Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.213 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д. А. К. и К. А. К., двамата от Б., за отмяна на
Заповед № 115/29.05.2013 г. на К. на О. Б., с която е наредено премахване на
“едноетажна жилищна сграда” в имот идентификатор 04279.612.183 по КК, УПИ VІІ,
кв. 111 по плана на ЦГЧ на Б..
В основанията за незаконосъобразност на оспорената заповед жалбоподателите са
се позовали на противоречие с материалния закон - чл. 195, ал. 5 от ЗУТ –
основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК.
Ответникът е оспорил жалбата Ч. пълномощник.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно-
техническа експертиза, заключението по която е приобщено към доказателствения
материал по делото.
При анализа и оценката на доказателствата съдът прие следното за установено:
Производството по премахването на сградата е образувано във връзка с постъпила
жалба от Велимир Димитров вх. № Ж-02-108/25.03.2013 г. Със Заповед №
82/16.04.2013 г. Кметът на О. Б. е назначил комисия, която да извърши проверка
на място за състоянието на сградата. В изпълнение на заповедта комисията е
извършила проверка на 25.04.2013 г., при която е констатирала, че сградата е
полумасивна, изградена от носещи тухлени стени и гредоред, без стаманометонови
елементи, с частично разрушена мазилка по фасадите, напукана и застрашена от
отлепване. По носещата конструкция са установени деформации и пукнатини,
частични провиси по покривната конструкция, прогнили елементи, видими
вертикални пукнатини по фасадата. В заключение комисията е обобщила, че
сградата е «стара с компрометирана и незадоволителна конструкция. Поради
естественото си износване е станала опасна за живота и здравето на гражданите,
негодна за ползване, застрашена от самострутване и не може да се поправи и
заздрави…, тъй като е необходима подмяна на носещата конструкция на сградата,
която е без режим на застрояване и за същата не може да бъде издадено
разрешение за реконструкция и укрепване» /кностативен протокол от 25.04.2013 г.
на л. 14/.
Въз основа на съставения констативен протокол от 25.04.2013 г. и предложението
на комисията за премахване на обекта по реда на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, Кметът
на О. Б. е издал оспорената Заповед № 115/29.05.2013 г.
Заповедта е съобщена на жалбоподателите на 05.06.2013 г. /обратни разписки на
л. 17/.
В заключението си експертът по съдебно-техническата експертиза е подвърдил, че
в имот 612.183 по КК на Б. е изградена 4-етажна жилищна сграда в
непосредственна близост с която е разположена стара жилищна сграда, която по
местоположение съответства на посочената в заповедта. Представлява полумасивна
едноетажна сграда от сутерен и един етаж, с външни носещи тухлени стени,
дървена покривна конструкция, междуетажна конструкция от гредоред, носещи
външни и вътрешни стени и фундаменти. След огледа и специалните си знания
експертът е заключил, че конструкцията на сградата е в задоволително състояние,
с пукнатини по носещата стена от източната фасада, които могат да се обработят
по начин, че да се възстанови първоначалната им носеща способност. В останалата
част от носещата конструкция на сградата експертът не е установил видими
недопустими деформации, и с оглед цялостното състояние на конструкцията е
обосновал заключителния си извод, че след укрепване на наличните вертикални
пукнатини в щурцовете на проворците на ниво сутерен и етаж, съществуващата
конструкция ще се заздрави и ще притежава необходимата конструктивна
носимоспособност на вертикални и хоризонтални товари. В заключение еспертът е
посочил, че е възможно оздравяване на сградата със съществуващата конструкция
след ремонт, за който е пояснил, че е необходимо издаването на разрешение за
строеж.
При тези факти се налагат следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в 14-дневния срок от съобщението за
издадената заповед, и от адресатите, до които се отнася нареждането.
Разгледана по същество, жалбата е основателна:
С разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ кметът на общината е овластен с
правомощие за издаване на заповеди за премахване на строежи, които поради
естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и
живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване,
създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно
отношение и не могат да се поправят или заздравят. Упражняването на това
правомощие е подчинено на строго регламентирана процедура, която императивно
задължава органа преди да нареди премахването на обектите да проведе
производство по констатиране на правнозначимите обстоятелства за приложението
на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, като уведоми и изслуша заинтересованите.
Производствените правила по чл.196 от ЗУТ са в съзвучие с общите принципи на
чл. 7 и чл. 8, ал. 1 от АПК, гарантиращи справедливото и обективно разрешаване
на административноправния въпрос с участието на засегнатите.
В случая оспорената заповед е издадена след провеждане на производството по чл.
196, ал.2 от ЗУТ - след уведомяване и изслушване на заинтересованите лица.
Собственникът на строежа – жалбоподателката Д. К., и съответно заинтересовано
лице по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, е бил уведомен за предстоящата
проверка и изслушана съобразно императивното изискване на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ
/писмено становище на л. 12 от делото/.
Заповедта е мотивирана според изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като
съдържа конкретни фактически основания, които формално осъществяват признаците
от хипотезата на приложената разпоредба на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Същевременно
фактическите основания за упражняване на компетентността на К. по чл. 195, ал.
6 от ЗУТ, че сградата е “стара с компрометирана и незадоволителна конструкция.
Поради естественото си износване е станала опасна за живота и здравето на
гражданите, негодна за ползване, застрашена от самострутване и не може да се
поправи и заздрави» са оборени от експертното заключение. Правомощието на К. да
нареди премахване на обекти по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ е предоставено и следва
да бъде упражнено само в случаите, когато конкретният строеж, поради естествено
износване или други обстоятелства е станал опасен за здравето и живота на
гражданите, негоден е за използване и застрашен от самосрутване. Обратно на
това, при проведеното доказване Ч. експертното заключение, което не е оспорено
и изводите не са опровергани, е установено, че сградата може да бъде заздравена
при съществуващата конструкция, която може да бъде укрепена и да възстанови
необходимата конструктивна носимоспособност на вертикални и хоризонтални
товари. Затова и сградата не подлежи на премахване по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ.
Съображенията, че укрепването е възможно след основен ремонт, за който е нужно
издаването на разрешение за строеж, а сградата е без режим на застрояване, са
неотносими към хипотезата на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, доколкото нареждането не е
за премахването й като незаконен строеж.
По изложените съображения за противоречие на заповедта с материалноправната
разпоредба на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ – основания по чл. 146, т. 4 от АПК,
оспорената заповед следва да бъде отменена.
Възражението по чл. 299, ал. 1 от ГПК е неоснователно. С решението по адм.д. №
4800/2009 г. на Върховен административен съд е разрешен спор за
законосъобразност на Заповед № 2293/31.10.2008 г. на К. на О. Б., и, по арг. и
от разпоредбата на чл. 159 , т. 6 от АПК, това решение няма сила на пресъдено
нещо по спора за законосъобразност на оспорената в настоящото производство
Заповед № 115/29.05.2013 г. на К. на О. Б., макар и да третира същия строеж.
С оглед изхода от спора по делото и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от
АПК, основателно е искането на оспорващите за разноски в размер на 20 лв. –
държавна такса, 850 лв. – адвокатско възнаграждение 300 лв. – възнаграждение за
вещо лице.
Ръководен от изложеното и чл. 172, ал. 1 и ал. 2, пр. 2 и чл. 143, ал. 1 от
АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 115/29.05.2013 г. на К. на О. Б..
ОСЪЖДА О. Б. да заплати на Д. А. К. и К. А. К., двамата със С. адрес Б., ул.
“Т. А.” № – А.Д., сторените в производството разноски в размер на 1170
/хиляда сто и седемдесет/ лева.
Решението е окончателно.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
И.Г.