Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 213 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е образувано по жалба на К. И. Г. и Е. С. М., двамата от Б., срещу Заповед № 1233/28.08.2018 г. на заместник кмета по С. и С. на О. Б..
С жалбата и в хода на делото жалбоподателите са поддържали становище, че заповедта е немотивирана и противоречи на закона. Доводите са доразвити в писмена защита.
Ответникът е оспорил жалбата по основателност.
След анализ и оценката на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът прие следното за установено:
Производството е започнало по инициатива на жалбоподателите със заявление вх. № АП-0107-26/19.03.2018 г. за одобряване на ПУП – план за застрояване (ПЗ) за промяна предназначението и изключване на земи от горския фонд за имот № 001028 в землището на с. Д. – за „жилищно строителство“, придружено с проект и Заповед № 552/04.06.2012 г. по чл. 124, ал. 3 и 7 ЗУТ на кмета на О. Б., с която е допуснал изработването на ПУП – ПЗ за промяна предназначението и изключване на земи от горски фонд за имоти № 001020, № 001021, № 001022, № 001023, № 001024, № 001025, № 001018, № 001026, № 001027, № 001028 № 001029 (л. 47 и следващите). Проектът – предложение за одобряване на ПУП – ПЗ за имот № 001028 е разгледан на заседания на ОЕСУТ при О. Б. на 27.03.2018 г. (протокол № 12 на л. 45) и на 17.04.2018 г. (Протокол № 14 на л. 44), като произнасянето е отложено с Решение № 16/17.04.2018 г. след осигуряването на транспортен достъп до имота. Решение № 16 по Протокол № 14/17.04.2018 г. на ОЕСУТ е съобщено на жалбоподателите с писмо изх. № АП-1.0107-26/25.04.2018 г. (л. 43), връчено на 27.04.2018 г. (известия на л. 42). В отговор е постъпило писмо от жалбоподателите изх. № П-00-1121/02.05.2018 г. (л. 41), че транспортният достъп до имота е осигурен чрез полски път – имот № 001029. С Решение № 7/08.05.2018 г. (л. 40) ОЕСУТ е поискал от жалбоподателите да представят комбинирана скица между имотите по КВС на с. Д. и КК на Б.. Решението е връчено на заявителите на 21.05.2018 г. (известия на л. 37-38) и на 30.07.2018 г. са представили ПУП – ПЗ върху комбинирана скица (вж. писмо вх. № М-00-363/30.07.2018 г. на л. 20 с приложената скица на л. 21).
Имот № 001028, в землището на с. Д., ЕКАТТЕ по КВС 24367, е с площ от 1.500 дка, начин на трайно ползване – залесена територия, иглолистна гора, и граничи с имот № 000473 – полски път – скица № Ф01700/01.09.2017 г. на ОСЗ – Б. (л. 55). Имот № 00473 по КВС, идентичен на имот с идентификатор 607.22 по КК на Б., е общинска собственост – удостоверение изх. № 37/11.06.2018 г. на кмета на О. Б. (л. 32). Имоти № 000473 и 607.22 са идентични, отразени едновременно в КВС и КК, с предназначения по КВС – „полски път“ и по КК – „алея“, като след одобряването на КК на Б. алеята парк „Б.“, в която попада имот 607.22 остава в землището на Б., съгласно Протокол № 6/30.07.2003 г. за установяване на землищната граница между Б. и с. Д. (л. 24 и сл.) – вж. писмо изх. № ИЗ-01-218/22.06.2018 г. на заместник кмета на О. Б. (л. 23). Заповедта за изменение на КККР за имот с идентификатор 607.22 № 18-8220/03.06.2014 г. е влязла в сила като неоспорена от заинтересованите собственици на имоти в обхвата й (л. 90).
С Решение № 6 по Протокол № 30/07.08.2018 г. ОЕСУТ при О. Б. е отказал да приеме проекта за одобряване на ПУП – ПЗ за промяна предназначението и изключване на земи от горския фонд за имот № 001028 в землището на с. Д., в "за жилищно строителство“, поради неосигурен транспортен достъп до имота и останалите имоти с № 001020, № 001021, № 001022, № 001023, № 001024, № 001025, № 001018, № 001026, № 001027, № 001029, съгласно чл. 60, ал. 2 ЗУТ (л. 19). Въз основа на решението на ОЕСУТ заместник кметът по С. и С. на О. Б. е постановил с оспорената Заповед № 1233/28.08.2018 г. изричен отказ да одобри ПУП – ПР за промяна предназначението и изключване на земи от горски фонд за имот № 001028 – за „жилищно строителство“, като се е мотивирал с липсата на транспортен достъп до имота – изискване по чл. 60, ал. 2 ЗУТ (л. 16-17).
Заповедта е съобщена на жалбоподателите с писмо изх. № АП-0107-26/28.08.2018 г. (л. 15), връчено на 30.08.2018 г. (известия на л. 14).
От материалите по приобщеното адм.д. № 46/2012 г. на Административен съд – Б. се установява, че с Решение № 1997/27.12.2011 г. на комисия по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за горите към Регионална дирекция по горите – Б. е отказана промяна на предназначението на имот № 001028 в землището на с. Д., горска територия, за създаване на урегулиран поземлен имот (л. 8), поради забраната по § 3, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Закона за горите (ЗГ) за промяна предназначението и за строителство в поземлени имоти в горски територии, придобити от физически лица въз основа на замяна с Държавата (вж. Заповед № РД-49-350/20.12.2006 г. на министъра на земеделието и горите за замяна на имот № 001010 в землището на с. Д., от който е образуван имот № 001028, с имот № 086311 в зелището на с. И.– собственост на С. М., л. 50 от адм.д. № 46/2012 г.). Решение № 1997/27.12.2011 г. на комисия по чл. 74, ал. 2, т. 1 ЗГ към Регионална дирекция по горите – Б. е влязло в сила след оспорването му по съдебен ред и отхвърляне на жалбата на жалбоподателя Е. М. с Решение № 536/11.04.2012 г. по адм.д. № 46/2012 г. на Административен съд – Б. (л. 94), оставено в сила с Решение № 4809/05.04.2013 г. по адм.д. № 7493/2012 г. на Върховен административен съд (приложено към адм.д. № 46/2012 г. на Административен съд – Б.).
При тези факти и след преценка по чл. 159 и чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК, съдът прие следното:
Подадената жалба е процесуално допустима. Изхожда от заявителите пред органа, по чиято инициатива е започнало административното производство, завършило с изричен отказ за одобряване на ПУП – ПЗ, заинтересовани от оспорването му – чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ. Правото на оспорване е упражнено в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, поради което и доколкото отказът по чл. 129, ал. 2 ЗУТ е сред подлежащите на съдебно оспорване актове по ЗУТ – чл. 215, ал. 1 вр. чл. 214, т. 1 ЗУТ, при липсата на други от пречките по чл. 159 АПК, жалбата подлежи на разглеждане на основанията по чл. 146 АПК.
От компетентността на кмета и общинските съвети е да определят политиката и осъществяват дейности по устройството на територията на съответната О., като кметът, съобразно предоставените му от закона правомощия - чл. 129, ал. 2 ЗУТ, е компетентен да одобри или да откаже да одобри подробния устройствен план. Правомощията му по чл. 129, ал. 2 ЗУТ са упражнени с издаване на оспорената заповед от заместник кмет, на когото са възложени със Заповед № 1206/09.10.2017 г. на кмета на общината (л. 18), при разрешена от закона делегация - § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ.
Заповедта е мотивирана с изложени конкретни фактически основания за недопустимост на ПУП – ПЗ за имот № 001028, съобразно съдържащите се в административната преписка документи, в т.ч. проект за ПУП - ПЗ, и издадена при спазване на регламентираната от ЗУТ процедура – въз основа на заявление от собствениците на имот № 001028 (нотариален акт № 166/2016 г. на л. 60), с приложено задание по чл. 125, ал. 1 ЗУТ, заповед по чл. 124, ал. 3 и 7 ЗУТ (в редакцията на закона ДВ, бр. 19 от 2011 г.), изработен и съгласуван по реда на чл. 127, ал. 2 ЗУТ проект за ПУП – ПЗ за имот № 001028 и след задължителното становище на ОЕСУТ по чл. 128, ал. 7 ЗУТ (при отсъствието на основания по чл. 146, т. 3 АПК). Доколко изложените фактически съображения са материалноправно основание за отказа за одобряване на ПУП - ПЗ е въпрос по същество, а не по формата на заповедта с оглед изискването на чл. 59, ал. 2 АПК, с оглед което и възраженията по чл. 146, т. 2 АПК в жалбата не се споделят.
По същество и с оглед разпоредбите на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 2 ЗУТ, отказът е законосъобразен (чл. 146, т. 4 АПК).
С оглед подаденото от жалбоподателите заявление за одобряване на ПУП – план за застрояване на имот № 001028, попадащ в неурегулирана територия по смисъла на § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ (територия, в която поземлените имоти не са урегулирани с подробен устройствен план) - горска територия (вж. скица № Ф01700/01.09.2017 г.), и за който безспорно не е одобрен ПУП, основанието за процедирането му са разпоредбите на раздел Х от Глава втора на ЗУТ. В частност, съгласно приложимата разпоредба на чл. 59, ал. 1 ЗУТ, извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, освен в случаите по чл. 109, ал. 2 и 3. Предпоставките по чл. 59, ал. 1 ЗУТ за застрояване в поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии са кумулативни - действащ общ устройствен план (ОУП), ако такъв е изработен и въз основа на действащ ПЗ на поземлен имот или на група поземлени имоти, след промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон – чл. 12, ал. 2 ЗУТ. В случая имот № 001028 попада по ОУП, одобрен с Решение № 27/25.02.2011 г. на Общински съвет – Б., в жилищна устройствена зона с малка височина (л. 74 от адм.д. № 46/2012 г., вж. мотивите на заповедта) и граничи с пешеходна алея (вж. скица № Ф01700/01.09.2017 г. на л. 55 и ПУП – ПЗ върху комбинирана скица на л. 21) – имот № 000473 по КВС на с. Д. (скица № К01714/05.06.2018 г. на л. 33), идентичен на имот с идентификатор 607.22 по КК на Б., с начин на трайно ползване „за алея“ (писмо изх. № ИЗ-01-218/22.06.2018 г. на л. 23, скица № 15-282880/08.05.2018 г. на л. 34). В същото време съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗУТ застрояването в неурегулирани територии се разрешава, когато за обектите са осигурени водоснабдяване и електрозахранване, както и транспортен достъп. Условията по чл. 60, ал. 1 и 2 ЗУТ са императивни за всеки проект за ПУП – ПЗ за имоти в неурегулирани територии, чието спазване се контролира служебно от компетентния да издаде разрешение и да одобрени ПУП орган. В тази връзка е без значение за законосъобразността на оспорената заповед – отказ по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, във връзка с изискванията по чл. 60, ал. 2 ЗУТ, издаденото разрешение по чл. 124, ал. 3 и 7 ЗУТ (в редакцията на закона ДВ, бр. 19 от 2011 г.). Условията за одобряване на ПУП – ПЗ по чл. 59, ал. 1 ЗУТ, установени с разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗУТ, следва да са изпълнени и към момента на одобряване на плана, към който се преценява съответствието му със закона – арг. от чл. 142, ал. 1 АПК. По делото е безспорно с оглед установените с писмени доказателства факти, че имот № 001028 попада в горска територия, за който по специалния Закон за горите, с оглед изискването по чл. 12, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 1 ЗУТ, е влязъл в сила отказ за промяна на предназначението за създаване на УПИ по чл. 77, ал. 2 вр. чл. 73, ал. 1, т. 4 ЗГ (самостоятелно основание за отказ за одобряване на плана по чл. 59, ал. 1 ЗУТ) и до който не е осигурен транспортен достъп. Граничният имот 607.22 по КК на Б. (имот № 000473 по КВС на с. Д.) е с начин на трайно ползване пешеходна алея, с оглед което и изискването по чл. 60, ал. 2 ЗУТ не е изпълнено за одобряване на ПУП – ПЗ по заявлението на жалбоподателите за промяна предназначението на имот № 001028 за „жилищно строителство“. Разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУТ е неприложима, доколкото и имот 607.22 не попада в урегулирана територия.
Безспорно, съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ, предвижданията на ОУП са задължителни при изработването на ПУП, включително по чл. 59, ал. 1 ЗУТ, но едва от влизането в сила на плана по чл. 59 ЗУТ имотът става урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ, доколкото с изработеният план придобива конкретно предназначение за застрояване - чл. 8, ал. 1 ЗУТ, § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗУТ и § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ, урегулиран поземлен имот е имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. Поземлените имоти, които са предмет на подробен устройствен план, стават урегулирани имоти по смисъла на ЗУТ, независимо дали са били или се включват в съществуващи урбанизирани територии. С ОУП се определя общото (преобладаващото) предназначение за обединени в зони и територии множество поземлени имоти със сходни характеристики, устройствените зони – жилищни, производствени, складови, рекреационни, смесени, но местонахождението на имот № 001028 в жилищна устройствена зона по ОУП не изключва приложението на чл. 59 и чл. 60 ЗУТ за одобряването на ПУП-ПЗ (арг. от чл. 104, ал. 3 ЗУТ).
По изложените съображения за отсъствие на основания по чл. 146 АПК за отмяна на оспорената заповед , жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателите дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 100 лв. - чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр.последно от АПК, чл. 143, ал .4 АПК, чл. 215, ал. 7 ЗУТ, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. И. Г., с адрес Б., ж.к. „З.“ № *, . *, ап. *, и Е. С. М., с адрес Б., бул. „Св. Д. С. № *, срещу Заповед № 1233/28.08.2018 г. на заместник кмета по С. и С. на О. Б..
ОСЪЖДА К. И. Г., с адрес Б., ж.к. „З.“ № *, . *, ап. *, и Е. С. М., с адрес Б., бул. „Св. Д. С. № *, да заплатят на О. Б. сумата от 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
КТ