и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се е развило по реда на чл. 220 от Закона за митниците, във вр.
с чл. 145 от АПК. Образувано е по жалба на „. М. ЕООД със седалище, гр.С.
представлявано от А. Б. К. срещу Решение №1000-0112/23.11.2009г. на Н. на М.
Кулата, с което е определен нов размер на дължими държавни вземания,
представляващи ДДС за стоките по ЕАД 08BG005400Н0005032/Н-503/20080318 в размер
на 1 266.97 лева, ведно със законната лихва от датата на възникване на
митническото задължение. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение, поради това че не са изложени фактически и правни основания
за издавеното му, представляващо нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Твърди
се още,че административният орган не е обследвал всичи факти и обстоятелства, а
събраните не кореспондират с изводите му досежно липсата на документи по чл.4.т.
1 от ППЗДДС вр.чл. 53,ал.2 от ЗДДС,както и издаване на кредитни известия в
нарушение на чл.45 и чл.46 от ППЗДДС вр.чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС.
В съдебно заседание жалбата се поддържа Ч. представител по пълномощие,
ангажират се допълнителни доказателства, претендират се разноски. Представени
са писмени бележки от пълномощника на оспорващото дружество.
Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва, основателността на
жалбата, представя доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, административната преписка по
издаване на оспорения акт, както и допълнително събраните доказателствата по
делото и заключение на съдебно-икономическата еспертиза, и ги обсъди поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 18.03.2008 г. търговско дружество „. М. ЕООД декларира пред М. Кулата дамски
блузи от синтетика – 4909 бр. и дамски ризи от памук – 3378 бр. ЕАД е приет и
регистриран под 08BG005400Н0005032/Н-503/20080318. Съгласно чл.29, ал.1 и чл.
32, ал.1, т.д от Регламент на съвета/ЕИО/2913/92г. митническата стройност на
стоката въз основа на представените документи е определена в размер на 85271.65
лева. При декларирането на стоката е представен сертификат за движение на
стоките EUR.1 №А0387501 от 15.03.2008г. На тази основа стоката е освободена от
заплащане на дължимите по вносна митни сборове и другите публични държавни
вземания.
Със Заповед № ЗАМ-170/30.05.2008г. на Директора на Агенция Митници, изменена
със Заповед №ЗАМ-197/12.06.2008г. и №ЗАМ-213/24.06.2008г. на основание чл. 84а,
ал.1 от Закона за митниците и чл.78, §2 от Регламент на съвета/ЕИО/2913/92г. е
възложена проверка в рамките на последващ контрол на „. М. ЕООД относно
действията при поставянето на стоки под режим едновременно допускане за
свободно обръщение и крайна употреба за периода 01.06.2007г. до 28.05.2008г.
След извършване на проверката проверяващият екип изготвил доклад №12/18.
07.2008г. /л.24/ и допълнителен доклад №12а от 18.07.2008г./л.49/, който е
връчен на оспорващото дружество, подало възражения срещу констатациите.
С Докладна записка №98/12/21.08.2008г./л.81/на Директора на Дирекция „Последващ
контрол” са обобщени констатациите от извършената проверка, като е направено
предложение до Директора на Агенция Митници да се предприемат нормативно
определените действия за вземане под отчет и заплащане на дължимите суми за
мито и ДДС, които за ревизирания период са общо в размер на 178 593.96 лева.
В т.1.1.1 от Докладната записка е отразено, че са внесени стоки на режим
едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба, които са
предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка /код 4200/, за
които не са налице документи по чл.4. т.1 от ППЗДДС във връзка с чл.53, ал.2 от
ЗДДС и проверяваното дружество не е издало протокол съгласно разпоредбите на чл.
50, ал.1 от ППЗДДС във връзка с чл.57, ал.4 от ЗДДС.
За процесната ЕАД Н-503/20080318 в Приложение №2 към Докладната записка /л.
93-94/ е посочено, че за част от декларираните стоки, като доказателство за
продажбата към краен потребител е издадена Lieferschein/л.163/- фактура
товарителница за продажби на 1180бр. артикул W1066. За стоката предмет
описаната таварителница /фактура/ в Приложение №2 административният орган е
определил дължимото ДДС в размер на 1147.38 лева.
В Докладта записка т.1.1.2 е отразено, че при извършената проверка е
констатирано, че са внесени стоки на режим едновременно допускане за свободно
обръщение и крайна употреба, които са предмет на освободена доставка по ДДС за
друга държава членка /код 4200/, като за доказателство за продажбата към краен
потребител са посочени фактури за продажби в приложената международна
товарителница/СМR/ към ЕАД, но в последствие са издадени кредитни известия в
нарушение на чл.45 и чл.46 от ППЗДДС във връзка с чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС. За
процесната ЕАД Н-503/20080318 в Приложение №1 към Доклад №12/л.73/ е посочено,
че за декларираните стоки, като доказателство за продажбата към краен
потребител са издадени фактури за продажби №444, №438, №439, №441 и №444, но
впоследствие са издадени 4бр.кредитни известия №191, №192, №193 и №202. За
посочените кредитни известия №191, №192, №193 и №202 административният орган е
определил дължимото ДДС в размер на 119.59 лева.
Въз основа на Докладната записка Н. на М. Кулата е издал Решение изх.№1000-
0112/23.11.2008г., с което на основание чл.204,ал.1/б от Митнически кодекс на
Европейския съюз (Регламент на Съвета /ЕИО/2913/92) и чл.6 от същия и чл.58, ал.
2 и 3 от ЗДДС е определил нов размер на дължимите държавни вземания за стоките
по ЕАД №08BG005400Н0005032/Н-503/20080318 с получател „. М. ЕООД в размер на
1266.97 лева, представляваща дължимите суми за ДДС по вноса на стоката, ведно
със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото
задължение, съгласно чл.232 от Регламент 2913/92 и чл.59, ал.2 от ЗДДС и към
23.11.2009г. възлизаща на 298.94 лева.
Обжалваното решение е съобщено на законен представител на дружеството на
25.01.2010 г. (л.14), а жалбата е постъпила в М. Кулата на 08.02.2010г.
По делото е изготвена е приета съдебно-икономическа експертиза. След справка в
счетоводството на оспорващото дружество и М. Ю. вещото лице е установило, че за
стоките предмет на процесния внос са издадени от „. М. 6 бр. фактури за
продажба към клиенти от страни членки, описани в справка №1 от заключението/л.
209/. Фактурираното количество е за 7 107 бр.ризи и блузи, вместо за 8 287 бр.,
както е посочено в междунардната товарителница, т.е. не са фактурирани 1 180
бр. ризи и блузи. Продажбата на тези 1 180бр. от артикул W 1066 към краен
потребител не е отразена с фактура, а с товарителница/проформа фактура/ -
№546/15.03.2008г. /л.163/.
По отношение но второто нарушение, визирано в оспореното решение вещото лице е
установило, че по делото са приложени 4 бр. кредитни известия, описани в
справка №4 от заключението/л.211/, издадени от „. М. Е. като върху анулираните
продажби с кредитните известия ревизиращият екип е начислил ДДС в размер на
119.59 лева. Констатациите на вещото лице съвпадат с констатациите на
ревизиращият екип, обетивирани в Доклад №12 и №12а, обобщени в Докладната
записка и приложения №3 и №6 към нея по отношение броя продажни фактури,
количество на стоката и броя на издадените кредитни известия.
Съдът не кредитира заключението в частта в която обсъжда приложението на
посочените разпоредби на ЗДДС, тъй като тези изводи са правни.
В случая оспорването на заключението в частта, че артикулите, посочени в
кредитните известия №191, №192, №193 и №202 са предмет и на друга сделка е
основателно. Съдът намира, извода на административният орган, че кредитни
известия №191, №192, №193 и №202 могат да се обвържат с процесния ВОД е
необоснован. Вещото лице посочва, че за кредитни известия с номера №192 и 193 в
тях е посочено,че са издадени към фактура №407/25.02.2008г., която безспорно не
е свързана с процесния ВОД. По отношение КИ №191 и 202 при съпоставка им с
доставна фактура №25/15.03.2008г. се установява съответствие единствено по
отношение описанието на артикулите, докато по отношение тяхната стойност е
налице съществена разлика.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Предмет на обжалване по аргумент на чл.145 от АПК е Решение №1000-
0112/23.11.2009г. на Н. на М. Кулата. Оспореното решение представлява акт по
см. на §1, т.13 от ДР на Закона за митниците и чл.27, ал.1 от ППЗМ, подлежащ на
оспорване по реда на АПК съгласно чл.220 от ЗМ.
Жалбата е постъпила в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е допустима за
разглеждане по същество.
Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия - материална и териториална компетентност. В случая
решението е издадено от Н. на М. Кулата, който по смисъла на §1, т.9 от ДР на
ЗМ, е митнически орган, който е имал правомощието, съгласно чл. 30 от ППЗМ като
орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение да издаде
процесното решение по чл. 56 от ЗДДС за определяне нов размер на ДДС.
Необосновано е възражението, релевирано в жалбата и поддържано в с.з., че
оспореното решение е издадено противно на установената форма при липса на
фактически и правни основания - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът намира ,че
оспореното решение е мотивирано, като мотиви за начисляване на ДДС се изложени
в Докладната записка на Директорът на Дирекция „Последващ контрол”, обобщаваща
констатациите от извършена проверка, отразена в Доклад №12 и №12а. Визираната
Докладна записка е цитирана в атакуваното решение като основание за издаването
му, поради което не е необходимо повторното възпроизвеждане на горепосочената
записка в текста на оспореното решение. Административният орган се е позовал в
оспореното решение на посочената докладна записка, съдържаща текстова и
таблична част, поради което е осъществено надлежно препращане към нея и тя
съставлява неразделна част от съдържанието на оспореното решение. В този смисъл
е постоянната съдебна практика по този въпрос и Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което не е отменено и има сила и към
настоящия момент.
Предмет на съдебния контрол е Решение №1000-0112/23.11.2009г. на Н. на М.
Кулата, издадено в резултат на осъществена проверка по поставянето на стоки под
режим едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба за периода
01.06.2007г. до 28.05.2008г. на „. М.. На дружеството е определено задължение
за внасяне на ДДС в размер на 1266.97лв., на основание чл. 58, ал. 2 и 3 от
ЗДДС. То произтича от начислен ДДС във връзка с извършени облагаеми доставки
според административния орган със стоки по ЕАД 08BG005400Н0005032/Н-
503/20080318, тъй като не се признава нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за
извършени вътреобщностни доставки на стоки, обективирани в Lieferschein/л.163/-
фактура товарителница за продажби на 1180бр.артикул W1066, поради което
дружеството дължи ДДС в размер на 1147.38 лева, както и с издадени 4 бр.
кредитни известия по процесната ЕАД, поради което се дължи ДДС в размер на
119,59 лв. или общо ДДС в размер на 1266.97лева.
Разпоредбата на чл. 7 от ЗДДС съдържа хипотезите, при които са налице ВОД:
доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -
регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната
до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава членка. Като съгласно чл. 53 от ЗДДС вътреобщностните доставки са
облагаеми доставки с нулева ставка на данъка.
Оспореното решение е издадено на основание чл.58, ал.2 и 3 от ЗДДС. В
посочената разпоредба на чл.58 от ЗДДС са изброени случайте и стоките, които се
освобождават от данък при внос. Един от тях визиран в ал.1, т.6 от чл.58 от
ЗДДС касае стоки, за които са изпълнени едновременно следните условия–
вносителят да е регистрирано по ЗДДС лице, в съпровождащите стоката документи
да е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка и вносителят
ще осъществи със стоките последваща вътрешнообщностна доставка. В случая
вносителят на стоката „. М. ЕООД отговаря на първото условие, видно от
представеното по делото удостоверение за регистрация по ДДС, където е отразен и
идентификационният номер по ДДС. При оформянето на документите за внос е
декларирано,че стоките са предназначени за крайна употреба Германия, поради
което е изпълнено второто изискване на чл. 58, ал.1, т.6 от ЗДДС. Документите,
които удостоверяват извършването на доставката са посочени в чл. 4. т. 1 и т. 2
от ППЗДДС и това са фактура за доставката, в която се посочва идентификационния
номер по ДДС на получателя, издаден в държавата членка, в която същият е
регистриран и документ, удостоверяващ изпращането и транспортирането на стоката
(товарителница, писмено потвърждение от получателя). В случая са издадени шест
броя фактури от №438 до №444/15.03.2008г. за 7 107 броя конфекция, като за 1
180 бр. дамска конфекция не е издадена фактура, а е издадена
товарителница/проформа фактура /№546/15.03.2008г.
От доказателствата по делото се установява, че режим 4200 при оформяне на ЕАД
/Н-503/20080318 е спазен, което не се оспорва от митническият орган. Но след
извършена проверка е прието от митническият орган, че за част от внесената
стока, а именно за 1180 бр. конфекция липсват документи за последваща продажба
в друга страна членка, както и че с последващо издадени 4 бр.кредитни известия
за част от стоките е отпаднало основанието за освобождаване на тази част от
стоката от заплащане на ДДС.
По делото са спорни два въпроса. Първият от тях е представлява ли документ по
смисъла на чл.45 от ППЗДДС товарителница /проформа фактура/ №546/15.03.2008г.
В чл.114 от ЗДДС се съдържат задължителните реквизите, на които трябва да
отговаря всяка фактура. Представената по делото проформа фактура товарителница
не отговаря на изискванията на чл.114, ал.1, т.2, т.5 и т.12 от ЗДДС. Тя
представлява предварителен документ, различен от изискваните съгласно данъчното
законодателство по предстояща доставка и не могат да заменят изискуемият се от
закона документ – фактура. В случая за част от стоките, предмет на вносната
фактура №25/15.03.2008г. липсва фактура за продажба към клиент в друга държава
членка. Представената по делото проформа фактура не представлява документ по чл.
4. т.1, б”а” от ППЗДДС вр.чл.114 от ЗДДС. Поради това за тази част от стоката-
1 180 бр. артикул W1066, предмет на вноса липсва фактура за продажба към клиент
в друга държава членка. Т.е не е налице първият изискуем се от чл.45 от ППЗДДС
документ, поради което не е налице вътреобщностна доставка независимо,че са
налице документи доказващи изпращането или транспонирането на стоките от
територията на България до територията на Германия.Поради това и на основание
чл.16, ал.1 вр. чл. 84, ал.1 от ЗДДС данъкът е дължим от вносителя на
необщностните стоки в случая от „. мода „ ЕООД.
Вторият спорен по делото въпрос е с издадените кредитни известия №191, №192,
№193 и №202 разваля ли се доставката за количествата, визирани в тях. Съгласно
чл.115, ал. 3 от ЗДДС кредитно известие се издава при намаление на данъчната
основа, както и при разваляне на доставката. В случая в кредитните известия
като основание за издаването им е посочено-липси етикети. Съгласно заключението
на вещото лице кредитни известия №192 и №193 са издадеи за рекламация на стоки
по фактура №407/25.02.2008г., която не е относима към вноса по ЕАД Н-
503/20080318. Поради това липсва основание за начисляване на ДДС върху
стойността на стоката по кредитни известия №192 и №193. Съдът намира, че и по
отношение другите две кредитни известия, а именно №191 и №202 не се потвърждава
извода на митническият орган, че са издадени за стоки по процесния внос. Това е
така, тъй като при съпоставка на КИ №191 и 202 с фактурите за продажба към
краен потребител №438, №439, №440, №441, №442 и №444 се установява
съответствие само по отношение описанието на артикулите, докато по отношение
тяхната стойност е налице съществена разлика. Поради това съдът намира,че са
неправилни изводите на митническият орган за начисляване на ДДС за стоките по
вноса, за които са издадени 4 бр. кредитни известия.
По изложените съображения оспореното решение е напрвилно отчасти, а именно за
задължението за ДДС над размер от 1 147.38 лева.
При този изход на спора, основателна се явява претенцията на оспорващото
дружество за присъждане на разноски по делото съобразно уважената част от
жалбата. Съдът следва да осъди ответникът да заплати на жалбоподателя
разноските в производството /за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
адвокатско възнаграждение/ съразмерно уважената част в размер на 53 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 , чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от
АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1000-0112/23.11.2009г. на Н. на М. Кулата, с което е определен
нов размер на дължими държавни вземания, представляващи ДДС за стоките по ЕАД
08BG005400Н0005032/Н-503/20080318 с получател „. м. „ ЕООД със седалище гр.С.
и е определено търговското дружество да внесе сумата от 1 266.97лева,
представляващата дължимата сума за ДДС по вноса ведно със законната лихва от
датата на възникване на митническото задължение, в частта за размера над
1147.38 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. М. ЕООД със седалище, гр.С. представлявано от А. Б. К.
срещу Решение №1000-0112/23.11.2009г. на Н. на М. Кулата в останалата й част.
ОСЪЖДА М. Ю. да заплати на „. М. ЕООД със седалище, гр.С. представлявано от А.
Б. К. сумата от 53/педесет и три/ лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по реда чл. 138 от АПК.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: \п\ Василка Шаламанова
Вярно с оригинала !
РС.