и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) вр. с чл.6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация (ЗПГРРЛ) и
е образувано по жалба на Н. Г. Ш. от гр. П., ул. „Ц. БорисІ. №19 против Заповед
№ОА-1347/11.08.2009г. на Областния У. на О. Б., с която на основание чл.5, ал.2
вр. с чл.6, ал.3 от ЗПГРРЛ е уважено искането на оспорващата за изплащане на
еднократно обезщетение съгласно ЗИДЗПГРРЛ и е определено да се заплати на Н. Г.
Ш. сумата от 341 лева.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна в частта относно размера
на обезщетението, който е занижен. В съдебно заседание оспорващата поддържа
жалбата и излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на заповедта.
Твърди, че действителния период на репресията е бил от 04.10.1950г. до
12.04.1954г., а не периода който Областния У. е приел с оспорената заповед.
Оспорва и посоченото в заповедта обстоятелство, че е била обезщетена за срок от
36 календарни месеца, като твърди, че е получила обезщетение за 31 месеца. Иска
отмяна на оспорения акт и да бъде рписъдено обезщетение за още 6 месеца в
размер на 704 лева.
Ответникът - О. У. на О. Б. чрез процесуалният си представител юрк. Г.
изразява становище за неоснователност на жалбата.
След като извърши преценка на приетите по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало с Искане до Областния У. на О. Б. с
вх.№94Н-00-94/08.10.2008г. (л.9) за изплащане на еднократно обезщетение
съгласно ЗИД на ЗПГРРЛ (ДВ, бр.29/2005г.).
Въз основа на съдържащите се в административната преписка писмени
доказателства, Областният У. на О. Б. е приел, че Н. Ш. има право на
обезщетение за претърпяната от нея репресия за периода от 01.08.1950г. до
11.01.1954г., т.е за 41 календарни месеца и 10 дни. . Тъй като същата е
получила обезщетение в размер на 25 000 лева, т.е за 36 месеца (съгласно §1, т.
2 от Постановление на МС №135/29.05.2009г.), административният орган е приел,
че следва да се обезщети за остатъка от репресията - по 64 лева за пълен
календарен месец, което е равно на 341лева.
При подробно изложени мотиви Областният У. на О. Б. е издал оспорената
заповед, която е съобщена на оспорващата на 13.08.2009г. и жалбата срещу нея е
подадена чрез административния орган на 25.08.2009г.(видно от пощенското клеймо
на представеното копие от плик)
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща
правен интерес от оспорването и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ, се обявява политическа и
гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради
техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от
12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако са изселвани и заселвани по
административен ред или са били нелегални. Тези лица, респективно наследниците
им имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди – чл.2 и чл.3 от ЗПГРРЛ. Искането за обезщетение се
предявява пред Областния У. по постоянния адрес на репресираното лице (чл.5).
В настоящият случай оспореният административен акт е издаден от Областния У. на
О. Б., който е компетентния съгласно закона административен орган.
Не е спорно по делото, че Н. Ш. е от кръга на репресираните лица по смисъла на
чл.1,т.4 вр. с чл.2, т.6 от ЗПГРРЛ - изселена е по административен ред в с.
Ковачево. Спорният въпрос е кой е точния период на репресията в с. Ковачево.
Съгласно чл.5, ал.2 от ЗПГРРЛ, Областният У. се произнася с мотивирана заповед
по основателността на искането след събиране и преценка на представените
доказателства относно вида, характера и продължителността на репресията, както
и качеството "правоимащо лице". Следователно, към подаденото заявление следва
да са приложени официални свидетелстващи или удостоверителни документи, които
да установяват горните обстоятелства и въз основа на които административният
орган да извърши своята преценка. В този смисъл е и разпоредбата на чл.3, ал.3,
т.1 от Наредбата, съгласно която към искането се прилага официален документ
относно незаконната репресия, основана на политически убеждения и религиозни
вярвания на репресираните лица, вида и нейното времетраене. Съгласно б. “в” от
цитираната разпоредба, това е удостоверение за основанието и фактическото
времетраене на принудителната мярка и за членовете на семейството, изтърпели
заедно с репресираното лице същата, издадено от МВР, КРДОПБГДСРСБНА или от
кмета на общината, или от друго длъжностно лице по гражданското състояние въз
основа на регистрите за население или вписаните в тях заповеди на МВР.
По делото е представено Удостоверение рег. №16215/27.07.2006г., издадено от
Дирекция „Информация и архив” при МВР, от което е видно, че Н. Ш. е била
изселена по политически причини в с. Ковачево през периода от 01.08.1950г. до
11.01.1954г. В удостоверението е записано, че същото се издава на основание
ЗПГРРЛ. Представени са и два броя Удостоверения от Община П., издадени
съответно през 1993г. и 2005г., в които е записано, че съгласно регистрите на
населението Н. Ш. е била изселена в с. Ковачите от 04.10.1950 до 12.04.1954г.
Представеното Удостоверение рег. №16215/27.07.2006г., издадено от Дирекция
„Информация и архив” при МВР не е оспорено от страните, поради което съдът
приема за верни отразените в него обстоятелства. Същото е издадено на основание
именно на ЗПГРРЛ от орган овластен да го издаде. Удостоверенията, издадени от
Кмета Община П. не могат да се противопоставят на неоспорения официален
документ, тъй като същите не изхождат от населеното място, в което Ш. е била
изселена и е изтърпяла репресията - с. Ковачево.
По отношение размера на обезщетението, Областният У. не разполага с оперативна
самостоятелност, а действа при условията на обвързана компетентност.
От доказателствата по делото се установява и не се спори между страните, че
оспорващата е била обезщетена по досегашния ред, като същата е получила
обезщетение в размер на 25 000 лева. Размерът на изплатеното й обезщетение е
изчислен на база чл.3, т.2 от действащата към онзи момент Наредба за прилагане
на чл.4 от ЗПГРРЛ /обн.ДВ,бр.102/18.12.1992г., отм. ДВ,бр.59/12.07.1996г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от посочената по-горе Наредба, в сила към
1994г. за интернираните, изселваните и заселваните по административен ред,
размерът на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди се определя на
базата на месечна сума в зависимост от времетраенето на мярката за
административна принуда - по осемстотин лева месечно, общо не повече от
двадесет и пет хиляди лева.
Следователно Н. Ш. е била обезщетена по досегашния ред по смисъла на §1, т.1, б
“б” от ДР на Наредбата за прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ (ДВ бр.35/28.04.2006г.),
т.е за 36 месеца репресия, каквато е разпоредбата на §1, т.2 от ДР на
Наредбата. Към датата на издаване на заповедта административният орган правилно
се е съобразил с новата разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Наредбата за прилагане
на чл.4 от ЗПГРРЛ, в сила от 13.06.2009г.
Като е достигнал до тези изводи правилно Областния У. на О. Б. е приел, че Ш.
следва да се обезщети за остатъка от необезщетения период, т.е за 5 месеца и 10
дни.
След извършена служебна проверка за наличие на някои от останалите основания по
чл. 146 от АПК за незаконосъобразност на обжалвания акт, съдът счита, че същият
е постановен от компетентен орган, при спазване на установената форма и в
съответствие с целта на закона. Не се установи областният У. да е допуснал
нарушения на административно- производствените правила.
Подадената жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и
на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд – Б.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Г. Ш. от гр. П., ул. „Ц. БорисІ. №19 против Заповед №ОА-
1347/11.08.2009г. на Областния У. на О. Б..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.



СЪДИЯ:/п/ Мария Тодорова
Вярно с оригинала!
Е.Ф.