Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 219, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е образувано по жалба на А. С. А. от с. Ю. срещу Заповед № 99/29.04.2021 г. на К. на О. Я..
Жалбата е мотивирана основно със съображения за противоречие на заповедта с материалния закон в смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, поради липсата на конкретни данни за параметрите и годината на изграждане на посочения в нея строеж, съответно на изследване дали е търпим строеж.
Жалбата с искане за отмяна на заповедта е поддържана и в съдебно заседание чрез пълномощник. Доводите са доразвити в писмено становище.
Ответникът чрез пълномощник е оспорил жалбата по подробни съображения в съдебно заседание, в частност – заповедта е издадена в проведено съобразно изискванията на закона производство и за премахване на строеж, който с оглед характеристиките си е строеж по смисъла на ЗУТ, като отсъстват доказателства да бъде признат за търпим.
При анализа и оценката на събраните в хода на производството доказателства съдът прие следното за установено:
Производството по реда на чл. 225а ЗУТ е образувано по повод подадена жалба (л. 43) за изграден в УПИ ІХ дървен гараж, по повод която на 17.01.2020 г. е извършена проверка на място от служители в Общинска администрация – Я. – начални-отдел „ТСУ“, специалист „ТСУ“ и юрисконсулт. При проверката е установено, че гаражът е изграден в УПИ ІХ, пл. № 207 по плана на с. Ю. – собственост на Ю. М. (нот. акт № 19/1990 г. на л. 45), като извършител е жалбоподателят А. – констативен протокол № Ж-1/17.01.2020 г. (л. 29). На 05.06.2020 г. е извършена нова проверка в УПИ ІХ, пл. № 207 по плана на с. Ю., при която е констатирано, че изграденият в имота гараж е с конструкция от 8 бр. дървени колони и едноскатен дървен покрив, състоящ се от дървени греди, дървени ребра и ламарина. Изграден е от А. без одобрен проект и издадено разрешение за строеж. Проверката на 05.06.2020 г. е извършена в отсъствие на А., като съставените констативни актове № 1 и № 2/05.06.2020 г. (л. 23 и 26) са му връчени на 10.06.2020 г. (писмо изх. № 0800-324/08.06.2020 г. на л. 21 и известие на л. 22).
На 29.04.2021 г., въз основа на Констативен акт № 1/05.06.2020 г., кметът на О. Я. е издал оспорената заповед, с която е разпоредил строеж: „Дървен гараж“, находящ се в УПИ ІХ, пл. № 207 в кв. 14 по плана на с. Ю., да бъде премахнат от жалбоподателя А. (л. 20). Заповедта е връчена на 15.05.2021 г. (известие на л. 19).
В хода на производството чрез приобщеното експертно заключение е изяснено, че гаражът е изграден с дървена конструкция, състояща се от дървени колони, върху които е монтирана дървена покривна конструкция, покрита с ламарина. Част от дървените колони са директно забити в земната основа, без фундаменти, а други са монтирани върху бетонови плочки за осигуряване на нивелирането. Дървеният гараж, според експерта, не е трайно прикрепен към терена, доколкото конструкцията от дървени колони е монтирана частично – чрез забиване на част от тях в земята директно, а друга част – поставени върху бетонови плочки (устния доклад на вещото лице в съдебно заседание на 24.02.2022 г.). В допълнителното си заключение експертът е потвърдил, че част от дървените колони са забити директно в земната основа, без фундаменти, а други са поставени върху бетонови плочки. Свързващите съединения обаче са изпълнени по начин, че не могат да осигуряват запазване на целостта на конструкцията при преместване, поради недостатъчна носимоспособност при изтръгване на гвоздеите. Затова е посочил, че целостта на гаража не може да бъде запазена при преместването му. За целта е нужно допълнително укрепване на връзките и заздравяване на част от съществуващите.
При изслушване на допълнителното заключение вещото лице е пояснило, че дървените колони, забити в земната основа, не са укрепени с някакъв фундамент – бетонов, анкерна група, заливка, поради което могат да бъдат извадени. В този смисъл не са трайно прикрепени към терена. Част от дървените колони не са и забити, а са буквално стъпили върху преместваеми бетонови плочки. При преместване гаражът е възможно да се разпадне или конструкцията да бъде деформирана, но тази невъзможност да бъде запазена целостта му при преместване не е свързана с начина на прикрепването му към терена, а с начина на свързване между вертикалните и хоризонталните елементи.
При тези факти, установени от анализа на събраните в хода на производството доказателства, съдът прие следното от правна страна:
Правото на оспорване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ – индивидуален административен акт по устройство на територията (чл. 214, т. 1 ЗУТ), подлежаща на оспорване именно пред Административен съд – Б., съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ, е упражнено своевременно (в срока по чл. 25, ал. 4 ЗУТ) и от адресата на разпреденото премахване на строежа, посочен като негов извършител, с личен и пряк интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от К. на О. Я. в производство по чл. 225а ЗУТ и на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, въз основа на което на премахване подлежат „строежи“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От една страна дървеният гараж е определен като строеж, от друга – като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, но изграден без строителни книжа (чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ), т.е. при несъответствие между фактическо и правно основание, доколкото не са изложени конкретни фактически съображения за несъответствие на строежа с предвижданията на ПУП (чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ).
Отделно – с оглед експертното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, чиито изводи относно характеристиките на строежа не противоречат на описанието му в съставените от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативни актове, описаният в заповедта дървен гараж не е „строеж“ по смисъла на ЗУТ.
От данните при извършения оглед в административното производство, потвърдени от експертното заключение, е явно, че гаражът не отговаря на дефиницията по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Изграден е с дървена конструкция, състояща се от дървени колони, част от които директно забити в земната основа, без укрепване с фундаменти, а друга част – поставени свободно стоящи върху преместваеми бетонови плочки за осигуряване на нивелирането. По начина си на закрепване – чрез забиване на част от дървените колони, които могат да бъдат извадени, с оглед конструкцията (дървена) и с оглед начина на изграждане – вертикални носещи елементи, които не са трайно прикрепени към земната основа, върху които хоризонталните греди са заковани с пирони и дървена покривна конструкция, също закована с пирони за гредите и за вертикалните колони (устния доклад на вещото лице), дървеният гараж не променя субстанцията и начина на използването на земята, върху която е поставен, съответно – не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Няма пречка да бъде преместен, като обстоятелството, че при преместване не е възможно запазване на целостта на конструкцията, не променя извода, че не е строеж – невъзможността за преместване при запазване на целостта се дължи на свързващите елементи (пирони), а не на прикрепянето към терена – в случая без допълнителни фундаменти, т.е. нетрайно. Затова, доколкото гаражът не може да бъде определен като „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, основанията по чл. 225, ал. 2 ЗУТ са неприложими, съответно – неприложимо е и производството за премахването му по чл. 225а ЗУТ.
С оглед изложените съображения за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 2, т. 3 и 4 АПК, основателно е искането на жалбоподателя за разноски – държавна такса в размер на 10 лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (договор за правна защита на л. 33) и за възнаграждение на вещото лице в размер на 310 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, вр. чл. 219 ЗУТ, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 99/29.04.2021 г. на К. на О. Я..
ОСЪЖДА О. Я. да заплати на А. С. А., с адрес с. Ю., О. Я., сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!

ВА