и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производството по реда на чл. 63,ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.
208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от Е. Л. Х. от Б. против Решение № 11226/17.02.2010 г. на РС – Б., постановено по НАХД № 9/2010 г. по описа на съда.
В касационната жалба бланкетно се оспорва законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Същата не съдържа касационни доводи, като изложените в нея съображения са относими при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, по които същият е изложил подробни мотиви. Въпреки това обаче с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът дължи произнасяне по въпроса за съответствието на решението с материалния закон, за което следи служебно. Иска се обжалвания съдебен акт да бъде отменен.
Ответникът по касация не взема становище по жалбата.
Представителят на О. П. - Б. изразява мотивирано становище за
неоснователност на жалбата, а първоинстанционният съдебен акт като правилен
моли да бъде оставен в сила.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение РС – Б. е потвърдил Наказателно постановление №
1935/11.12.2009 г. на Директор на Дирекция “МДТ” при О. Б., с което на
жалбоподателката за подадена данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ в
извън законово определения двумесен срок, на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ
й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20,00 лв.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд, след като правилно е
изяснил фактическата обстановка по делото е приел, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно, издадено при спазване на установената за това законова процедура, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Приел е за установено, че жалбоподателката е осъществила състава на административното нарушение, за което е санкционирана. Деянието е виновно извършено, доколкото жалбоподателката като носител на право на собственост върху недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр. Б., ул. “Трети март” № 42 в размер на ј ид. ч. е съзнавала, че е задължена да подаде данъчна декларация в 2 месечен срок от придобиването му, което не е изпълнила.
Решението е правилно.
Съдът е установил релевантните за спора факти, въз основа на събраните по
делото доказателства, решението е постановено при правилно тълкуване и
приложение на материалния закон. Изложените от съда съображения и направените изводи се споделят от настоящата инстанция.
В хода на административнонаказателното производство срещу жалбоподателката не са допуснати процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като съдът намира, че и материалния закон е правилно приложен.
Административен съд – Б. споделя изводите на първоинстанционният съд, че
административното нарушение, за което касаторката е санкционирана е доказано по несъмнен начин. Както правилно е установил първоинстанционният съд безспорно е установен нарушителя, извършеното нарушение и неговата вина, поради което деянието е съставомерно от обективна и субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Налице е задължение за всеки правен субект носител на право на собственост в законовоопределения двумесечен срок да декларира това обстоятелство. С пропускането на срока осъществено чрез бездействие безспорно е налице нарушение на установеното законово задължение, поради което същото подлежи на санкциониране.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и ал. 3 от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд - Б.


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1226/17.02.2010 г. на РС – Б., постановено по НАХД № 9/2010 г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева


ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Илонка Рашкова
2. /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
ЕК