и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Началника на О. “. и П. в Н. Т. У. К. А. “. И., подадена чрез юрисконсулт Д. А., против Решение № 84/20.03.2023 год., постановено по н.а.х.д. № 483/2022 год. по описа на Районен съд – Петрич, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 602/16.05.2022 год. на Началника на О. “. и П. в Н. Т. У. К. А. “. И. – гр.С..
В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд за неправилно определен в случая субект на отговорността, като се твърди, че процесното административнонаказателно производство законосъобразно е образувано срещу водача на ППС, който следва да понесе отговорност за визираното в НП неизпълнение. Сочи се още, че вмененото му нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано, като производството по установяването и санкционирането му е протекло при липса на съществени процесуални нарушения, поради което изводите на съда за обратното, се оспорват. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Касационната жалба се поддържа с представена по делото молба от упълномощен юрисконсулт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, при съответния изход от спора.
Ответникът по касационната жалба – И. М. Ц., с представен по делото отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила.
Представителят на О. П. - Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата, поради което счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Административен съд – Б. намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Петрич е отменил НП № 602/16.05.2022 год. на Началника на О. “. и П. в Н. Т. У. К. А. “. И. – гр.С., с което на И. М. Ц., за нарушение на чл. 179, ал. 3a от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание същата законова разпоредба, e наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че както в АУАН, така и в НП, е налице непълна и непрецизна правна квалификация на деянието, което съдът е възприел за съществено процесуално нарушение, респективно самостоятелно основание за отмяна на НП. Приел е още, че в АУАН и НП не е посочено конкретно нарушение, за което е санкциониран ответника. Отделно от горното, съдът е констатирал, че в случая неправилно е определен субектът на отговорността.
Решението е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените от районния съд.
От фактическа страна, административнонаказателната отговорност на И. Ц. е ангажирана за това, че на 19.11.2021 год., в 06.03 часа, е управлявал товарен автомобил (подробно описан в АУАН и НП) с рег. № РК3490ВС по път А-3, км. 163+488, попадащ в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено при извършена на 01.12.2021 год. проверка на цитираното ППС при пристигането му на ГКПП „Кулата“, на която дата е образувано процесното административнонаказателно производство.
В настоящия случай, при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, е допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. За изпълнение на изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат пълно и прецизно фактическо описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, като изрично бъде посочено и лицето, което според органът е извършител на процесното нарушение – задължително условие, което в случая не е изпълнено.
В конкретния случай, в АУАН и НП не е посочено, че на 19.11.2021 год. И. Ц. е управлявал процесното МПС, за което не е била заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. След като административното обвинение е формулирано в смисъл на изпълнително деяние – У., то релевантен за авторството на деянието е фактът кое е лицето, управлявало МПС на посочената дата, който факт от гледна точка на законосъобразното образуване и протичане на административнонаказателното производство, следва да бъде изрично посочен както в АУАН, с който се повдига и предявява обвинение спрямо конкретно лице за извършено от него административно нарушение, така и в НП, с което се налага съответното административно наказание на това лице. Такива констатации не са намерили обективно отражение нито в съставения АУАН, нито в издаденото наказателно постановление. Този пропуск е особено съществен, доколкото отговорността по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП за неизпълнение на съответните задължения е на водача на ППС. От друга страна, обаче, нарушенията по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП се установяват чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП, чрез която А. “. И. осъществява контрол върху заплащането на таксата по чл. 10 от ЗП. Съгласно чл. 167а, ал. 3, изр. първо от ЗДвП, електронната система създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, К. които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, които обаче не съдържат данни относно това кой е водачът на МПС на датата, на която се твърди да е извършено нарушението. В този смисъл, неясно остава как е формиран този извод едва на 01.12.2021 год. Липсата на посочване в санкционния акт на лицето, което е управлявало процесното ППС на 19.11.2021 год., води до фактическа непълнота на административното обвинение, която съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и обуславя процесуалната незаконосъобразност на НП.
Ето защо, като е отменил процесното наказателно постановление, макар и по други съображения, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
При този изход от спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Б.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84/20.03.2023 год., постановено по н.а.х.д. № 483/2022 год. по описа на Районен съд – Петрич.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ Иван Шекерлийски
Членове: /п/ Димитър Думбанов
/п/ Ася Тодорова
Вярно с оригинала!
ВУ