани с оглед изложеното. И двете вещи лица са категорични относно местоположението на обекта в имот 114.21, като на място при огледа в имота са установили само един идентичен по конструкция, макар и с известни отклонения в посочените от общинските служители размери, метален обект. Затова и поддържаните и при повторното разглеждане на делото възражения за неустановеност на точното местоположение и описание на обекта по заповедта и съответствие със съществуващия на място следва да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения жалбите срещу заповедта по чл.57а от ЗУТ и заповедта по чл.62, ал.2 от АПК, поради липсата на основания по чл.146 от АПК за тяхната отмяна, следва да бъдат отхвърлени, като жалбоподателят заплати по искането на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размера от 150 лв. по чл.8 вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.143, ал.4 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. Тълкувателно решение №3/13.05.2010г. на ВАС.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, жалбите на “ВАЛАН” ООД, със седалище и адрес на управление Б.., срещу заповед №864/17.04.2009г. на Кмета на община Благоевград и срещу заповед №1938/17.09.2009г. на Кмета на община Благоевград.
ОСЪЖДА “ВАЛАН” ООД, със седалище и адрес на управление Б..., да заплати на Община Благоевград разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на РБългария в 14-дневен срок от обявяването му на страните с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
М.К.